ceco_accord

Кефи ме тоя младеж. Споделя кратичко културата им от източника. Не са прАй на "Ти знАйш ли кат бях там...". Попил е същината и - евала му.

Дано доплава в цялост и съхранност. Чат-пат минавам през Плевен, та ако е в "човешко време", може да те навестя, като я получиш и регнеш с номера.

Студено.

"Възражение по съвест". Филм на Мел Гибсън. Който го е гледал, помни какво е 75!

Провери какво принципно дават като тегловен индекс за Акорда ти. Мисля че е дори под 94, но 98 определено е прекалено. Но го виж и спрамо цолажа на джантите (ако са по-голям размер спрямо стоковите) с които ще ги караш.

Айде - познавайте.

Противни са, да. По моят обичаен маршрут карат в колона по 5-6, на 1 кабина дистанция помежду си и са не сещат, та требе да ги възпитавам.

Мигаме и свириме, а ако се налага и псуваме. Както е казал 1: Ако докато шофираш не псуваш, значи не внимаваш.

Между другото, кото извадиш от писаната ширина водоотводните канали, ще видиш реално на каква контактна площ с асфалта се крепи животът ти.

КОГАТО СМЪРТТА СЕ УСМИХНЕ! .....Понеделник вечер. Малко след 20:00. Шофирам на път към дома. Щастлив съм, свършил съм си работата, жена ми ме чака с малкия, ще си поиграем, ще го изкъпем, ще си кажем някоя приказка. Взимам завоя между Карлово и Сопот, гледам внимателно. В отсрещната лента се виждат един чифт дълги фарове. Нямам време да го напсувам, защото ненадейно фаровете стават два успоредни чифта. Пускам газта, колата бързо губи инерция, нали там е наклон. Фаровете бързо стават по-големи. Няма да успее... Заковавам колата на място и плътно вдясно. И той все пак няма да успее. И е с поне 160, а другият не намаля да го пусне... Това е, мъртъв съм. И нищо не мога да направя, абсолютно нищо, просто чакам. Тая последна секунда от живота ми е най-дългата, която съм имал. Имам време за всичко да помисля. За жена си, на която преди пет минути казах, че се прибирам. Тя няма да ме дочака. Вместо това ще й се наложи да дойде и да разпознае пихтията в моргата. Малкият до броени дни ще проходи, но аз няма да съм там да го видя. Дъщеря ми в сряда има урок при мен, но ще получи друг, болезнен и необратим. Защото някакъв келеш навярно тъкмо е взел книжка и ще я отпразнува с моето убийство. Секундата свършва. Двете коли, все още една до друга, профучават бясно покрай мен. На някакви си сантиметри. Премигвам - жив съм, наистина. Нямам време да съм в шок, отзад идват фарове. Паля и форсирам бясно, за да избегна удара отзад. Стигам на паркинга, 15 минути не мога да сляза от колата. Трябва ми време да осмисля всичко. Въображението ми рисува оная с качулката как ми се подсмихва и шепти: - Не днес. Може би утре, може би след седмица, кой знае. Но не днес. Достатъчно страшно ли го написах? Надявам се. И се надявам да стигне до повече хора. А в последните редове ще кажа нещо, за което пак ще изям всичките плюнки, но аз съм свикнал. Родители, вие сте убийци. Давате телефони на децата си от тригодишната им възраст. После им давате по един джоб пари за училище. После им купувате коли, за които не са готови. И този избор го правите напълно съзнателно. Убийци сте. Убийци. И трябва ВИЕ да се промените. Не държавата, не правителството, не институциите, не законите- ВИЕ! Източник: "Из нета". 100% съгласен. Ние сме тези които правим нещо, или не правим нищо. Причини много, както и последствия. Не веднага и не буквални, ноо ... някой ден ... "да не дава Господ". Той не дава и не взема - ние го правим, или не!

