Cyreon

Така и няма единен консенсус от какво е. Затова използват думичката probably. Ето чрез автоматичен превод някои възможни причини от коментарите по-долу от видеото дето постнах: "Като механик на бивш дилър със сравнително добра памет за тези неща. Това е металната пластина, която държи пружините във вашия диск на съединителя, който се трие в пружината, която е направена от по-твърд метал. Рядко се сменяше гаранционно. Тъй като колата се управлява така, както водачът е включил съединителя." "Проблемът обикновено е в лагера на първа предавка. Лагерът понякога може да бъде фиксиран, докато в някои случаи шумът няма да изчезне, независимо от това колко промени са извършени на скоростната кутия. Алтернативата е да си купите нова скоростна кутия." "Поправял съм този шум многократно в по-старите сивици и сивици от 8-мо поколение, повечето пъти е лош изхвърлящ лагер, също така, ако просто го прави първо с сивици от 8-мо поколение, обикновено е и лоша пилотна втулка в съединителя."

Oт това, което съм чел и слушал, конкретният гореописан звук сам по себе си не е причина за смяна на съединител. Други са критериите, по които се решава дали му е дошло времето за смяна.

И моята го прави. И не само в студено, а във всякакво време. С оригинален съединител съм. В това видео го има още по-изразено на 0:55 и 1:01. https://www.youtube.com/watch?v=EqJoFhOFlq0

Човекът иска статистика. Цифри, които да му кажат, че Хондювските каручки са надеждни. Добре, колега, ето гледай по-надолу. Хонда прави най-надеждните двигатели, само 1 на 344 се чупи/е дефектен (виж картинката по-долу). Тойота е втора в класация. Това обаче е при равни други условия. Нали разбираш, че няма двигател, който ако не го поддържаш или издевателстваш над него да издържи. Поддръжката на един автомобил не е само смяна на масло и само двигателя, има много други неща. Но ако се концентрираме конкретно по двигателя, то избор на правилно масло и начин на шофиране са може би най-важните. Аз например сменям моето масло веднъж годишно (защото правя около 6,000 км на година). Тъй като съм спокоен шофьор, не я настъпвам, но отвреме на време й правя т.нар Italian Tune-Up. Няма да навлизам в подоробности какво е туй, дали е ефективно на модерни двигатели и т.н. Това ме навежда и на втората картинка, Акордеона прави спокойно 500,000 км, специално R20A3 двигателя (който го слагат и на CR-V), (виж втората картинка). Аз живот и здраве мисля, моята да я направя милионник и от Хонда да ми дадат безплатно още един Акорд. Изписал съм и аз като Million Miles Joe няколко тетрадки с поддръжка и онова, което съм сменял. Само не знам колко години трябва да живея и да я карам, че да стигна въпросния милион, но щом издържливостта ти е приоритет си на правилния път с избора на Акорд.

Когато я заключа с дистанционното, не мига лампата на алармата. Предполагам, че това е част от по-голям проблем. От известно време, след като изключа автомобила и отворя шофьорската врата, не светва нищо по арматурното табло. Трябва да затворя вратата, да минат 2-3 минути и чак тогава при отваряне светва. Къде да търся проблема?

Не е измама, просто се е възползвал от положението ти. Пък и си бил на зор, можело е да откажеш услугата. А и щом ти е показал табелата предварително, всичко е станало с твоето предварително съгласие. И аз като търся майстори да дооправят мизериите, които са направили предишните, те се възползват от положението и ме дрънкат най-брутално с цените. Разбира се с моето предварително съгласие.

Прочетох внимателно по-нагоре твоето 12.68. Но въпросът ми има по-голяма конкретика. Ясно е, че като е закачен колкото и да е малко пада за поддръжка на компютри и чудесии. Просто ми се струва голяма разликата между 12.9 разкачен и падане до 12.68 само за една нощ за чисто нов акумулатор.

Да използвам и аз темата на колегата, за да не отварям нов пост да попитам нещо за напрежението. След като сваля акумулатора и го сложа в топла стая, седмици наред държи 12.9 V без да пада. Когато обаче го оставя една само за една нощ в колата закачен, пада сутринта на 12.68 V. Говорим за нов акумулатор. Нормално ли е това?

По сервизна книжка колко го дават да се налива? Моята е 3.7 литра, аз винаги източвам до капка и тъй като знам, че има едни 100-150 мл несливаем остатък, гледам да наливам около 3.6 л. Това твоето 3.3 пък да си източил 800 мл и да го дава на горната не ми се вижда наред.

