ceco_accord

Така е, ама "бялата лястовица" е 1,8 бензин АТ. Иначе "черни врани" 9-ки с дизел се намират.

Която и генерация на Хонда ЦР-В да хванеш (от 1 до 6 - според бюджета), все е с по-голям багажник от Акорд 7 седан - ако си готов да загубиш кефа от ниското седене и хандлинг, ама човек за фемилито прави какво ли не. Аз не бях и за това карах тАа "грозотия" 5 години.

Ако имаш код, но не го знаеш, в Бултрако срещу сериен номер на навито и ВИН-а на колата могат да ти го дадат. АИ-то може да ти каже комбинация от бутони с която да провериш това ли е наистина серийният номер на аудиото ти.

Да са ти живи и здрави и място ще ти трябва, а и удобство при товарене. Багажник отгоре има странични ефекти, особено ако те мързи да го сваляш, когато не го ползваш, както и къде ще стои, докато е непотребен в ежедневието. Aко имаш нерви за продажба и търсене - комбито е по-стратегическото решение. Комбито на 7-ма генерация събира повече от това на 8-ма. Lenovo_A1000_VID_20200711_211416.mp4

Ако това е аналог на Ravenol DXG, ма пишете с една 5-литровка. https://www.chemclix.com/Addinol-Motorenoele-PKW-PREMIUM-0530-DX1-5L-Kanister/140154 Дани, това "Viskosität (100°C): 10,9 mm²/s" не е ли нисичко? А защо са им блърнати етикетите??? Явно не е поради THE ART OF OIL, а и дано артистизмът да не избие нейде. Технологиите ме интересуват, а не маркетинг и реклама!

Бях, ама толко отдавна беше, че модела обърках. Със 130 се закнижих, ама и 131 съм карал, както и 157, както и Прагата и ... ооо, аре да не занимаваме младите с уикипедия.

Бордови ЗиЛ 131

Никола днес е на Имола за да врътне 300 км с миналогодишният болид на малките бикове, с което ще вземе лиценз за Ф1, па натам ще видим. За сега (и дано така опродължи) е лидер в тазгодишният шампионат на Ф2.

Вчера ми бе напомнено, че изтича гражданската на белият ми Сивик 3, чиито собственик съм си аз. Спомена се и теза, че трябва да сменя талоните, понеже в настоящите пише стар мой адрес, където е и регистрирана колата миналият век. Питах в пункта за ГТП. Казаха - Охоо, ако знаеш колко хора така си карат. С прегледите няма да имаш проблем. Та отивам в КАТ - да почерпя инфо от източника. Не ми се чакаше с номер и като нашенец - "аз само да попитам". 1 отзивчива кака катаджийка (от патрулите) пое инициативата и с докиментите влезе да пита някакви началства по коридора вляво. След малко излезе и каза - Карай си така, няма драма. Ама аз - Тома неверни, рекох да питам и на гише регистрация, което е в същия коридор - вдясно. Абе врата срещу врата. Там каката рече - "Мани ги тея заплатаджии - нищо не знаят. ТРЯБВА - давай да те оправям без да чакаш. Колата трябва да мине в халето за сверка данни. В талоните пак си ти и русенските табели + всичко старо, но вече се води тук и ако нещо - няма да се разкарваш до Русе ". Добре че не отидох с колелото, понеже застрахователя каза че ако ще запазвам номерата, колата не им трябва, ама аз пак не повервах. Та минах бръже в халето - само чичака и се порадва. Каката от гишето принтна новите талони срещу 10,23 евра и си тръгнАх доволен, че съм наПЪЛНО изряден, но в мен пак остана 1 такова чувство на неурегулираност и некомпетентност от "некои членове на органа". То по наще земи мого неща са, "може" но "не трябва".

Завладяната ни държава още няма ноу хау как да краде от тях. Иначе за 5-илетка могат да оправят пътищата на 6.

Може. Имаше и 4-ка. Моята е 3-та генерация. И 2-те генерации са толко вехти, че дори фенове на средна възраст ги бъркат.

