ceco_accord

Парктроника мисля е дилърски монтаж.

Да. Колата е с една единствена спецификация - максималната. Единствената разлика е вентилацията на седалките, но в избраната от теб е налична. По ТТ данни и "сухи цифри" (размери / тегло / мощност-ускорение), Тойотата изглежда по-добра сделка, но Хонда си е Хонда, а и 4х4 е уникално като усещане и ако не го оставиш без масло е "желязно". Покарай и двете и прецени, ако и сърцето решава. https://bg.autodata24.com/lexus/gs/gs-iii/430-279-hp/details https://bg.autodata24.com/honda/legend/legend-iv-kb1/35-v6-dohc-vtec/details

Моята е КВ1 2007-ма. Фейса е след 2008-ма и се води КВ2. Той може и да гони тая цена. Авторът да уточни кои Ледженд визира, защото визията и цената им е различна, но същността е еднаква. За протокола - моята е на 351000км - нищо и няма.

Не бързаш. Даваш време на мотора да се събуди по протокола си. Доволен е и не те святка с .

От Лекса нямам лични впечатления, но по картинки в нета, не ме кефи - лично мнение. А 4.3 мотора е с 20 коня по-слаб от на Ледженда. Но по картинки не става. Сядаш - караш - решаваш. Леджо е кола за водача, а Лека е да те возят отзад - всекиму своето. От 3 години карам КВ1, а на газ е от 11. Няма драма. Разход газ извънградско около 11/100. Градско / зиме /къси разстояния е около 16/100. Тиха, комфортна, твърдо окачване в началото на хода му, SH-AWD е безотказно и се усеща смисълът от него особено в острите завои по проходите.

Като за кола която да вози, винаги има по-добри оферти, но или си Хонда фен, или не. А и човек или си плаща, или си плаща, щот не си е платил. Парите са фактор само ако липсват. При наличие - преценката е по-трезва. Не че оправдавам високите цени на моделите ни, но те са според колко е склонен да даде купувача.

Слаб акумулатор е напълно възможна причина. Все пак си трябва адекватен ток в кола пълна с електроника. @reddek зареди си батерията - това е първа стъпка при всякакви излишни светлинки по таблото, който изчезват при нормално напрежение.

Олигарх казва на секретарката си: - Ани, хубави новини! След седмица с теб летим за Малдивите! Секретарката звъни на мъжа си: - Скъпи, шефът ме изпраща в командировка за няколко дни, така че ще отсъствам. Мъжът - на любовницата: - Моята заминава по работа. Следващата седмица е наша! Любовницата звъни на ученика, на когото преподава частни уроци по музика: - Болна съм, уроците се отменят. Радостното момче звъни на дядо си: - Дядо, представяш ли си? Отмениха ми занятията! Най-накрая с теб ще можем да отидем за риба! Дядото, влиятелен олигарх, казва на секретарката: - Слушай, внукът иска да ходим за риба! Нека отложим пътуването! Секретарката - на мъжа си: - Началникът отмени командировката. Мъжът - на любовницата: - Отбой, моята няма да ходи в командировка и си остава у дома. Любовницата пак звъни на ученика: - Занимаваме се, както обикновено. Разстроеното момче звъни на дядо си: - Учителката се съвзе. Няма да се получи с риболова. Дядото олигарх - на секретарката: - Все пак отиваме на Малдивите!...

Това е грешка в системата за автоматичен старт на мотора, която пали двигателя без да се задържа ключа завъртян на стартер, докато той запали. Няма общо с модното самостоятелно гасене и палене при спиране по кръстовища. Който кара такъв Леджо знае че няма значение дали ще врътне ключа за секунда, или ще го държи завъртян минута, колата си активира стартера само от подаден сигнал и пали чак след като си свери инфото от необходимите датчици и то съвпада със зададеното. Тоест - все едно имаме модерен старт бутон, ама го нямаме. Добре е да се закачи на Хондов тестер, та да се види какъв е проблема (за да не стане по-голям), понеже едва ли е в самата система, а по скоро в някой от изходните данни за палене.

Единственото предимство на съветската техника е че е неубиваема. Имам известен опит с разни екземпляри, но няма да гихваля, защото няма сред тях култивирано и елегантно работещи, но работят, дори отвъд техническата логика. А Нивата уважавам - това е първият СУВ на планетата и е направен сакъвто трябва да е, но и за съжаление с наличните възможности.

Ново производство на стари модели едва ли, но има отлежали, а и чак загнили. Ето, тая Симка не е за снимка, но някои я е докарал, ще вложи хиляди пари и трудочасове и ще я възкреси от скрапа. Ако стане добре, ще се продаде за десетки хиляди евра, особено ако има легитимност. В момента единственото здраво нещо са 2-те табелки.

Драматично, но мирно небе, за разлика от други места по света.

Споко! Няма такава система.

И днес ще е интересно (МакЛарън много са дръпнали), та въпреки загубата на интерес от мнозинството, ще си догледам шампионата. А от вчера имам критика към ФИА-та - а бе хора - ясно е че чакахте финала, та да титуловане Макси, но състезанието си има победител и той е пръв в интервютата!

