Класация

Този пост е малко офф-топик, но бях обещал, че след като сваля филтъра - Amsoil EA15K20, ще го отворя, за да видя качеството на направата му. Е, обещаното си е обещано . Филтърът бе използван в продължение на 11 700 км. с Shell Helix Ultra ECT c2/c3 0w-30. Ето го и него: Уплътнението към мотора липсва на снимките, но през цялото време на експлоатация не пропусна нито капка. Последва разрязване: Всичко си бе по местата. Базовата плоча с резбата е солидна, с чисто пробити отвори. При свалянето му от мотора филтърът бе пълен догоре с масло - отлична работа на силиконовия антидренажен клапан (този, който не позволява маслото да изтича от филтъра; в оранжево). Самият клапан е изключително гъвкав и добре прилепващ, без никакви видими дефекти по него. Още една стъпка и поглед отгоре .... … и отстрани Мога да кажа само - СОЛИДНА изработка. Филтриращият елемент е с чудесно симетрично разположение на отделните сгъвки (щората). Твърд - не подава изобщо на натиск. На втората снимка се вижда мястото на съединяването му - металната пластина, перфектно, без никакви разлепвания и/или пролуки. Горната и долната част на филтриращия елемент са залепени здраво за горната и долна метални основи. Костваше ми доста усилие да го разрежа с ножовката . Здраво укрепен с метална мрежа, която е доста трудна за огъване . Всичко свети, както се вижда. Ето го и самият филтриращ елемент Дебел и плътно наситен с влакна. Замърсяванията са равномерно разпределени по целия елемент. Няма натрупвания по сгъвките, каквито могат се наблюдават при "хартиените филтри". Явно триизмерното филтриране - в дълбочина на самия филтриращ елемент (виж втората снимка), си казва думата. Байпасният клапан: Функционираше безпроблемно при натискане. "Пластмасата" бе здрава. Тук обаче трябва да отбележа, че ми се искаше Амсойл да бе подходил малко по-иначе и да беше използвал метален клапан с уплътнение. Лично аз имам съмнение, доколко притисканата от пружината пластмаса към металната основа на клапана би уплътнявала добре . За мен това е минус, макар и мъничък. Зная, че много марки (сред тях и реномирани) използват такъв тип байпасен клапан и явно професионалистите са установили, че не е проблем. Ами... общо взето... това е …. Всичко се вижда от снимките. Като обобщение мога да кажа, че останах изключително доволен от видяното. Поздравления за Amsoil - солидно, качествено и надеждно изпълнение. Бих си купил пак този филтър, според мен си заслужава доверието и парите.

Дани за горния вал съм отварял мотор с такова износване . И е вал които трие директно гърбицата във вала . В ерата на икономиците се появиха и ролките и драмата не е в толко в циментацията а липсата на масло . отвори снимката и проследи оцветяването на вала и ще видиш че вала е посинял от прегряване . Липса на смазване . Между другото днес отворих к20ката за клапани . За мой късмет главата е топ , ще следя за разход на масло . Подлъгало ме е черно/кафявото най вероятно много старо масло . Прилагам снимка.

Ето тук го има произведен от purflux https://honda-solaray.bg/product/1599/maslen-filtar-za-benzinovi-dvigateli-honda-15400-rba-f01.html Както знаем различни марки произвеждат ОЕМ филтрите на Хонда. ето го и разрязан тук https://www.bobistheoilguy.com/forums/ubbthreads.php/topics/5000646/evolution-of-hondas-oil-filters-and-canditates-for-dissection

Ей, ще ме разчуствате. Не ми се пишат спомени, но читав 2.0 SE АТ екземпляр, какъвто беше моят (с всички екстри без кожа) е истинската сентенция на термина "акорд". Всичко си е в едно общо и балансирано съзвучие, но не е келешка кола и човек трябва да узрее за нея.

Тук колега имам разрез на хонда филтър "made in Japan".В момента "експлоатирам" такъв,нямам някакви забележки,но ми липсва зигзакообрания релеф на прегъвката на филтриращия елемент от purflux - са! Honda accord oil filter https://imgur.com/a/O9r0Ot3

Въпроса ми беше защо хвърли Кастрола на 5 хил. от някъкви съображения ли?????? Да снимай датата на Петрото да видим на какво си попаднал. Не манипулацията не е сложна но се прави на студен двигател което значи занасяш колата престоява вечерта там, и се прави на сутринта регулирането. Всеки който ти каже оставия и ела след няколко часа,бягай от там,мами те. След като я взе и километража показва 100 хил сега на колко е,колко си навъртял ти. Регулират се на всеки 40-50хил км на бензин ако се кара.

