Класация

Здравейте, да се похваля и аз с китайски маркуч за 70лв. Монтирах го и вече 10 дни няма шумове, течове и всичко изглежда ок. Маркучът да кажем е доста задоволително качество - има О-пръстен на снадката към помпата. Но имаше и малко драми Имаше една шупла в снадката към помпата - видях я преди монтажа. При слагане на помпата единият отвор за болта не пасваше точни и трябваше леко да го разширя. Свалянето се оказа много по-лесно от очакванията ми - 20на минути. Вдигах колата и на крик и свалих лявата гума, но няма никакъв достъп. Смяната е изцяло отгоре. Разбира се ако няма монтирана газ, всичко ще е по-лесно, защото компонентите на газта запълват празните пространства(при мен има трябваше да свалям изпарител, клапан, компютър). За да се развие от рейката тръбичката, си купих специален ключ(води се рязан ключ) 19мм от Практикер за 10лв, но добре че го взех, защото беше зверски стегнато - направо се местеше цялата кола. Махнах кутията на въздушния филтър и от там има достъп до нипела на рейката. Има и две планки с тампончета, които държат тръбичката - 10мм стига се лесно до тях. Една планка, която е горе на мотора и двата болта към помпата 10мм. Като цяло мислех, че ще тече много течност и си купих три тубички по .35л от ато24 от общите поръчки, но използвах едва половинката от едната. Маха се буксата на клапанчето. След като свалих стария маркуч, свалих клапанчето и го сложих на новия. Там където е нипела, който влиза в рейката има една чупка, това ми беше най-голямото чудене как ще успея да я прекарам през една планка, но всичко стана от първия път, дори не можах да повярвам. След което дойде 20 минути борба да уцеля ъгъла на нипела към рейката и да захапе резбата - не стана Извадих целия маркуч и го наложих по стария. Там където е чупката в края на тръбичката имаше разлика в ъглите(поне 10-15°). С едно дълго рамо и камък 19мм започнах да накривявам тръбичката. И последва втори опит - прекарването под планката този път не стана толкова лесно Но след като мина резбата на нипела към рейката веднага захапа и навих почти цялата дължина на ръка. След като сглобих всичко, долях в казанчето до максимум и въртях волана няколко пъти наляво надясно без да паля колата. След това я запалих само за секунда и загасих. Нивото в казанчето рязко падна, пак долях до макс и това беше. 70лв маркуч + 10лв ключ + 12лв за масло(имам още 2 туби ако на някой му трябва) = 92лв тотал + няколко часа работа. Дано съм бил полезен на някого Поздрави

И каква е драмата тук? Чакай да позная, пак не познаваме правилника и чак новина в един от най-утрепаните новинарски сайтове у село Пловдив.

