Класация

Ще сложа и аз ноята от днес да повлечем крак

Вдъхновен от тази идея, реших да направя тази тема. Тук всеки може да качва снимка на колата си - Хонда или Акюра. В планината, на морето, на автомивка или пред блока. На когото каквото му е на сърце. Нека бъда пръв: Една от най-любимите ми снимки на бившата на път за морето в една отбивка след Камено.

Не знам дали има тема за снимки на нашите коли затова ще сложа една от днес на Плана.

... И като се почна! Пътувах доста. Било за кеф, било служебно. Работех „дистанционно” (от 300 км разстояние) и като звъннеха да ги навестя, бе делничен празник за мен. Сивикът не е за дълъг път, обаче тогава не го знаех. Но те и варварите не са знаели че Рим е непобедим. J За 4 години му сложих около 160 000 км. Като малък мечтаех да съм тираджия, но с времето разбрах че ежедневието убива удоволствието. Съзнавам че повечето хора пътуват, само защото им се налага. Те няма как да обичат шофирането, защото е свързано с много условности, неуредици, ограничения и рискове. Тези фактори са валидни за всички ни, но моето усещане е отвъд тях. Обичам да консумирам времето в своя полза. Каквото и да правя, да ми е приятно, а шофирането е 1 от заниманията, които ми носят позитив на душата. За мен, първите думи от въпроса „Искаш ли да идем ...”, са нонсенс, ако е свързано с шофиране, а дестинацията е без значение, както и времето. Обичам жегата и студа, сухото и мокрото, светлото и тъмното. Всяко от тях носи различни усещания в колата и поведението и. Това са дребни (или не) нюанси, но всяка разлика е обогатяване. Разбира се, с напредването на ЕГН-то не ми е комфортно да карам надалеч нощем и в дъжд, но и това си има прекрасности. Аа, не обичам мъглата. Тя е пречка за видимостта и съответно свободата на взора. Да, свободата, това е дал автомобилът на цивилизацията. Някой ще рече – „Това е илюзорно” (правила и ограничения от различни естества), но както е казал мъдрецът – „Уважавай своите окови – те са твоят периметър на свобода”. Чувствам се свободен, макар и затворен в кокпита, а другите ограничения не са ми проблем. Имам свободата на своите решения и отговорности, а това в днешният свят пълен със зависимости е лукс. Обичам „дребните неща”. Да си играя с релефната маркировка и да слушам звуците и. Да гледам бягащите назад вадички дъжд по страничните стъкла. Да зяпам магнетичността на сноповете снежинки нощем пред колата и как се топят на стъклото. Обичам приглушеното хрущене на пресният сняг под гумите и лекичко да се „лъзгам” по завоите, когато може. Жалко че напоследък сняг – йок. Не бързам, а се наслаждавам на пейзажите и разбира се, обичам да имам време да поспра, за по-детайлен оглед, или снимки. Фоткам не за да открадна и отнеса нещо със себе си, а просто да съм част от конкретното великолепие. Жената току рече – „Цеци, какво пак видя / кога ги гледаш тези снимки”? Ми, никога, ама е кеф да „уловиш мига”. Примерно, гмуркащото се в севлиевската мъгла шосе, или залезът нейде близо до дома – той вчера, или утре не е същият. Обичам да съм част от „общият шосеен мравуняк”. Да наблюдавам насрещните и попътните участници. Веднъж срещнах каракачанка на лявата предна седалка. Тогава съжалих че нямам видеорегистратор. Колата разбира се бе с десен волан и хуманоид зад него, но гледката бе фрапираща. J Харесва ми да откривам съмишленици, управляващи с наслада и да комуникирам с тях чрез действия, или сигнали. Да благодаря с аварийките за десен мигач от предходният, или да го дам на задният, щом е по-бързащ. Нощем да мина на дълги и осигуря видимост напред, на този, който ме застига „с намерение”, или да го възпра с „оранжево ляво намигване”, за да не „сгази лука”. Радва ме взаимността с която едновременно с насрещният, сменяме дългите с къси, особено когато е зад завоя, или билото на шосето. Неписани закони и профи тайминг. Всичко това е комуникация с непознати, а някак „свои хора”. Не ми влияят зле дори арогантните, но понякога (за пред фемилито) „влизам в образ” на издразнен и излизам от лежерното си поведение. J Да, кефи ме да тропна с десния крак по мотора, а той да събуди кутията и заедно да се юрнат да ми угаждат като партньори в театралния скеч. J Вдъхновяващо е – не си отказвам, дори без причина, но не е постоянно. Все пак 1 нещо е ексклузив, само ако го държиш в този статут и си го ползваш само по моментна прищявка. Преди години си мислех че удоволствието се поражда от усещането за контрол над колата и ситуацията, но това е перманентно и задължително. Да, страхът покачва адреналина и те прави жив, но той зависи не от скоростта в правата, а от границите на сцепление и време, които тя ти оставя в маневрите. Кеф може да има от всяква кола, стига да я владее човек. Напоследък не се напрягам. Колата (особено сегашната) е вторият ми дом като уют. Голямата маса изолира. Тя е същността на комфорта, а не само окачването и гумите. Усещането е за 60-70 км/ч, но реално се движа с потока, който си поддържа 100-110 км/ч. Обичам да съм си вкъщи, докато се местя в пространството и времето. Нещо като седиш си и нищо не правиш, но има резултат, или по-скоро, наслаждаваш се, а пътем постигаш целта. J Обичам повече тръгването (спрямо ппристигането) – дори просто денем за работа. След сутрешното кафе и краткото шофиране, денят се усеща чудесен - слава Богу не живея в мегаполис и демобилизиращ трафик. Обичам си и колата - за някой ще е странно, но това си е моя лудост. Обичам да я тупна с длан отзад и да и река на ум – „Хайде”. Да отворя капака (без причина) и просто да намигна на ДВГ-то – „Трябваш ми”! То не е човек, че да откаже, освен когато онова в ъгъла, дето „таи напрежение”, не му съдейства – случвало се е. Мъка ми е нещо по автомобила да е зле технически, или грозно. Но някак всички тези неща и мотиви не ми обясняват напълно, защо обичам да шофирам. Смътно усещам че има още нещо? Някаква необяснима „дрога” витае. Жената има книжка но не шофира. Явно освен страха, като много други не е обхваната от този необясним опиат.