Брей, Макси стана щампион на тоя спринт, но Оскара го взе младия МакЛарновец - евала му че устиска! Вярно че инцидентите му помогнаха, ноо - първи си е ПЪРВИ!

Добре дошъл! Може преди да не си го чувал, а и не е задължително да е от двигателя. По скоро някоя ролка от навесното оборудване, а ако е в движение, може и от кутията да е. Автоматик ли е колата? Опитай да локализираш звука.

Игнат Канев е канадски строителен магнат и филантроп от български произход. Игнат Христов Кънев е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Той е четвъртото от 7-те деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи. Емигрира в Канада и се установява в Торонто, където започва работа в строителния бизнес. Първоначално строи малки къщи за новопристигащите имигранти. Пет години по-късно, през 1956 г., вече основава първата си строителна фирма. Следващата година построява първата си по-висока сграда на 3 етажа с 9 апартамента, а 10 години по-късно вече издига сграда с 262 жилища. Впоследствие годишният оборот на компанията му достига над 250 млн. долара. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа. Нямал е финансовата възможност да учи, а е принуден още на 14-годишна възраст да напусне България и да се установи в Австрия, за да търси препитание. През март 1941 г. с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със земеделски стоки. След 1945 г. го убеждават да не се връща в България. Занимава се и с търговия на автомобили. Става представител на „General Motors“ и продава хиляди коли и камиони. За успешния си бизнес той е поканен лично от президента на фирмата на вечеря в Детройт. Собственик е на 6 голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Богатството му се оценява на над 1 млрд долара. Въпреки че живее в Канада от много години, той поддържа силна връзка с България. През 2003 г. като признание за приноса му Игнат Канев е бил избран за почетен консул на Република България в Мисисага На 30 декември 2016 г., Игнат Канев е награден с една от най-високите награди в Канада – Ордена на Канада. Наградата е връчена на 12 май следващата година на специална церемония в официалната резиденция на генералния губернатор на Канада Дейвид Джонстън в Отава. Почива на 12 юли 2020 г. в Торонто, Канада. послепис: А приживе в Русе построи Канев център към университета и подпомогна 1 болница, пак носеща неговото име. Има и активна фондация. Значи можело, стига някой да иска!

Ми в онази тема си писал Пежо 505. Нищо де, Лади бол - даже има доста подмладени, а и определено не струват колкото запазена 505, или па 205 ГТ! С руската техника никой ремонт по купето не е последен, така че не се филмирай.

Ба, сигурен съм че има все нейде по гаражи тенекии за 505 - все ще се намери нещо, а и това с пъпките не е голяма беля. Просто се "реже до кокал" и се прави както трябва.

Търсиш "правилният" майстор. Той ще ти каже цифрите в пари и дни.

Лечимо е, от кодърен майстор, ако колата си заслужава и ти се инвестира. Виж в "Моят Сивик" / "CIVITO".

Ръждата се развива, защото не е премахната, а само замазана.

Първият драматичен рекорд за скорост с велосипед. Жосе Мейффре и неговият легендарен велосипед, на който той поставя рекорд за скорост от 204,73 км/ч през 1962 г. През 1962 г. Жосе Мейффре поставя нов рекорд за скорост на велосипед. Това драматично състезание на френския състезател влиза в историята под името „Среща със смъртта“. В този прекрасен ден Хосе Мейффре ускорява до 204 км/ч. Или по-скоро до 204,73 км/ч (рекордите са точни). През 60-те рядко коли можеха да си позволят лукса на такава максимална скорост. И тогава е имало мотори.... Рекордното състезание се провежда на магистрала близо до германския град Фрайбург на 19 юли 1962 г. Цялата тайна, разбира се, е в техниката. За него е сглобен специален велосипед с огромно предно зъбно колело със 130 зъба, изработено по поръчка. В комбинация със задно зъбно колело с 15 зъба, тази комбинация дава раздвижване от 17,5 метра. Велосипедът има обърната предна вилка с по-малко колело. Джантите са направени от дърво (за да се избегне прегряване), а рамката е подсилена с допълнителни заварки в критичните зони. Общо велосипедът тежи повече от 20 килограма. Жозе Меффре е почти на 50 години по това време. Роден през 1913 г. в малко селце на Френската Ривиера и рано остава сирак. В ранна възраст той открива страстта си към състезанията с велосипеди, въпреки че не постига големи успехи в редовните състезания. Неговото поприще става специализирана дисциплина колоездене - състезания зад мотоциклет, където успешно успява да развие висока скорост и да я поддържа дълго време. След Втората световна война Жосе преминава към състезания и поставя рекорди за скорост. Той бързо осъзнава, че може да постигне по-висока скорост, когато кара зад кола, отколкото зад мотоциклет. Скоростите се увеличават, въпреки че такива състезания са несравнимо по-опасни за живота. При максимална скорост Meffre върти педалите 185 пъти в минута, изминавайки 60 метра в секунда. Хронометристите измерват времето му на еднокилометровата контролна отсечка като 17,58 секунди, което се равнява на скорост от 204,73 км/ч. Жосе Мейффре оцелява след срещата си със смъртта и поставя световен рекорд за скорост. След него има и по-съвременни постижения - на същия принцип и с далеч по-скъпи велосипеди, но винаги има един пръв!