Всичко което можеш да промениш е себе си. Но понякога, това променя всичко друго. Гари Голдщайн Страхът не спира смъртта. Страхът спира живота. Ви Кийланд - псевдоним

Няма как да търсиш какъвто и да е пърформанс и хандлинг, ако не ти се занимава. Гуми се сменят НЕ защото законът повелява и глоба те застрашава, а поради други страшки, ама в гаража може и на трупчета да стои, щом не я ползваш. Това си е обикновена кола, проектирана с американски комфорт и толкова. Бегачка няма да стане, а гумите са и най-малкия проблем. Вземи си един ПлейСтейшън 5 - закачаш го за големио телевизор и от хола караш каквото искаш, с квит гуми му сложиш - сменят се за секунди. 1 старо клипче на синковеца от стаята му. NSX-a слага всички "по гръб". Кокпита си е мой проект, а седалката е от Акорд 6.

Шигеру Уехара (вляво) - геният на Хонда Шигеру Уехара (上原 繁) е легендарен инженер и главен дизайнер в Honda, отговорен за създаването на някои от най-емблематичните спортни модели на марката. Той е работил както като инженер на шасита, така и като ръководител на проекти, залагайки на философия, основана на лека конструкция, високоооборотни двигатели и превъзходно управление. Неговите емблематични творения: Honda NSX (1990–2005) Уехара изиграва ключова роля в разработката и тестването на NSX. Той спомага за въвеждането на изцяло алуминиевото купе, което е първото в серийно производство. Работил е рамо до рамо с Аертон Сена, който оказва влияние върху настройката на шасито. Резултатът е суперавтомобил, който е едновременно удобен за ежедневно шофиране и изключително способен на пистата, като по този начин конкурира Ferrari. Honda Integra Type R (DC2 & DC5, 1995–2006) Уехара ръководи разработката на DC2 (1995) и по-късно на DC5 (2001). DC2 Type R е известен със своята лека конструкция, високоооборотен 1.8L B18C двигател (до 10 000 об/мин при модификации) и изключителна управляемост. DC5 Type R е оборудван с K20A двигател и системата i-VTEC, което допълнително подобрява динамиката. И двата модела се превръщат в легенди в JDM средите, често наричани най-добре управляващите се предно-задвижвани автомобили на своето време. Honda S2000 (1999–2009) S2000 е страстният проект на Уехара, създаден по случай 50-годишнината на Honda. Разполага с F20C двигател, който дълго време държи световния рекорд за най-висока мощност на литър при атмосферен двигател (120 к.с./л). Благодарение на 50:50 разпределение на теглото и изключително здравото шаси, S2000 се счита за един от най-добрите роудстъри в историята. Автомобилът се превръща в култов класик, обичан както от ентусиасти, така и от тунери. Наследство и влияние: Шигеру Уехара се пенсионира през 2007 г., но неговата работа продължава да вдъхновява съвременните спортни автомобили. Неговата инженерна философия, фокусирана върху „първо шофьорът“, оформя спортното подразделение на Honda и го утвърждава като един от най-великите автомобилни инженери в историята.

За топла зима са ОК. За жежко лято не са.

Намери си втори сет джанти и ги обуй на тях. Така е по-лесно и бързо, а и всяко събуване на гума от джанта си е риск + баланс.

Стават, но полечка по виражите, че размазват траекторията.

Кабелаците ще паснат, но не и седалките директно. Те са с електрически регулировки, а бутоните им ще се паднат ниско долу, между седалките и тунела на купето, а там няма бъркане. Вариант е претапициране на твоите с кожата от "обратните".

Да те возят в Ролс и да не знаеш как се слиза от него, ако си дама е ... радост за окото на мъжете. https://www.facebook.com/reel/3889124371330435

Ако не правиш голям пробег и е предимно градски, а извънградско не и се радваш - всесезонките биват. В крайна сметка границата на сцепление се усеща, а адреналинът изплува при прекрачването и. Просто ще е на по-ниска скорост.

Печалната истина е че военно промишленият комплекс е "най-меката част от баницата", защото стоката се произвежда след като е поръчана и платена. Влагат се мнОу пари и интелектуален продукт, и това развива технологиите и икономиките, но нациите страдат, а и гинат буквално. Както казваше 1 американски президент - "Всяко наше поколение трябва да има своята война".

Мдаа - трета им трЯа, та "да вържат 2-та края".