ceco_accord

https://darikradio.bg/nuzen-e-plan-kak-da-ziveem-s-koronavirusa-a-ne-kak-da-se-kriem-ot-nego.html?fbclid=IwAR2EFq142wvWNhSgjWHz8nf-NNq0lWxNkw_pwODCqXVTJ3-V9BNiGUVhS48

О, боже, сърцето ми..... Бях в един мол, когато видях касиер да говори с момче, за което става дума в написаното по-долу. На 5 или 6 години... Касиерът каза: " Съжалявам, но нямаш достатъчно пари, за да купиш тази кукла." Момчето се обърна към касиера и попита: " Сигурен ли си, че нямам достатъчно пари?" Касиерът преброи парите още веднъж и отговори: " Знаеш, че нямаш достатъчно пари да купиш куклата." Момчето все още държеше куклата в ръката си. Погледнах го и го попитах на кого иска да даде тази кукла. "Това е куклата, която сестра ми обичаше и отчаяно търсена. Исках да й я подаря за рождения й ден. Трябва да дам куклата на мама, за да може тя да я даде на сестра ми, когато отиде там." Очите му бяха толкова тъжни, когато каза това. "Сестра ми отиде при бог... Татко казва, че и мама ще види Бог много скоро, затова си помислих, че може да вземе куклата, за да я даде на сестра ми..." Сърцето ми почти спря да бие. Момчето ме погледна и каза: "Казах на татко да каже на мама да не си тръгва. Тя трябва да изчака, докато се върна от мола." Тогава той ми показа много хубава снимка, на която се смее. "Искам мама да занесе на сестра ми снимката ми, за да не ме забрави. Обичам майка си и ми се иска да не ме напуска, но татко казва, че трябва да бъде с малката ми сестричка." Тогава той погледна назад към куклата с тъжни очи и стана много тих.. Бързо си взех портфейла и казах на момчето "Пак ще проверим дали имаш достатъчно пари за куклата." " ОК ", каза той: "Надявам се, че има" Бях добавиил няколко от монетите си, без той да ги види и започнахме да броим парите. Беше достатъчно за куклата и дори няколко цента повече. Момчето каза: " Слава Богу, че ми даде достатъчно пари!" Тогава той ме погледна и добави: "Снощи се молих, преди майка ми да отиде при Бог да имам достатъчно пари да купя тази кукла за да може мама да я даде на сестра ми. Той ме чу! И аз исках достатъчно пари, за да купя бяла роза за майка ми, но не се осмелих да помоля Бог за толкова много. Но той ми даде достатъчно, за да купя куклата и бяла роза. Майка ми обича бели рози." Излязох от мола, но не можах да махна момчето от главата си. Спомних си двудневна статия от местен вестник, която съобщава за пиян шофьор на камион блъскал кола, в която бяха млада жена и малко момиченце. Детето почина веднага, а майката беше в критично състояние. Семейството трябваше да реши дали ще изключи животоподдържащата машина, защото младата жена никога нямаше да се възстанови от кома. Това семейството на момчето ли беше? Два дни след срещата с момчето прочетох във вестника, че младата жена е починала. Не можех да не си купя букет от бели рози и да отида на църква, където тялото на младата жена беше поставено, където хората можеха да се сбогуват преди погребението й. Тя лежеше там в ковчега с красива бяла роза и снимката на момчето и куклата. Със сълзи в очите осъзнах, че животът ми се е променил завинаги... Любовта, която момчето изпитва към майка си и сестра си, все още е трудно да си представим и днес. И за частица от секундата пиян шофьор му отне всичко това. Моля, не пийте, ако шофирате. Действията ви могат да променят живота ви завинаги. Но и нечий чужд живот, който няма нищо общо с вашите трудности. Стойността на човека се крие в това, което дава 💖

Животът е безценен, само ако е ценен за околните. Сам по себе си е без значение в планетарен мащаб, освен ако не е чист егоизъм. Ако с действията си застрашаваш околните, значи трябва да вземеш мерки и да ги пазиш. Дали външните, дали семейството - все едно е. Ако не го съзнаваш - идва ролята на рестрикциите. Значи щом сме стигнали до тях - изводът е ясен. Ако обаче продължи карантината за всички и се окаже че е неоснователна - жална ни майка. След месец като свършат парите у повечето хора живеещи от заплата на заплата - дали ще си мрът от глад вкъщи? Едва ли. Ще изхвърлят телевизорите и ще изпълзят от бърлогите си, за да търсят препитание. Тогава вече ще видим истински мерки, освен ако не се провери тотално здравния статус и не се отделят носителите от преболедувалите и незерезните.

Ами, повечето от нас караме японски продукти и не защото са най-добрите по всички показатели, а защото са създадени в такава среда и манталитет.

Едно момче питало баща си: - Тате, какво е педер@ст? - Абе, я по-добре питай дядо си. Той добре го обяснява. Отива детето при дядо си. - Дядо, какво е педер@ст? - Виж сега, малко е сложно, затова ще ти го обясня с пример. Нали познаваш дядо ти Пенчо и дядо ти Бончо от махалата, дето са ми набори? - Да, познавам ги. - Ами, като бяхме млади, на по 17-18 години, ни изпратиха за цяло лято в планината да пасем овце. След две-три седмици на всички ни беше много гадно, защото и на тримата ни се правеше секс, а нямаше с кого. Затова една вечер седнахме, помислихме и решихме да се редуваме. Всеки от нас да е жена за по една седмица. Първата седмица на мен ми се падна да съм жена и аз цяла седмица бях жена. Втората седмица на дядо ти Пенчо му се падна да е жена и той цяла седмица беше жена. На третата седмица, като дойде ред на дядо ти Бончо да е жена, той каза, че се отказва... Ей това е педер@ст!

