ceco_accord

Може. Имаше и 4-ка. Моята е 3-та генерация. И 2-те генерации са толко вехти, че дори фенове на средна възраст ги бъркат.

А някой ден ще ви докарам колата на която най-много се радваха местните фенове в скорошната локална среща. Познайте коя от 2-те?

Човекът европеец свиква с добри пътища и кат му кажат "Хемус е магистрала" ... ааа. Тук в дъжд е лоКваа след локва и квакат жаби до мантинелите. И АПИ знае всяка локва, ама нЕа пари. Поне знак да сложат с ограничение в дъжд (до всяка локва), щот и шафьорите вече не са кат 1 време - "да не знаят какво има под водата". Ся младите знаят всичко - докат живота не ги научи. https://www.facebook.com/reel/3356856284476159

Имам 1 френд - габровец, та той вика: "Аз пари имам, ама не ми се дават". Кола се поддържа според възможностите, но требе да се разчита на нея. Манящината е в друга графа - радост и гордост - хранене на егото, и там "кефът цена нЕма".

Каран съединител определено не бих сложил, ноо ... "всеки сам си преценя". На Сивика протече семеринга от към кутията, та със свалянето смених и съединителя. Не че нямаше още "хляб в него", ама с 1 сваляне, да гарантирам, че там скоро няма да се отваря. А съединител е в бая пъти по-скъп от семеринг и не че ми се даваха пари, амаа ... Но процедурата поскъпва, колкото и да ти е другар мастера.

... и то до обяд, а следобед да е на некой гръчки плаж. Тук повечето сме маняци и квот сменим не повтаряме, но ще кажеш по-натам, има ли странични ефекти, и колко ще изкара, ако колата още е при теб, де.

Нямам против аутобаните - безспорно са по-бърз маршрут, ако се пътува надалеч. На живеещите в южна БГ и пътуващи София / Пловдив / Бургас, сигурно им е добре по Тракия, но Хемус... Наще мегастрадали са друг случай.

И при мен се чува просвирване, но не и вътре в колата, та не се втелявам.

Щом шумът - просвирването ти е познат на слух, хвани някой да подава газ, а ти се ослушай под капака. А можеш и сам - газта е механична. Все ще го познаеш и дано локализираш. Вероятно ще е някоя "неоткриваема" дреболия. Така намерих 1 сцепено маркуче и от там смучеше въздух, и колата сецкаше на ниски обороти. След слагане на ново, всичко си е ОК. VID_20260824_083307.mp4

Малка среднощна лудница. Композитор - Г. Балабанов - GARAGE 2122. Сборен "оркестър" HONDA Nord-West Bulgaria + гост вокали. Фото-граф В. Киров. Сивици - 3/4/5/6/7/8/10. Море фотоси - тъдява: https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fdrive.google.com%2Fdrive%2Ffolders%2F1y3tgAoLysSvASLwzXdNk_m1Ux_zb2xmq%3Fusp%3Dsharing%26fbclid%3DIwcGRvZgFleHRuA2FlbQIxMABicmlkETA2UXQ3aG9kY2t4bUdOZGtLc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHrVgcJh529ksXuh5CMWPvoiiLcSqfNKfbVQ8EKM63HPUS0MFdzEiZolmGsWb_aem_Zx4Rhj9w32K_aBhiMQXaWw&h=AUA32ueaU3e7MwBQBnMhCQdzjfEggIy4asp2_oWtLkQ3X04sSOdPdJiXla7PFd0cJJtbsHXNLSOTALJ4kO5CP_nzpGqTJhZP0ZO9gR-kSC-O5ovSfwMjB4T3GA9sk5O6pdhHPMI5mEnBpWA&__tn__=-UK-R&c[0]=AUAcS4bt90NRzhElGQu7wgYGpBidxp14jfcmLBnjRku-B7UtItwoiiEdCvKAaAB5d1a3QvHqFPwaNt8Jz5XCw5UW-UvbPIKUaEU2EXrEvuRvwA6AAvGDRQ4reGN2__YYQxQULtRdAVTAzRBo3WNMb8MclX4cVp6Wa01qZJBTC6upS6U

