ceco_accord

105 и 120 са различни кубатури и мошност. А забележката ти е взета под внимание - забравих за марката в заглавието. Мога ли да мина на "поправителен"?

Първата кола на баща ми, на която почнах шофьорлъка си 87-ма. Шкода 120 Л. Заден мотор и предаване - чешкото Порше - западняшка работа в годините на соц-а.

Ако не беше нефтената мафия, още преди 87 години да сме били "100 години напред".

Предстоят 2 дни битка за всяка точка. Дано се опази от колизии.

Страхотен, но с проблеми с трафика. Опази е от "стените на шампионите".

По-късата база не е за комфортно пътуване, но пък SH-awd е нещо страхотно в завоите, а и на сняг.

Пред блока, нАай-сетне положиха нов асфалт. Уж за добро, но изненада за мен - нов асфалт - нови проблеми. Съкварталците сега карат по-бързо пред дома и требе да се оглеждам светкавично и да потеглям по-чевръсто. п.п. Улицата пред нас е права. Параболичноста на кадъра е от панорамният ефект на снимката. Ако живеех на завой - ептен нема тръгване.

След година и нещо битки с ВиК-то, кмета и общинарите, и след над месец бейрудски пейзаж пред блока, най-сетне имам нов асфалт, а под него нови тръби. Каква "малка стъпка за човека и огромен скок за човечеството" от квартала! Не всичко е идеално, щот тук масторите викат - Е, оно я го видох че не е добре, ама я толко си мОам. Поне нема да е кално и мога да си мия Легена преди да го прибера в гаража. Още утре слагам летните гуми и го извеждам на разходка уикенда.

Айде нашия, прескачай ги с левски скокове!

Аа, за течната не знам кач пара е. Не че помня за моята обикновена АГУ бутилка колко дадох преди 20 месеца, но вече бе на 11 години и нямаше как. Но не съм имал дилема, щот 300 коня си арчат 11/100 извънградско, а в града особенно зимъска 18-20/100.

Бутилката се сменя за безопасност. Ако колата си работи добре на газ - слага се нова бутилка с талон и гаранция, и живота продължава по "тънката лайсна". Колко па да е скъпа новата бутилка + монтажа?

Оо, Акорда бих взел.

По-скоро Аутбек, не че и там не е так.

Е, те такова бих карал с кеф! Нещо като ниско SUV... ... а най-добре Tourer UP.

To стАа за виц, щот не е трагедия. Другият ми подобен случай е "преди мноого години, в една далечна галактика", щот беше в миналич век - майче през 88-ма. Движа се леко в квартата и 1 лелка се кани да пресича наникъде - на 20-тина метра преди мен. Видях че ме видя, понеже погледна наляво към мен, но явно не ме е, понеже тРЪГНА да пресича. Отнех газта, та да мине пред мен. И всичко вървеше по план, докато не се стресна на от колата и рязко тръгна назад заднешком. В тоя случай траекториите ни вече съвпадаха, но имаше на къде да кривна в насрещното. Обаче от рязкото и обратно ускорение, торбата с провизиите и остана пред нея, и металната броня на татковата Шкодичка нанесе съкрушителен удар на нещо стъклено в нея. Това ми бе първото ПРО из шествие и си го спомням като ден днешен. Спрях да и помпгна, щот тя се вцепени на място посред улицата и само мълвеше - Не те видях, не те видях момче, а по обувките и шуртеше нещо от от неясен произход. Не миришеше на рикия, щот ако беше за мъжо и, 2 произшествия с потенциално летален край, щЯа да и дойдат много за 1 ден. После месеци наред ме поздравяваше - съкварталци сме все пак - имахме "вземане - даване".

На 17 май (преди 150 години) Ботев и четата му слизат на козлодуйския бряг с развято знаме и под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождение. Нашата история се пише отдавана. Важното е НИЕ сами да си я пишем!