Честит Трифон Зарезан. Да, ще трябва да се прави. Така не може да се оставя. Аз трябва да направя опис на всичко отдолу, което е ръждиво и ако нещо може да се смени, ще се смени с ново. Останалите железарии, които са част от части, които не могат да се сменят, ще трябва да се обработват. Само за инфо да кажа, че преди 2 години оградата на портала обработвах с ръждопреобразовател едни метални пръчки (които не са поцинковани, иначе оградата е поцинкована). Минах ги първо с ръждопреобразовател, после с някаква друга течност, после с 3 в 1. Станаха лъскави, боята грейна, абе супер. Оня ден ги гледам, почнали ръждиви точици да избиват. 2 години, трагедия. Просто и да извадя Хондюша пред гаража за по-малко влага, същия ефект ще е. Няма спасение при тоя климат при нас.

Леш! Надолу в труднодостъпните места е още по-зле положението.

Хондата ми изгни. Силно казано, но все пак доста вярно. Вдигнах днес предния капак и се ужасих като погледнах по надолу - гнилочи и ръжди. При нас на морето влагата е убиец номер едно. Измерих я в гаража - 100% влажност, пичове! 100%. Уредът ми е верен. В Америка, колите които са регистрирани по източното и западното крайбрежие са с по-високи застраховки. Една от причините е влажността. На двора е малко по-ниска, но това не ме спасява дори и да я изкарвам там. Знам, че няма спасение. Всъщност може би има - слагам климатик в гаража да изсушава въздуха и да пада влагата. Много "евтино" ще ми излезе така. Ако някой е намерил поне временно решение на проблема, с цел да се забави процеса, нека сподели. Знам, че в различните райони на България влажността е различна, но при влажен климат, това наистина е проблем.

Ще дам и аз съвсем пресен пример със случка от съвсем скоро, пък колегата Peko да си направи изводите. Края на 2022 г, декември. Старият ми YUASA, 3000 серията, 8 годишен и половина. Вече беше тръгнал да заминава. Оставих я няколко дни без да я паля и в първите дни на януари 2023 г, тръгвам да я паля, задави се няколко пъти и до там беше. Помъчих я 2-3 пъти да я повъртя за по 4-5 секунди и се отказах, за да не прецакам нещо. Месец по късно, февруари 2023. Чисто нов YUASA, 5000 серия, замерен преди да го закача, показва 12,93 V. Слагам го, твърдо убеден, че ще запали от първия път - йок! Чисто нов акумулатор. Първият опит за запалване с новия акумулатор беше абсолютно същия като последния опит със стария. Извадих ключа, изчаках половин минута, и при втория опит с въртене на стартера около 5-6-7 секунди, взе да завърта, захапа и запали.

Да, много е интересно това с пускането на фаровете за 10-тина секунди, за да се възбудел акумулатора. Истина ли е това или са градски легенди от сервиза на бай Пешо?

Oбичам дългите магистрални пътувания в чужбина, по много часове, със спирания на различни дестинации, които изискват добро планиране и добра организация. Скоростта изобщо да не е висока, да е разтоварваща, а не натоварваща. До мен да е гадже, жена, любовница или което и да е любимо същество от женски пол, да съм заредил поне 300 часа музика на флашка и старите дискове. Да заредя хондюшка със солидно количество храна и напитки, да планирам тръгване рано сутрин още по тъмно или надвечер, ако ще е нощно каране с идея да е по хладно, например ако е лятото. Да съм проучил бензините къде са по-евтини, да съм уредил спането по мотели и хотели, забележителности и други мероприятия. Всичко това мен ме разтоварва и организацията на подобно събитие за мен е удоволствие. Ей тогава шофьорлъка е кеф, понеже си писал по възможност да е романтично. Да знам, че имам достатъчно часове до ферибота в Игуменица, Сплит или в Генуа например, а не да бързам като въртоглав да се трепя по пътищата. И докато мацката ми подава бонбонки в устата докато аз шофирам да си мисли: "Брей, тоя сладур може да не ми се праска с високи скорости, ама Акордеона му добре стегнат, с хубави гуми, тих двигател чуваме добре музиката, спокойно и хубаво ми е на душата. Не искам тая приказка да свършва." Случвало се е много пъти, реалност е, а не фантазия, затова така го описвам. Ей това за мен е мастъринга в шофирането.