Класация

Както стана модерно напоследък да се пише... "Продавам личния си автомобил". Много ме знаете кой съм и за какво се боря, но видите ли, личният ми автомобил е това! И "уникат"! Малко хаотично е всичко - и описание, и снимки, но тази кола не беше за продажба. Дълго е за писане, дълго е за снимане, затова ще копирам текста от обявата. Ако някой има реален интерес - да се свърже с мен на ЛС за телефон, или скайп "златозатор" (на латиница). Намира се в София. * колата в момента е със зимните 17-ки, които отнемат доста от пълния ѝ блясък Култовия двигател 2.0Т на Хонда + 10-степенен автомат, облечен в есенцията на модела - "TOURING" с всички екстри от-до. Внесен от Канада (км/ч, целзий, литри) преди 3 години от сух район и гаражен, откакто е мой. Съответно, няма никаква ръжда (качил съм снимки в обявата). Реален доказуем пробег в Канада и България. Автомобилът разполага с всички екстри за модела, като в това число си струва да се споменат: - подгрев на предно стъкло - подгрев на волана - Android Auto / Apple Car Play - електрохроматично огледало с дистанционно управление за гараж - адаптивен круиз контрол с корекция на дистанция и лента - Head Up дисплей на стъклото - безключово отваряне и възможност за палене от разстояние - памет на шофьорската седалка според ключа на водача - подгряване на всички седалки и обдухване на предни - автоматични FULL LED дневни, къси и дълги светлини - FULL LED задни стопове със секвенциални мигачи... В цената влизат и: - ОЕМ 19-ки с летни гуми GoodYear Eagle Performance Asymetric - зимни оригинални 17-ки Хонда с гуми Continental TS-870 - два комплекта оригинални стелки (гумени и мокетни) - платени (не на вноски) каско, ГО и винетка до края на 2025г. Разполага с два ключа. Обслужена скоростна кутия с ATF Type 2.0. Панелен спортен въздушен филтър K&N и допълнителна стабилизираща щанга. UV защитно фолио на всички прозорци без челния. Възможен оглед в избран от Вас сервиз. И може би най-важното - каква е причината за продажбата, ако е толкова хубава? Acura TLX A-Spec със същия двигател! За 20 хиляди лева отгоре е възможна продажба на TLX-a и да си оставя акорда. Редакция: Цена 52 000лв.

Бонус от мен за новия собственик

Никой нищо не разбира от написаното! Ключа ли не върти, стартера ли и каква е връзката с прегряване?!?

Така казано няма много смисъл. Акорд-а правеше без проблеми 7 бензин извънградски разход, но това не му пречи да прави 12+ градско на бензин. Сега знам, че повечето хондаЖии с К24 им горят 9-10 градско газ, ама моят е бил некакъв счупен. На MPI-ка винаги има смисъл от газ, независимо колко харчи. Сега доводи против газта винаги могат да се намерят - бомба било, втора система за поддръжка, само проблеми с не знам си какво и т.н. Просто идва един момент, че не ти се занимава. Особено след достигане на определено ниво на финансова стабилност.

@Plamen-CRVтвоята система не е SH-AWD, а доста по-проста. @Stiliqn86акурата фейслифта ли е със ZF? Там управлението на системата е хидравлично, а не електромагнитни и чорбите прегряват бързо от триенето. Ако е преди фейса е със старата хондовска кутия и не е зле да се види маслото отдаде, отпреде. Както и да се покара с някаква диагностика да се види температурата. Тез системи SHAwd са супер, независимо от поколението, на хартия са направо съвършени. Обаче при повечко натоварване прегряват за норматив. Също и небезизвестната скоростна кутия качвана на Акорд 7,8 ЦРВ-та и т.н., може да и палнеш малките феродови дискчета за норматив при гореописаните условия.

Оправи си минусовата клема ! И от двете страни - акумулатор/шаси. При нов случай, просто ги размърдай.

Температура на планетите от слънчевата система.

а хааааа.........Ясно.Благодаря ти .Ще го имам в пред вид след следваща смяна.Жив и здрав да си.

Бех се притеснил миналия месец, как ще се кача до Велинград със всесезонни гуми, ама останах приятно изненадан. Бяха се справили с почистването на пътя. Нарочно минах през по-гадния път, Белово - Юндола, е така, за да покажа на двете кореняк англичанки зимна приказка. Получи ми се.