Успоредните пътища, съществували преди нея.

https://www.facebook.com/share/v/197F1jJmjR/

🚲 Той излиза от дома за 2 години. Връща се окончателно след 51. През това време Хайнц Щюке изминава с велосипед около 648 000 километра, посещава 196 държави и преодолява разстояние, достатъчно да обиколи Земята по екватора повече от 16 пъти. А всичко започва от нежеланието му да прекара живота си пред един и същ заводски струг. През ноември 1962 г. 22-годишният Хайнц напуска работата си като инструменталчик в германския град Хьовелхоф. Той вече вижда бъдещето си: една и съща смяна, един и същ път към дома, едни и същи дни — година след година. Този живот го плаши повече от неизвестността. В началото Щюке разполага с около 300 долара, фотоапарат и тежък велосипед с три скорости. Самият велосипед тежи 25 килограма, а върху него има още почти 50 килограма багаж. Хайнц изобщо не планира да поставя световен рекорд. Иска да стигне до Токио, да види Олимпийските игри през 1964 г., а след това да се върне у дома. До Токио обаче стига едва през 1971 г. — 7 години по-късно. Но дотогава пътят вече не го пуска. Европа е последвана от Африка, Африка — от Южна Америка. Следват Съединените щати, Канада, Азия, Австралия и десетки отдалечени острови. Всеки ден Щюке изминава средно между 80 и 120 километра. Нощува в палатки, евтини стаи, храмове, полицейски участъци и домовете на напълно непознати хора. Веднъж му се налага да спи дори в телефонна кабина. Печели пари по време на пътуването. Фотографира това, което вижда, отпечатва картички и малки брошури и ги продава приблизително на цената на чаша кафе. За половин век прави повече от 100 000 фотографии — огромна хроника на един свят, който се променя пред очите му. Това пътуване обаче не е безгрижна разходка. В пустинята Атакама Хайнц е блъснат от камион. В Египет е пребит от войници, в Камерун е задържан от военни, а по време на безредици в Замбия е ранен. Но всеки път Щюке отново се качва на велосипеда. Неговият трискоростен велосипед се превръща в отделна част от тази невероятна история. Рамата е заварявана и подсилвана 16 пъти. Велосипедът е краден 6 пъти — и всеки път е намиран и връщан на собственика му. По-голямата част от невероятния си маршрут Хайнц изминава именно с него. Едва по-късно преминава на сгъваем велосипед, с който продължава да достига до най-отдалечените кътчета на света. Първоначално Щюке просто иска да пътува. Едва след 20 години по пътищата решава да посети всяка държава. Когато през 1996 г. стига до Сейшелските острови и разбира, че е постигнал целта си, не изпитва очакваната радост. Не му се иска да сложи край. Оказва се, че никога не става дума за броя на държавите, километрите или печатите в паспорта. Той просто иска да знае какво го очаква зад следващия завой. Книгата на рекордите „Гинес“ определя Хайнц Щюке като най-пътуващия велосипедист на своето време. През 1995 г. той издава със собствени средства книгата със спомени „Около света с велосипед“. По-късно, въз основа на неговите дневници и фотографии, е създадена книгата Home Is Elsewhere („Домът е някъде другаде“), а през 2021 г. излиза документалният филм The Man Who Wanted to See It All („Човекът, който искаше да види всичко“). През 2014 г. Щюке се установява в родния си Хьовелхоф. Малкият му дом се превръща в музей с велосипеди, карти, записки и фотографии. На 22 юли 2026 г. Хайнц Щюке умира. Той е на 86 години. Пътят, който започва в Хьовелхоф, в крайна сметка го отвежда отново там. Но се връща не младият работник, който се страхува от еднаквите дни, а човекът, видял почти целия свят от велосипедното седло. „Моето колело движи неизвестното, което ме очаква зад следващия завой“, казва Хайнц. И това колело се върти в продължение на 51 години.