Гледах тая вечер 1 филм и после се оказа че не ми се спи. Тъпите обикновено ме приспиват, но този ме "държа" до края. Та рекох да драсна 1 разказче. Сори ако има правописни и пунктуационни пропуски. ЧОВЕКЪТ ЗАД УНИФОРМАТА Бе лето 2003-то. Денят беше великолепен за пътуване, макар и зноен. Сухо, добра видимост, слаб трафик и унесен в спокойствието му, си левитирах лежерно по маршрута В. Търново – Монтана. Карах с около 90, за да държа люка отворен, осигурявайки максимална циркулация на въздух през купето при затворени прозорци. Сивичето е без климатик - набор 86, но всичко нужно за удоволствие от шофирането си имаше. Бях обгърнат от педантичността на подопечните на Соичиро сан и сам в колата. Единственото което ми липсваше е някаква интрига. Преди няколко завоя ми бе хрумнало че пътуването по обед в работен ден може и да не предостави интересни възможности за попътно развлечение, когато след поредния изсксочи една такава, в лицето на черен силует с ярки фарове. С набъбването му в огледалото, разпознах един завтекъл се швед 9-3. Тоя вагабонтин за нула време ме застигна и безпардонно изпревари, все едно бях спрял. Както се казваше в 1 алкохолна реклама – „ей това чукане чаках“! С лявата ръка изправих облегалката с 2 зъба, с дясната вдигнах оборотите на мотора с 1000 (посредством скоростния лост) и пътем затворих люка, защото над 120 става шумно, а предположих и че ще ги надвишим. Празненствата по случай наказателната операция над шведа обявих за открити! Не видях кой го шофира, нито колко човека бяха вътре, но колата не беше „клекнала“, а буквичките „турбо“ на задния капак не ме притесняваха, понеже беше кабрио – естествено с „нахлупен каскет“ , поради скоростта с която се движеше и предстоящите завои. Подозирах че ще ми направи „ластик“ над 200-те, но предстояха виражи и неравности при спускането към Севлиево, а после и тамошното ограничение 60 пред „будката за рекет“. Очаквано шведът намали, преодоляхме бавният участък на „къс пас“, но в равното отново се юрна напред, издувайки „каскетът”, а аз по него. Някак вече бях готов да играя ва банк с „дебнещата опасност“, за да не изпусна „купона“. Или той щеше да намали, или щяхме да профучим заедно, или да спрат него, като първопроходец. Речено – сторено. Ръг отново „3-тия зъб“, десният крак в „шпиц”, 100-те коня отново се въодушевиха, а аз тръпнех в напрежение – „ще яде ли Асан баница“ или „хурката“? Покрай будката нямаше никой и профучахме в режим ускорение - с двойно над лимита – луди / млади! Ооообаче! Не щеш ли, с периферното си зрение зървам рязко отскачащата и врата. Сигурно ако не я бях видял, нещата щяха да се развият в предварително начертания план в главата ми, обаче в тази милисекунда, тя рязко се разцепи на 2, а както е известно – „колебаещият се човек е бъркащ човек“. Дясното полукълбо все още натискаше газта, а лявото тутакси втренчи поглед в огледалото и това което видя … С 2 думи „мамма миа“! В 1-та ръка фуражката, в другата стоп палката, двете се мяткат нагоре „в крак“ с крачолите, а между тях някакво сеизмично сътресение, опитващо се синхронизирано да придвижва в пространството цялата тази съвкупност. В главата ми революция. Дясното полукълбо (в тон с мотора) реве – давай – шведът прави „ластик“, а лявото измъкна от нейде 1 транспарант „ами ако тоя ти запомни номера и се обади на следващите си колеги???“. Бунтът на „левака“ рязко взе надмощие, викайки на помощ морала и страховете човешки, десняка се кротна и „слезе“ от газта, стоварвайки се върху средния педал. Преминахме в режим спиране. Сивичето е 800 кила и макар на „барабани“ отзад, неохотно клюмна с предница и взе да забавя осевата линия. Очите пак в огледалото, а лявата ръка развява „белия флаг“ чрез десния мигач. Спрях доста далеч от „местопрестъплението“ и гледайки усърдно тичащите конвулсии на „органа“, реших да започна „стопляне на отношенията“. Включих задна и на аварийк - близо до банкета, се затътрих към инквизитора с ясното съзнание че ще ме „разпне“. Почти се „сближихме“ и услужливо спрях точно под ръката му, с чийто лакът се подпря на покрива, после с другата нахлузи фуражката и докато въртях ръчката за сваляне на стъклото, се молех да не е имал радар, макар че и двамата бяхме наясно със ситуацията – аз бях нарушител, а той беше законът! Картинката не беше обнадеждаваща. Ризата му бе разпасана, издавайки епицентърът на телотресението, с 2 цвята - светлите участъци бяха сухи и с площ на архипелаг в океана. Фуражката и тя започваше да се „наводнява“, а по козирката и си личаха блажни тактилни отпечатъци. Явно го разделих със шпека който сигурно сладко си е рязал, предвкусвайки пладнешкото угощение, което моя младост с немилост отложи. Но багрите на лицето му предвещаваха истинска буря – с палката си бяха братя близнаци. Надвиснал над мен и тежко дишайки, от раз би взел „Оскар“ за „Разяреният бик“ на Скорсезе – Де Ниро „пасти да яде“. Седях и си мълчах – оставих го да си поеме дъх и да се представи. Той се „взе в ръце“ остави палката на покрива и изломоти: - Сшшшна … (неразбираемо), дкмЕнти за прверха! По дъхът и хвърчащите отломки разбрах че все пак обядът му е бил започнал. Аз измъкнах от архивите с гримаси възможно най-печално примирената и тихичко промълвих: - Сега господин старшина. Повдигнах се леко от „дъното на положението в което бях” и измъкнах портфейла от задният си джоб. Там бяха „док файловете” и „намекът” за „извънсъдебно споразумение”. Подадох