Сега 7 серия е по лека и дава чувство, че върви повече и в-тека е доста горе в оборотите. На 8 серия К24 в-тека е по рано, но и купето по тежко . Чувства се, че не върви толкова за 201 коня.

Здравей колега. В кутията за предпазители при двигатреля - номер 22 7.5А https://www.startmycar.com/honda/cr-v/info/fusebox/2010 - ето всичките предпазители - вътре и вън.

@ceco_accord, с дебитомер е, няма стъпково моторче. Закачен е на интейка, може да е от него и да гасне. Спрейче за почистване на дебитомери, сваля се и се пръска. Жичката не се пипа с ръка, че се прецаква и е много тънка. Във форумите пишат, че може да се махне докато работи колата от буксата и да се види има ли разлика в работата на мотора. При мен се оправи с чистене, макар, че изглеждаше да не е мръсен. Дросела да не го сваля, че иска после адаптация и може да не се справи. Свещи сменяни ли са?

Аз да споделя, че докато ремнтирах моят Акорд R20,движех 4 месеца с един Акорд К24 от 2004. За извънградски разход беше доста приличен, но на градско си харчеше доста, нищо общо с моята.

Само да вмъкна, че К24 на 7 серия и К24 на 8 серия, нямат нищо общо в поведение и вървеж.

Злати, цена не си качил Извинявам се за спама

Ако ти се отдаде възможност докато обикаляш по автокъщите, пробвай някоя 2.4 автомат, просто така, да си знаеш, че си пробвал. Споменавам го като любопитен факт - на дълъг път автоматът държи по-ниски обороти от ръчката, въприки че е 5 степенен, а ръчката е с 6 скорости.

Привет, първо относно автокъщата. Не се влияй от хубавите мнения във форума за тази автокъща, колите не са му нищо особено и не са никак в перфектно състояние. Продавачът е типичен автоджамбазин, въпреки че изглежда по-възпитан от повечето си колеги. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО я прегледай преди покупка, в сервиз избран от теб. Колегата от първото мнение вече ти каза за вродените забележки по колата, а именно - рейката или по-скоро втулката. Цена от преди месец в Бутрако за рециклиране - 1100 лева. Друг често срещан проблем на 8ма генерация са каретата. Познават се с вибрация в определен диапазон от скорости. Някои казват между 30-45, други казват от 90-100. Воланът изключително лесно се търка, защото е направен от тъп материал и коли на по 100-150 хиляди километра са с много изтъркан волан, това да не те плаши. Отзад колата е по-тясна от алтернативите в класа си. Място за крака почти никакво, ако шофьора е над 1.80см. Багажника е приличен на размери, но корите заемат странна форма и понякога пречи да слагаш по-обемни кашони, куфари и т.н. Изключително удобна е за дълъг път, вози адекватно меко, окачването е малко по-шумно и се чува, когато минаваш през неравности. Не мога да се съглася с колегата по-нагоре, който визира, че колата не става за градско. Въпреки че е строго индивидуално мнение, базирано на предишен опит с автомобили, стаж и града, в който живееш, аз смятам, че акорда е перфектна комбинация между градски и извънградски автомобил, защото това НЕ Е голяма кола. Конкретният автомобил изглежда запазен поне по снимките, на място и в сервиза ще се разбере на 100 процента състоянието. Имай предвид, че тази кола е преди фейса. Очаквай също така и умерена консумация на масло между обслужванията, типично е за тези мотори особено след 200 хиляди км. Гледай също така да е по-нова, 7ма серия може да е хубава кола, ама вече е на 20 години, така че колкото по-запазена и по-нова - толкова по-добре. Цените са високи, но спрямо модели от същия клас са много сходни. Ако погледнеш Авенсиса като най-близка алтернатива - той също е около 20 хиляди лева. Успех и да се похвалиш като купиш нещо!

