Emicha

Ако минаваш през Горубляне, караш по "Самоковско шосе"/ посока ЮбиКо/ и малко преди отклонението за там, отляво има магазин за аксесоари в който ще намериш въпросните щипки. Само си вземи мостра за сравнение. https://www.google.bg/maps/@42.6367202,23.40743,3a,75y,90h,90t/data=!3m6!1e1!3m4!1s5vr741BWaghNodjib_Ojgw!2e0!7i13312!8i6656?hl=bg

Краси бутоните ги преслушах и нямат проблеми. Разгледах и колкото е възможно, връзките и кабелите на допълнителната аларма - и те са ок. Остава нещо да се е бъгнала временно някоя от алармите, или нещо да е свързано с лентовия кабел. За сега нещата са се укротили, но ще ги следя, пък то ще си покаже.

Часът е 7:15 и алармата се включва без причина. Свирят клаксона на фабричната и сирената на допълнително монтираната , (интегрирана към фабричната такава и управлявана от бутоните на ключа ), но звука е постоянен, а не както обикновено - на цикли с прекъсване. След като два блока са по балконите и негодуват в продължение на 15 минути ( през което време жената се опитва да я изключи безуспешно от бутона на ключа) се появява спасител, който по мое указание , откача минуса на акумулатора и настава тишина. Реално при опита да я изключи от бутона на ключа, централното е отключило вратите и така са отворили капака, за да откачат акумулатора (но сирените са продължавали воя) след което вратите пак са се самозаключили. След като отидох при колата и закачих минуса, алармате се включиха (но вече с нормалния си звук и цикли), но пак не можаха да се изключат дистанционно. Някак успях да ги изключа - на контакт и натискайки неколкратно светлиния диод (който е и вид бутон, като от него може да се настройват и различни степени на защита), след което нещата си дойдоха на място. Предния ден, при паркиране след завъртане на волана, на два пъти леко се е включвал клаксона,но за части от секундата. Реално, сега алармите отново си работят, но какво може да ги е провокирало? В края на 2017 сменяваха ербега на волана - ако има значение и може ли, тогава нещо да са прецакали? Имаше и предположение, за тръгнал лентов кабел, (което може и да е така) но си нямам идея. Та ако може някакви жокери да споделите евентуално, ако се сещате де?

Тошко и да не си съгласен, проблема си е твой. Ама язък, че си работил в тоя бизнес и не знаеш много от игричките им. Може пък умишлено да ги защитаваш, защото не един или два пъти се е случвало това и не са митове както твърдиш: Абе не ме слушай, аз по принцип си ги дрънкам ей така - а ти, може да продължиш да живееш в заблуда.

И след близо два месеца - има ли някакво развитие?

За жалост, в лявата част на двигателния отсек ,са все неприятни и скъпи "консумативи" (комплект съединител + лагер+ д.маховик, скоростна кутия + "раздатка", нафтовата помпа и разни въздушни гофрета+меките връзки на кулера ). Този шум, наподобяващ "развален вентилатор", може да се предава и разсейва и от турбото, но без да се чуе е гадаене. П.п. На място, като продаваш и отпускаш газта, има ли го този шум, или само по време на движение?

Проблема не е в запушен отдушник. Гърловината е тясна - не вкарвай пистолета до края, а го дръж колкото можеш по-навън и не му опирай горната част , към стената на гърловината. Също дръж пистолета ръчно натиснат, на две трети (хода на спуска) и колкото по-малко прекъсва, толкова по-малко ще те излъжат в зареденото гориво.

Дори и тогава, няма гаранция, че има крив диск. Повечето си мислят веднага за криви дисковете, а пренебрегват проблем в спирачните апарати. Относно кормилните накрайници - възможно е и от тях да е проблема, но те трябва да са много зле (едва ли не пред разпадане - а и повече чукат ,отколкото да правят вибтации). Но щом майсторите не могат да ги хванат, или са "майстори", или не знам... Не ми се спори и няма да коментирам защо мисля така, но някой ако се съмнява в тях, направо да ги сменява ( 30-на лв. е бройката на оригинален).

Освен повече информация, за която ти каза колегата,(може да запишеш този звук и да го качиш тук), уточни за кое ляво става въпрос - правилното, или като стоиш пред колата? п.п. Нищо лично, но човек и да иска да помогне, няма да може: - един пишете оскъдно и някой трябва да гадае, друг пише неграмотното и някой трябва да се мъчи да си "превежда", трети едно му е в главата, но го пише по друг начин - абе Мъка!

