ceco_accord

Синее, много сложни тез ваще задачи бее! Едно време наще баха далеч по-разбираеми. Събирахме се, изваждаха се дрехите, разделяха се краката и се почваше с умножението.

"Когато една сутрин се събудиш и не видиш слънцето, това е защото или си мъртъв или ти си слънцето". Джим Морисън

ООоо, още колко има да живееш с нея ... ХАЧЕСТИТО И БЕЗАВАРИЙНО, че е малко "острилка".

Ако говориш за барабанните накладки за ръчната - има още бая живот в тях. Те се износват само в движение - ако са неправилно монтирани, или регулирани.

https://www.facebook.com/share/r/1DXe9RhZ4H/

Гледам снимките на надписа ти и "не вярвам на очите си"! 20250607_110308.heic Никога не съм виждал нещо такова. Подозирам че някой им е "почернил живота", с фолио, или боя, както сега е на мода. Мисля че ще ти е по-лесно и евтино да си купиш нови. Има ги дори в БГ.

Тук сме за да си помагаме, кой с каквото може. Дано скоро намериш ТВОЯТА си кола.

Няма 6 - 5. Имаме си разпоредби. Тва не ви е Европата, да си паркирате болида дет ви е кеф, безплатно. Пак че не е дошъл паяка.

И дай Боже всеки да намери своят!

Икигай е онова, което те изпълва с удовлетворение и радост, което те кара да забравиш за времето, което придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от полза за другите, за света около теб. Всъщност икигай е по японски изящно и гениално просто понятие. То се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери: • Това, което обичаш • Това, от което се нуждае светът • Това, за което ти плащат • Това, в което си добър Въпреки че не го наричат с тази японска дума, едни от най-великите и значими личности на нашата цивилизация всъщност са били хора, открили своя икигай. Нека да си припомним думите на Стив Джобс: „Вече 33 години се поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: „Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?“ Когато отговорът беше „не“ няколко дни поред, знаех, че е време за промяна.“ А на Уилбър и Орвил Райт, пионерите в авиацията, които позволиха на човечеството да полети, принадлежат думите: „Едва дочаквахме утрото, за да се захванем за работа.“ За съжаление ние често попадаме в противоречието: това, за което ми плащат, не ми носи радост; а това, което обичам, не ми носи доходи. Да, това изглежда като улица без изход, като спирала, от която няма измъкване. А резултатът е засилено чувство за неудовлетвореност, апатия, демотивация и постоянен стрес. Японците обаче казват: Всеки човек има своя икигай. Някои са го открили и го осъзнават, други го носят в себе си, но все още го търсят. Икигай се крие вътре в теб и се нуждае от търпеливо изследване, за да достигнеш до най-дълбоките недра на съществото си и да го намериш. Веднъж щом намериш своя икигай, остава само да го следваш и да го подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. Тогава и най-обикновената задача се превръща в щастливо сливане! Икигай е пътят към дълъг и смислен живот. Икигай е спокойствие и удовлетворение, чувство за значимост, оптимизъм и радост.

Така е, но в този случай е добре да се изравнят, чрез газта. Все едно вкл на 5-а с ръчна кутия и без съединител. Да, хидрото заглажда удара, но си е добре да го няма. При 100 км/ч ДВГ с АТ работи на 2000 об/мин. Разбира се, няма логика да се движи колата по инерция умишлено с лоста на N, защото трансмисията си има алгоритъм и сама осигурява този неутрален режим - при определени условия. Който кара АТ го е забелязал. На N колата се мести на ръка, ако моторът не работи и се дърпа с ниска скорост, само ако той работи, именно поради охраждане чрез циркулация от помпата, а и хидравлика на волана си требе. Но авторът питаше просто за N при кратък престой - нама драма там, просто са 2 излишни превключвания в повече в автомата, не че няма да ги понесе - ресурсът му е в милиони. Примерът с 2-3 мин на светофар: Ако е равно/хоризонтално и колата не тръгва, вместо да се натиска спирачката за това време, може да се мине на N, или P. В този случай за кутията, мотора и кракът е идно и също. Под наклон - функционално за водача няма смисъл от неутрална, защото пак кракът е на спирачката. Да, на Д трансмисията малко товари мотора, ако кутията не е темперирана, но и това си е разчетено. Към автора - карай и експериментирай, за да и разучиш работата. Няма твърда връзка между лоста и изпълнителните механизми. Тя работи по свой алгоритъм, а от лостът само се командва. Тоест - ако не бива, няма да изпълни командата.

Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията че знаеш. Стивън Хокинг

Това е най-важното за автомата, при тест в работна температура. На студено може и да лашва, но да не се усеща чак като ритане. Като я вземеш и в течение на експлоатацията, ще я разучиш най-добре.

https://www.facebook.com/share/r/1LGakgKNub/

Какво значи "горе и долу"? Ако ръбът не е повече от наколко десети на височина, може да се струговат. Не пречи след това да пробваш как лягат накладките върху тах в апаратите и да прецениш дали са ОК, или ще вземаш други накладки. Дай снимка на диска, да се види колко е неизползваният пояс от периферията му.

"ЗА СЕЛЯНИТЕ" Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?" Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните. Момченце: Те са, които отиват в затвора. Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари. Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това. Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти. Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов. Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора. Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен? Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома. И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж. Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота? Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата? Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете. Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата. / автор: Дончо Цончев /

Когато хората в 1 град са Човеци. Наричат го Кадир Мерцедес. Той е психично болен и по цял ден се вози на стълб, на който е окачил огледало за обратно виждане и звезда на Мерцедес. Най-интересното в цялата история е, че град Малатия (Турция) напълно приема мечтата на Кадир за Mercedes. Кадир стои на светофара, паркира си "колата" на паркинга, а другите участници в движението му дават предимство и го уважават. Нещо повече, той кара "колата" си в сервиз на Мерцедес, а майсторите му разказват напълно сериозно за авариите. Веднъж монтьорите му поставили касетофон, друг път огледала... Внимавайте сега! Когато паркира неправилно или "превишава скоростта", КАТ му "пишат" глоби, а понякога го пращат на технически преглед! Цялата Малатия, заедно с Кадир, живее неговата история! Хубаво е да видиш как цял един град се съобразява и уважава един човек, макар и да не е с разсъдъка си, особено в дни, когато се ругаем и бием за места за паркиране и всевъзможни други глупости. *Понеже логично ще се появи въпросът защо не е затворен в специализирано заведение. Ами защото там той не е щастлив. Освен това, той не е агресивен и е любимецът на града и хората, освен че с охота се включват във въображаемия му свят, ежедневно му помагат с храна и дрехи. Веселина Седларска Животът на Фатих Кайди, един от незабравимите символи на Малатия, ще бъде адаптирана за кино след като 36-годишният г-н "мерцедес" загуби живота си на 18 април 2020 г.

Провокиран от темата, реших да проверя как е при мен, понеже от 5 г. имам колата, но не ми се е налагало да "куцам". Както казва наследникът ми: Имаш време - играйкаш си. Оказа се че в упътването за модела не пише задължително на заден мост, но не бих я сложил отпред. Принципно е с еднакъв външен диаметър на стандартната гума и не опира никъде в предния 4 бутален апарат. Японецът проектант не е икономисал някоя йена, а и при 4х4 (макар и асфалтово) не би било сериозно. Иначе джантата е алуминиева и естествено жълта - да знаят околните участници в движението, че колата е с временно ограничен потенциал. Вкарах и 1 атмосфера БГ въздух и си я прибрах обратно в "трюма".

Бравос! А ние чакаме хвалебствени снимки.