"В едно училище учителката решила да даде специален урок на учениците си, но чрез особена мотивация. Дала им за задача да напишат кратко свободно съчинение на тема, която всеки сам си избере, а победителят щял да получи подарък – бежови ботушки. Те стояли на бюрото и това още повече мотивирало децата.
След половин час те завършили съчиненията си и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. "Кой най-много заслужава ботушите?" – се питала тя – "Какво да направя?"...
Тогава тя взела решение да се тегли жребий. Помолила всяко дете да напише името си на листче, да го сгъне и пусне в кутията от ботушите. След като разбъркала листчетата, учителката изтеглила късметлията: Мария!
Всички деца ръкопляскали и поздравявали Мария, а тя плачейки от щастие, прегърнала ботушките.
Доволна от успешния ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, също плачейки.
Той я изслушал, радвал се, но я попитал защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?
– Истината е, че в кутията с листчетата с имената на децата, които разгледах после, всички бяха с едно и също име: Мария.
Децата са знаели за бедността, в която живее момиченцето и без да мислят за себе си, са решили да и помогнат, като направят така, че да получи бежовите ботушки."