Благодатна тема. Ще си прегледам архива за нещо красиво. Като за вечер, 1 такава:

Много як цвят и моде!

Кръвна група "А95" и Пеньо Пенев. Таа, тетака, това съм аз. Лятото на '85-а - категория "С" от ТМЕ "Христо Ботев", Ботевград. До края на '97-ма вече имах всички възможни категории + "книжка" за Машинист на жп строителна техника. Първият спомен от моя живот е, как на 3-и-нещо годинки съм се скрил зад вратата на плевнята в родното ми село и "разглобявам" пластмасов детски камион. Нямам спомен, дали съм го разглобил, и най-вече, дали след това съм го сглобил, ама ... Първият ми личен автомобил - Жигули. За няма и 6 месеца му врътнах 30000км. Първият ми личен автомобил (силно казано автомобил ) в Англия - Фиеста, 1.1 бензин, набор '94-та. За 10 месеца - 28000 МИЛИ. Е така, за опознаване на мащехата. Карам активно, разбирай всеки, ама всеки ден от '93-та, а от 6г това ми е и професия. През семейния гараж са минали над 20 автомобила, от които 12 Хонда. Карал съм всичко - каквито се сетите автомобили (включая Порше, Ферари, Бентли, ...), мотоциклети, камиони, автобуси ... Абе не съм "карал" само самолет. Един приятел (лека му пръст) един ден ми вика - "Ако трябва някой да ме закара някъде, по всяко време на денонощието, първият на когото ще се обадя си ти". Това е така, защото и за мен