Ако искаш масло с по-висок вискозитет по-логично е да вдигнеш второто число, не първото. Т.е. 0-40 или 5-40. Не бих се наел да дам съвет относно конкретния мотор, но не бих очаквал чудеса свързани с разхода на масло. Обаче друго масло е доста икономичен начин да опиташ и нищо не губиш. От този ценови диапазон (ако това ти е ограничението) по-скоро бих погледнал shell helix ultra отколкото полусинтетика на Равенол.

Зареди ПАРИ! Който плаща пИчели! Ти ще си купиш ли пирели, като гледаш какви гумени парчета има по пистата! При нито един производител няма такова разпадане на гумите. Всичко италианско е недовършено в даден аспект. Иначе на дизайн и звук са водещи!

Имах такава 11 години. Нищо не се олющи или разлуфти в интериора. В завоите е стегната, заради торсионите, но неравностите минава меко (не колкото френските), заради пружините. До 100 е тиха, над 120 се чуват гумите (зависи от асфалта и тях), над 150 осезаем става и въздушният поток, над 180 вече се повишава тон при разговори, но това не е нейната скорост. Автомата (с който бе моята) е с 4 скорости и са по-дълги, така че работи на по-ниски обороти. Крейцерската скорост на тая кола е при вертикална стрелка на скоростомера. До там е тиха и комфортна, после почва да се чува леко и мотора. Борд компютър няма (не е проблем), както и навигация (която сигурно имаш на телефона си), музиката бива, но не е АХти. Ако обаче тези неща са ти приоритет пред самото усещане от шофирането - това не е твоята кола. Описанията са субективни. Намери в някоя авто къща и покарай, за да я усетиш, а не да и четеш Т/Т данните.

в постовете ми по-горе бях писал за суббуфера Особенто, което аз бях пропуснал е да подам 12V на AMP On от навигацията към усулвателя.

@Restless Според мен FDS 5W30 или SSV 0W30. Поради конструктивните особености на K20.

Между масата и сигналния кабел се запоява сух кондензатор един микрофарад.След това срязвате сигналния кабел и на него запоявате съпротивление един мегаом.Кондензатора задължително трябва да е първи от стлана на сондата,като аз сложих такъв 40 волтов може да е 200 или 400 волта това е без значение,но 40 волтовия е по малък като размер.Задължително трябва всичко да се изолира добре за да не влиза влага.Поздрави и успех!

Не ходи при п*далите на излизане от Пловдив посока Пазарджик. Също така,където и да отидеш присъствай на монтажа,бъди сигурен че свалят смукателния колектор преди да го надупчат за инжекторите. Масаво практика е да ги дупчат на место и всичски стружки попадат в смукстелния колектор. От там стигат клапанте,от там цилиндрите и могат да ти направят супер големи щети за хиляди. Бъди сигурен че колектора е свален и тогава дупчен.

Вече мога да споделя кой кабел какъв е.Двата черни са за подгрева,белият е сигналния плюсов кабел,а зеният е маса.Тази информация ми трябваше за да излъжа компа че всичко е наред,понеже съм без катализатор,на негово място имам резонатор и чекът ми светеще постоянно за недостатъчна ефективност на катализатора.Пробвах с втулка,но ефект нямаше.След като запоих един кондензатор и едно съпротивление на въпросните кабели вече 1000 километра чека не е светвал.Поздрави.

Един колега си полира челното стъкло за 60лв. Има дребни забележки, така че не мога да препоръчам със 100%, но казва, че е доволен. 60лв не са толкова много. Дори и да са повече, дори и да са „колкото ново сносно стъкло“, ако знам, че работата ще се свърши добре, аз бих полирал стартото.

Че тряя пипаш там де можеш. И да не пипаш там де незнаеш или не трябва.

@emod Страшно много "гняс" се е натрупала! Наистина улавя доста повече частици от обикновените филтри. Но ме притеснява това, че като се задръсти толкова, ще започне да пропуска много малък дебит през филтриращия елемент. В такъв случай ще се отваря байпасният клапан като ще пуска нефилтрирано масло. Дали няма такава опасност при дълъг интервал на експлоатация? Някъде по маслените форуми бях попаднал на една теза, че масленият филтър работи ефективно до 2500 км. Дали е така, не мога да кажа. Имено със задръстването на филтриращия елемент се обосноваваше авторът. После байпасният клапан седи отворен все по-дълго и по-дълго време, и т.н.... Та от тогава ми се въртят едни мисли в главата...

