Jump to content

Knoxville

Фен
  • Content Count

    534
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

89 Neutral

About Knoxville

  • Rank
    Потребител

Profile Information

  • Кара
    Accord VII K24A3 manual,Accord VI F18b2 manual
  • Пол
    Мъжки
  • Място
    София

Recent Profile Visitors

1450 profile views
  1. Колите, които съм карал по продължително са Алфа 146, Хонда Акорд 6-та и вече карам 7-ма. 6-тата на 15" джанти е най-добрият вариант за стегнато държане на магистрала и меко возене в града. На 16" също няма да вози твърдо. Разбира се, като се качих на нея от Алфата, мислех, че вози много твърдо, но бързо свикнах. Много комфортно вози, дори малко ми липсва. Над 100 км/ч вътре си става шумно, изолацията не е най-добрата, а оборотите при 140 ще са около 4000.
  2. Стартирането на двигателя с вече включен климатик/компресор не товари ли много алтернатора и акумулатора?
  3. Аз не споря. Повтарям неща, които са казали спецовете от нашата телевизия. Колегите може да са гледали по немския канал примерно и там да са говорили друго.
  4. Коментаторите на диема май казаха, че се гледа червената линия.
  5. Не съм много сигурен дали е възможно, но може ли да се разменят местата на дисковете? Ляв-десен?
  6. Не е прекрачил ограничителната линия.
  7. И така.. ето и историята. Къде на шега, къде на сериозно, в началото на лятото, след като взех поредната Хонда, предложих на приятелката ми да отидем на Трансфъгъръшан. Аз самият не бях много убеден, че искам да организираме такова пътуване, а и лятото предпочитам да ходя към Гърция на море. Естествено, не успях да убедя и нея. След като се върнахме от септемврийското море, видяхме, че от "джобните", които бяхме заделили, сме изхарчили по-малко от половината, реших, че трябва и октомври да си измислим някоя екскурзия. Идеята беше беше да отидем от София до северното черноморие (Дуранкулак примерно), за да разгледаме около Велико Търново, Шумен, Балчик, Каварна, Шабла и т.н. Проверката в гугъл показа, че този път ще ни отнеме 1100-1200 километра. Тогава приятелката ми предложи да проверим, ако минем през Трансфъгъшъран и още няколко града в Румъния колко горе долу ще ни се удължи маршрута. Без много чудене решихме, че ще се ходи към Румъния. Долната карта изобразява горе-долу на около 95% маршрута ни, тъй като естествено имаше отклонения да ходим до магазини да си пазаруваме, автомивка за колата и такива дреболии. На картинката долу е окончателният маршрут, по който преминахме. До един-два дена преди пътуването се чудех откъде да пресечем границата - вариантите бяха Русе през Дунав мост, фериботите на Никопол или Свищов и при Видин през Дунав мост 2. Отхвърлих Русе като вариант, тъй като това включваше преминаваме през Букурещ, където щяхме да бъдем след няколко дена, а на мен ми се искаше маршрутът да е по-"кръгъл". След дискусията тук за фериботите реших да минем през Видин, но до момента на тръгване пък не знаех дали да мина през Петрохан или по Хемус и през Ботевград. В крайна сметка тръгнахме сутринта към 4:25 в неделя, хванах по околовръстното и като стигнах разклона играх наум на онче-бонче и реших да минем през Петрохан. Тук-таме имаше мъгла, но все още нищо страшно. Температурата горе падна до 3-4 градуса, също нищо неприятно. Нямаше камиони, колите също почти липсваха. Абе - до Монтана пълен кеф. След това вече имаше малко трафик, но всичко беше нормално. За около 3,5 часа стигнахме до Видин, където направихме дълга почивка да заредим гориво и да пием кафе и чай. В рамките на това пътуване успях да сваля разхода до 7,36л/100км. Когато се напочивахме, се запътихме към моста, където минахме много бързо. Имаше доста чакащи камиони, но колите пред нас бяха 4 и не сме се бавили повече от 10 минути. След това започнахме да се движим по пътя към Питещи. Както бяхте споделили тук, пътят е хубав, но през 5км има населено място и се убива ритъма на пътуване. След около час каране се озовахме в Крайова и решихме да спрем, за да се поразходим в парка, но спряхме откъм хиподрума и не ни хареса, та бързо се върнахме към колата и продължихме нататък. Пътят беше като компютърна игра. Всичко се повтаряше през 10 килоемтра. Селата и кръстовищата изглеждаха по един и същи начин . Когато наближихме Питещи, вече започнахме да усещаме глад и на пътя пред нас се появиха няколко павильончета, където се предлагаха мичи (подобно на кебапчета), които много ни изкефиха! След това вече се наложихме към Арефу, където трябваше да спим първата вечер. Навлизайки в планината, ни поваля доста дъжд - язък, че бях мил колата, но каквото - такова. След Куртя де Арджеш картинката вече се промени. Селцата имаха доста по-приятен вид и изглеждаха много добре. Към 17 стигнахме до къщата, в която трябваше да се настаним. Беше много яка! Теглихме си един душ и решихме, че ще ходим да си търсим ресторант или магазин (в къщата имаше кухня, а ние предпочитаме да си готвим сами). Тук дойде и първият интересен момент от престоя ни в Румъния. Както си стояхме, телефонът ми започна да пищи и женски глас започна да ни говори на румънски. Появи се ето това съобщение. Бяхме единствени гостуващи в къщата, а хазяинът си живееше другаде и си беше тръгнал. Не говореше и английски, така че беше безсмислено да го питам какво означава това съобщение. Трябва ли въобще да му обръщам внимание и т.