Кои лагери?!?

Естествено леко изпилваш новата, ето така: При трета генерация задължително се пилва на двете места(на нея съм сменявал 3 бр. шпилки по този начин), но при втора може да пробваш и само първо отпред, ако не става пилваш и отзад . Сваляш гумата, махаш спирачния апарат и накладките (държи се на два болта), развиваш и двете винтчета за да махнеш предния спирачен диск и избиваш скъсаната шпилка назад към мотора.Естествено ще позиционираш шпилката към празното место където е бил спирачния апарат, за да може тя да излезе назад. После по обратния ред набиваш новата в главината. Ето ти схема на нещата:

Избиват се. В Бултрако са по 9 лв. С малко чалъм,става да се смени и без да се сваля главината (пилваш малко под ъгъл, част от резбата отпред и леко отзад борда -за да можеш да подведеш и набиеш шпилката). На предпазния тас, има технологичен отвор, през който да избиеш старата и набиеш новата - само ги нагласи на въпросния отвор.

Покрай малко така и ако нямаш проблем с предницата, ще се оправят нещата. Ако продължи дърпането, отиди на реглаж.

Честито. Сега остава да намериш и читав ключар и дано да нямаш повече проблеми.

Задължително.

А, нито съм тесен специалист, а и монтьорството не го практикувам от доста време, но поназнайвам това онова и ако знам нещо, се опитвам да помогна. Когато имам свободно време и не ме мързи,използвам сервиза на приятел и сам си правя нещата. Изглежда, не можеш да намериш подходящия сервиз и човек в Бургас, който да ти хване и отстрани проблема. Сещам се, че най-близкия сервиз, който ще ти реши проблема е във Варна. Човека преди пишеше тук във форума,но напоследък не се весва, по различни причини. Казва се Дидо с никнеим (MYAMOTO) GSM - 0878977123, та му се обади и се разберете кога може да те вземе. Сигурен съм, че ще ти реши проблемите.

Сигурно е предупреждение, като за мъжете означава, че се очакват леки вълни и трябва да внимават, за да не потопят лодката , а за жените - че чайника плаче . Иначе казано, (по-принцип) жълтата индикация е предупреждение за ниско ниво на маслото. п.п. Може да е ниско нивото на маслото - провери го и ако е нормално, значи датчика за това ниво ти дава ядовете.

Много, ама много не съм съгласен -ако има значение! Трябва да си луд, за да тръгнеш да режеш алуминиева джанта, когато може да пробваш много други начини, за да я свалиш - а то не е като да няма такива.

Алооооо..... Има ли будни,или всички спят като форума? Поздрав за сомнамбулите, с най-любимата ми песен :

Цецо, дай да пишем по един, два цитата, че така струпани не мога да ги асимилирам и обмисля.......ама сигурно аз съм си глупав. Та по този повод : "За да разбереш че си глупав, трябва все пак да можеш да мислиш! " (Джордж Брасен)

