ceco_accord

На някои марки / модели е направо интегриран в него и несменяем.

Да ви е честита и безаварийно! Рядък и луксозен цвят. Вътре бежав салон ли е?

„Когато една малка нация дава голям урок на света: свобода, памет и неподкупност“. Тили Мартинусен – гренландски политик: „Смятам, че Тръмп изобщо не познава гренландския народ. Ние не държим особено на парите, на приказките от типа „Кардашиан“ и подобни неща. В Гренландия, наред с другото, дори не можеш да притежаваш земята: можеш да получиш терен, върху който да построиш дома си, и притежаваш самата къща, но не и земята под нея. Защото гренландците не вярват, че земята принадлежи на отделен човек: тя принадлежи на всички. И същото важи за морето и богатствата, които съдържа. Затова е огромна грешка да се мисли, че гренландците могат да бъдат купени с пари. Не е така. И дори да ни предложат „100 000 долара на човек“, ние никога няма да се откажем от безплатното здравеопазване, никога няма да се откажем от безплатното образование, никога няма да се откажем да бъдем част от Европа, никога няма да се откажем от нашия суверенитет, към който така или иначе се стремим рано или късно. Не искаме да бъдем толкова богати, колкото американците. Погледнете колко са алчни: стрелят по собствените си приятели или нахлуват при приятелите си заради чиста алчност. Ние знаем, че може да има минерали и петрол в нашите недра и че те струват много повече от всякакви суми пари. Но дори и да ги нямаше, пак нямаше да позволим да ни купят. Всички тук знаят историята на инуитите в Аляска и на всички коренни народи, на индианците. Земите им бяха отнети и не бяха третирани добре в Съединените щати. И знаем, че Тръмп се обгражда предимно с хора, свързани с идеологии за бяло превъзходство. Ние не сме бели. Както виждате, ние сме цветнокожи. И затова знаем, че правата ни вероятно биха били отнети. Също така знаем, че заедно с Дания сме добре така, както сме. Както казах, имаме безплатно здравеопазване, безплатно образование: каквото и да искаш да учиш, можеш да го правиш безплатно, а правителството дори ти осигурява стипендия, пари, докато учиш. Никога не бихме заменили това – социалната държава. Не бихме я заменили за нищо американско. Това е като при впряг от кучета: ако едно от кучетата внезапно се обърне и те ухапе, трябва да го извадиш от групата, от кошарата, и да го застреляш. Разбира се, не казваме, че бихме застреляли американците: ние сме миролюбив народ. Но на такова куче вече не можеш да имаш доверие. Америка има 10 000 войници, обучени за арктически бой. Само Финландия има 35 000. Ако наистина искахме да ескалираме ситуацията, бихме могли например да се освободим от всички американски държавни облигации, които притежаваме: и това би оказало влияние. Освен това, ако погледнем Франция, Канада и всички съюзници, които бързат да ни подкрепят днес, има огромен арсенал от войници и оръжие. Достатъчно е да се каже, че Съединените щати трябваше да вземат назаем датски военен кораб, за да работят в арктическите морета. Така че изобщо не е гарантирано, че Америка би спечелила тук. Няма значение какво се е случило в миналото между Дания и Гренландия: ние ще го решим помежду си. Както сме в момента, е добре. И ако един ден пожелаем независимост, това трябва да решат гренландците, а не някаква суперсила, която ни дърпа от разстояние. Много добре знаем, че ако станем независими утре, САЩ биха ни нахлули веднага, защото това няма да им създаде проблеми нито с НАТО, нито с Европа. Затова смятам, че те разчитат — по дълбоко обиден начин — на идеята, че гренландците са глупави, необразовани хора, които не следят световните новини. Но това не е така. Истината е точно обратното. Ще бъдем тук стотици години след Доналд Тръмп. Дори и да нахлуят, мисля, че просто бихме изчакали да отмине — както правим при лошо време. Всеки тук знае, че времето решава: ако идва буря, се скриваме за ден или два. Бихме могли да се скрием за година, две или дори десет или двадесет години и след това да се върнем в Дания веднага щом Тръмп и хората му си отидат.“