Не съм мерил влага тук, но откак Сивика от подписа ми изгни за 1 зима във влажен и непроветрив гараж, мокра кола на завет не вкарвам. Ако е след дъжд и сняг, я оставям пред гаража. Иначе махнах 1-то стъкло на вратата и ако все пак я прибера мокра, включвах 1 ротиращ вентилатор. За часове изсушаваше голяма част, но го оставях цяла нощ. Има и разни сюнгер препарати, но са скъпи и консуматив.

Напълно замръзналия Сивик, който взех под наем в Тексас миналата седмица. П.С. снимката е след 15м работа на място. Това палене от дистанционното през прозореца е една от най-яките екстри

@meneldor много добра идея! Направихме такава тук. И много добра снимка!

Има много положителни отзиви за 555. Дано някой сподели личен опит, защото аз нямам.

Специално за авточастите, може някой да спори но ОЕ е за предочитане винаги. Не винаги обаче цената е приятна. От там нататък марки много, качесто различно.

@Petko Petkov здравей и добре дошъл! Относно притрисането - препоръчвам, ако в дисковете има живот (на 60х км трябва да има), да ги минеш на ProCut машина, където не се свалят от главината и да им дадеш втори шанс. Принципно, хубаво е да смениш накладките след тази процедура. Относно преминаване към метрична система, виждал съм само на акорд 10 да се прави това за климатика и филма беше голям, а човекът се беше занимавал сам. Това няма някой майстор, където да се навие да си блъска главата с неясен резултат, вместо да изкара пари от нещо рутинно в същото време. Не знам, дали смяна с таблото от канадка не би свършило работа, но ще е скъп експеримент дори и така. И последно - на твое място бих опреснил маслото и на вариатора.

@Petko Petkov, и при мен имаше леко тресене, което се усещаше на висока скорост. Закарах я да шлайфат дисковете и се оказа, че накладките са доста износени. След шлайфането и с новите накладки нямам никакво тресене. В пост 18 съм снимал парт номера на накладките (на кутията пише accord IX) .

https://www.youtube.com/watch?v=0rvfDQKtxFM

Първата ми кола беше малък болид от формула 1, бял, който леля ми ми купи когато бях някъде на 5-6, т. е, началото на 90те някъде. Жалко, че гумите бяха пластмасови, бързо се изтъркаха и така и не можахме да намерим заместител. Брачеда имаше железен малък москвич, експлатирахме го постоянно. По това време по първа даваха Мишел Ваян и след сериите нямахме търпение да се прехвърлим в нашите "коли" 😃Та горе долу от тогава идва желанието и съпътстващото го удоволствие от шофирането. Може би като взех книжка избора за първа кола беше логичен - Мазда 323f BA. 😁Която между другото, доста години след покупката, продължава да служи вярно, макар и в ролята на резервна кола. Поздрави на автора за хубавата тема🙂

Аз бих добавил, че “Човека е човек, когато е на път!”. Хубава тема!

Матричните от перспективата на шофьора навярно са идеални, но досега е нямало кола с матрични, която да не ме е заслепявала, особено в завой или на магистралата, все едно ми карат с десен на дълги и ляв на къси. Когато всички на пътя са с матрични ще ок, иначе към момента, положението е "Аз, за сметка на другите".

Чукча не е читател, чукча писател! Ако просто я беше видял, не предполагаш ли, че нямаше да напише, че приема въпроси при интерес? Написал съм, че колата изглежда много добре. Това е грешно според мен на две нива: - няма значение, какво хората знаят за стоката, която продаваш - ако искаш да си коректен, имаш отговорсност да си максимално достоверен с поднесената информация. - има хора (не казвам, че са много), които ще вземат кола без да са "запознати с модела". Познавам лично човек, който беше карал преди години акорд 7 ген, без круиз контрол, който човек не знаеше дори след като го продаде, че този модел се предлага с тази "екстра". Не мисля, че има някакво извиние да напишеш "топ модел всички екстри", освен незнание. Но сме тук да помогнем, ако е незнание, @Honda_Z частично е обяснил, защо не е "всички екстри". Та в резюме, чел си по диагонал и си изразил мнение, което не споделям.

