DAN_DAN

Много жалко наистина и то заради някаква износена планка с 0.3 мм.

Пътят на Менделеев не е лесен. Едва на 15 години той тръгва от Тоболск, Сибир, пътувайки седмици наред с карета и лодка, за да може да реализира мечтата си да се учи и образова. В Московския университет не го приемат, но той не се отказва. Продължава към Санкт Петербург, където не просто постъпва, а намира смисъла и целта на своя живот! Там той се потапя в химията и физиката, движен от ум, който не се задоволява с половинчати отговори. През 1869 г. неговото упорство се отплаща, когато организира познатите елементи в таблица толкова точна, че предсказва съществуването на елементи, които все още не са открити. Неговата работа не е само гениалност— тя е упоритост, родена по замръзналите пътища на Сибир.

Алберт Айнщайн имал необичаен навик: често заспивал с ключ в ръка. И това не е метафора — всичко било буквално. Сядайки в кресло, той отпускал ръката си с ключа така, че той да виси над метална плоча на пода. Щом започнел да задрямва, ръката му се отпускала и ключът падал. Силен звън го събуждал. Защо го правел? Айнщайн открил нещо, което днес се потвърждава от невронауката: преходното състояние между будност и сън — т.нар. хипнагогна фаза — е истинска златна мина за творчеството. Именно в този момент мозъкът ражда блестящи идеи, неочаквани асоциации, ярки образи… Но почти винаги ги забравяме веднага след като заспим напълно. Айнщайн умишлено прекъсвал този процес, за да не изгуби вдъхновението. Само няколко секунди в това състояние му били достатъчни, за да улови идея. Още по-интересно — подобна техника използвали художници като Салвадор Дали и иноватори като Томас Едисън. Днес изследователи пресъздали този метод и получили впечатляващи резултати: повишена продуктивност, по-ярки сънища, по-креативни идеи и по-добра памет. Така че, вече знаеш: ако някога видиш някого да дреме с ключ в ръка — не бързай да го смяташ за чудак. Може би е на прага на велико откритие.

Акорда със същия двигател също има кранче за парното. Ще проверя как стои въпроса при Сивик 1.8 бензин.

В Япония почти всички таксита са Тойота, за което има няколко основателни причини: 1. Toyota доминира вътрешния пазар • Toyota е най-големият автомобилен производител в Япония, с дългогодишна репутация за надеждност и ефективност. • Японските фирми, които купуват коли за автопаркове (включително таксиметрови компании), обикновено предпочитат местни марки, а Toyota предлага модели, създадени специално за таксиметрова употреба. 2. Toyota Crown Comfort • Toyota Crown Comfort и Toyota Comfort са създадени специално за таксита. Техните: o Издръжливост o Просторни задни седалки o Лесна поддръжка o Кутиеобразен дизайн, удобен за качване и слизане ги правят идеални за градско такси. • Те са произвеждани от 90-те години до края на 2010-те и все още доминират автопарка заради дългия си живот. 3. JPN Taxi – новият стандарт • Toyota представи "JPN Taxi" през 2017 г. — хибриден, достъпен за инвалидни колички автомобил, който наподобява лондонско черно такси. • Японското правителство насърчава използването на такива автомобили като част от усилията за универсален дизайн и екологичен транспорт, така че таксиметровите фирми масово ги приемат. • В момента Toyota има монопол в тази специфична категория. 4. Сервизна мрежа и поддръжка. • Toyota има широка мрежа от дилъри и сервизи в цяла Япония, което прави поддръжката евтина и удобна – ключово за таксиметровите компании. 5. Регулации и пазарна инерция • Японските таксиметрови компании често са консервативни по отношение на промени — предпочитат проверени, дълготрайни автомобили. • Веднъж след като производител като Toyota спечели доверието им, компаниите остават лоялни, за да избегнат рискове. Да. Понякога се срещат Nissan Cedric, миниванове на Honda или седани на Mazda, особено в селски райони или при малки оператори. Но са рядкост. Само на това очертано място могат да спират такситата и никъде другаде. В Токио всички са черни.