O P P E N H E I M E R

Ръцете на самурая В старите улички на всяко японско градче, където храмовете помнят стъпките на отминали времена, продължава да живее едно негласно правило — ръцете никога не се крият в джобовете. Това е част от традицията на този народ.Тадао сан, възрастен японец, посяга към чайника със зелен чай, върху старата печка, където си къкри денонощно. Отлива внимателно в двете чашки и казва на внука си: “Те но нака ни кокоро га ару" (в дланите обитава сърцето. “Когато скриеш ръцете си, скриваш и душата си от света, продължава да мисли възрастният японец наглас. Защото той е забелязал “нещо нередно”в своя внук - пъхнатите ръце в джобовете като доста типично за тази възраст - „furyo seito”- ученик с недобро поведение. Двамата наскоро са гледали по телевизията филм за самураите-за известния Сейгодон, който носел меча си открито, не за заплаха, а като белег на достойнство и почтеност. Напомня му и друг знак: "Виж, нямам тайни намерения," казвал той. И днес също като някогашните самураи, съвременните японци продължават да следват тази традиция, да говорят на езика на честта и достойнството. “Да разговаряш с ръце в джобовете, продължава Тадао сан, е като да пееш с длан върху уста — лишаваш разговора от мелодията и точността на думите. @Защото почтеността се излъчва не само чрез думите и сърцето, но и през отворените длани, през леко наклонената глава, през жеста на внимание, който казва: "Пред теб съм, ето ме, без скрито оръжие, без скрита умисъл.” Аз съм! Токио, където ежедневно милиони японци пресичат забързани пътищата си, разговарят едни с други по повод, дланите остават видими, точно както някога, във времето на самурая Сайго, когато честта се носела не в думите, а в открития жест на невъоръжената ръка.

На 3.5 мотора е пак там, но е съвсем различен и по-трдно се сменя, че има 1 пласмаска с винтче на терсене място, ама пак не е драма голяма.

Да, ама някви датчани някога доплували до там и казали че е тяхна.

Даа, тя от там е взета. Просто ако покриеш Н емблемата 90 от 100 попитани ще кажат че колата е Форд. Да ти е честита, а това е упрек от мен към R&D отдела на Хонда, а не към собствениците на модела.

Богатството на езика ни:

Зависи къде е монтиран. Ако е нейде изотзадзе на мотора - под стъклото и таблото...

Моят си тракаше, но за всеки случай го промих. Тества се и без демонтаж, понеже на някои двигатели не е на лесно място. Просто се стиска здраво с клещи маркучето излизащо от него и звукът на мотора трябва да се промени леко. Ако няма промяна - значи си е запушен. В това (иначе обширно) видео, го има - след 11-тата минута.

Добре изглежда и типично в тренда - името на спортно купе да се ползва за Спорт Активити Веикъл. Ся, с кой акъл е друг въпрос, но така или иначе, едва ли ще направят друго ниско и двуврато. Най-много да спретнат нещо Акурско на новия Прелюд по-натам.

Вярвам в Хонда, както и в Нюи, а Алонсо е старо куче, но винаги напъва, а зависи и с Макс накъде ще тръгнат нещата. Има отворени врати, включително тези зелените.

Мисля си че Евопците ще отрежат амбициите на ТръмПича на и около стария континент, но да видим кво ще дадът от Давос.

Лошо. Разработки до последният момент са рискови, както технически, така и хомологационно.

Хенри Кисинджър бил попитан: - Какво е „совалкова дипломация“? Кисинджър отговорил: - О! Това е универсален еврейски метод! Нека обясня с пример: Искате ли да използвам совалкова дипломация, за да омъжа дъщерята на Рокфелер за обикновен човек от руско село. - Как? - Много просто. Отивам в руско село, намирам там обикновен човек и питам: - Искате ли да се ожените за американска еврейка? Той казва: - Защо по дяволите?! Имаме много свои момичета. Казвам му: - Да. Но тя е дъщеря на милиардер! Той казва: - О! Това променя нещата... ...После отивам в Швейцария, на заседание на банков съвет и питам: - Искате ли сибирняк за президент? - Уф, казват в банката. - Ами ако е зет на Рокфелер? - О! Това със сигурност променя нещата!... И така, да, отивам в къщата на Рокфелер и питам: - Искаш ли руснак за зет? Той ми казва: - За какво говориш? Всички в нашето семейство са финансисти! Аз му казвам: - А той, както се оказва, е председател на борда на швейцарската банка! Той казва: - О! Това променя нещата! Сузи! Ела тук. Г-н Кисинджър ти е намерил младоженец. Той е президент на швейцарската банка! Сузи казва: - Уф... Всички тези финансисти са слабаци или педали! А аз ѝ казвам: - Да! Но този е здрав сибирняк! Тя казва: - О-о-о! Е, тогава това променя нещата! (Емблемата на световната дипломация Хенри Кисинджър. Получава Нобелова награда за мир за принос към спиране на войната във Виетнам 1973 година)

Никога не съм го знаел, но винаги така си слагам капачките - изглежда ми интуитивно логично. Дори в тасовете на стария Сивик 6 изрязването за винтила е точно под Н емблемата.