@scyberboy Да, отварял съм ОЕМ-ски няколко пъти. Става въпрос за 15400-RBA-F01 (и аналози) на Purflux, France. Отлична изработка, според видяното от мен. Аз лично залагам преимуществено на ОЕМ-ските филтри. Рядко съм слагал друг маслен филтър (3-4 пъти за 13 години).

@ganimed Този разход от около 100мл. на 1000 км. ми се вижда доста голям! Възможно е да си за сегменти... Иначе, относно тракането, аз също имах такава случка преди дестина години с една Джаз-ка, но тя нямаше разход на масло. Беше с 5W40. Сипах Wolf Asia 5W30, което е като Петро-то, и двигателят стана осезаемо по-шумен. Клапани потракваха, а и веригата се чуваше. Имай предвид, че над 200 хил. км. веригата вече е "тръгнала". С по-гъстичко масло и ако е АСЕА А3/В4 - с повечко цинк, веригата не се чува. Петрото е с намалено съдържание на цинк и старата, поразтегната верига, като добавим и малко по-ниския вискозитет, може да започне да се "обажда". Карай за сега така. Не слагай никакви добавки. Маслото си има каквото му е необходимо. Стига да е истинско и да не е преседяло повече от 3-4 години по складовете. Ако имаш някакви съмнения за менте или изтекъл срок - сменяй го сега. Иначе - като му направиш 5 - 6 хил.км.