Trip A Мисля,че това е най-ниския разход който съм постигал с Легендата за вече над 60к откакто я имам.Нулирах я на Църна маца до центъра на Пазарджик Trip B Около 7к км като е 70-30 градско-извънградско

7 февруари 1900 година - умира Капитан Петко Войвода! 300 битки и 33 куршума в тялото за България... Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил.. "Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България." „Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов

Бензин в кръвта - колко добре казано! Метафоричен, но и красноречив израз, нещокато "бръмбари в главата" и "въгарец в задника". Да почна от "началото си": Според майка ми (и напук на цялата очакваща рода), първата дума която съм изрекъл е била кола. Не помня къде и какво съм видял, нито кой е казал че така се нарича. Явно това е било първото нещо, което ми е направило достойно впечатление на тази планета, та да проговоря. Първият ми откъслечен спомен за детски (черно бял) филм е как на едно кръстовище спират 4 коли и шафиорите им хвърлат зарче, за да реши кой след кого да мине. Гениален ЗДП, стига да няма "сърди човече". Вече проходил, когато пресичахме кръстовище, чаках да се появи някоя (да, тогава колите бяха рядкост), за да минем зад нея и вдишвам с пълни гърди. Онази миризма бе / е незабравима - "парфюм за мъже". Жалко че колите станаха милиарди и това замърсява, та стигнахме до катализаторите. Да шофирам мечтаех откак видях приятел на вуйчо ми да кара и ни вози във Волгата си (синя ГАЗ - 21). После разбрах че трябва да чакам дузина години, за да взема книжка - трагедия! В автобусите винаги се возех отпред, а ако се бяхме качили в навалица се отскубвах от мама, но тя знаеше че може да ме намери отпред, до шофьора, подпрял се, или седнал на капака на двигателя - ако някой помни старите Шкоди, или Чавдари. Откакто държа лист и молив съм рисувал коли. Обичам персоналното. Почти на всяка мога да поискам екстериорни промени (по моя си вкус), но това вече си е "лично мое извращение" както се казва. Обичах да си карам и разглобявам количките, да ги "тунинговам" с пластелин, или да си дялкам свои от калъпите сапун на баба. Не бяхме заможни, но имах чашони с автомобилчета, които в 1 отвратителен за мен ден (от яд че "кога ще порастнеш"), подарих на съседско момченце. В малките класове, баща ми работеше в сервиз за лесовози - камиони за превоз на дървени трупи. Чаках с нетърпение да се окаже дежурен по уикенди и празници, та да хвана автобуса през тайгата, и да ида, па да зяпам, и да се цапам. Средношколски учих за монтъор, курсовете изкарах на 16, но книжката дадоха на 18. Вкъщи почна ежедневна препирня кой ще кара семейната Шкодичка. В "гладните" 90-те отидох студент, бачках в 1 автосервиз, "пипал" съм какво ли не, но някак "не се оказа моето". Сигурно за това карам Хонди. Има в тях хармония и харизма + инженерно изкуство. Взех диплома, намерих си работа по специалността, почти веднага взех и пари на заем от шефа си, та си купих Бялата "микровълнова" от подписа си. Олекна ми. Толкова много години - дълги години чакане! Свърши се! Имах прдължение на тялото и същността си. Следва продължение:

