ceco_accord

S-ката е пуританска кола, точно по рекалите на британските спортни купета, но по-лекичка и с мотоциклетен двигател, както и Т-тките.

Качествени са. Не съм имал проблеми с баланс. Износват се умерено и равномерно. Моите бяха 225 45 17 - нископрофилни с борд и имах само 1 башик, който подлепих отвътре и я сложих отзад, та изкара още.

Имай 1 на ум за ЕфиГрипа! Точно те ми "размазваха" дътата на комбито в завой на горещ асфалт. Държат добре, но рязко се "изпускат" и предницата отваря траекторията.

S600 T360 / T500

Добре дошъл! Скъсване на долен щарнир не е често явление. За начало сложи среден клас масло 5-30, за да видиш има ли разход (за няколко хил. км), а за другото се ослшвай и поетапно. Няма смисъл да ровиш за история на колата - купуваш не миналото и, а бъдещето си с нея.

И ние така: Междуфирмена задлъжнялост: Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели, времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Проститутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм... ... Европейска провинция.

Avatar 2 - твърде истински е за измислен. И красив, а не просто технологичен Рядко втора серия надскача първата.

При мен поне се оказа от тях. Виж тази тема:

Няма, но има комби, което е доста добро.

При градско каране, особено в хладно време гумите загряват бавно, но извънградско са готови за 10-на км. По наще ширини последните години лятоска асфалта е доста напечен и в такива условия летните гуми прегряват и "мажат". Аз предпочитам при наличен избор да взема по-висок скоростен индекс, защото ми се е случвало да се лъзгам и лятоска. Предният ми Акорд 7 карах с V , а сега Ледженда карам с Y. Не карам високоскоростно, но не обичам излишно да намалявам по завоите заради загуба на сцепление.

Едни са тук за да се възползват, други - за да са полезни. Всеки според потребностите и мирогледа си. Има и такива които вече не карат Хонда, но още са тук. Има такива които още не карат Хонда, но вече са тук. В момента който пиша това онлайн са 22-ма регистрирани потребители и 389 нерегистрирани! Марката става все по-популярна. Не е като преди години, когато синковеца ми викаше: Ей, тате - друга Хонда. Жалко е за напусналите знаещи, но и за това има предпоставки, а и си е личен избор. Но да не бъдем толко меркантилни - инфо има и на други места. Всяка общност се развива по естествен път - насила хубост не става! А човешкият фактор и интелектуалното му ниво винаги е бил от значение. Има 3 вида хора: Такива които обсъждат идеи Такива които обсъждат събития Такива които обсъждат личности Развитието се гради само от първите.

Преди 4 месеца взех за синковеца Сивик 6 хеч. Мислех да му пусна тема, за да питам там разни неща, понеже мнозина са минали през модела с годините, а и има няколко всъхновяващи теми. Но все нещо ме караше да отлагам, защото някак нямам веруюто че такава тема ще се разтълкува в нещо отвъд самохвалството че съживявам 1 тенеке от пепелта като феникс. Мнозина вече знаят достатъчно и имат опит и форумът им е "прочетена книга". Изгубиха потребност от общност (или поне тази) или просто нямат време, а човек намира време само за смислени "от към своята камбанария" неща. Други превърнаха знанията си в бизнес и още лежат на старата максима че "информацията е пари". Трудно можеш да изкопчиш нещо от тях с 1 простичко телефонно обаждане. Допитвам се до "външни" майстори по разни въпроси и всеки ми вика "мани ги тея форуми, там пишат само имащите време незнайковци. Усещате ли как кръгът се затваря "като примка около шията" Как платформа градена с десетилетия и Хора, се изчерпва от към Човеци! Проблемът не е във форума, а в онези които го формират! Тоест, всички ние, които сме той. Но такива са времената и соци-умът. Синчето е на 18. От поколението което не просто иска нещо веднага, а знае че ако има място в което може да получи инфо за 5 часа вникване, то има и такова за 5 мин. Знае че за мен форумът ни е институция, но с много времева инвестиция за търсене и отсяване на вярното из между споделеното. А отсяването е есенция от опит който няма. Питам го: - Искаш ли да си направиш регистрация и тема за колата си? - Е защо, ако нещо ми трябва, ще питам теб. Коли обсъждат в компания от хора които познава на живо. Вижда очите и делата им, а не нечии думи. Така оптимисничните технологични възможности ни завряха във виртуалните "черни дупки" и ни гравиточат живеца, а ние им помагаме, щото е по-лесно да изваем аватар вместо личност. Както се казва - няма виновни - има потърпевши.

Стискам палци този сезон също да е шампион и в бъдеще да постигне мечтата си! Ние ще сме щастливи че Българският лъв го има и напредва.

Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си. Затвориш ли очите си, нищо няма да се промени. Нищо няма да изчезне само защото не виждаш какво става. Истината е, че когато отвориш очи, нещата ще са се влошили. Такъв е светът, в който живеем. Затова дръж очите си отворени. Само страхливецът затваря очи. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря. Харуки Мураками

Сивик 4 седан.