Едно дълго и от мен. Не че е от мен, но ако си затриете времето - мене да гълчите. Покрай тая драма с Англия и България, се сетих за една история за едни англичани, дошли в България при една моя съгражданка, та си викам, що да не Ви я споделя, като сме на вълна англичанЕ!? Книгата се казва “Лейди Гергана” и е... Казвам се Гергана Кметска. Я съм дъщеря на кмета на едно видинско село. У тоя точно момент карам една кола пълна с пияни англичанки къди село. Они не приличат на ора. Едната е със счупена рЪка, една нема два зъба, една е с издрана пърлица и една е с половин коса. Че ви кажем кво станA. Лани у село дойде един убав англичанин. Я си го ареса, баща ми го напи, и он реши да остане да живее на село. Добро си живеехме, и он леко полеко свикнА и земе да се обичаме. Oн ме посака за жена. Големо вълнение беше. Цело село рева и пи, беше живо чудо. Насрочихме сватба за след един месец и он се обади на роднините си от Англия да дойдат. И они дойдоа. По-добро да не беа идвали, ама они дойдоа. И макя му, она се казва Мери, реши, че сака она да ми купи рокля за сватбата. А сестра му Паци и двете братовчедки Мейбъл и Мюриъл казАха, че сакат да ми прават моминско парти, кво и да означава това и барабар с лелЯ му Матилда се натоварихме у баничарката и айде у София. Я ако знаех кво ме чека немаше никога да ръгнем. Щех да се оженим у те тия панталони, или голА, само и само да се не беше случило това, кое се случи. Я да ви кажем немам идея кво сакат жените. Я знам кво сакам я. Сакам баща ми и деда ми да са живи и здрави а вече и Джордж да е добре, да си живееме у любов и да ни е убаво. А тия те англичанки ако ги питаш кво сакат, они че ти кажат, че сакат да се уморат от пиенье, они нема да може и да го кажат даже. Нали сички сте чували, за бой ебане и сръбска музика, е я го видо с очите си. Още по пъта от село към София тия се почнаа на бири. И пърдът и се оригват у колата, как не съм чувала никой мъж да го прави. Я държа прозореца се отворен, що щех да умрем. И викат и се смеят и псуват. А я, да се смерим у главата, преди да дойдат съм наредила цело село на площада и им викам: -Ей, че дойдат на Джордж роднините, они са от Англия и са възпитани, що са кралска държава. Дако са грозни, они са изискани. Нема да се напивате пред тех, нема да псувате, нема да дигате гюрунтия, да ме не засрамите пред чужденците. Джордж ви е свикнал вече, ама тия ора ви не познават. И нема да мляскате като едете и че си триете устата със салафетка а не с ръкава. И само да съм видела некой да се изсекне така настрани с палец на носа, че ви умънем на гръста сичките. Тия са възпитани и требва и ние да сме. Като си тръгнат ако сакате дигнете селото на главата си. И казах на братя Ангелови да научат некой английски валс и малко Бийтълс, а не да бият маанета пред англичаните. Они зеа да се чудат, ама почнаха да учат валс и Ши ловс ю йе йе йе, у малко странен аранжимент. И верно кога дойдоа, англичаните изглеждаха като да са верно изискани. Па подаръци донесли, па викат найс ту митю. Па баща му целува рЪка на Цеца кръчмарката, она се чуди кво става. И я си викам, тия са голема работа. И така си мислих докато не ръгнахме къди София. Остайхме баща му Джон и чича му Хюгобос у селото и тия жени сЕ едно некой им каза три четри. Бири, бири, удри, удри, свалих ги у София у насипно състояние. Как и да е, опрайхме се у хотела и тия легнаха да спат, да се оцеферат малко. Я се падна със сестра му у една стая, она бе малко по-съглан от другите, ама как влезнахме у стаята и она зе да си гледа телефона и да реве тихо. Кога погледнах у екрана, един грозен англичанин се орънджил и една мома до него така напрайла с джуките напреде. После она ми каза, че това бил фиансето й, ама я като гледам ми се струва, че он не си седи у дома да е чека и да реве за нея. И затова й казах, че нема нужда и она да реве за тоя грозник. Е не й кзах, че е грозен, она може да го вижда убав, да е не обидим. Ония се наспаа другите и се разбрахме доле у хотела да се чекаме, да едеме и да одиме некъде да ми прават моминско парти. Кога слезна доле я се фана за главата. Бех си турила рокля и я като жените а Мюрел и Мейбъл се облекли у едни къси панталони, а баджаците им се търкат един у друг. Нагоре у потници и циците им напинят да излезнат, връз тех анцузи, а на краката джапанки. Майка му по-добре беше а леля му турила една рокля,она е прещъпнала и едни козунаци преливат отсекъде. Сестра