Здравейте, не съм писал скоро в темата. След неуспешно намиране на алуминиеви джанти за зимен сет, сложих нови гуми на стоманените 17"-ки. Избрах среден клас с идеята да ги сменя по-нататък с 18" какъвто е заводския размер. Гумите Debica Frigo SUV 2 / 235/65R17 108H XL купих преди коледното пътуване. Първото ми впечатление беше че са абсолютно дърво. Абе сякаш не бяха направени от каучук, а от пластмаса. Явно са имали някакъв консервиращ слой защото след 1000 км. вече не ги усещах така. Другото нещо е така дългоочакваното газифициране. След кратко проучване и разпитване (основно на бъзик) на местни газаджии за евентуално газифициране на Хонда с 6 цилиндъра получавах доста забавни отговори. Аз за мен си знаех кой ще газифицира най-качествено и компетентно V6 на хонда. В средата на ноември миналата година се обадих на @Markony да попитам за кога ще има възможност да му я закарам. Погледна си графика и ме пита 23 януари добре ли е. Чака се. При всеки който си разбира от работата се чака. Съгласих се естествено и започнаха въпросите. Уточнихме подробностите, гарнитури, големина на бутилката. Доде деня и му я закарах и като ни тръгна една приказка.... Бранко е невероятен Човек с главно "Ч". Който го познава ще каже същото. Даде ми ключа за синьото HR-V и си тръгнах. Никога до сега не се бях чувствал толкова спокоен когато съм си оставял колите по разни сервизи. Усещах, че колата ми е в сигурни ръце. На следващия ден започна да ми праща снимки какво е свършено по колата. Освен за газифициране исках да погледне и обслужи скоростна кутия, раздатка и заден диференциал защото ми излизаше код B123 както писах по-рано. Освен това регулира клапаните и почисти дросела. Като познавач на Хонда, заподозря че колата не е минала обслужването където се сменя и ангренажен ремък, водна помпа и други. Явно и зад океана има мърлячи които не спазват сервизните интервали. Направих запитване до дилъра в Канада да разбера дали е правено обслужване и те казаха, че в тяхната система не излиза да е правено такова. Та сега ще го правя тук и бих искал пак да е при Бранко. След малко повече от седмица си взех колата. Не беше същата кола. Имах чувството, че са добавени още конски сили. При подаване на газ е много по-чувствителна и реагира мигновенно. А за монтажа, ако кажа, че е перфектен ще е малко. Ако не бях вдигал предния капак преди, нямаше да разбера, че има газова уредба. Газовата уредба е Romano с тороидална бутилка с вместимост 55 л.

Вчера смених термостата и мога да кажа, че ТАМА е едно към едно с оригиналния, който е NTCL (NIPPON THERMOSTAT CO., LTD.). Като се поразрових, открих, че ТАМА е подразделение за автърмаркет части на същия този концерн. Цената е около 3 пъти по ниска от оригиналния, което не е изненадващо предвид идиотската ценова политика за резервни части на Хонда.

@Митко Йотов Моята е с ръчна кутия. Вкрайна сметка реших да отида лично до Бултрако на Ботевградско. Обясних си случая и пича, който приема за сервиз директно ми взе ключа и каза да изчакам. След малко се върна и ми каза,че може да се активира тази функция , срещу 54 лв, което ми се стори направо промоция хах Та сега вече я имам и аз. Активираха я за Швейцария, понеже от там е колата, но може да се активира и за други страни, без България. За България не се поддържа. Така,че който я няма тази функция, може да отиде и да попита директно там

Така изглежда.