Съдията е мъдрец. Един търговец пътувал за Франкфурт за панаир и по пътя, на улицата на едно от селата, загубил портфейла си, в който имало 800 гулдена. Значителна сума в онези дни. Тогава един кон струвал 40 гулдена. Следователно загубата на пари, за които беше възможно да се закупят 20 коня, разбирате, е нещастна загуба. Местен дърводелец вървял по този път и намерил тежък портфейл. занесъл го у дома. Той не казал на никого за това, но го скрил в очакване да се появи собственикът на изгубения портфейл - трябвало да го върне. А ако не е съгласен, това е друг въпрос. Но при всякакви обстоятелства трябва да изчака ... На следващата неделя свещеникът обявил в църквата, че 800 гулдена са изгубени и че който ги намери и върне, ще получи 100 гулдена награда. Честния дърводелец донесъл парите на пастора. Той извикал търговеца, който дошъл и взел портфейла си. Преброил парите и дал на дърводелеца не обещаните 100 гулдена, а само 5 придружени при това с много обидни думи: „Ти си взел сто гулдена , защото в портфейла имаше 900 гулдена!“. По такъв нечестен начин алчният търговец решил да измами и да спести пари. Дърводелецът, разбира се, се възмутил от обвинението в кражба и казал: „Не взех нито един гулден, да не говорим за сто. Аз съм вярващ." Свещеникът потвърдил, че дърводелецът наистина е почтен и дълбоко религиозен човек, който спазва Божиите заповеди и затова не може да вземе тези сто гулдена. Но алчният търговец настоял на своето. Те спорили дълго време и тогава свещеникът отвежда дърводелеца и търговеца в съда на град Франкфурт. Случаят се разглежда няколко дни и става обект на множество слухове за жителите на града. Затова в деня на съдебното заседание и обявяване на присъдата сградата на съда била препълнена. Всички се интересували как ще завърши паричният спор. Съдията първо попитал търговеца: „Можете ли да се закълнете, че сте загубили точно 900 гулдена?“ На търговецът дори не мигнало окото, сложил ръка на Библията и изругал. По това време полагането на клетва върху Библията било много сериозен въпрос. Тогава съдията се обръща към дърводелеца: „Можете ли да се закълнете, че сте намерили 800 гулдена?“ Честният майстор спокойно сложил ръка върху Библията и също се заклева. Съдията обявил решението си: „Случаят е очевиден. Кесията, намерена от дърводелеца, не принадлежи на търговеца, защото той е загубил 900 гулдена. Следователно кесията и 800 гулдена се дават на дърводелеца и той може да разполага с парите както намери за добре. Търговецът ще трябва да продължи да търси портфейла си, в който имало 900 гулдена!“ Така търговецът губи пари и доброто си име. Присъдата на съдията се оказва мъдра и справедлива, защото алчността и злото се наказват. Йоханес Паули, 1506 г Илюстрация: Уилям Конър, „Портрет на съдия“

Излизаме извън темата Акорд, но бялото е евтино, ако е индустриално, а не перла.

Лек и весел път. Реален разход се постига като скриеш от погледа си моментният и средният. Просто се наслаждавай на куатрото.

Виждал съм и бели - добре и стои, ама е "бяла лястовица".

Не го мисли, не се дразни и не изпадай в "конспирации" и зъл умисъл - нищо не е станало. Премахнато е поради техническа възможност и правомощия за такова действие. Получих уведомление с призив да не ползвам линк (нетърговски) с "помощ от приятел". Нарочно прочетох актуалните правила и не видях такава забрана. Но не това е важното, за теб и за мен. В първият абзац на правилата пише за кого и за какво е форумът. Той е много полезен и ако зачетеш темите за модела, ще си формираш достатъчно добро мнение, от всички потрудили се да споделят. А за среща на живо, с различните нива оборудване - търси.

Въпросът ти и отговорът ми бяха премахнати ... Но, по същество: Виж се с Митко - знае за Акорд 8 доста, а и ще усетиш колата на живо. За твоите нужди обаче си мисля че Сивик 9 е по-удачен. По-компактен е и отзад е на "греда", но возията е по-комфортна от на Сивик 8. Търси бензин 1.8 - рядка птица е, но моторът е "чук", а го има и с автоматик, а не "I-shit" (с извинение).

- Добър ден. Имам известие за пратка. - Да госпожо. Дори имате вписан преглед и тест. Ще се възползвате ли от тези опции? - Оо, даа! - А какво съдържа пратката? - Вибратор.

Ръчният режим заключва хидрото на по-ниски обороти, защото гони КПД. Но пък може да се кара на по-ниски предавки и не качва на горната при достигане на максималните. Там е кефа и динамиката, а автоматичният режим си е за комфорт и икономия.

Те тук ти е далаверата. С 50 на хондов 5 скоростен автомат, най-високата предавка може да включиш само чрез ръчен режим и то с мнОу малко газ.

Мотобокс / Юби-Ко / Омбре + още няколко апокрифни, които столичани знаят как се именуват и къде точно се намират. Процедурата си е пипкава, но моделът е вехт и ясен. Нищо сложно, освен техническия термин, който няма общо с известно унгарско ястие.