-
Мнения
12023 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Days Won
665
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от ceco_accord
-
https://novavarna.net/2024/01/15/хидробус-амфибия-свързва-румънския-г/
-
D16A8 Found in: 1988–1995 Civic/CRX/Concerto (UK/Europe/Australia) 1992–1995 Rover 216/416 GTi (UK/Europe) 1993–1997 Rover 216 Sport Coupé (Europe) Bore and Stroke: see D16 Series Engines Displacement: see D16 Series Engines Compression : 9.5:1 Power : 122 PS (90 kW; 120 hp) at 6800 rpm Torque : 14.9 kg⋅m (146 N⋅m; 108 lb⋅ft) at 5900 rpm Valvetrain : DOHC (4 valves per cylinder) Fuel Control : OBD-0 and OBD-1 MPFI ECU Code : PP5 (OBD-0), P29 (OBD-1) Head Code : PM7 Gearbox : L3 D16A9 (Same as D16A8 but without a catalytic converter) Found in: 1988–1991 Concerto (UK/Europe) 1988–1991 CRX 1.6i-16 (UK/Europe/South Africa) 1990–1992 Ballade 160i-DOHC (South Africa) 1988–1991 Civic 1.6i-16 (UK/Europe) 1992–1993 Civic GTi (New Zealand) 1989–1992 Rover 216/416 GTi (UK/Europe) 1992–1995 Civic Si (Japanese, European venezuela and Peruvian version) Bore and Stroke: see D16 Series Engines Displacement: see D16 Series Engines Compression : 9.5:1 Power : 125-129 hp (91.9-94.8 kW, 126-130 PS) at 6800 rpm Torque : 105 lb·ft (14.5 kg/m, 143 Nm) at 5700 rpm Valvetrain : DOHC 16 valve (4 valves per cylinder) Redline: 7,200 rpm Limit: 7,250 rpm Fuel Cut: 7800 RPM (PM7) Fuel Control : 88-91 OBD-0 MPFI (92-95 OBD-1) ECU Code: (P29 OBD1) Gearbox: non-LSD (1988-1991): L3, LSD (1992-1995): S20
-
БЪЛГАРСКИТЕ ЧОРАПИ "В странджанското село Боздуган остана само един жител или по-точно жителка – баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от съседното по-голямо село я покани, да се премести при тях, за да не е сама, но тя отказа. Не можеше да си представи, че ще зареже къщата, която заедно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник, не се ли страхува да остане сама, в едно необитаемо вече село, тя поклати глава: - Страхувах се някога, като бях млада и имаше, за кого да се страхувам! Сега от кого и защо да се страхувам, кмете? Пътят ми вече е извървян, живота не ми носи вече радост, а смъртта е добре дошла всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен – врабчетата, дърветата, тревите и небето! С радост чакам момента, в който ще затворя очи …! Кметският наместник повдигна неразбиращо рамене и се съгласи: - Имаш пълното право, да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, така да бъде! Нали е демокрация ….! - Да ти пикам на демокрацията! – отвърна баба Неделя – Заради нея сина и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала вече толкова време! Заради нея си отиде и Грозьо, стопанина ми! Нямаше ни линейка, ни доктор да се погрижат, кога му стана зле! Хайде холан от демокрация, кмете! И да се избършеш отзад не става тя …! Пенсията на баба Неделя бе смешно малка, но тя и не разчиташе особено на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а после ги продаваше на една пътна отбивка, близо до тяхното село. Когато успееше да приготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги предлагаше на случайните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце. Сама го боядисваше в зелено и червено, после наричаше изплетените чорапи на някой от внуците си и когато успееше да ги продаде смяташе, че по някакъв начин се е доближила до близките си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше много в църква и религия, а чисто по езически измисляше прости ритуали, за себе си и най-вече за децата и внуците си. Така, един априлски следобед на отбивката спряха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в сиви и тъмни костюми, с вратовръзки и двама от тях със златни очила. Край тях се въртеше една червенокоса жена, която говореше на английски. Един от мъжете снимаше с камера. Всички бавно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на колко години е, и как се препитава в тоя пущинак. - Зимъска ще направя деветдесет и три! На мен костуми и автонобили не ми требват! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си сея в двора. - А пенсия не получаваш ли? – запита един очилат господин. - Пенцията ти я дарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога! - А защо стоиш тук и продаваш? – обади се друг мъж – Явно за пари го правиш? - За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах само аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник! - Значи, – усмихна се иронично очилатият – вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и съвсем ще ни ходят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе частица от родината за спомен …! - Бива, господине, бива! – кротка усмивка сгря лицето на старицата – Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те хората от властта само знаят да вземат, да дават не са научени зер! Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С мъка се надигна и като на сватба сложи на рамото на всеки мъж по един чифт чорапи. На жената ги подаде в ръцете: - Вземи, булка! Носи ги в Америка, че сина ми е там от доста години вече! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве! Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и емоционално заговори нещо. После се върна до една от колите и дойде с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лева и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не иска. Бабата стоеше пред нея, кротко се усмихваше, но не протегна ръка за парите. Чужденката остави парите върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше и тръгна към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа стойността на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а накрая остана мъжът със златните очила. Той си намести очилата и тихо каза: - Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото иначе не можеш изкара и за месец! Спечели достатъчно, затова моите чорапи ще приема наистина като подарък! - Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! – отвърна баба Неделя и приседна, до кашона с билките. Мъжът тръгна към колата, после спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите: - Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума! Баба Неделя го изгледа с избелелите си вече очи и рече: - Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по чуждата земя, си обуйте чорапите! Тя суровата вълна боде, но така ще ви напомня за греховете! Ние нямаме нужда от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете, какво значи стопанин, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, човече! Двата Мерцедеса бавно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките бабичка. Те идваха от друг свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати. Тая възрастна жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито лекарства биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, защото още няколко мига с нея и биха се превърнали в …. човеци." . Красимир Бачков
-
Преди години и аз ходих до ботевградският им клон, пак за пасажерския пиропатрон на комбито - свършиха работа. За Ледженда веднъж звънях за нещо, ама парата ... Преди 3 месеца с момчето минахме от там - да види къде "растат" новите Хонди. В шоурума имаше 2 нови Джаз-а, 2 прашасали велосипеда и голи плочки. 3-ма души нещо си говореха и никой не ни пита за какво сме дошли. Синковеца не хареса Джазките (принципно не харесва нови коли), па си тръгнахме само с няколко снимки от паркинга.
-
Баш такава е - Stinger / V6 / AWD.
-
Мда. Завръщане в бъдещето.
-
Добре дошли в бъдещето. Фабрика в Холандия отпечатва 500 тона 3D принтирани пържоли на месец. Компанията Redefine Meat доставя на немски ресторанти отпечатани филета. Приблизително 110 немски ресторанта вече купуват „месо“ от Redefine Meat. За да започнат процеса на 3D отпечатване на месо, учените правят биопсия на партида от животински стволови клетки в зависимост от желания вид месо – говеждо, свинско, птиче или дори риба. След това тези клетки преминават през ин витро процес на пролиферация, къпейки се в подхранваща , богат на хранителни вещества серум в биореактор с контролиран климат. В течение на няколко седмици тези клетки се размножават, взаимодействат и се диференцират в мастните и мускулните клетки, които изграждат биомастилото. След това роботизирана ръка използва дюза, за да разпредели тази пастообразна култивирана месна нишка на фини слоеве един върху друг. Ръката следва инструкциите на качен цифров файл с помощта на софтуер за компютърно проектиране или CAD, за да възпроизведе правилната форма и структура на предвиденото месо. 3D-отпечатаният месен материал трябва да бъде вискозен, но достатъчно твърд, за да възпроизведе структурен модел, пълен с точна тъканна васкуларизация, в зависимост от вида и разфасовката на месото.
-
Дърпаш ги нагоре, докато щракнат фиксирано в "зимен режим": Крайното им горно положение си е същото. Просто не се прибират под капака, а лежат в зоната на духалките за предното стъкло. Клипчето е от предния модел Ледженд, но и на КВ 1 конструкция и функция са аналогични.