му и она се турила у маратонки, се едно че оди да бега у парка. Они им не пука много, много кво мислат ората за тех. А като се сетим, че отначало си мислих, че я съм грозна и невзрачна а я пред тия съм си бая зафатна. Ка и да е, седнахме да едеме у ресторанта. Они си аресаа шопската салата и она нали върви с рикия, изпиа по три. Ама направо си ги люснаха, се едно си ги фъргат зади гърба. Я им викам по-леко, че тава е силно, а они викат ловли, ловли. После лелЯ му не знам откъде извади един булченски воал и ми го тури на главата и вика на сички на ангийски: -Она че бъде булка, она че бъде булка. Я умре от срам, ама ората се радват. Свършихме да едеме и айде да одиме на веселба. Къде, къде, они сакат у стриптиз бар, ама къде се съблачат мъже. Разбрахме къде има и айде и ние тама. Я с воал на главата тия по джапанки по мене. Кога разбраха, че че се женим тия ни туриа на първата маса до сцената и донесоха една тАва с чаши за рикия пълни с нещо черно. И тия мойте роднини като невидели се фърлиа връз тия чаши. И я пийнах, ама по-малко, що нещо от вътре ми говореше, че некой, че требва да ги изрине къди хотела. И по едно време изгасиа ламбите и почна музика. И първо излезна един така убав с едни мускули по панаталон и риза. И как стигна до назе и си разкина ризата и я фърли връз главата на лелЯ му Матилда. А онаа като зе да се радва и да врещи, се едно некой я коля. И мерише онаа риза и си я търка у циците. А оня си бръкна между краката и си свали панталона те така, изведнъж без да го разкопчава. Това, да си кажем честно ми ареса. Като фокус стана, се едно бех на цирк. Сега вече сички около мене заха да пищат и да се фъргат тоя да го пипат. А он иде накъди назе и после пак бега надзаде. Па иде на друга маса, па пак се върне къди наща. И така прай с гъза назаде а они му бутат пари у гащите. И на мене ми дават пари и му сочат на него, че аз съм булка. И тоя дойде и почна да се бута у мене, а он по прашки, като жена. И де ли си бута голия гъз у лицето ми, а я си викам, а си ми пръднал у сурата, а съм ти откинала кайсийките. А ангичанките викат къди мене, тач ит, тач ит, демек да го фанем тоя за гъза. А я нещем, ако си го не е измил? Макя му, Мери най силно пищеше, сочеше към мене и викаше на английски, она че бъде булка, она че бъде булка. Явно си е изпила мозъка и е забравила, че я не съм ква да е булка, а булката на сина й. И става и му бута пари у гащите и му сочи да идва при мене. И тоя като ме обязди и почна да мърда връз мене се едно ме мандръса. А я сакам он да се маане. А он ми фаща ръцете и ме кара да му пипам мускулите. Не е лошо, да си признаем честно, убаво е да пипаш мускули. И он ги прай така да ти мърдат поди пръстИте. И тамъън почна да ми става убаво и да ме не е срам, и от другата маса се пресегна една дърта германка и ми дръпна момчето. Фана го за прашките и си го завлачи. Я почна да се смеем, що е смешно, ама макя му на Джордж ич не й беше смешно, що му беше бутнала повече пари а й беше изпила много от ония чаши за рикия и скочи връз германката. Я докато да рипнем и они станаа на кълбета. Я не бе виждала такова нещо. Стари жени се фанали за косите, наща врещи на английки, онаа на германски и земи тоя бой. Оня завалията едвам се отърва и успе да избега. Докато да дойде охраната, Мери и беше скинала на онаа дреата, ама она па й беше издрала муцуната, га че разгонена мачка е минала неколко пъти през нея. Накрая ни фанаа сичките от двете маси и ни изфърлиа навънка. Кви неща се казаха по наш адрес, нещем да си ги спомням, що они не разбраха, че я съм българка и ни нараниха как си требва. Грозни, дебели и тъпи чужденки, беа най-милите думи, кои казаха за назе. Като се оцеферихме малко и я си мислех, че они са се стреснали , и че сакат да се прибЕреме у хотела а они се смеят залитат и сакат да одиме на друго место. Я се фана за главата, ама да им угодим викам айде. И къде, къде и у неква механа се заврехме. Един пее на сцената Миле Китич и една група бая пияни мЪже фъргат салфетки върху една мома. Она се кълчи у средата. Я викам, тия нема да им ареса. Кво нема бе братче. уУдвижение си поръчаха още пиенье и се фърлиха на плонж да играат. Коя как може. Мене това ми не е интересно, що съм го слушала хиляда пъти, Миле Китич е любимия на Цеца кръчмарката. Она кога умре Шабан, се кръстеше и викаше: -Боже боже, добре че не е Миле Китич. Е нема как, напрай една вечер у кръчмата трибют на Шабан да го почете, ама