само тях и зачаках развитието. Старшият избърса пръсти в панталона си – адмирации за жеста, но не и за липсата на „етикет”, пое документите, дръпна се крачка назад, протегна ръце и започна да ги изучава, четейки „от – до”. Явно от годините вече не виждаше отблизо, а и в суматохата не си бе взел очилата. Мина цяла вечност. Имах време да си припомня как попаднах в тая ситуация и как по Божият промисъл шведът се измъкна, и сигурно вече е на Хемус. Прав му път, но започнах мислено да се самобичувам за дързостта си в тоя каприз. Скуката бе виновна и жегата, която при спрялата кола и застрашителното положение в което бях, се стичаше по гърбът и бакенбардите ми. После ме досмеша от видът на старшината, но гримасата на лицето ми „удържаше фронта”. Дори имах време да се пренастроя, започвайки вместо себе си да съжалявам него, което бе нормална за мен емпатия. После ми хрумна че той едва ли знае тази форма на социално общуване и няма как да подозира че има 3 нейни разновидности, а да се надявам на снизхождение по някоя от тях просто нямаше смисъл. И познах. Тонът с който ме „емна” тежеше поне тон и се стовари безмилостно върху ми. -Ти с колко караше бе? Видя ли се чак къде спря? Имаш над 100 метра спирачен път! Слизаи! Отваряй! Вади всичко за проверка! Едно ще му призная – имаше точно око (проверих вечерта по Гугъл Ърт). От будката му + времето за скачане на спирачката до пълното ми „кацане” имаше малко повече, но не знам точната си скорост, а и „рулирайки” на заден по пистата му спестих поне 70% от разстоянието, но останалото го протича и все още му тежеше. На момента обаче веднага изпитах облекчение и хвърлих от раменете си онзи тон – не бе въоръжен с „доказателствен материал”. Демонстративно си разкопчах колана, надявайки се поне това да „намали щетите” и чинно излязох от бялото Сивиче. Вън ме лъхна освежителен ветрец и вече стъпил на „неговото ниво”, започнах пледоарията си. - Много се извинявам господин старшина. Не познавам участъка (колата е с Русенска регистрация), не видях табела за населено място (шосето е извън града и минава през нещо като индустриална зона). Сигурно съм се поувлякъл след предния автомобил (обяснения на ученичка). - Кво ми съ извиняваш бе? Сега ш тъ вида! Все едно чух – сега ще ти видя сметката. Пътувах с малко багаж (то багажникът събира 2 каси бира), но от там бе извадено всичко което не трябва и после всичко необходимо – по опис. Аз съм си изряден, макар и недисциплиниран понякога. Пожарогасител (в нормата и минал преглед), свежа аптечка на 3 месеца (прегледа датите), триъгълник, жилетка, крик, ключ, резервна гума, резервни крушки (по колата всички работеха), чистачки + пръскалките им, абе – пълно ГТП. Само дето нямаше канал, газ анализатор, барабанни ролери за спирачките и уред за нивото на фаровете. Направо ме „съдра”, но нища нередно не намери. За времето на огледа явно малко се поуспокои, осъзна и той ситуацията и му стана ясно че е безпомощен, а и гладен, плувнал в пот – не можеше още дълго да продължава с инквизицията. - Ти за къде си се разбързал така? Как да му кажа че шосето, колата, оня ербап с „каскета” и буйната младост предразполагат към грехопадение? - Към Монтана, служебно, чакат ме, а се наложи да мина през Търново (трънки и глогинки). Тате и мама там живеят, аз се взех с 1 момиче от Русе, а в Монтанска фирма се хванах на работа. На гаджето не му се отразява добре бременността, та се надявам да не ме бавят и довечера да се прибера при него и родителите му. Сложна е моята, но и вашата не е лесна. Цял ден в жегата, да вардите таквиз апаши като мене, едва ли е приятно. Сърдечно ви моля за извинение като човек, а пред блюстителят на реда във ваше лице съзнавам пълната отговорност на провинението си. Стават и чудеса, и не само по Коледа! Бавно и полека – сякаш няколко века, от старшината започна да изплува „човека”. Поогледа ме (от глава до пети), погледна си часовника, погледна пак отворената кола, багажа в и около нея, и бавно тръгна да я обикаля. Пресегна се, взе си фуражката и палката, и бавно се запъти обратно към будката с обяда си. - Еи, да не те дочакат в дървено пардесю? Умната, ей! И аз съм бил млад, а сега имам син на твоите години. Гледай и ти до тук да я докараш и дано не ти побелеят косите от него, като моите. Колкото повече се отдалечаваше и смаляваше униформата му, толкова повече нарастваше признателността ми към човекът в нея. Де юре „законът” ме пусна, понеже бе неподплатен с фактология, но думите на човекът де факто ме „хванаха за гърлото”. Припомних си баща ми, който изпращайки ме каза „бързай бавно”, майка ми, която поръча да звънна като пристигна, любимата, която цял ден ще си мисли колко внимателно я возя и как ли го „избивам” по шосетата когато съм без нея, шефът ми, който веднъж возейки го в Сивика рече – „тая пича въшка мноу бега – гледай да не останем без служител, че си ни важен”. Профучаващият ТИР отвя светлоотразителната жилетка в драките и ми напомни кой съм, на къде съм се запътил и за къде всъщност пътувам. А лето 2003-то отдавна е в небитието. Всичко описано е 100% истина и моя случка. Да ли е било поучително и достоверно е друг въпрос, но факт е че подцених емпатията у този човечец, а дори името му не разбрах. Той може и да не си спомня гореописаното събитие, но за мен то сякаш беше вчера, а аз наближавам неговите години. Дано да е жив и здрав, а аз тепърва ще разбирам какво ще ми поднесе моят синковец – тинейджър.