-
Мисля че не схващаш идеята на фрикционите! Гледа ли клипа? Пакета фрикциони е от 2 вида метални дискчета. Когато предавката не е включена между тях има разстояние. Предавката се включва, когато налягането на маслото ги стисне. На останалите предавки са "отворени". Няма как да боксуват колелата, ако предавката не е включена! Тя може да вкл. некоректно (по-бавно и с тласък), ако налягането не е достатъчно (затлачена конкретната магистрала, или цедката на съответния соленоиден клапан), или ако са вече на лимита от износване - но това са милиони км при правилна експлоатация и обслужване. При износен пакет, компа подава сигнал (примерно за минаване от 2-ра на 3-та), в който момент моторът изревава на свободна (на автомат никой не отнема газта при превключване), но помпата не успява веднага да напълни с масло по-големият обем (заради изтънелите дискчета), а когато те се стегнат (и има предаване към диф-а), се усеща тласък, понеже оборотите на мотора са доста по-високи от скоростта на която е колата. Все едно да включиш горна предавка на механична кутия без да отнемаш газта. То де факто се случва същото, просто е по-меко, защото хидротрансформатора е "мека връзка", дори с активиран лок-ъп, който също е феродов диск (с управление от налягането) и се износва, ако се кара с проблем в предавките дълго време. При ръчен режим, лок-ъп се заключва и на по-ниска скорост. Аз примерно минавам на него при круиз контрол, когато не искам доускорявайки, автомата да сваля предавки и мотора да реве. По-бавно достига зададената скорост, но не буди спящите с бързането си.
-
Много са ви "скорошни" автобусите. Като малък, много обичах да се возя върху мотора на "пъпеша" - моделът в ляво. https://www.shutterstock.com/es/search/skoda-706-rto После излезе и десният, и така с години детство. А който иска 1 "кръгче" от миналото - има шанс: https://www.facebook.com/watch/?v=6161687100610591 7764848.webp
-
Хондовият автоматик е класическа механична кутия. Вместо синхронизатори, предавките се включват от налягането на маслото в магистралата на конкретната предавка чрез пакети фрикциони, а вместо съединител, между мотора и кутията има хидротрансформатор. Типът на конструкцията и начинът на работа са неизменни от няколко десетилетия.
-
Никой нищо не промълви. Сигурно не ви кефи таз Хонда с форма на мини автомобилна прахосмукачка?
-
Аз съм фен - Хонда да печели и да си развиват технологиите (рано, или късно влизат в реалния живот на колите им), но искам напрежение и красиви битки, а не Макс отпред, а останалите в друга лига и да "точат лиги" по случайни подиуми.
-
Oо, зима е - сега съм на DAKAR За сега не го мисля, ама някак липсва. Чакаме новият ъпгрейд на болида, както и на Макс, де. https://clubs1.bg/news/tost-nikoj-saotbornik-na-maks-nyama-da-e-poveche-№2-stela-verstapen-postiga-kolkoto-kolata-mu-pozvolyava/
-
Ако фаровесе са на къси / дълги - пръскалките им поливат заедно с тези за стъклото. Управляват се заедно от лостчето. При ниво на течността под средата, приоритет е челното стъкло и фаровете отпадат от уравнението.
-
Ако фаровесе са на auto, влизайки в тунел се пускат, и цялото табло, вкл. екрана на навито се димват. Ако са угасени на off, не знам дали само нави екрана може да се димне. Аз имам DRL на дългите и дефакто фаровете ми са си винаги на off, освен когато нарочно ги пусна. Пестя от течност за чистачки - да не полива и фаровете.
-
Като вкл. фаровете не се ли димва веднага?
-
Понастоящем е малко ледников период. Напролет шъ са опрАй.
-
Щом работи нормално, значи виенето е от някой лагер. Дали е от грешно масло или просто лоша партида е Божа работа, но едва ли е скъп. Не е и добре да се кара така, щото колко още ще изкара, щом прогресивно се влошава за 1500 км предимно извънградско. Така или иначе ще има демонтаж / монтаж на кутия, и адаптация на новомонтираната в Бултрако. Сегашната се отваря и се сменя каквото трябва. Факт е че сервизите не им се чака за доставка и колата да заема място, но при демонтирана и с вероятност само за лагер, си струва да се ремонтира. Лагерите не са скъпи и задължително "презокеански". Ако колата не е нужна всекидневно, или има временно алтернативна, по-евтино (но и по-бавно) ще е ремонт на тази. Авторът ще каже какво му е казал Любо и да решават казуса овреме.
-
Е как може да си такъв мърляч??? Купил я за бизнес и я зарязал 2 години навън! Що хубавите ябълки се свинете ги докопват.