ceco_accord

Малко е объркващо - да, но: Предният диф си е в кутията, а там е ATF. Вече раздатката за назад (без значение кой как я нарича) е с друго масло - Hypoid Gear Oil GL4 or GL5 — 0.5л. Отзад пак е с ATF - на 2 места. Ето кое къде и как: https://www.drive2.ru/l/4952665/

Марчелло Гандини 26.08 1938 – 13.03 2024 Почивай в мир артисте. ... по дизайните му ще го познаете... https://en.wikipedia.org/wiki/Marcello_Gandini Имената на моделите (долу в Уикито) са "прозорци" - отворете ги, надникнете в творчеството му.

Замисляш ме. Верно че е лъскава, но и тя е вехта, а и не знам допреди да е моя какво са наливали холандците. В мануала пише ATF-Z1.

Все си мисля че и по-рано от догодина може да открехнеш бояджийска работилничка - за избрани лица. Задници не ти трябват.

Шшшшшт, тихо - тя поправя света!

В една гореща нощ на лятото на 1970 година, се обърнах настрани, погледнах лежащото до мен момиче и го попитах дали иска да се омъжи за мен. - Ще поговорим за това утре - каза тя - Сега трябва да поспя. На сутринта тя каза, че женитбата не е добра идея, дори напротив, много е лоша, но въпреки това тя е съгласна. Да, тя беше права, това беше лоша идея. Младата жена се казваше Табита Спрюс и още не беше завършила образованието си, а аз бях току-що завършил, но не можех да си намеря работа дори и като учител. Работех в една пералня и получавах толкова, колкото да не умра от глад. И двамата имахме студентски заеми и нямахме никакви спестявания. Имах единствено два чифта бельо, два чифта дънки, два чифта обувки и проблеми с пиенето. Определихме дата за сватбата: 2 януари 1971 година. През есента с Таби се качихме на автобуса и отидохме до един известен бижутерски магазин в центъра на града. Помолихме да ни покажат най-евтината двойка венчални халки, която имат в магазина. С прекрасна професионална усмивка, в която нямаше и капка милост към нас, продавачът ни показа един чифт тънки златни халки, струващи 15 долара. Извадих портфейла си, който тогава държах завързан с велосипедна верига за колана на дънките и ги платих. Две венчални халки за 15 долара общо. В автобуса на път за вкъщи намеквайки за качеството на златото на халките казах: - Сигурен съм, че тези халки няколко дни след сватбата ще започнат да оставят зелени следи по пръстите ни. Таби, която винаги имаше какво да каже, отговори: - Надявам се, да ги носим достатъчно дълго, за да разберем това. След два месеца и половина дойде времето да сложим един на друг тези брачни халки, които бяхме прибрали в едно чекмедже. Костюмът, който бях облякъл ми беше голям, беше на брата на Таби. А бъдещата ми жена беше облечена в рокля, която беше сватбената рокля на една нейна приятелка. Беше прекрасна и уплашена до смърт. След церемонията отидохме с наши приятели на сватбен прием (сандвичи с риба тон и сода), с моята кола, стар очукан "Буик", на който едвам се превключваха скоростите. Карах и през цялото време с палеца си докосвах венчалната си халка на безименния ми пръст. Няколко години след това - четири или пет - когато Таби миеше чиниите, нейната халка се измъкна от пръста ѝ и изчезна в канала. Разглобих сифона на мивката, но от пръстена нямаше и следа. Беше безвъзвратно загубен. Тогава вече можех да ѝ купя нова, много по-красива и скъпа халка, но тя се обливаше в сълзи заради загубата на първия си истински пръстен. Халката не струваше и осем долара, но за нея беше безценна. Животът се отнесе добре към мен и моята кариера. Написах много бестселъри и спечелих милиони долари. Но през годините нито веднъж не съм свалил от ръката си тази евтина халка, от деня, в който моята жена с треперещи от вълнение устни и пръсти, и блестящи очи я сложи на ръката ми. Знам, че това прилича на сладникава любовна история, но в живота това често се случва. Халката ми напомня за това, как живеехме тогава, за миниатюрната ни квартира, вечно развалената печка, шумният хладилник, скърцащите дъски на пода, студът през зимата и уличният шум през нощта... Халката ме кара да се замисля за бъдещето, да помня какво имахме и какво нямахме в миналото, да си спомням какви прекрасни хлапета бяхме някога. Халката не ми позволява да забравя, че цената на една вещ и нейната стойност не са непременно едно и също нещо. Оттогава минаха 50 години, но зелена следа все още няма. Стивън Кинг Табита Спрюс или Таби е съпругата на Стивън Кинг, с която те вече 50 години са заедно. Тя също е писателка и пише под името Табита Кинг.