Е, явно хората не знаят, че като са с допълнителна секция за надясно, са длъжни да чакат. Изглежда и за авторът на клипа това е смущаващо.

Това е доста рисково да не кажа 100% счупен мотор ако се пипа от някой който не се е занимавал с това. Рефлаш файла на Сергей за сега е най читав и определено си заслужава. Не си рискувайте живота на мотора, няма да успеете да направите дори близко до на Сергей "творението"

Тънкия момент е, че тия със секцията за десен завой трябва да пропуснат тия дето са в кръстовището. Но тия взели книжките преди 30 години си мислят, че след като завиват на дясно са господари на пътя.

БаСи ... ама верно четеш между редовете! И дириш под вола теле. И изобщо не вдяваш, за какво иде реч. Всъщност, проблемът май е в мен. Едно смислено изречение не мога да напиша, щом се налага да го разяснявам след това.

Не му е за сефте на Карпера да прави категорични заключения, без да пита първо чичо Гошо. Подканял съм го и друг път да не го прави. До началото на 90-те е било масова практика да се ползва двигателно масло в скоростните кутии, не само в Хонда.. За Хонда това се е правело до към '96-а, т.е. Сивик 5 включително (както каза Веспа, и беше одобрен от Фена). Скоростната кутия на Сивик 6 да е различна, колко да е различна?! Да не е на светлинни години разлика?! Склонен съм да вярвам, т.е. не би ме учудило ако и в ск.кутия на 6-а ген се е ползвало двг масло в началото. п.п. Хонда не произвежда масла. Маслата за Хонда се произвеждат и брандират с етикети Хонда в някои от многобройните компании по света. Не ме питайте в кои точно, не знам. В този ред на мисли - категоричното "Масла, само и единствено Хонда!" малко губи смисъл. Въпреки това и аз предпочитам да ползвам "само и единствено Хонда масла", ама само и единствено ATF, DPS-F И PSF-S. На времето имах противоречия с един "колега", в един друг форум. И той така - "в задния диф на CR-V 1, само и единствено DPS-F", докато не му показах снимка на задния диф на моето CR-V 1. До пробката за наливане на масло имаше надпис ATF. Като казвам надпис, разбирай релефни букви в самата отливка на корпуса, а не стикер. CR-V влиза в производство края на '95-а, ама задния диф е взет наготово от Civic Shuttle AWD, произвеждан много преди '95-а. Civic 6 "англичанка" пък е копие на Honda Дomani, също произвеждана много преди '96-а.