Ситуацията търпи развитие и ни е нужен оптимизъм. Понеже смъмрих синковеца да не рисува апокалиптични картинки, сега е минал в другата крайност и ми е нарисувал утопичен подарък. Дудълите (фриволните елементи в червения кръг на японския флаг) са му хоби, но съм доволен че се е постарал върху класиката S 2000. Споделям го, понеже времената ще се оправят (рано или късно) и отново ще Хондим напред / назад!

https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25338&fbclid=IwAR0MLZl5aVI2sOnyzv572YWvB-xnOqERPVL3velHkdAArmo_jwl3ixdN6Ng

Не е далеч от истината относно лайв стайла, но едва ли е обобщаващо. При описаното повсеместно търкаляне из разни места и ходене с обувките вкъщи + слаба лична хигиена, би трябвало да имат здрав имунитет!

Времето се прояснява, ситуацията около вируса също. Вече мнозина се ограмотяват от всевъзможни източници. https://novini.bg/show/osemnadeset-plus/589262

Подадох и контактния ключ. Замисли се "кво е тава", но се сети за предназначението му и запали. Не я бях карал 10-тина дни.

Който твърди че един човек не може да промени света, не е ял недопечен прилеп. китайска поговорка По-подходяща ми се стори тази тема, а не другата (за мъдростите).

Пясъка ме изненадва, но пък поне е ясно че водата не се стича отгоре по багажника, а се вдига от пътя и влиза вътре през клапата на отдушника. Явно при по-висока скорост между бронята и калника се образува подналягане, гумената клапа се приотваря леко и от там водната пелена от задната гума заедно с песъчинките прониква вътре. Пробвай да опаковаш кутията на отдушника с найлон отвсякъде, а ако искаш да не ти глъхнат ушите като затваряш вратите, пробий в него няколко дупки, но в най-горната част. Ако съм прав и го облепиш водонепроницаемо в долната чест, в найлона след време ще имаш отново песъчинки, но поне водата няма да влиза и остава в багажника, а ще си изтича през клапата.

https://www.youtube.com/watch?v=5HCkDroWmio&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1MRXTqVjvnI48DH0r2I-xnV3Uw_wlkogg7BLTpJzxiv5ZX9i4KAsk85ow

https://automedia.investor.bg/a/2-novini/41460-shefat-na-formula-1-ochakva-shampionat-s-pone-15-sastezaniya

https://www.youtube.com/watch?v=FXe_PcGs9p4 https://www.youtube.com/watch?v=JcKP_-VB6xY&feature=emb_logo

Само съм пробвал - на 1 приятел - фотограф. Имаше такава и му бе много полезна, докато бе по отдаден на природата. После мина на ЦР-В-2, понеже животът му с годините стана по-асфалтов. Витарата не го е оставяла по чукаците, но за асфалтови преходи със стотици км е неудачна.

Снощи синковеца имаше домашно по физика за ДВГ. Та с твоите снимки нагледно му обясних последиците от детонационното горене, понеже ме пита за октаново и цетаново число. :) Ей тея нищо не учат, ама и ние дето поназнайваме нещо не сме им полезни. Пробвах за час да му обясня техническата еволюция на ДВГ - еми не ми стигна времето, а на него търпението. :)

порция смях... Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. - Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите? - Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа. Управителят ахнал. - Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си? - В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате. Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса. Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката. - Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът. - От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал. - От какъв хазарт? - Ами, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара? Президентът почти онемял. - Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог. - Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми. Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си. - Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна. - Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет. Същата нощ президентът на банката се будел през час, за да проверява дали топките му не са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си. - Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента. Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни. - Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената. - Какво му става? - попитал президентът на банката. - Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!

Правят каквото могат, а защо толкова могат е въпрос не към тях, а към гласувалите за тях и не визирам конкретни лица и партии, а системата като цяло. И тук (както навсякъде) си е модел на реципрочност и безотговорността е взаимна, а като "дойде жегата" ... И през това ще минем, ако не загинем.

Повечето са или длъжници на нечии интереси или обикновенни марионетки и блюдолизци, и няма как за това което им се налага да търпят, да не им се плаща. За това няма кой да го предложи, понеже болшинсвото са зависими двупосочно. Виж ако някой реши доброволно - ще го гледат накриво, но ще му разрешат (предполагам) да си дари заплатата. Но това сега не е приоритет. Дано спасят положението, щото след няколко месеца няма да има за какво да ги харчат тея пари.

Хората са за да бъдат обичани, а вещите - да бъдат ползвани. Светът е в хаос, защото използваме хората, а обичаме вещите. Далай Лама

На много места е така. Решили са че е по-безопасно за тях, стига да не се окажат "бомба със закъснител", заради латентният период. Ако не дай си Боже се окаже така - болниците вместо спасителна лодка за 20-тина, за 200 ще станат Титаник.

Тихо се сипе мартенски сняг. Нищо не щипе, вкъщи сме пак. Шаро се крие нейде далеч. Че от разходки писна му веч. То бива женски месец, ма тоя март напрао ни прекИна с тоя климат и ковид :(

Ами, при създалата се обстановка това е правилният подход. Да не искаш да стане като в Италия: https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=3093342364065610&id=100001696309442&anchor_composer=false

Един човек казал на Буда: „Аз искам щастие." Буда му отговорил: „Първо махни Аз - това е егото. После махни искам - това е алчността. И накрая ще имаш самото щастие".