ceco_accord

Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да ѝ се възхищава. – Ваша ли е тази кола, господине? – попитал той. Пол кимнал. – Брат ми ми я подари за Коледа. Момчето било поразено. – Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал. Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа. – Бих искал – продължило момчето, – да мога да бъда такъв брат. Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил: – Искаш ли да те повозя в колата си? – Да, разбира се. След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало: – Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи? Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път. – Бихте ли спрели пред онези две стъпала? – запитало момчето. Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата. – Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа. Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване. Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: „По-благословен е онзи, който дава.” Дан Кларк

Пак сте имали нещо да тежи на предният мост. Почнах със Шкода 120 L - чешкото Порше му викаха. Там отпред няма никой, та зиме се товареше нещо, защото пипнеш ли волана, все едно го вадиш от вала. Но пък на място си бе лек, все едно има хидравлика. В движение - "Опичай си акъла" викаше тати! Живеехме на баир. Зиме (тогава си имаше сняг с месеци) отивах на работа по дълъг и полегат път, а се връщах по едно стръмно кратко пътче, по което минаваха само Шкоди и Зазки.

Маслото източено ли е? Има ли метални отлагания по пробката и в масления филтър. Каква кора? Свален ли е картерът на мотора?

Чакай сега. Двигателят в колата ли е, или е свален от нея?

В авариен режим се влиза по много причини. Биелин лагер, ама кой от всичките? Ако е от там, и е повлякъл, има спад на налягането и моторът почва да се пази - аварийно. Принципно ДВГ си иска налягане на масло, което се осигурява от маслената помпа в прилични обороти. Под 2000 об/мин не се кара в дълъг баир и на висока предавка, което лесно се постига с автоматик в ръчен режим. Моторът има въртящ момент, но не си осигурява добро мазане. Не смятам че ти нещо си му направил от веднъж, а и както разбирам е имало подозрения още преди купуването. Защо не са ти ги акцентирали е друг въпрос. Отваряне на мотора, обследване, чакане за части и сглобяване си е дълъг процес, но и с друг мотор от донор няма да е по-кратко, макар да е по-евтино. Ще кажеш какво / що, като се проясни и сори за случката. Мен също ме е страх да заменя Легендата с нещо по-ново.

Стана интересно. Дали да не се отдели в различна тема? Принципно най-доброто усещане за пътя е без никакъв усилвател на волана, но на място той е доста тежък - според ширината на гумите и налягането в тях. После е въведена хидравликата, която при праволинейно движение не подпомага рейката, а при завъртане на волана, пуска налягане в изпълнителния цилиндър. От години вече всички рейки са електрически. Там асистенцията е постоянно на макс, и се "дефорсира" според дададен алгоритъм, с нарастване на скоростта. Така и се постигат различни режими - комфорт / нормал / спорт и рейс - (ако има) и при който подпомагането е 0 в движение. Ел.усилвателят служи и за контрол на траекторията, ако водачът "изпуска юздите". Някои пускат вибрация във волана, други го побутват в правилната посока, като тези функции са вързани с другите он борд системи в колата. Та, нормално е при изключването им, воланът да олекне (бидейки под макс пауър) и загуби всякаква информативност. За това е от голямо значение алгоритъмът, софтуерът и калибровката на ел. системата, като последните 2 се "пипат" от различните автомобилни марки, и според моделите в които се монтират. Има коли които се карат интересно, други някак, а повечето - просто по принцип, кото гейм симулатор. Самопаркирането, лайн асистът и автопилотът са само върхът на айзберга - за сега. Който не е карал кола без хидравлика - пробвайте! Това е като здравото ръкостискане между приятели и ще знаете какво взема усилвателят на волана, давайки ви разни благинки.

Частична. Къде в Пловдив - местните да кажат, но опресняването не е голяма философия.

Гледаш си напред / настрани / назад и си караш. Дим "под вола" се гледа на топли мотор и генерация, а в кюнците се бърка след извънградско.