Имам си нова ск. кутия Дани, така че пробвам вече над 100хкм нямам проблем с кутията. По дразнех се от онзи който навсякъде драска без да е чел и даже сигурно не се е возило във въпросния модел цитирам : Маслото е само и единствено това ХОНДА MTF - 3 ПП. В моето ръководство за 5та генерация пише: използвайте двигател но масло SAE 10w30 или 10w40

Ясно е, че на готово е по лесно ама по тая тема колкото изписано има сигурно за маслата толкова няма. 700лв струва ремапа потърси в интернет HPP Garage и се свържи с тях за повече инфо.

Значи е работила като редосеялка.

Явно това няма да е скоро!И главната причина е И, когато със сигурност ще е вече късно ... за твоето дете например.Те това се опита да каже и Маркони.

В момента добре изглеждащ, кашлящ Европеец е по-опасен от съмнителен Арабин с раница.

Може да помогнеш като дадеш цени,какво са свършили какво са сменили. Ако иска някой ще те пита на лично и ще му дадеш сервиза.

Благодаря за препоръките относно правилата на форума ще отделя време за да ги прочета .

Те, ако завиват правилно и си държат лентата, даже не би трябвало да си пречат. Тези надясно отиват направо в средната от трите ленти, а "обратните" пък в крайна дясна, някои.

В али-то и ето конкретната рамка, избираш втората опция https://www.aliexpress.com/item/32884307283.html?spm=a2g0s.9042311.0.0.74a24c4dfIloAQ

Температурен датчик. По късно снимка

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Plovdivchanin-Absurd-Koi-e-s-predimstvo-v-tozi-sluchai-942892 🙈

FYI: В сервиза ме отказаха от ремъците Gates, според тях качеството на Gates е паднало много последните години. Препоръчаха ремъци Contitech, като тези които препоръчахте по-горе, така че такива ще взимам. Сервизът е Motobox в София, кв. Овча Купел, видях добри отзиви за него във форума.

Ако си с оригиналните шарнири,няма да можеш да им смениш предпазните маншони. По спомен, на оригиналните ш.болтове, маншони им са захванати/пресовани вътре в самия корпус. Новите маншони ще са от типа "нахлузване" и прикрепяне с пружина, но нито ще има къде да ги нахлузиш, нито пружината ще може да изпълни предназначението си - поради горното.

И така колеги имали човек от нас с агу от преди 2014 с записана газ в талона за гтп да си е сменил вече талона в кат.ако има да каже какви точно документи са му искали за пререгистрацията?

Смених кабелите и се оправи. Старите уж добре пасваха,но като ги разместиш се усещаше луфт. Смени си и датчика дето е под делкото.

На табелка в коша при мотора,и в талона ти. Тук е показано http://vin-location.com/cars/honda-hr-v-2000-2005/

Аз на място загрявам между 15тина секунди и минута. Не ги броя – докато се наместя, колан и т.н. Зимата може и повече, ако има нужда да чистя сняг и искам да влезна на топло. Но не загряам двигателя допълнително. Не само от природосъобразна гледна точка и удобството да тръгна по-бързо, а и от това, което съм чел, съм стигнал до извода, че не е в плюс на двигателя да загрява на място твърде дълго. Но тук сме имали дискусии по въпроса, така че не всички са на моето мнение – та просто споделям аз какво правя. И е излишно сигурно да казвам, че до работна температура карам максимално леко. Също бих попитал защо да се кара 500км на бензин; както и това за какъв интервал е? Една смяна на масло / една година / 10 хил. Км?

Ето ви нова бизнес ниша - катализатор под наем.