Казали ѝ, че жените не строят градове. Затова тя го построила сама. Сан Франциско, 1872 година. Светът, в който се родила Джулия Морган, имал ясни и строги правила. На жените им било позволено да преподават. Да се грижат за домакинството. Да садят цветя. Но да проектират сгради? Да проектират градове? Това се считало за мъжка работа. Джулия не губила време в спорове с тези правила. Тя просто ги игнорирала. На осемнайсет години тя постъпила в Калифорнийския университет в Бъркли, за да учи строително инженерство. В препълнените зали, където почти винаги била единствената жена, а мнозина били убедени: тя няма да издържи. А тя не просто издържала - през 1894 г. завършила обучението си като единствената жена в своя инженерен випуск. Нейният ментор погледнал работата ѝ и казал: — Цели се по-високо. Значително по-високо. Кандидатствай в École des Beaux-Arts в Париж — най-престижното архитектурно училище в света. Имало само един проблем. Там никога не били приемали жени. Нито веднъж. Джулия заминала въпреки всичко. През 1897 г., след продължителен натиск от страна на френски художнички, на училището било разрешено да допусне жени до приемните изпити. Джулия се явила — и се провалила, заемайки 42-ро място от 376. Приемали само първите 30. Опитала пак след половин година. И отново не успяла. Много историци смятат, че оценките ѝ са били умишлено занижавани заради пола й. Посланието било ясно: „Не си желана тук.“ Джулия се явила на изпит за трети път. Този път тя заела 13-о място от 392 кандидати. Вече не можели да я игнорират. Тя станала първата жена, приета в архитектурния факултет на École des Beaux-Arts. Но и тук имало ограничение: студентите трябвало да завършат до 30-годишна възраст. Джулия вече била на 25. За програма, която обикновено отнемала много повече време, тя разполагала с по-малко от пет години. Работила без прекъсване. Без оплаквания. Без драма. Само с дисциплина и тих труд. През февруари 1902 г., месец преди 30-ия си рожден ден, тя получила дипломата си. Първата жена в историята, завършила архитектура в École des Beaux-Arts. След завръщането си в Калифорния постъпила в архитектурно бюро. Ръководителят се възхитил на таланта ѝ, а после безсрамно отбелязал, че може да ѝ плаща „почти нищо, защото е жена“. Джулия разбрала посланието. Тя пестяла пари. Мълчаливо планирала. И напуснала. През 1904 г. станала първата лицензирана жена архитект в Калифорния, откривайки собствено бюро в Сан Франциско. Две години по-късно, на 18 април 1906 г., градът бил разрушен от мощно земетресение. Пожарите продължили дни наред. Загинали над 3 000 души. Почти 80% от Сан Франциско бил унищожен. Но отвъд залива, в колежа „Милс“ в Оукланд, стояло нещо невероятно — 72-футова (около 22 метра) камбанария, проектирана от Джулия Морган с използването на армиран бетон, тогава все още нова технология. Докато околните сградите рухвали, нейното творение не помръднало. Слухът се разнесъл мигновено. Клиентите залели офиса ѝ. Тя възстановила хотел „Fairmont“ за по-малко от година. Проектирала над 30 сгради за YWCA в различни щати — безопасни и достойни пространства за жени във времена, когато такива почти не съществували. Заела се и с най-амбициозния проект в живота си — замъка „Хърст“, имение със 165 стаи, което лично курирала в продължение на 28 години. Църкви. Къщи. Болници. Университети. Офиси. Магазини. Когато се пенсионирала през 1951 г., зад гърба ѝ имало над 700 сгради — много от тях стоят и днес, все още се използват и вдъхновяват. Тя починала през 1957 г. на 85-годишна възраст. И в продължение на десетилетия светът почти не си спомнял за нея. Но през 1988 г. една биография извадила името ѝ от забравата. Архитекти и историци най-накрая осъзнали мащаба на направеното. А през 2014 г. - 57 години след смъртта ѝ - Американският институт на архитектите присъдил на Джулия Морган Златния медал на AIA, най-високото отличие в областта. Тя станала първата жена, която го получава. Джулия Морган не се борила със света чрез лозунги или речи. Тя се борила чрез сградите си. Плащали ѝ по-малко. Подценявали я. Отказвали ѝ на всяка решаваща крачка. Затова тя просто продължавала да работи. А най-тихото отмъщение за всички? Всичко, което е построила, стои и до днес.

Да, виждам от снимката как стоят 2-те предни седалки. Подложи нещо секторно на шофьорската, да се поизпъне - импровизирай - няма да се вижда.

Абее, да изкара 1 цял мандат на задаващо се ново правителство, ще съм доволен. Ако е нефелен като него - сменям го пак.

https://www.facebook.com/PresidentRumenRadev/videos/25551710677783995