Абее, и голямата арчи бая, ако я натискам като малката. За 308км до Русе (с 10% градско в тях) - 29.5 евро при допърването на тръгване за обратно към Монтаната. Това са 14.5 л. газ на 100 км, ама градско в голем град е така. Ламята си сака манджа.

Емии, оставил е проблемите зад гърба си. Друг да му сърба попарата.

И си подреди мислите в главата, па ги формулирай граматически правилно. Ако не, не му мисли много - непланираните срещи са по-яки.

Бензинка - виж оборотомера. Там дизел не тачат. Накой ще я спечели на търг за стотачки, ще я докара за няколко хилядарки, ще и махне половин милион и ще радва накого срещу "добра сделка".

Зад димяща кола е гадно. Или я оставям зад мен, или я държа на голяма дистанция докато я резна, но в задръстване зад нея трябва да обръщам климатроника на вътрешна циркулация, което не е ОК продължително. Вчера минавах ГТП. Кат видях кво мина пред мен и кво чакаше зад мен ... "няма да ги стигнем американците". Приятел ми прати таз снимка от там. Хондите са милионници, ама извънградско. Пали - гаси и малко градско помежду им е присъда, да не говорим за мърлящината в стил "колкото изкара".

Има хора с опит, дето знаят кой надпис за коя картинка е. Но и в таз заглавна снимка е ясно че АИ-то "бута масло", ако смята че може да ни метне.

Миналия понеделник падуана замина на море с приятели и друга кола. Аз съм отпуска и каних жената и ние да идем на "голямото синьо", ама на нея не и се путувало. Вторник сабале - пия кафе и понеже нЯам кво да прАа баш сега, реших сам да поскитам по дивото североизточно крайбрежие. Мятам палатка / надуваемо легло / спален чувал / 1 колело + малко дрей, пълня "газ до дупка" и нулирам трипа на таблото. Волна птичка - спя къдет сваря / ям квот намеря, а през светлото обикалям по чукаци и треволяци с колата и байка, кат един млад "извейник". Прибрах се вчера, допълних на същата колонка и днес рекох "да тегля чертата" с разхода на гориво, просто да видя колко арчи тва тенеке в мои ръце, щот синковеца го кара лежерно, та "Кой колко гориво харчи" е добър въпрос, имайки предвид 2-ма ездачи на една и съща кола. Изминати общо 1199 км. Общ разход на газ 94 литра. Платени цифром 59,5 евро. Среден разход 7,83л/100км. В пари - 4,96 евро за 100 км. Не съм я жалил, или трафика бавил (даже обратното) и имаше лазене на 1-ва по места дет са за джип, но нали е сток окачване и къса база - минАхме. На Хемус (103 км цялото източно "парче") имаше ограничения, но извън тях си отвися поне 30 мин на 4000 оборота, а по шосетата, 3-та за изпреварване, че си е немощно тва моторче, ама слава на Фена - напрай го "веднъж" и маслото си е тук, а и нов радиатор му сложи тогава, та в жегите немА драма. Средна скорост знам само на етапа Монтана - Търговище (имаше бая трафик) и обратният, както и по магистралата, понеже не съм спирал между допълванията. Относно ефективността - много пари арчи малолитражката на 100 км спрямо змея, ама това на всеки е ясно. 4.96 евро, спрямо 6,77 евро за 100 км. / 1.4 - 75коня спрямо 3.5 - 295 коня. С малко над 1/3-а е по-лаком Легена, но е 4 пъти по-мощен от "кофичката". Няма икономичен малък ДВГ, на 3-цифрени скорости. Но аз доволен. Страхотна колца за солова ваканция. Подмлади ме за няколко дена. 1200 км с 60 евро си е ОК имайки предвид багаж / климатик / периметър на действие и скорости малко над и много под нормалните.

Мии, по скоро е сплескано ЦР-В 6, с муцуна на Сивик 11.

Загубата на масло се дели на течове и горене. Добре е да се знае и оглежда детайлно, за да не се набеждава ДВГ-то в преразход.