В този ред на мисли: Назад в темата си говорехме, дали трябва да се пуска мигач при навлизане в кръгово. Опитах се да обясня, защо аз пускам мигач, обаче съм пропуснал да спомена една от ползите на мигача. Ситуация - приближавам кръгово, тези в кръга са с предимство, ще излизам на третия изход. Да, ама на първия за мен изход се е заформило задръстване, колите едва-едва пъплят. Тези в кръга, които искат да излязат през задръстения изход, също. И сега: 1. Решавам да вляза и да се врътна до изход #3 без мигач. Практиката ми показва, че колкото и да е жентълмен англичанина ще спре точно пред мен, само и само да не се шмугна в задръстването преди него. Е, не отричам, че има и такива, които спазват принципа на ципа, т.е. някой ще ме пусне да вляза в задръстването преди него, ако исках. 2. Пускам мигач, че ще се връткам за някой следващ изход. Онези в кръга веднага спират, осъзнавайки, че не се опитвам да ги прецакам в задръстването. Е, не отричам, че има и овце, на които изобщо не им пука за моя мигач. Спират си най-геройски пред мен, щото нали знаят правилника и много държат на предимството си.

Здравейте! Въпреки изключително меката зима, успях да пробвам гумите в г/д всякакви условия и да дам мнението си. След непрекъснато ровене и поръчване във всякакви сайтове, след около месец успях да направя реална поръчка на Brigestone Blizzak lm 005 с указания от производителят размер 255/55/18. Може би не трябва да споменавам отделните сайтове за да не е реклама. Купих ги за малко около 260лв./бр., а в някои сайотове бяха 360лв и 420лв/бр. В някои пишеше, че ги има налшчни, но реално ги нямаха. Когато пристигнаха гумите първоначално помислих, че не са ми доставили точните гуми, тъй като шарката не беше като на снимката, но надписите си бяха точно тези Предполатам, че тъй като са по- голям размер и шарката на гумата се променя. Моите имат 2 канала по средата на гумата, които са по- широки от показаното на снимката и реално прави гумата малко по- различна /ще опитам да прикача снимка/. Относно поведението на гумата: Моето не експертно мнение е, че гумата се представя отлично във всякакни услония. Изпробвах я на дъжд /никакъв аквапланинг/, подържам си 120-140 по магистралата и няма проблеми. За сравнение старите ми гудиър бяха много зле в това отношение, но те са си много стари въпреки, че имат голям грайфер. При лед и сняг спират много добре, драпат здраво и много трудно приплъзват. На киша също се справят много добре, може би заради широките канали. Очаквах да са шумнички, но за мен въобще не са. Не мога да ги сравня с Континентал, тъй като никога не съм карал такива, а Мишелин съм карал мого отдавна, но като цена-качество за мен това е най- добрата зимна гума за момента

Моят случай е следния: 2013 купих хондата и още преди да я регистрирам и монтирах ГИ. При регистрацията КАТ ми вписаха в талона че освен бензин, горивната система бачка и на втечнен нефтен газ и това е. Вчера се обадих на приятел от КАТ и го питах аджеба трябва ли да минавам преглед и идентификация на газовата в спец. сервиз, при условие че газовата ми е вписана в талона на колата и в картона от годишния преглед, отговора беше - не. Просто трябва да си нося постоянно големия талон, защото малкия ми е от старите, в които не пише вида на горивото. Това е частен случай и може да е от полза за някой друг в моето положение

Тая кола се кара с Yacoo 5/30 LUBE0 от поне 35к откакто съм и правил мотора и има разход около 400-500 грама на 10к. Така че.. Сондата е обикновена 4 жилна. Пепи стига си се шашкал така или инак си при мен скоро за ремъци.

Просто колата трябва да я види някой на който не му е за първи път.

Всичко това, но разказано съвсем накратко, звучи така: Колкото пъти е по-малка консумацията на 1 ЛЕД лампа от тази на 1 лампа с жичка, толкова пъти по-голямо съпротивление трябва да сложим на мястото на оригиналното от 0.030 Ом. По друг начин: колкото по-ниска консумация имаме, толкова по-голямо съпротивление трябва да сложим, следователно – ако сложим дори и по-голямо съпротивление от изчисленото, то ще съответства на лампи с по-ниска консумация => няма да има проблеми дори и с такива с по-висока. Обратното обаче е проблем – ако сложим по-малко съпротивление от изчисленото, и сложим лампи с по-ниска консумация, може да стигнем под праговата стойност за сработване на бързата честота. Ако не ви се занимава със смятане, просто вземате първото срещнато съпротивление в диапазона 1 – 2 ома, с мощност 1 ват, и би трябвало всичко да е наред и модулът да работи както трябва.