А някой ден ще ви докарам колата на която най-много се радваха местните фенове в скорошната локална среща. Познайте коя от 2-те?

Човекът европеец свиква с добри пътища и кат му кажат "Хемус е магистрала" ... ааа. Тук в дъжд е лоКваа след локва и квакат жаби до мантинелите. И АПИ знае всяка локва, ама нЕа пари. Поне знак да сложат с ограничение в дъжд (до всяка локва), щот и шафьорите вече не са кат 1 време - "да не знаят какво има под водата". Ся младите знаят всичко - докат живота не ги научи. https://www.facebook.com/reel/3356856284476159

Имам 1 френд - габровец, та той вика: "Аз пари имам, ама не ми се дават". Кола се поддържа според възможностите, но требе да се разчита на нея. Манящината е в друга графа - радост и гордост - хранене на егото, и там "кефът цена нЕма".

Каран съединител определено не бих сложил, ноо ... "всеки сам си преценя". На Сивика протече семеринга от към кутията, та със свалянето смених и съединителя. Не че нямаше още "хляб в него", ама с 1 сваляне, да гарантирам, че там скоро няма да се отваря. А съединител е в бая пъти по-скъп от семеринг и не че ми се даваха пари, амаа ... Но процедурата поскъпва, колкото и да ти е другар мастера.

... и то до обяд, а следобед да е на некой гръчки плаж. Тук повечето сме маняци и квот сменим не повтаряме, но ще кажеш по-натам, има ли странични ефекти, и колко ще изкара, ако колата още е при теб, де.

Нямам против аутобаните - безспорно са по-бърз маршрут, ако се пътува надалеч. На живеещите в южна БГ и пътуващи София / Пловдив / Бургас, сигурно им е добре по Тракия, но Хемус... Наще мегастрадали са друг случай.

И при мен се чува просвирване, но не и вътре в колата, та не се втелявам.

Щом шумът - просвирването ти е познат на слух, хвани някой да подава газ, а ти се ослушай под капака. А можеш и сам - газта е механична. Все ще го познаеш и дано локализираш. Вероятно ще е някоя "неоткриваема" дреболия. Така намерих 1 сцепено маркуче и от там смучеше въздух, и колата сецкаше на ниски обороти. След слагане на ново, всичко си е ОК. VID_20260824_083307.mp4

Малка среднощна лудница. Композитор - Г. Балабанов - GARAGE 2122. Сборен "оркестър" HONDA Nord-West Bulgaria + гост вокали. Фото-граф В. Киров. Сивици - 3/4/5/6/7/8/10. Море фотоси - тъдява: https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fdrive.google.com%2Fdrive%2Ffolders%2F1y3tgAoLysSvASLwzXdNk_m1Ux_zb2xmq%3Fusp%3Dsharing%26fbclid%3DIwcGRvZgFleHRuA2FlbQIxMABicmlkETA2UXQ3aG9kY2t4bUdOZGtLc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHrVgcJh529ksXuh5CMWPvoiiLcSqfNKfbVQ8EKM63HPUS0MFdzEiZolmGsWb_aem_Zx4Rhj9w32K_aBhiMQXaWw&h=AUA32ueaU3e7MwBQBnMhCQdzjfEggIy4asp2_oWtLkQ3X04sSOdPdJiXla7PFd0cJJtbsHXNLSOTALJ4kO5CP_nzpGqTJhZP0ZO9gR-kSC-O5ovSfwMjB4T3GA9sk5O6pdhHPMI5mEnBpWA&__tn__=-UK-R&c[0]=AUAcS4bt90NRzhElGQu7wgYGpBidxp14jfcmLBnjRku-B7UtItwoiiEdCvKAaAB5d1a3QvHqFPwaNt8Jz5XCw5UW-UvbPIKUaEU2EXrEvuRvwA6AAvGDRQ4reGN2__YYQxQULtRdAVTAzRBo3WNMb8MclX4cVp6Wa01qZJBTC6upS6U