То и отзад за диф-а пише вече ATF DW-1 Мисля да взема 2х4л тенекета и да наливам отпред и отзад.

А с какво масло опреснявате? ATF-Z1 или ATF DW-1

Цъкни някоя снимка отпред и отзад на Хонда помпата си?

Няма причина моторът да работи различно с новият ремък, спрямо стария.

То човек като види къде и как му работят нещата, и като знае пазарлъците за време и пари, съвсем нормално е да се пробва, понаучи, па да са опрАа сам у живота.

И на задната броня ли черните лайсни са лява и дясна, като на предната?

Легендата продължава солидно да плава. Прост мотор - просто голям мотор. Запали все едно не е пипан. Лесен за части - без алтернативни глупости. Доставка - Стефан - АутоФикс. С каквото са я обслужвали в Холандия, такова и получи тук. Свалени здрави - сложени нови. 432166440_24933289786285487_6612424300860515122_n.mp4

Темата е едно, а конкретно при твоята кола как технически е решен конструктивно въпросът е друго. Дано получиш конкретен отговор, за да не се "разтягат принципни локуми".

Подходи по-сериозно към въпроса. Не може все да се съмняваш в период от време.

Принципно звук от клип с телефон не се тълкува - различно чувствителни са и кривят. По важното е какво се чува в купето при всичко затворено. Ако е от вътрешността на мотора, звукът се предава по купето. А външно е прекалено силен и остър за да е клапан, или бутален болт. Останалото са неща дето биха "излезли през картера или капака, да видят кой кара".

Това е външен шум - огледай какво е пипано.

Вечната тематика - от "Не пипай нещо което работи", до "Вържи попа да е мирно селото". Еми - назначих нов поп (и други свещенници) да баят и вардят от зли духове. П.П. Много ме кефи "гранатата" - обтегача на ангренажния ремък (средните в снимката горе) - прост и вечен механизъм.

Не знам от какво са, но си го поддържам, а и помпата си е консуматив - през няколко смени на ангренажен ремък. Иначе е факт - милионник е, и смятам да си го ползвам още дълго време. Колата е - нема вече такива. Още няколко консуматива в еднакво състояние. Горе са старите и прашни чаркове - под тях - новите.

Ще я консервирам и ще полежи в резерв, па ще видим.

Тази помпа не е оригинално монтираната в Япония, а еднаква с новата. Старата е на колата от 08.02.2012 - 157861 км. Цифрите в отливките са година и седмица на производство. И 2-те хондови, ама щатски. И Фена питах - каза че е сменял на Ледженди и все са били изрядни. Аа и каза да не "тъня въжето", а да слагам новата, понеже можех да я върна. Антифриз през 44-те месеца откак колата е при мен не съм губил, ноо факта си е факт - има нещо зацапано. Капаците и надолу до под семеринга на коляновия вал са сухи. Таа - "имал - дал - сменил" стана моята и вече е "късно либе за китка". Старата ще отлежава, щот новата не знам кой и как я е правил, в модерната пазарно консуматорска икономика.

И като цяло "бе в час". Фирари е религия - трябва да има идоли.