България беше една от държавите с най-развита мрежа за вътрешни въздушни превози. До 1990 година БГА „Балкан“ поддържаше редовни целогодишни самолетни линии до Варна, Бургас, Силистра, Търговище, Русе, Горна Оряховица и Видин. През 80-те години на миналия век бяха организирани и полети до Кърджали, които се изпълняваха с вертолет „Ми-8“. В различни периоди от развитието на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас. За относително малката територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се обяснява с планинския релеф и липсата по онова време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни традиции на страната. Преди изграждането на съвременните магистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със съветските автомобили отнемаше поне 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едва 211 км. Видин с автомобил или влак се пътуваше около 5 часа. Затова самолетите бяха много желан транспорт, особено при служебни командировки, в които билетът се заплащаше от държавата. Схема на вътрешните самолетни линии на БГА „Балкан“ през 80-те години на ХХ в. Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. бяха следните: София – Варна (респективно Варна – София): 22 лв. София – Бургас: 20 лв. София – Силистра: 22 лв. София – Търговище: 16 лв. София – Русе: 16 лв. София – Горна Оряховица: 12 лв. София – Видин: 11 лв. За сравнение влаковият билет втора класа София – Варна редовна цена струваше 10.50 лв. На фона на днешните цени на самолетните билети посочените по-горе може да изглеждат ниски, но не бива да се забравя, че обичайната начална заплата на висшист се движеше между 150 и 200 лв. Т.е. ако тричленно семейство тръгне със самолет за морето, това му струваше около 120 лв. за отиване и връщане, което е значителна на фона на доходите сума. Особено през лятото билети за Варна и Бургас се намираха доста трудно. В докомпютърната ера купуването на билет за самолета си беше цяло приключение. Мнозина си спомнят бюрото на БГА „Балкан“ за вътрешни линии на софийската улица „Софийска комуна“ 10. Днес улицата се казва „Княз Александър“, а на мястото на билетните каси е разположена сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна сутрин се извиваха опашки. Вътре на отделни гишета се продаваха билетите за различните направления, като на самото гише на лист хартия бяха написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се означаваше и типът на самолета, с който ще се изпълнява полета. Всеки пътник се записваше в специална тетрадка под пореден номер и получаваше билет, написан на ръка от служителката. За бързина и улеснение често те не написваха пълните имена на градовете, а София беше „Сф“, Варна – „Вн“, Бургас – „Бс“, Видин – „Вд“ и т.н. За разлика от сега, изгубването или забравянето на хартиения билет създаваше големи главоболия и без този документ просто не можеше да се лети. Друга особеност е, че обикновено от София не можеше да се купи билет и за връщане със самолета. В столичното бюро имаха някаква квота от билети в обратната посока, но тя се изчерпваше много бързо и често се налагаше пристигналият в който и да е град със самолет веднага да отиде в местното бюро на „Балкан“, за да търси билет за връщане. Затова с голям ентусиазъм беше посрещнато въвеждането на така наречената видеорезервационна система „Габриел“, нещо като прадядо на сегашните дигитални системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или иначе цените бяха твърди и не се влияеха нито от това колко време преди полета е купен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен. През лятото до Варна и Бургас имаше над 20 полета дневно, при това с всички типове самолети, с които БГА „Балкан“ разполагаше. Естествено, желанието на хората беше да летят с по-големите и бързи машини като „Ту-154“ и „Ту-134“, но при липсата на места, никой не се отказваше и от „Ан-24“. По тези линии летяха също „Ил-18“ и „Як-40“. По-големи самолети („Ту-134“ и „Ил-18“) изпълняваха вътрешни полети и до Търговище, докато до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица летяха само станалите нарицателни „Ан“-чета. Правилата изискваха при вътрешен полет пътникът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, определен за излитането. Минаваше се на гише, където се представя билетът и се приема багажът. Всеки получаваше и бордна карта, но без конкретно определено място. Затова когато автобусът, закарал пътниците от терминала до стълбичката на самолета, отвореше врати, наставаше сериозно бутане кой ще влезе в салона по-напред, за да заеме желаната седалка. По време на вътрешните полети се предлагаха бонбони за смучене, мокри кърпички за почистване на ръцете, кафе, чай и вода. Продължителността на полетите беше приблизително следната: София – Варна: „Ту-154“ – 35 минути „Ту-134“ – 40 минути „Ил-18“ – 50 минути „Як-40“ – 45 минути „Ан-24“ – 1 час и 15 минути До Бургас времетраенето на полета със съответните типове самолети беше с около 5 мин. по-кратко. От София до Видин „Ан-24“ летеше 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути. С изключение на Варна и Бургас, чиито летища бяха свързани с центъра на града с редовна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки бяха предвидени според съответните полети. До Видин целогодишно се поддържаха два полета дневно – сутрин и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което практически обслужваше и Шумен и Разград – между 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета. Днес летището в Русе не обслужва редовни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище Поради постоянните зимни мъгли над София и особено в района на летище Враждебна, честа картина беше закъснението и отмяната на полети заради лоши метеорологични условия. Тогава в тесния салон на „Вътрешни линии“ наставаше истинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, защото много от пътниците се опитваха да сменят отменения полет с друг – до възможно най-близкия до целта им град.

