ceco_accord

Една по една, да се види разликата в размерите. Между другото - бялата е с 1 см по-широка вътрешно, а по дължина интериорите са еднакви и на 2-та Сивика. Но на 3-ката вратата с картата е 12 см, а на 6-ака е 17 см. Съответно и праговете на 40 годишната са по-слим. На Легенда не съм мерил, но 100% е над 20 см - хамерикански тертип.

Мисля че на пипане е винилов. Не смятам че там ще стигне 50 гр, мачар че шестаците си греят под капака.

Уважаеми съфорумци - Честит Ви старт на новата “ера” в която влизаме, макар да сме си същите! Ние глобално сме временни пътници на планетата и в историята, макар локално да управляваме своите коли, радости и грижи. Oт 1 човек нищо не зависи, освен когато той е всичко за близък, или непознат в някаква ситуация. Но, когато сме много, можем повече - обществото прави силата! Желая Ви преди всичко здраве! То не е всичко, но без него, всичко друго е нищо. Другото ПОСТИГАЙТЕ! Сила, воля и дух да имаме. Силата на мечтите ни да бъде с нас, но и да се потрудим да ги сбъднем! Иначе, или не са си стрували, или не сме ги заслужили.

https://www.facebook.com/reel/1851496759576102

Скоро се видях с 1 френд и каза че си е намерил стари снимки. Тук с недоверие е щракнал как товарим 3 колелета, голяма палатка + раници, бохчи и вързопчета, па заминаваме 3-ма другарчета за Камен Бряг, да гледаме слънчевото затъмнение. Август 1999-а. Бах колко бях млад - и Сивичето де, но още е живо - а и моя милост де.

Сменяй. Има различни цветове и диаметри. Нагряваш крайчето със запалката, при което временно се размеква, но после се стяга и едва ли ще излезе, освен ако не си го оставил късо при отварянето на капака вертикално - в сервизното му положение.

Оядохме се еий, и не само по празниците. Ненаситен е човекът в мераците си. И трите са 5-местни коли. Но богата и весела да е трапезата довечера!

Взел - дал / жив и здрав + хепи енд на годината.

Изстива ли в движение, но има парно, а то почва да духа хладно и стрелката пада ли при по-висока скорост - винаги е термостат. На старите руски кошници слагахме картон частично пред радиатора, но този номер и сега се ползва, включително една зима на Акорда ми, докато сменим бъгналият се термостат.

Давай с конкретика, че само мятаме тук, уж любознателно да е.

Никаква равносметка нямам за тази година .. Обикновено около тия дни, преди си спомням, че си позволявах да ви занимавам с глупости, с равносметки за всичките ми премиери и успехи и прочее напълно не интересуващи никого неща … Толкова глупаво ми изглежда сега това… Ако трябва да изпратя тази година с нещо, то е , че се опитах да се отстоявам. И не ме беше страх. Да кажа на театъра ми, че го обичам, но не съм съгласна с комсомолската му мисъл. Да кажа на мъжа ми , че го обичам, но да не ме вкарва в чужди планове ( негови планове), просто защото са си негови, не мои. Да кажа на приятелите си… извинявайте, но малко ме тревожите, ще се видим и ще се напием и ще обърна света за вас:, но когато имам сили да поема вашата болка. Сега си имам моя. Искам първо да съм честна към моята си. После- към вашата. С цялото си сърце. Но после . По-честна и по-близка с децата ми не съм била никога досега… И знаете ли, изненада, децата са по-умни от нас. Децата уважават личности. Разбират проблеми. Разбират всичко . Само да им го кажеш… да им го покажеш човешки… Животът е красив. Животът е по-прост отколкото се опитваме да го усложним. Честито Рождество! Честит по-простичък смисъл…. Неистово имаме нужда от него. Само това ви желая - Отстоявайте нещата, в които вярвате, в този ден и във всеки ден. И здраве. Теодора Духовникова

Приключваме годината с още 2 приумици. Имаше мерак падуана да си прави топка за скоростният лост. Първо тествах ергономията известно време с настоящата, но удължена, което и на него му хареса. Било като на "бегачките", не че е карал такава. Обсъдихме някои мои и негови идей и се спря на това предложение. Пасвало визуално на летните му джанти. Този семестър имал курсова работа по 3D проектиране, та вкара проекта там. Стана като 3 в 1 - негова задача, мое хоби и придобивка за колцата. Принтнаха му 2 версии, та си имах ръкоделие по финишинга. Шкурки и спрей, после бяло фолио и малко синьо кабелче за декор, та придоби финално персонализиран вид, който ни хареса. 1 за курсовата + 1, за коледно подаръче на CIVITO. Имах си фаворит, но оставих на него да си избере. Оказахме се на еднакво мнение. Черната (първият опит и по-калпавата) заминава за архива в катедрата, a сивата остава за колата. Фолирах му и корубата на километража есента, но само челно, за да няма отражение в плексигласа на таблото. За 25-а толко, а и ни затисна снегът. Технически колцата си е ОК. Тук си е за ваканцията, та пак сме 2-ма ездачи и си ни кефи.