Мили Китич и е у сърцето. Та фърлиа се тия англичанки да играят, кога гледам германките от кютека и они влазат. Я изтръпна, що помислих, че пак че се бият, а они като се видоа зеха да се прегръщат и да фъргат салафетки заедно. За тех това беше екзотично, се едно за мене джунгла. Я не съм виждала джунгла, сигурно и на мене щеше да ми е така. По едно време гледам единия пиян се опитва да обиколи с ръце баджаците на Мейбъл. Малко му остана, ама он се не отказва. А она се смее с пълно гърло. Мюриъл наблегаше на пиеньето и по едно време и она се фърли на дансинга. Ама они беа оляли с нещо доле пода а она нали по джапанки и като се лъзна, се фърли надзаде със сичка сила и и падна като отсечена на левата странка. И ка падна, така и не мръдна. Я тичам къди нея, що никой друг е не види от нейните роднини. Майка й се надпиваше с германката с коя току що се беа сбили, лелЯ й се опитваше да земе микрофона от певеца а сестра й беше у кенефа да се мъндръса с оня къде се опитваше да е обиколи. Паци ревеше на бара и показваше на бармана нещо на телефона. Явно му се жалваше от оня урунгел на снимката с онаа другата с джуките. Рекох да дигнем Мюриъл а она пищи щом е пипнем. А я неможем да разберем кво е боли. Дойдоа и други ора, изнесохме е у колидора и я тогава видох, че левата й рЪка виси надоле и се клати като отсечена. Они почнаа да звънат на линейка я ръгна да сбирам другите. У тоя момент, лелЯ му Матилда се беше докопала до микрофона и бега назаде що певеца е гони и като стигна до стената не виде една свещ, къде беа турили там и си запали косата. Певеца тича да носи вОда, она още не разбрала пее на оня микрофон. Паци се целува вече с бармана, макя й се цеува с германката а Мейбъл тамън излиза от клозета разчорлена и си прибира десната цица у сутиена. След нея и оня пияния излена доволен. И я седим у средата с тоя воал на главата и не знам кво да прайм. Мина ми през акъла за малко да ги отебем и да си одим, да се оправат щом ни една нема акъл у главата си, ама после реших, че нема как. Они са роднини на Джордж, неможем да ги оставим. Разтървах кой можах и им викам: -Еврибади аут- демек излазайте да ви непрекинем да ви смерим у пияниците и пустинячки. У тоя момент дойде линейката и ни качиа сичките. Нещем да ви казвам кво беше у болницата. Некой повръщаха, други заспаха по столовете. Я тичам из целата болница и се чудим що ме гледат така ората а я съм забрайла да си махнем воала у целата лудница. На шашавата й гипсираха ръката и най-накрая тръгнахме да си одиме. Я им каза, от тука право у хотела. Оно беше станало и 5 часа сабалем. И ка седиме навънка и чакаме такси. Седиме не стоиме, що нема кой да стои прав и по едно време гледаме една двойка мъж и жена вървът къди назе. И Паци у тоа момент се стирна и като се фърли връз тех и бой бой, кой свари. Я докато разберем, че това е фиансето мина време. У кютека не можах да го познаем грозника. А он мани че грозен ама и глупав. Казал, че отива у командировка у Румъния. Он не прай разлика между Румъния и България. Дако, она му върна и зарди мене. Я като разбра кой е зех и я да бием, че ми се струпа напрежение и на мене, имах нужда да олабим. Я бием него, она бие онаа пачавра. А она пищи ама и бие. И ка беше с един голем пръстен и гледам по едно време нещо фърчи пред мене, а оно на Пацито двата предни зъба. Убихме ги на манта и после четиримата направо влезнахме пак у болницата. Ония като ни видоха пак назе и не им се поверва. Опрайха ни криво лево, остайхме грозника и пачаврата у болницата и айде да земеме другите роднини и вече най-накрая да се прибЕреме. Немах сила за повече моминско парти. Я одим с воала напреде, Паци без два зъба след мене, макя й с одрано лице, Мюрел със счупената рЪка, лелЯта с половин четина на главата. Само Мейбъл беше много щастлива. На нея и нема нищо, она само любов получи. Преспахме кво преспахме и на другия ден ги натовари у баничарката и айде къди село. Кво щех да кажем на Джордж, на баща му и на чичА му незнам. Ама я не вервам они да се учудат много. Они си ги познават. Я си мислех, че тия че спът и че съжаляват за сичко а они си зеа бири, беха обрали и хадилниците у хотела и почнаа пак да жулат. Молиха ме да им пуснем цел албум на Миле Китич и докато стигнеме у село вече го знаеха наизуст. А там, братя Ангелови ни посрещнаха с английски валс и Бийтълс, да се не излагаме пред чужденците. Из книгата - “Лейди Гергана” на Цветелина Цветкова.