@I_Yordanov или не си обърнал внимание в задната част на капака на клапаните, от към купето. Обикновенно от там сълзи. Иначе тук чета, някой си мажел всичко с високотемпературен силикон + нова г-ра, няма такова нещо. Слага се нова гарнитура и се слага съвсем малко силикон на определени 4 места и това е, не се пипа повече. Стягането на капака аз го правя на ръка, с динамометрика скъсах гайката последният път, да се правя на модерен. Усеща се колко трябва да се стегне, гайката не е куха а е с шапка и повече не може. Затова динамометрик не трябва. Не мажете излишно, няма нужда а и може да попадне при клапаните, ако се омаже повече. После се оставя да стегне малко преди да се подкара колата. Важно е почистването от стар силикон/г-ра, че винаги има остатъци. Не се прави с метален предмет, че да се сваля от алуминия. Пластмасов нож върши идеална работа за тази цел. Малко обезмаслител после и готово. Важни са и шайбите с гуменият тампон. Пробвал съм различни марки, при всички е добре след това. Не е нужно да са оригинални, просто тампона да е мек а не стоял в някой склад 10 години. Ако някой няма, имам останали 1 комплект, нека ми пише.

Цецо ....изгледай това 😂

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО БУТИЛКИТЕ ЗА ВИНО СА 750 милилитра ? А не да речем – 1 литър (1000 милилитра) ? 19 век - основните клиенти на френските производители на вино са англичаните. Английската единица за измерване обем на течност е ′ ′ имперски галон ′ ′, равняващ се на 4,554609 литра. За да се опростят сметките при преобразуването на мерните единици французите транспортирали виното от Бордо в 225 литрови бъчви или точно 50 галона, съответстващи на 300 бутилки от 750 мл. (75 сантилитра) За да им е по-лесно, те приели, че 50 галона = 300 бутилки. И така, един галон съответства на 6 бутилки. Всъщност това е причината дори и днес кашоните с вино често да бъдат по 6 бутилки. Виното също е и култура! Наздраве ! 🍷

Името Иван в различните европейски държави.

На Олимпийските игри през 1936 г. японските състезатели по овчарски скок Суео Ое и Шухей Нишида показват еднакъв резултат - втори след лидера. За да се определи кой от тях заслужава сребърен и кой бронзов медал, спортистите трябва да се състезават помежду си, но те отказват да го направят. Тогава съдиите решават да дадат среброто на Нишида на основание, че е постигнал височината с по-малко опити, докато Ое получава бронзовия медал. След като се връщат в Япония, спортистите дават медалите си на златар, за да ги разреже наполовина и след това да комбинира сребърните половини с бронзовите половини. Така се появили сребърно-бронзовите „медали за приятелство“ на Нишида-Ое, които до днес се явяват символ за благородство и уважение към съперника. Разбиране, уважение и подкрепа, най - добрата формула за израстване на едно общество !

Знаете ли защо скоростта в мореплаването и авиацията се измерва във възли? Историята на “възела” започва в далечните времена на ветроходните кораби. Моретата са били необятни, а навигацията - истинско изкуство. За да измерват скоростта на кораба, моряците използвали прост, но гениален инструмент, наречен “LOG”, или “лаг” на български. Ето как е работил: Хвърляли дървена дъска, наречена лаг, вързана за въже с възли, разположени през равни разстояния. Докато корабът се движел, логчето оставало неподвижно, а моряците засичали с пясъчен часовник (обикновено 30 секунди), колко възела от въжето ще се развият за това време. Така броят на възлите определял скоростта на кораба. Но какво означава възелът днес? Един възел е равен на една морска миля на час, или 1852 метра/час. Причината да се използва тази мярка е, че морските мили са свързани с географската ширина и дължина – 1 минута дъга от Земния меридиан е точно 1 морска миля. Това прави възлите изключително удобни за навигация. И защо тази мярка се използва и в авиацията? Летците и моряците разчитат на координати, ширина и дължина за навигация. Възлите улесняват изчисленията и правят системата универсална. Така че следващия път, когато чуете, че самолетът лети със “500 възела”, си спомнете за онези дръзки моряци, които с логчета, възли и пясъчни часовници са проправяли път през непознатите морета!

След баня. Изпратено от моят moto g24 с помощта на Tapatalk

Първи излет на българска земя. Яз.Искър

https://vm.tiktok.com/ZNd1KS474/ 😅😅