ceco_accord

Относно филмите - можеше да пуснат това видео по телевизиите, вместо да паникьосват населението с брифинги. Нагледността винаги прояснява ситуацията по-добре от демагогстването.

3 поста над твоя, но иначе си прав - трябва да се повтаря, за да бъде осмислено.

Не знам за теб, но ние нашите любими красавици си ги гледаме, почитаме и сме им благодарни за грижите полагани за нас и семействата ни. А ако имаш предвид колите - глезенето им леко ще поодложим. Ако имаш време и пари, и те пускат навън - има специална тема за това - намери я, вместо да пускаш нова. Тази е доста странно озаглавена от теб (предвид ситуацията), но е вярно че криза означава и възможност.

Ако имаш предвид режисьора - не го мисли. Има достатъчно добри филми и награди, а специално Заразяване / Contagion е бил на 270-то място по гледаемост при излизането си на екраните. Сега темата е актуална и филмът е на 2-ро място!!!

Няма нужда да го търсиш - стар е. За актуалната версия - пусни си телевизора. :(

Свободата не е за прости хора! Да си свободен означава сам да си налагаш ограничения. Зигмунд Фройд

Има и положителни ефекти. http://www.360mag.bg/posts/116571?fbclid=IwAR2mLtAhgjPqfv9dg80h5xgAED_M1GTpVr8Jkb8hPpp-6Orcv-VOi5HgUS8

Починал един човек…и видял, че Господ се приближава към него с една чанта. Заприказвали се… Господ: Хайде, човече, време е за тръгване. Човекът: Така бързо?! Имах толкова много планове… Господ: Да. Време е за тръгване. Човекът: Какво има в чантата ? Господ: Това, което си притежавал. Човекът: Това, което съм притежавал? Значи вещите ми, дрехите ми, парите ми… Господ: Те никога не са били твои, те са на света. Човекът: Спомените ми? Господ: Не. Те принадлежат на времето. Човекът: Уменията ми? Господ: Не. Те принадлежат на условията. Човекът: Приятелите ми? Семейството ми? Господ: Не, човече, те принадлежат на пътя, по който си вървял. Човекът: Съпругата ми? Децата ми? Господ: Не. Те принадлежат на сърцето ти. Човекът: Тогава сигурно е тялото ми? Господ: Не, не, не - то принадлежи на пръстта. Човекът: Тогава със сигурност е душата ми! Господ: Грешиш, човече. Душата ти ми принадлежи. Със сълзи на очи и страх в сърцето човекът взел чантата от ръцете на Господ и я отворил…Била празна.Сърцето му било съкрушено, сълзите се стичали по лицето му … Човекът: Значи не притежавам нищо ? Господ: Правилно. Не притежаваш нищо. Човекът: Тогава какво съм притежавал въобще?! Господ: Миговете…миговете, които си преживял. Животът е само един миг, изживейте го, обичайте го, насладете му се" Джем Шен Единственото което имаме е мигът в душата ни и колкото по-споделен е той, толкова е по-значим.

... душа моя, не унивай! След време холерата ще отмине. Ако бихме останали живи, все някой ден бихме били и щастливи... Из писмо на А. С. Пушкин

Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник. На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено. Георги Господинов

Бъдещето е мъгливо, но и от миналото изплуват някой феномени. https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25322 Да не забравяме, днес е 21-ви март.

Така е и за съжаление постът над твоя го потвърждава. Дано не се стига до там и при нас, защото и тук населението е застаряващо. Днес покарахме колелета из града със синковеца. Гледката наистина е странна. Имах чувството че гълъбите са превзели планетата. Не че са се увеличили, просто хората бяха минимум, а полицаите повече от тях. На изходите имаше патрулки, едната не ни пусна за извънградско каране, а от другата все пак бяха благосклонни, но не се възползвахме от солидарност, а и докато синът ми е около мен, аз съм неговият житейски пример. Някак си ми се видя странно да сме единствените. Казаха че сега е буферен период, но от понеделник ... Поне си личи че държавата взема сериозни мерки според възможностите си и шансът да успее е да и помогнем с каквото можем. Важното е да не "пресолят манджата", като с гласуваното решение да се следят локациите ни чрез телефоните. https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/03/21/4043936_moje_li_da_durjavata_da_sledi_prez_telefona_dali_se/?fbclid=IwAR1blhEVUxD_VJVmBuYtnUT0GF9CGadnzX9cPNR3V1gROpAHzF7Hprp9wlI Това евентуално ще е само за карантинираните, но понеже има юридически усложнения и здравословно неясен статус на всеки който е в теоретично латентен период, май ще е по-лесно "всички под ножа". Времето ще покаже какво и как ще е в много близкото бъдеще.

Бе, да са живи и здрави всичките - и да помнят! Едно време за Чернобила нищо не казаха. Сега пък изговориха толкова много, ама пак около истината.

Току напъпил тинейджър - модел късната 2004-та. :)

Е, аз за рисуването го похвалих, ама за поводът, какво да му кажа? А как да му обясня некои други факти: https://edinnabulgaria.com/12-650-tchoveka-umryaha-ot-glad-v-sveta-dnes-do-10-tch-sutrinta-nyakoy-da-se-vpetchatli/?fbclid=IwAR0uB5-Hc_EW0FAJGkY2Xy7drB660KNgxIFggCr4_UB00ZN3Ymbn9sok24o

Той, авторът на темата вероятно е искал да пита дали работи задният мост! Диференциала няма как да не работи! Може да не работи, ако са му "изкормени карантиите", или ако е блокирал. Симптомите в 2-та случая са различни! Може да отиде на някой пункт за ГТП и да помоли да вкарат предния мост на ролките, и без да ги спират да пробва да излезе от тях.

Синковеца не е излизал вече цяла седмица. Казах му че уикенда обезателно ще покараме колелета. Вече се е зомбирал. Това го рисува онзи ден на Surface 4 pro-то си. като го видях - похвалих го, но ме "стегна шапката"!

Взеха ни за мезе! "Прогнозите за времето за събота и неделя са чудесни, но за съжаление няма да можем да се възползваме и да излезем навън", пошегува се Венцислав Мутафчийски.

Тея се оляха! Сега как ще обясня на полицаите на изхода на града, че излизам да покарам колело из околията - може би с "медицински" цели? Може би от личната да искам бележка че ми е задължително?

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/03/19/4043409_jertvite_v_italiia_sredna_vuzrast_nad_80_g_99_sa_s/?fbclid=IwAR3es814njYcfBTbcpRvzK4TvlI6yQ7jrZBFcRLfqg3LdiuQv1FRvRzCn18

Урок по щастие Учителка купила много балони. Накарала учениците си да ги надуят и всяко дете да напише своето име на балон. Когато били готови, децата пуснали всички балони в класната стая. Учителката ги разбъркала из цялата стая и им дала 5 минути, всяко дете да намери балона със своето име. Развълнувани, децата бързо започнали да ровят балоните, тичали от единия край до другия. Трескаво търсели, но времето напредвало и никое не успяло да намери балона си. Тогава учителката променила условието на задачата: "Сега вземете най-близкия балон и го подайте на детето, на което принадлежи." За две минути всички деца получили балона със своето име. Учителката обобщила поуката от занятието: "Балоните са като Щастието. Никой не може да го открие, търсейки само своето собствено. Но пък когато покажем загриженост и подкрепа един към друг, всеки ще открие своето щастие по възможно най-бързия начин."

За сега се решава на парче. https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25318

Какъв му е проблема?

Ще има трудни моменти, но те ще те накарат да оцениш красивите неща, на които не си обръщал внимание. Робин Уилямс