Jump to content

st34

Фен
  • Content Count

    100
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

st34 last won the day on November 29 2022

st34 had the most liked content!

Community Reputation

84 Neutral

About st34

  • Rank
    Потребител

Profile Information

  • Кара
    Honda CR-V II 2.2 i-CTDi/N22A2/2006
  • Пол
    Мъжки
  • Място
    Сливен

Recent Profile Visitors

1676 profile views
  1. Въртиш волана пълен десен. Откачаш кората под левия калник. Откачаш тройника (клапана) и навиваш болче 6mm с малко тефлонова лента. И това е.
  2. Днес времето беше благосклонно и ми се падна и почивен ден. ABS е сменен и най-важното работи! Още веднъж Благодаря на z_chakarov за телефонния номер. Инфо! Въпреки откачането на акумулатора след първото запалване VSA и ABS останаха да светят на таблото, но без чека за грешки. Изгаснаха при първото принудително сработване на abs. Т.е. на 1,2,3-та газ и спирачка до ламарината , (отсечката дойде къса, но достатъчна).
  3. Tyunkata, Благодаря за инфото ще си запазя номера. Вчера поръчах от номера който даде z_chakarov, 0988809266 - Милко Тодоров. Сега чакам да видя какво ще дойде и дали ще работи. Ако не работи ще пратя единия за рециклиране. Може и от двата един да стане .
  4. z_chakarov, Благодаря за телефона ще звънна. Какво прави ли? При оглед на гумите и дисковете, задния ляв диск започнал леко да ръждясва. От време на време си ги оглеждам. Иначе нямаше да разбера. Други никакви симптоми, нито проблем със спирането. Накладки и спирачна течност течност сменени преди няколко месеца около 3-4 хил.км. И се започна .... В сервиза проверка на апарата и опит за обезвъздушаване, прокапаха няколко капки спирачна течност. Проверка на спирачния маркуч. Проверка на разпределителя (онова дето му викат кантар). До тук всичко е ок. Проследихме коя е тръбичката за заден ляв апарат и къде влиза в ABS. Оказа се блокирал клапан в затворено положение. Капчица не пуска. Другите тръбички при развиване и натискане на педала нямат проблеми. Елекриката работи, там са електромагнити и при сработване на магнита трябва да много бързо да затваря и отваря клапана или при сработване на VSA да блокира и отблокира някое от колелата. Ама това го знаеш...
  5. Лоша работа, няма втора употреба. Дайте отзиви за ФиНо Ауто ЕООД попаднах на обява, че рециклират abs-си.
  6. Така, помпата е със запушен клапан на задно ляво колело. Електрическата част работи, тествана с лънч. Моята е с номер 57110-skngo-g011-m1 като трябва да е с управление на VSA Намирам такава 57110 s9a-e010-m1 и не мога да разбера дали ще стане, дали е съвместима, управлява ли VSA Ако попаднете на обява за продажба, дайте линк.
  7. Леля Добринка живеела в Люлин...за да и е гадно...Работела чааак някъде около завод Електроника пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и... да и е гадно... Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи. Пъпчиви, дрогирани и премръзнали... - Шшшш, краво! Ела ма! - Ела тука штие*амайката, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите леля ти Добринка... Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка. - Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ е*ъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, ку*во! - Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по-едрия от двамата. - Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела. Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избяга. - Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл... Става ли? Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменят с торбите уморената жена. Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, не обезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил стоте и шейсетте си кила да отвори. - Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето? - А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка , като посочила по-хилавия - иска да ме е*е, а другия - посочила тя по-ячкото момче - иска да ме пребие... Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре. - Тоя ли беше бияча? - попитал, докато засуквал яката на едрия до задушаване. - Тоя.. .тоя, Добри... Каза, че ще ми скача на главата... Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякъл в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята. - Тоя ли беше еб*ча, Добринке? - Тоя... тоя, Добри... Каза че таковаа... докато фръкна.... Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята. По пътя, изпод престилката, измъкнал своя тридесет и един сантиметров х*й, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичо Добревия х*й била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/... Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал: - Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!... Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплакал: - Чичо Добри, бе... чичо Добри... Като човек ти се моля... Нека опитаме още един път!!!
  8. На диагностика да ти проверят MAP сензора, дали стойностите са в граници. Трябва да се гледат на живо.
  9. "Как мъж прави баница?! Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Аз съм мъж. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно да се направи баница! Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода, отново съм в къщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми се свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първата кора за баница, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се в другата стая. Разделям криво-ляво корите за баница, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места, оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам...." Никола Крумов
  10. https://www.crvownersclub.com/threads/2012-honda-crv-ex-l-factory-amp-replacement.196531/
  11. За трите модела колко те таксуваха!
  12. Един крокодил се изгубил в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, е*ало си е майката направо... едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в г*за, в носа, евриуеър. И по едно време... на хоризонта черна точица. Вика си: - Бах, т`ва е нек`во разнообразие за тея два дена. Там има нещо. И му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - Хипопотам. Вика си: - Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо. - Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе. Хипопотама го поглежда и казва: - Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае. Крокодила - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама, и води още един хипопотам с него. Хипопотама казва: - Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!! ============================================================================= Арабски шейх, завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години: - Приятелю, ти ми спаси живота! Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Ройс. - Моля те, недей, от КГБ веднага ще започнат да ме разследват. Какво ли не му предлагал шейхът, но руснакът не искал да приеме нищо, страхувайки се от всемогъщото КГБ. Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си... Помислил руснакът и се съгласил. Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал: - Избери която искаш и се наслаждавай! Тука КГБ няма! Огледал ги братушката, избрал си една и започнал да я милва - по косите, лицето, гърдите, надолу.... и замръзнал! Напипал не каквото очаквал, а девойката му проговорила: - Не делай дурное лицо, немедленно пусти яйцо! Передай в Москву, что жив, здоровь - майор разведки - Иванов! ============================================================================= Из мемоарите на политзатворник от 1980: "Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко: Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната зала, а там, на стената, висяха портретите на др. Тодор Живков и на най-млекодайната крава. Другарят Петров ми нареди : - Я да свалиш това говедо от стената! - Кое по-точно? Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт за високопоставените гости. Аз бях конферансие и въодушевен, обявих: - Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и насилници, ще изпълни песента: "От теб се учим, партио любима!" Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната. Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото благо. Наближаваше националният празник и реших да направя плакат, който закачихме на входа на кариерата: "В чест на 9 септември - повече камъни за партията!" Удължиха ми присъдата с още 3 год... И така до 1989 год."...
  13. Млад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелка, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен подарък. Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка: "Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай - продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици - бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са овлажнели от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!! С много любов! P.S:.Най-новата мода била да се носят леко подгънати - така, че част от вълната да се вижда."
×
×
  • Create New...