Според мен добавки недей да слагаш. Ако имаш притеснение, просто смени маслото с такова със сигурен произход. Защо не се включиш в общите поръчки с едно петро – тъкмо ще видиш дали се държи различно от предното и съответно колко е било оригинално или прясно предното. Разбира се, разбираемо е, ако не искаш да повтаряш масло, но тук доста литри са изляти и такива оплаквания не са се чували. Но най-напред си провери и регулирай клапаните щом не си. Свъвсем възможно е да е просто случайност, че скоро си сменил марката на маслото.

Е, какви... народен хумор, нали знаеш - някой, някога, някъде видял една кола с управление по минус и отсякъл - "японските са по минус!" - и то като тръгне слух, ходи обяснявай после кое как е. Или примерно "Бай Иван така каза, той прави коли от 35 години в гаража на къщата му на село, значи разбира." То не че няма, ама си е въпрос на инженерно решение.

Нищо чудно да е толкова.. Зимата ми се качва на около 9 с дизела във Варна, но сега с новия булевард колега ще покаже друг (намиг)

Колите, които съм карал по продължително са Алфа 146, Хонда Акорд 6-та и вече карам 7-ма. 6-тата на 15" джанти е най-добрият вариант за стегнато държане на магистрала и меко возене в града. На 16" също няма да вози твърдо. Разбира се, като се качих на нея от Алфата, мислех, че вози много твърдо, но бързо свикнах. Много комфортно вози, дори малко ми липсва. Над 100 км/ч вътре си става шумно, изолацията не е най-добрата, а оборотите при 140 ще са около 4000.

Благодаря Ви колеги! Като цяло се надявам да нямам много проблеми с колата, защото съм чувал добри неща за Хонда, но знае ли човек - всички по-нови коли имат и повече проблеми. Днес видях в квартала(Изток) и една Honda Pilot (Хондовската алтернатива на MDX) и много се зарадвах, че виждам още един американски модел. Дано се намират тук таме части, че вноса от Америка освен всичко друго е и доста бавен.