н. Реших да се обадя на посолството в Букурещ, откъдето ми отговориха, че това е някакъв спам и да не му обръщам внимание. След това обаче писах на колеги от работата да дадат контакт на една колежка румънка, която да ми преведе въпросното съобщение. Оказа се, че гласи следното - била е забелязана мечка в района на селото, в което бяхме ние Да не излизаме навън, да бъдем нащрек и така. Успяхме да скочим до магазина с колата, напазарувахме си и бързо обратно в къщата. По някое време реших да си отворя гугъл мапс и видях, че Трансфъгъшъран е затворен в най-високата си част. Замина ми и настроение и всичко. Не се бях сетил да проверя дали не е забранено преминаването през нощта. Така се и оказа. Сутринта около 10 часа вече всичко изглеждаше наред и решихме да потегляме от селото нагоре. Беше ни останала храна от вечерта и на няколко пъти спирахме, за да понахраним някое куче, защото много ги обичаме и харесваме. Още от самото начало пътят започна да се вие в много приятни завои и хубави гледки. На места имаше малко дупки, но нищо опасно. Красивите гледки скоро започнаха да се редуват една след друга. Не сме си поставяли за цел да взимаме бързо маршрута, нито следихме километрите, които сме изминали и ни остават, но може би около 30 минути, след като бяхме тръгнали, вече видяхме сняг по най-високите върхове. Дотук някъде може би все още си мислехме, че този сняг нас няма да ни засегне по никакъв начин и ще ни остане само да му се любуваме от пътя. Само 1-2 километра напред ни разкриха гледката, от която ни стана ясно, че снегът далеч не е над нивото, до което ние ще достигнем, ами ще си го гледаме доста дълго. Остана ни само да се наслаждаваме, тъй като до този момент температурата все още беше около 2-3 градуса, снегът беше добре почистен от платното и можеше да се кара спокойно. Следващата снимка е последната, преди да навлезем в тунела и да минем от другата страна на хълма. След като преминахме тунела, ни посрещна мъгла и слаб снеговалеж. Горе имаше около 8-9 човека, от които 2-ма бяха търговци, а останалите туристи. Попитах всички - никой не говореше английски и вече се бях навил да се връщам по пътя, по който дойдох, тъй като нямаше как да знам в какво състояние е пътят напред, термометърът в колата изведнъж показа -1 градус, а аз все пак бях с летни гуми и не исках да рискувам на сляпо. Накрая отнякъде се появи един човек, който каза, че пътят е перфектно изчистен и опесъчен и няма заледявания. По думите му мъглата и снеговълежът са до 1-2 километра. И така - взехме решение да продължим напред и да се спуснем по северната страна - всичко беше, както ми каза човекът, единствено мъглата ми се стори, че продължи повече, но може и да е слезнала на по-ниско. След стръмно спускане към Къртишоара термометърът бързо скочи до 14 градуса, а от снегът остана само спомен. Изживяването да караш по такъв път е неопсиуемо и незабравимо. Ако някой се чуди дали да ходи натам, съветвам да пробва. Но винаги имайте едно наум, защото с планината шега не бива, а освен много красив пътят е и доста опасен. На много места завоите са необезопасени, което при мокра настилка знаете до какво може да доведе. Това е и причината през нощта преминаването да е забранено. Моята грешка беше, че проверявах времето в Арефу, но не се сетих да проверя то на каква надморска височина е. Затова и бях изненадан Това не са всички снимки, ако някой иска, мога да постна още някоя, мога да дам и по-детайлен разказ за нещо, ако ви интересува. Местата за спане, които избрахме, бяха чудесни. И тъй като темата е Пътуване в Румъния, ако искате скоро ще напиша и за останалите дни къде, какво, защо и как. Поздрави и приятно четене.
  8. Да се гледа от 59та секунда 😁 Ако бях със зимни гуми, нямаше да ме изненада зимата😁 Преди малко си влизам у нас - равносметката е 1945 километра и 153,62 литра гориво - средно по 7,9/100 километра, от което съм доволен. Надявам се днес или утре да събера сили да накача още снимки и видео, преживяването беше уникално. Отново благодаря на всички за споделените мнения, съвети и предложения. 🤗
  9. Шумът има ли го независимо дали се движиш по инерция или на скорост? Ако се чува и при движение по инерция, от мен имаш още един глас за лагер на главината.
  10. Няма такава опция колега. Трябва всеки път ръчно да спираш компресора на климатика.
  11. Трансфъгъръшан ни беше приготвил това... И още интересни неща, но тях след няколко дена
  12. И така, чакането свърши, застраховките са направени, обмених валута, румънската винетка си я купих оттук и за капак на всичко последните дни се разболях Все пак, живот и здраве, утре рано сутринта потегляме на път, така че вече може да очаквате отзиви и впечатления от мястото на събитието
  13. Вчера температурата беше около 25 градуса, когато в 18 часа паркирах пред входа. В 22 я запалих отново на 21 градуса външна температура и за 1 минута и 500 метра от "най-долу" стигна до нормалното си положение. Тази стрелка не я мисли.
  14. Ами аз мислех, че някъде по-назад съм писал, че на 6-ти октомври ще тръгваме, но явно съм пропуснал. Докато съм там, не знам дали ще влизам да пиша във форума, но като се върна, със сигурност ще споделя информация.
  15. Пътят през Своге е хубав, но аз не го познавам много хубаво, а местните карат все едно са на затворен път. Затова го избягвам.
×
×
  • Create New...