Бе, за дизелните си е добре, особено ако не се знае от къде и с каква нафта са карани, за да не се пати зиме. Бензинов съм сменял, беше си черна мрежачката, но здрава и проходима.

Амии, някъде има лоша връзка. Провери, почисти и пръсни с контактен спрей. Важното е че алтернаторът работи и по празниците. Честито Рождество и натам да е весело!

Честито ви Рождество! Писах на дедо Коледа, щот Бог високо, цар далече, абдикирала държава, а и от кмета нищо не става.

Ангелът с чаша чай: Човекът, който спаси стотици животи с една обикновена реплика Приятели, често си мислим, че за да промениш света, трябва да си супергерой, милионер или политик. Но днес искам да ви разкажа за Дон Ричи – един обикновен застрахователен агент, който доказа, че най-мощното оръжие на света е просто... добротата. Дон живеел в Сидни, Австралия, в къща с невероятна гледка към океана, точно срещу скалите, известни като "The Gap" (Пропастта). Това място е ослепително красиво, но има и тъмна слава – десетилетия наред то привлича хора, загубили всякаква надежда и решили да сложат край на живота си. Вместо да се прави, че не вижда какво се случва пред прозорците му, или да се оплаква на властите, Дон взема друго решение. В продължение на почти 50 години, всеки път, когато видел самотна фигура да стои твърде близо до ръба, загледана в бездната, той просто излизал от къщата си. Той не тичал, не викал, не се опитвал да ги сграбчи. Дон просто се приближавал бавно, с ръце в джобовете и мека усмивка, и задавал един прост въпрос: "Извинете, мога ли да Ви помогна с нещо?" След това им предлагал нещо още по-просто: "Защо не дойдете у дома? Точно направих чай, хайде да изпием по чаша." Звучи невероятно, но в този момент на абсолютно отчаяние, точно тази протегната ръка, този жест на нормалност и човещина, е бил всичко, от което тези хора са имали нужда. Те тръгвали след него. Влизали в дома му, а съпругата му Моя вече слагала две чаши чай на масата. Дон просто ги изслушвал. Без да съди, без да дава непоискани съвети. Просто слушал. Официално е потвърдено, че с този прост метод – усмивка и покана за чай – Дон Ричи е спасил лично 160 души от сигурна смърт. Семейството му обаче твърди, че реалната бройка е близо 400. Години по-късно той получавал картички, писма и дори покани за сватби от хората, които бил срещнал на ръба на скалата. Хора, които са създали семейства и са изживели живота си, само защото един непознат е решил да им обърне внимание. Дон почина през 2012 г. на 85 години, но остави урок за всички ни, особено сега, преди празниците. Не е нужно да сме психолози или специалисти, за да помогнем на някого в беда. Понякога една усмивка, един въпрос "Как си?" и малко отделено време са достатъчни, за да върнат някого от ръба. Бъдете добри един към друг!

Новата епоха ражда нови похвати, ама и "кафето с райбер" не винаги работеше.

Щяло сняг да вАли. : При 2 "кофички" пред гаража, Легена си отспа в него към 2 месеца и е редно да го будя, и да му ползвам SH-AWD-то. Та днес го преобух, дозареждам батерията и ще се гази, или плава по празниците. Весели и на вас да са!

Дано я пази и обгрижва, което ще го квалифицира като достоен фен на марката. Хонда винаги ще е в сърцето ти, само да изкарат нещо ново и достойно.

Отива си още една година Вярвах...Исках...Губих... Падах...Ставах... Плаках от радост и от мъка... Забравях...Прощавах... Усмихвах се...Тъгувах... Имах възходи и падения... Но продължавах напред... Някои неща загубих... Други получих... Но се убедих в едно: че колкото повече напредват годините на човек, толкова списъка с желаните подаръци е по-малък... И един ден остава само това, което не може да се купи с пари! Валери Петров Както казваше Джак Никълсън - "Всяка година в която не съм умрял, я считам за добра".

Ако са го сваляли, докато моторът е топъл (скоро след закарването в сервиза), е нормално да е отворен. Дано с новият вече няма драма. Старият може да го провериш, топвайки го студен в чаша с гореща вода, или да го "свариш" в нея на котлона - ще видиш тъкмо как сработва.