Ще пиша малко по късно

Здравейте, Честно казано ако колата си беше със обикновен, щях да си го сменям, но при положение че вече е със сложен панелен K&N, реших да си купя комплект за подръжка и да си го мия и омяслявам. Ще проверя дали има замърсявания след филтърът и ще пиша отново. Поръчах си този комплект: https://www.avtochastionline24.bg/kn-filters/2735881 Благодаря за споделените мнения Поздрави

Ще споделя и моите впечатления от Фена( Ванката). Та значи за първи път ще ходя до Дупница, човека ме чакаше търпеливо, намерхме се с негови упътвания и като почна един разговор, няма свършване все едно се познаваме от години. Много отзивчив човек и страхотен майстор. Като взимах колата готова пак няма тръгване. Разговори, теми много -Ванка бъди жив и здрав братле, рядко такива хора и професионалисти като теб. Следващия път ще те чакам в Пловдив като идваш на пистата и там по бира задължително.

И така.. ето и историята. Къде на шега, къде на сериозно, в началото на лятото, след като взех поредната Хонда, предложих на приятелката ми да отидем на Трансфъгъръшан. Аз самият не бях много убеден, че искам да организираме такова пътуване, а и лятото предпочитам да ходя към Гърция на море. Естествено, не успях да убедя и нея. След като се върнахме от септемврийското море, видяхме, че от "джобните", които бяхме заделили, сме изхарчили по-малко от половината, реших, че трябва и октомври да си измислим някоя екскурзия. Идеята беше беше да отидем от София до северното черноморие (Дуранкулак примерно), за да разгледаме около Велико Търново, Шумен, Балчик, Каварна, Шабла и т.н. Проверката в гугъл показа, че този път ще ни отнеме 1100-1200 километра. Тогава приятелката ми предложи да проверим, ако минем през Трансфъгъшъран и още няколко града в Румъния колко горе долу ще ни се удължи маршрута. Без много чудене решихме, че ще се ходи към Румъния. Долната карта изобразява горе-долу на около 95% маршрута ни, тъй като естествено имаше отклонения да ходим до магазини да си пазаруваме, автомивка за колата и такива дреболии. На картинката долу е окончателният маршрут, по който преминахме. До един-два дена преди пътуването се чудех откъде да пресечем границата - вариантите бяха Русе през Дунав мост, фериботите на Никопол или Свищов и при Видин през Дунав мост 2. Отхвърлих Русе като вариант, тъй като това включваше преминаваме през Букурещ, където щяхме да бъдем след няколко дена, а на мен ми се искаше маршрутът да е по-"кръгъл". След дискусията тук за фериботите реших да минем през Видин, но до момента на тръгване пък не знаех дали да мина през Петрохан или по Хемус и през Ботевград. В крайна сметка тръгнахме сутринта към 4:25 в неделя, хванах по околовръстното и като стигнах разклона играх наум на онче-бонче и реших да минем през Петрохан. Тук-таме имаше мъгла, но все още нищо страшно. Температурата горе падна до 3-4 градуса, също нищо неприятно. Нямаше камиони, колите също почти липсваха. Абе - до Монтана пълен кеф. След това вече имаше малко трафик, но всичко беше нормално. За около 3,5 часа стигнахме до Видин, където направихме дълга почивка да заредим гориво и да пием кафе и чай. В рамките на това пътуване успях да сваля разхода до 7,36л/100км. Когато се напочивахме, се запътихме към моста, където минахме много бързо. Имаше доста чакащи камиони, но колите пред нас бяха 4 и не сме се бавили повече от 10 минути. След това започнахме да се движим по пътя към Питещи. Както бяхте споделили тук, пътят е хубав, но през 5км има населено място и се убива ритъма на пътуване. След около час каране се озовахме в Крайова и решихме да спрем, за да се поразходим в парка, но спряхме откъм хиподрума и не ни хареса, та бързо се върнахме към колата и продължихме нататък. Пътят беше като компютърна игра. Всичко се повтаряше през 10 килоемтра. Селата и кръстовищата изглеждаха по един и същи начин . Когато наближихме Питещи, вече започнахме да усещаме глад и на пътя пред нас се появиха няколко павильончета, където се предлагаха мичи (подобно на кебапчета), които много ни изкефиха! След това вече се наложихме към Арефу, където трябваше да спим първата вечер. Навлизайки в планината, ни поваля доста дъжд - язък, че бях мил колата, но каквото - такова. След Куртя де Арджеш картинката вече се промени. Селцата имаха доста по-приятен вид и изглеждаха много добре. Към 17 стигнахме до къщата, в която трябваше да се настаним. Беше много яка! Теглихме си един душ и решихме, че ще ходим да си търсим ресторант или магазин (в къщата имаше кухня, а ние предпочитаме да си готвим сами). Тук дойде и първият интересен момент от престоя ни в Румъния. Както си стояхме, телефонът ми започна да пищи и женски глас започна да ни говори на румънски. Появи се ето това съобщение. Бяхме единствени гостуващи в къщата, а хазяинът си живееше другаде и си беше тръгнал. Не говореше и английски, така че беше безсмислено да го питам какво означава това съобщение. Трябва ли въобще да му обръщам внимание и т.н. Реших да се обадя на посолството в Букурещ, откъдето ми отговориха, че това е някакъв спам и да не му обръщам внимание. След това обаче писах на колеги от работата да дадат контакт на една колежка румънка, която да ми преведе въпросното съобщение. Оказа се, че гласи следното - била е забелязана мечка в района на селото, в което бяхме ние Да не излизаме навън, да бъдем нащрек и така. Успяхме да скочим до магазина с колата, напазарувахме си и бързо обратно в къщата. По някое време реших да си отворя гугъл мапс и видях, че Трансфъгъшъран е затворен в най-високата си част. Замина ми и настроение и всичко. Не се бях сетил да проверя дали не е забранено преминаването през нощта. Така се и оказа. Сутринта около 10 часа вече всичко изглеждаше наред и решихме да потегляме от селото нагоре. Беше ни останала храна от вечерта и на няколко пъти спирахме, за да понахраним някое куче, защото много ги обичаме и харесваме. Още от самото начало пътят започна да се вие в много приятни завои и хубави гледки. На места имаше малко дупки, но нищо опасно. Красивите гледки скоро започнаха да се редуват една след друга. Не сме си поставяли за цел да взимаме бързо маршрута, нито следихме километрите, които сме изминали и ни остават, но може би около 30 минути, след като бяхме тръгнали, вече видяхме сняг по най-високите върхове. Дотук някъде може би все още си мислехме, че този сняг нас няма да ни засегне по никакъв начин и ще ни остане само да му се любуваме от пътя. Само 1-2 километра напред ни разкриха гледката, от която ни стана ясно, че снегът далеч не е над нивото, до което ние ще достигнем, ами ще си го гледаме доста дълго. Остана ни само да се наслаждаваме, тъй като до този момент температурата все още беше около 2-3 градуса, снегът беше добре почистен от платното и можеше да се кара спокойно. Следващата снимка е последната, преди да навлезем в тунела и да минем от другата страна на хълма. След като преминахме тунела, ни посрещна мъгла и слаб снеговалеж. Горе имаше около 8-9 човека, от които 2-ма бяха търговци, а останалите туристи. Попитах всички - никой не говореше английски и вече се бях навил да се връщам по пътя, по който дойдох, тъй като нямаше как да знам в какво състояние е пътят напред, термометърът в колата изведнъж показа -1 градус, а аз все пак бях с летни гуми и не исках да рискувам на сляпо. Накрая отнякъде се появи един човек, който каза, че пътят е перфектно изчистен и опесъчен и няма заледявания. По думите му мъглата и снеговълежът са до 1-2 километра. И така - взехме решение да продължим напред и да се спуснем по северната страна - всичко беше, както ми каза човекът, единствено мъглата ми се стори, че продължи повече, но може и да е слезнала на по-ниско. След стръмно спускане към Къртишоара термометърът бързо скочи до 14 градуса, а от снегът остана само спомен. Изживяването да караш по такъв път е неопсиуемо и незабравимо. Ако някой се чуди дали да ходи натам, съветвам да пробва. Но винаги имайте едно наум, защото с планината шега не бива, а освен много красив пътят е и доста опасен. На много места завоите са необезопасени, което при мокра настилка знаете до какво може да доведе. Това е и причината през нощта преминаването да е забранено. Моята грешка беше, че проверявах времето в Арефу, но не се сетих да проверя то на каква надморска височина е. Затова и бях изненадан Това не са всички снимки, ако някой иска, мога да постна още някоя, мога да дам и по-детайлен разказ за нещо, ако ви интересува. Местата за спане, които избрахме, бяха чудесни. И тъй като темата е Пътуване в Румъния, ако искате скоро ще напиша и за останалите дни къде, какво, защо и как. Поздрави и приятно четене.

Здравейте колеги съфорумци! От днес и ние влизаме в Джаза ( ) с новата придобивка на жената - Джаз 1.2 2007 година. Тъй като имам доста общи въпроси , някой би ли ме опътил в коя тема е удачно да ги задавам? Благодаря предварително! Поздрави и безаварийно каране!

Здравейте колеги ! Нов съм във форума и нов в семейството на Хонда . Надявам се за ПО малко проблеми по пътищата . Прочетох почти всичко тук за моята хонда преди да реша да я купя. Като имам въпроси ще питам надявам се да си помагаме.

Честита покупка! Много безаварийни километри! Много добро градско автомобилче.