@jijane да, ама нищо не мога да направя по въпроса. Оказа се, че при сервизирането октомври месец са забравили да сложат филтъра на кутията, което води до скапване на всички фрикционни дискове на всички пакети съединители.Разбира се в сервиза казват, че няма как да върви колата без филтър. Но явно е вървяла, ама маслото не е стигало като хората до всички части на кутията. Майстора ми ги показа и бяха препечени доста. Той не отваря за първи път ZF8 и каза, че до сега не е виждал такова нещо. Сменени са всички дискове в кутията и торк конвертор-а. Колата в момента върви много добре. В събота ходих до Боровец и проблеми не съм имал никакви. Оня ден при едно излизане от една пресечка трябваше да я настъпя малко повече, тръгна си без никакви проблеми. По 3ти март ще ходя до Търново та ще й направя едни 300-400км и би трябвало адаптациите да се оправят

Едно ревю от изданието на Ауто Билд от 16 април 2009г. Извинявам се за качеството, но го намерих като опаковка на предмет. Auto Bild CR-V Test.PDF Колата от теста е като шоурум за аксесоари за модела.

Надявам се никъде.

http://liquimoly.ru/lm-book/02_motor_oils.html#additive Учебник-библия за маслата на разбираем руски език.

Чакай полека ,че верно ще изкъртиш пластмасите! Ето ти съпка по стъпка:1. Изпразваш жабката от боклуци – намира над самите врътки на парното /средната конзола/.2. В дъното на жабката, по средата има едно правоъгално капаче–има леки срезове от горната му страна ,в които вкарваш малка отверка и го издърпваш към теб, за да го свалиш.3. Отвиваш винта там и изваждаш цялото тяло на жабката.4. Вече, ще може да видиш и отвиеш, другите два винта на тялото на което са врътките за парното и след това да издърпаш самото тяло към теб /отдолу има две щипки които не се виждат и го придържат но са само фиксиращи/.Дръпни ръчната спирачка за да може да извадиш самото тяло.5. Отзад на самото тяло има голяма букса с кабели - откачаш я и то ти остава в ръцете.6. На гърбъ на тялото /където е буксата/ има 6-7 малки рапидки-като ги отвиеш ще видиш платката на която са фасунгите.7. Отвиваш фасунгите, сменяваш крушките и след това по обратния ред - сглобяваш.

Хондата ми изгни. Силно казано, но все пак доста вярно. Вдигнах днес предния капак и се ужасих като погледнах по надолу - гнилочи и ръжди. При нас на морето влагата е убиец номер едно. Измерих я в гаража - 100% влажност, пичове! 100%. Уредът ми е верен. В Америка, колите които са регистрирани по източното и западното крайбрежие са с по-високи застраховки. Една от причините е влажността. На двора е малко по-ниска, но това не ме спасява дори и да я изкарвам там. Знам, че няма спасение. Всъщност може би има - слагам климатик в гаража да изсушава въздуха и да пада влагата. Много "евтино" ще ми излезе така. Ако някой е намерил поне временно решение на проблема, с цел да се забави процеса, нека сподели. Знам, че в различните райони на България влажността е различна, но при влажен климат, това наистина е проблем.

Моята е същият модел от Швейцария е внесен и под шофьорската врата на полата най-отпред има есно малко капаче, е ръждяса първата зима 😀Отдолу още бива, но има следички тук там...

При мен също примигва, но пали. Даже, аз съм сложил LED крушки, чиято консумация е колко? Нищо. Мисля че и на предната кола (тя винаги и на топло и на студено въртеше повечко) също примигваше. Би трябвало да е нормално, предвид колко много ток черпи стартера? Колегата Dandilov, същи много правилно те ориентира: налягане на горивото. Но на стара кола как да не и пада налягането? Оня ден сменяха горивния филтър, горивото си тече като побъркано през целите 5 мин докато го сменяха. Което значи че налягането е бая високо, как да не падне при минусови температури през нощта? Той антифриза се свива....на гумите налягането пада от студа, мисля нормално е и на горивото да падне

Интересно, дали пък няма да умре, щото не е сменяно маслото. Това ми напомня на оня, дето питал кардиолога, дали сърцето му е в добро състояние, а докторът му отговорил: - Спокойно, сърцето Ви ще Ви изкара чак до края на живота Ви.

Ауди+Врачански джамбазин = минус 5-6к лева.