Дивата превзе Европейската визия Аз съм хаосът, който влиза през вратата. Идвам шумно, идва моят момент. Не ме спирай, не ме укротявай — аз съм буря, която не можеш да държиш. Казваш ми какво да правя, но аз не слушам. Правя всичко по свой начин. Ако не можеш да ме понесеш — отдръпни се. Аз не се променям за никого. Bangarangа — вдигам шум, разбивам тишината. Bangarangа — правя каквото искам. Bangarangа — не ме интересува кой какво мисли. Аз съм тук, за да бъда себе си. Не ми казвай да се успокоя. Не ми казвай да бъда по‑тиха. Аз съм огън, който не гасне. И ако ти е много — това е твой проблем. Аз съм силата, която идва, когато най‑малко очакваш. Аз съм свободата, която не можеш да вържеш. Аз съм момичето, което не се извинява. Аз съм Bangarang. Концепцията на песента е вдъхновена от кукерите - древния български ритуал, при който маскирани мъже прогонват злото чрез шум, танци и страховити костюми. „Bangaranga не е нещо, в което се превръщаш. То е нещо, което събуждаш вътре в себе си.“ В оригиналния си смисъл думата произлиза от ямайския креолски език (патуа). Там тя се използва за описване на шум, безредие, хаос, суматоха или силна караница. В ямайската реге и дъб култура (sound system culture) се свързва с вдигането на много шум и мощна енергия. Думата става световноизвестна благодарение на филма за Питър Пан с Робин Уилямс. В него „изгубените момчета“ използват "Bangarang!" като своя боен вик, когато се впускат в битка, приключение или луд хаос. И на Европата и се подкосиха краката.

Лявата, или дясната вземаш?

Честито Т Л Х-че! Луксозен Акробат. Радости и далечни близости да ти носи.

AI От тежка кола type R не става и "наще" добре го знаят.

Като цяло стайлинга ми допада... ... дори в детайлите. Дано се запази до конвейра. Гледам е леко UP, като стария CROSSTOUR. Ама Акорд ли ще е, или Сивик, "кой да знае"?

Нов концепт - хибрид разбира се.

При нас кефът идва по-рано.

Най-сетне ми се случи. След толко години шофьорлък, ударих човек. То вярно че бе циганин-тинейджър, ама нали и него майка го е раждала. Кофти изживяване е, какъвто и да е. Булевард с по 2 ленти в посока. Тези в моята пълни със спрели коли чакащи на светофар. Аз се движа в съседната 3-та дясна лента за десен завой, на която също свети червено. Движа се с 20-25 км/ч, що след 30-тина метра трябва да спирам. Добре че ми беше дал червено Господи! Измежду спрелите коли претича с левски скокове въпросният индивид, около 160-165 см. Като казвам измежду спрелите, това бяха тези с които се изравнявах в момента. Тоест бе на метър и нещо пред моята. Бях по инерция и колата се търкаляше напред. Само погледнах в огледалото зад мен (имаше кола) и натиснах спирачката, но не докрай, а колкото да не се засекат траекториите ни - нямаше къде да кривна леко в ляво. За 1 метър човек дори не може да реагира, нито колата физически да спре, макар и от 20. Ударът го чух по бронята, но тоя си продължи да бяга и прескочи оградата на тротоара, която обезопасява пешеходците от колите, а тя е висока над метър. Предполагам съм го чукнал по глезена, но не толкова че да преплете крака и да си шибне проклетата тъпа глава в нея. Отпуснах спирачката и оставих колата да се дотъркаля до светофара - още бе червено. Следих го с поглед, докато не влезе в двора на училището - тичаше си като волна кошута и ич биля не го бе еня за случилото се. А може и да не е разбрал. А може и да е имал нещо в джоба, което да е излопало по бронята, но определено чух леко глухо тропване. По бронята няма следи, а тя е на 50 см над асфалта. На светофара си помислих, че може би трябваше да спра, да го настигна и да го прИбия кат мръсно псе, ама щом Господ му беше подарил днес живота, да не вървя против волята му, макар че тея имат по 9 - като котките. Но пък тоя безогледник едва ли ще си вземе поука, а като порасне, ще си остане такъв - незачитащ правилата на обществото в което живее. Та така с няколкото секунди от живота на 1 водач. Опичайте си акъла! Виновните не са приоритет, ако има потърпевши. На тоя му се размина, а и на мен. Най-стресната остана жената. Как ще работи днес, не знам.