Успоредните пътища, съществували преди нея.

https://www.facebook.com/share/v/197F1jJmjR/

🚲 Той излиза от дома за 2 години. Връща се окончателно след 51. През това време Хайнц Щюке изминава с велосипед около 648 000 километра, посещава 196 държави и преодолява разстояние, достатъчно да обиколи Земята по екватора повече от 16 пъти. А всичко започва от нежеланието му да прекара живота си пред един и същ заводски струг. През ноември 1962 г. 22-годишният Хайнц напуска работата си като инструменталчик в германския град Хьовелхоф. Той вече вижда бъдещето си: една и съща смяна, един и същ път към дома, едни и същи дни — година след година. Този живот го плаши повече от неизвестността. В началото Щюке разполага с около 300 долара, фотоапарат и тежък велосипед с три скорости. Самият велосипед тежи 25 килограма, а върху него има още почти 50 килограма багаж. Хайнц изобщо не планира да поставя световен рекорд. Иска да стигне до Токио, да види Олимпийските игри през 1964 г., а след това да се върне у дома. До Токио обаче стига едва през 1971 г. — 7 години по-късно. Но дотогава пътят вече не го пуска. Европа е последвана от Африка, Африка — от Южна Америка. Следват Съединените щати, Канада, Азия, Австралия и десетки отдалечени острови. Всеки ден Щюке изминава средно между 80 и 120 километра. Нощува в палатки, евтини стаи, храмове, полицейски участъци и домовете на напълно непознати хора. Веднъж му се налага да спи дори в телефонна кабина. Печели пари по време на пътуването. Фотографира това, което вижда, отпечатва картички и малки брошури и ги продава приблизително на цената на чаша кафе. За половин век прави повече от 100 000 фотографии — огромна хроника на един свят, който се променя пред очите му. Това пътуване обаче не е безгрижна разходка. В пустинята Атакама Хайнц е блъснат от камион. В Египет е пребит от войници, в Камерун е задържан от военни, а по време на безредици в Замбия е ранен. Но всеки път Щюке отново се качва на велосипеда. Неговият трискоростен велосипед се превръща в отделна част от тази невероятна история. Рамата е заварявана и подсилвана 16 пъти. Велосипедът е краден 6 пъти — и всеки път е намиран и връщан на собственика му. По-голямата част от невероятния си маршрут Хайнц изминава именно с него. Едва по-късно преминава на сгъваем велосипед, с който продължава да достига до най-отдалечените кътчета на света. Първоначално Щюке просто иска да пътува. Едва след 20 години по пътищата решава да посети всяка държава. Когато през 1996 г. стига до Сейшелските острови и разбира, че е постигнал целта си, не изпитва очакваната радост. Не му се иска да сложи край. Оказва се, че никога не става дума за броя на държавите, километрите или печатите в паспорта. Той просто иска да знае какво го очаква зад следващия завой. Книгата на рекордите „Гинес“ определя Хайнц Щюке като най-пътуващия велосипедист на своето време. През 1995 г. той издава със собствени средства книгата със спомени „Около света с велосипед“. По-късно, въз основа на неговите дневници и фотографии, е създадена книгата Home Is Elsewhere („Домът е някъде другаде“), а през 2021 г. излиза документалният филм The Man Who Wanted to See It All („Човекът, който искаше да види всичко“). През 2014 г. Щюке се установява в родния си Хьовелхоф. Малкият му дом се превръща в музей с велосипеди, карти, записки и фотографии. На 22 юли 2026 г. Хайнц Щюке умира. Той е на 86 години. Пътят, който започва в Хьовелхоф, в крайна сметка го отвежда отново там. Но се връща не младият работник, който се страхува от еднаквите дни, а човекът, видял почти целия свят от велосипедното седло. „Моето колело движи неизвестното, което ме очаква зад следващия завой“, казва Хайнц. И това колело се върти в продължение на 51 години.