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора: — Много ви благодаря. Шофирахте прекрасно. За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза: — Ти да не се бъзикаш, а? — Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение. — Аха — каза шофьорът и потегли. — Какво ти става? — попитах аз. — Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят. — Как с един човек ще се оправят всички? — Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали? — Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите. — Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глуп@ци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става… — На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа. — Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат. — Ти не си добре. — Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме… — Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират. — Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума? Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря. — Готина сграда. Трудно ли се строи. Работниците го погледнаха подозрително. — Кога ще я завършите? — По план - през юни — изръмжа единият. — Вероятно сте горди, че правите такива неща? И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих: — Странен екземпляр си. — Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие. — Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички. — Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно... — Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е…. — Може, но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен… Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваше с любопитство… Денят изведнъж стана различен…" Агресията провокира лошото в нас, но имаме и добро, и то е заразително!

-Скъпа, айде да си направим порно филм. -Хм, ти си толкова бърз, че ще излезе само GIF-че.

Днес пробвах на Ледженда, но той е с хидравлична рейка, а не ел. Разлика няма във волана и хандлинга, само дето БЕЗ - 300 коня градско са много и на старт "късат синджира". Но то разликата в ел спрамо хидро е известна и първото е за икономия, а после и за самопаркирането въведено в последствие на "по-така" новите коли.

Рейката хидравлична ли е, или електрическа?

Намерих тук представител и го разпитах. Гледа фаровете и каза че изглеждат достатъчно добре, а с фолиото това няма да се промени, но като дойде време за махане (гаранция 5 години, но след 3-тата пожълтявало), ще има проблем с махането и чистенето на лепилния слой, ако някъде остане (а винаги оставало, дори с греене), та за сега ще е без. Аз уж не се "набивам" в предния, особено в дъжд и киша, но гаранция от камъчета няма. А и фаровете ми са големи, ще трябва за всеки от тях парче 80х40 см, което си е почти 1 квадрат за 2-та.

Тази фуга сега седи по друг начин, но там не съм пипал нищо, освен да се е наместило по-добре от натиска на блендата. Като си дойде ще видя пак и ще снимам.

Ето тази пластмаса, монтирана вертикално зад стъклото, на задната вертикална част на вратата. А къде и какъв е твоят проблем?

Как се "обръща палачинката" и от цвят папая, става червена!

Мислене му е майката.

Замина си. Бащичко - издебнал да снима километража - бил намерил отбивка точно навреме - добре че е спрял. След видяното на шоуто, още повече си уважава вехтата кола. VID_20241020_151733.mp4

Идва си момчето за уикенда. Ходихме вчера на експото - да видим новите коли, а аз 100 техни врати оварях и затварях, та оглеждах и разсъждавах. Повечето марки вече са усвоили качественият глух и плътен звук от затварянето. Днес по обед се хванах та махнах част от моите импровизации и свалих блендата на вратата. Оказа се че средното винтче липсва, а отзад крачето бе счупено, но поне си бе там. Залепих го с капчица, скъсих 1 видийка с подходяща резба, а преди това нагрях локално дефлектора с пищова и го поогънах, за да има напрежение, което да се изправя чрез стягането на 3-те видийки. Освен това лепнах 1 поресто уплътнение между него и гумичката за колонката и ходих да му напълня газ и да тествам. Шумът е победен! Аз доволен, той отпътува. Питах го на почивката му как е вратата и шумът - отговори: - Оо, супер е! Намах време за снимки, но аеродинамиката си е важна над 90-100 км/ч и то не само за икономията на гориво, но и заради акустическият комфорт.

Влез в контакт с Фена - Иван и се разберете за графиците си. Разби ра се, нека те изслуша за проблема (дано го улучиш с време - доста е зает), а останалото не го мисли. Реномето му е достатъчно високо, а и имам лична представа. Прави моторът на Сивика на синковеца преди 22 месеца (за 1500 лв) и от тогава е като нов. Преди това харчеше 1л масло на 2000 км, щото бе на 406000 км. Сега е на 424000 и не пипа масло, а само се сменя навреме. Но не е само той добър. Просто други толкова добри не познавам лично, а аз съм малко вехт, за да експериментирам с непознати хора, щото ако се окаже че не са човеци - "ойде колата у ряката".

То и в Q3 Норис извади късмет с провалената обиколка на Макс, но язък за Ръсел. Битка пак ще има довечера.

Купуването на вехти Хонди си е заразно. Вземай - кво му плащаш?

През Петрохан, по северната тангента-аутобан, та в София и обратно, по същия маршрут. 32 литра газ / 38 лв.