ceco_accord

"ЗА СЕЛЯНИТЕ" Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?" Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните. Момченце: Те са, които отиват в затвора. Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари. Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това. Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти. Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов. Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора. Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен? Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома. И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата? Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете. Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата. / автор: Дончо Цончев /

Когато хората в 1 град са Човеци. Наричат го Кадир Мерцедес. Той е психично болен и по цял ден се вози на стълб, на който е окачил огледало за обратно виждане и звезда на Мерцедес. Най-интересното в цялата история е, че град Малатия (Турция) напълно приема мечтата на Кадир за Mercedes. Кадир стои на светофара, паркира си "колата" на паркинга, а другите участници в движението му дават предимство и го уважават. Нещо повече, той кара "колата" си в сервиз на Мерцедес, а майсторите му разказват напълно сериозно за авариите. Веднъж монтьорите му поставили касетофон, друг път огледала... Внимавайте сега! Когато паркира неправилно или "превишава скоростта", КАТ му "пишат" глоби, а понякога го пращат на технически преглед! Цялата Малатия, заедно с Кадир, живее неговата история! Хубаво е да видиш как цял един град се съобразява и уважава един човек, макар и да не е с разсъдъка си, особено в дни, когато се ругаем и бием за места за паркиране и всевъзможни други глупости. *Понеже логично ще се появи въпросът защо не е затворен в специализирано заведение. Ами защото там той не е щастлив. Освен това, той не е агресивен и е любимецът на града и хората, освен че с охота се включват във въображаемия му свят, ежедневно му помагат с храна и дрехи. Веселина Седларска Животът на Фатих Кайди, един от незабравимите символи на Малатия, ще бъде адаптирана за кино след като 36-годишният г-н "мерцедес" загуби живота си на 18 април 2020 г.

Провокиран от темата, реших да проверя как е при мен, понеже от 5 г. имам колата, но не ми се е налагало да "куцам". Както казва наследникът ми: Имаш време - играйкаш си. Оказа се че в упътването за модела не пише задължително на заден мост, но не бих я сложил отпред. Принципно е с еднакъв външен диаметър на стандартната гума и не опира никъде в предния 4 бутален апарат. Японецът проектант не е икономисал някоя йена, а и при 4х4 (макар и асфалтово) не би било сериозно. Иначе джантата е алуминиева и естествено жълта - да знаят околните участници в движението, че колата е с временно ограничен потенциал. Вкарах и 1 атмосфера БГ въздух и си я прибрах обратно в "трюма".

Бравос! А ние чакаме хвалебствени снимки.

По тая кола всичко е скъпо, но каквото се смени с ОЕ, повече не се обажда. Качествен и преоразмерен автомобил с огромен ресурс при нормална експлоатация. Но важно е да не се купува убит екземпляр (виждал съм и такива), а иначе няма кола, която при зверстване и без поддръжка да е здрава.

Провери си кабелите към акумулатора. Стегнати ли са добре клемите? Мига ли нещо на таблото?

На огледалата предполагам си източил течността? Предполагам ляв преден говорител си сменил, или си изключил системата? В задния диф (макар че не е диференциал) се слага масло като за автомата и там може на цяло да го смениш (и на 2-те места), а на кутията наистина е по-добре с опресняване на няколко пъти. Зависи дали ще има нужда, според работата и цвета. Най ме тревожи окачването! Не е пневматично, че да изпусне, а да е толкова ниско е невъзможно без строшени пружини, ако умишлено не е сваляна де. Цъкни снимки в профил на равно и от 2-те страни.

https://fb.watch/z_jbuPZHTD/

Ее, НЕ. Това е нереално ниско! Сигурен ли си че предният собственик не е "свалял" окачването? Ако да, питай го пази ли стоковите пружини и амортесьори?

Убий ма - не помня. 15-ки / 4х100, мисля 6" широки. Едва ли са нещо "марково", но като ги видях на обява, провидях в бъдещето че ще му стоят добре.

А сподели ли с хората които са ремонтирали кутията? Какво и беше? В Мартен ли я правиха?

Е той кво, пази си тайните ли? Тва не е спорт за 1 човек. Едва ли отборът и спонсорите се кефят, че са 200 точки назад.

Там имаше 1 съчма-клапан. Да не прави тя мизериите?

Гуми, гуми, нерви, агресия - айде 10-и. Алонсо най-сетне взе точка + още 1 от Макс. Фернандо ще празнува и Шарл, както и Оскар. Шмам чувството че над мястото на втори пилот в РедБул тегне някакво проклятие, който и да е той.

Намирам си време за желанията. Янгтаймера на детето е идеалка за хоби кар, щом ме сърбят ръцете, и мозъка де. petal_20250601_150933.mp4

Не ме трогва че е като на най-добрите, а че не мога да го направя по-добре - за без пари. Няма интрига така.

На мен ми излизе общо 40 лв - за лагерчета, емблеми и малко крепежни елементи, но нема такава цена, щот 3-те 3D-та ги прави синковеца в катедрата - нали е студент мераклия - угаждат му. Не е перфектно с това "поклащане" (и на Ролсовете е така), ама то за тез пари е непреодолимо.

Амии, не звучи като ремък или лагер.

Направихме си ги. 3D сканиране / 3D проектиране / 3D печат / 2 ръце за пост обработка с шкурки и фолио = на 1 Сивик уникат.

Голям мерак, но електрониката го предаде. А Camara взе цялата камара точка и бая се откъсна пред Никола.

Лепенки има всакакви, както и стандартни капачки.

Живо ли е все още детето в теб?

Капачките на тези джанти са по-големи и закриват и 4-те монтажни гайки. Не вярвам китаецът да е изфобрикувал и такива. А 1 мъдър човек казваше: Ако можеш да си представиш нещо, значи то е възможно. petal_20250519_001138.mp4