Позволявам си, да копирам и споделя за Вас, един текст : СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ Всеки народ има свои добродетели. Всеки народ може да представи красиви и умни хора, а също храбри мъже с яки мишци. България обаче сякаш е една особена, различна вселена. Предците ни са впечатлявали чужденците не само с външния си вид, но също с особения си си дух и морални устои. При нас всичко е по-интензивно, а и не стои самό, а е в комбинация с нещо друго. Добротата и чистосърдечието на нашите деди са вплетени здраво с упоритост, желязна воля, безстрашие и неутолимо желание за свобода. Тези качества са ни помагали да оцелеем, да преживеем всяко зло, да се надигнем от пепелищата и преродени, с нови сили да изградим отново това, което чужденци са опожарили и съборили в праха. България е изтърпяла много разрушителни нашествия последвани от жестоки подтисничества. Всяко кътче от земята ни е напоено с кръв на герои сражавали се до последен дъх, в защита на род и Родина. Всеки камък помни подвизи на обикновени мъже и жени, показали необикновена твърдост и достойна за древните богове смелост по време на страшни изпитания. Всяка наша река е била обагрена в кръвта на тези, които са предпочели да се простят с живота, но да останат верни на българщината. От рай под небето, земята ни неколкократно е била превръщана в неописуем ад, в който страданията и премеждията на дедите ни са трудни за описване. Безспорно, най-големите ужаси и най-голямата опасност от пълно заличаване са петте черни века на османско владичество. То не е робство, не е правилно да се нарича робство защото от края на XIV век до края на XIX век българинът никога не е спирал да се бори за свободата си, да я жадува и да завещава на идните поколения никога да не забравят духа на народа си. Човек става роб не когато му сложат окови, а когато той се примири с това, че няма свобода и се предаде напълно. Ние сме били оковавани, бичувани, влачени, обругани, били сме карани като добитък и продавани като стока по пазарите на Ориента, но роби не сме били. Страдалци - да, онеправдани - да, подтискани - да, но не и роби, не и същества несмеещи да погледнат нагоре. И най-тежкото иго не е всявало страх в сърцето на българина и не го е принуждавало да се примири. И най-големите зверства на азиатския окупатор не са сломявали народа ни, не са го пречупвали и смачквали. В своя книга Станка Минкова и Трифон Трифонов отразяват свидетелството на французина Сиприен Робер, който посещава страната ни в началото на XIX век и споделя следното: “Макар от петте народа на полуострова да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” Вместо да се примири със страшното подтисничество, всеки от предците ни е правил каквото може. Един е грабвал сабята и е показвал, че българската ръка умее и друго освен да държи ралото, умее да мъсти за поругана чест и сторена несправедливост. Друг е помагал с храна и сведения на тези, които сякаш загубили разума си, с шепа другари са се опълчвали срещу многократно превъзхождаща ги войска и див башибозук. Трети са шили дрехи, прали са кървави ризи, погребвали са юнашки глави и са оплаквали падналите в неравен бой смелчаци. Народът ни е бил потопен в мрак, но не е спал. Страдал е, но не се е отчайвал. Бил е изтезаван, тормозен, изцеждан от безсъвестните слуги на султана, но не е губил вяра, че един ден ще прогони подтисника от свещената българска земя. Известно време това е можело да стане без чужда помощ, все пак знаем, че още през XVI и XVII век западноевропейци като Биондо, Сабелик и Орбини са вярвали, че българите са най-могъщият народ, който би могъл да срази турците. Това вярване е било реално. Познавайки героизма на българите, защитниците на Виена поверяват важната роля на опазването на дунавските мостове не на кой да е, а на Павел Бакич и двеста негови бойци, които се стражават така, сякаш са не двеста, а двадесет хиляди. Освен с необикновена храброст и мъжество, дедите ни разполагат и с организаторски качества. Нека не забравяме ценното свидетелство на Хайтов, че през 1595 година, Чавдар войвода събира под знамето си повече от 2000 души и завзема конакът в София – важен административен център на Османската Империя. Ангел Войвода прониква със свои хора в Истамбул, за да сложи край на живота на страшен изедник. Капитан Петко Войвода води битки с многократно превъзхождащ го противник, но излиза победител. Българският военен гений, смелост и физическа сила са важни фактори в борбата с подтисника. Важен е и броят на родолюбците готови да умрат за Родината. Както споменава Николай Хайтов, в началото на XIX век хайдутите се намножоват толкова много, че изброяването им е трудна, почти невъзможна задача. Няма област обитавана от българи, която да не е излъчила бунтари превърнали се в страшилище за подтисниците. За жалост, паралелно на нарастването на хайдушкото движение върви и друг процес. През XIX век Османската Империя е финансирана и подпомагана от “великите” сили. Французи, немци и англичани са на служба при султана. Страните им доставят модерни оръжия и амуниции, обещано е и съдествие в случай на нужда от прекарване на войски от Азия на Балканите. Левски знае това, знаят го също Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и другите родолюбци, но осъзнават също и, че чакане няма да помогне изобщо, а дори положението ще става по-лошо. Будните българи продължават търпеливо да подготвят своя бунт, чийто пожар трябва да бъде видян във всички краища на Европа и да покаже, че тук на Балканите един изтерзан народ се бори пет века за свобода и няма да се откаже никога от мечтата си да води достойно съществуване. Апостолът на свободата загубва живота си години преди въстанието да избухне, но дори и с негова помощ, дедите ни не биха могли да прекършат моща на Османската Империя подкрепяна по това време финансово и с военна техника от най-развитите европейски държави. Въпреки това, въпреки че знаят, че отиват на сигурна смърт, че последствията ще са невъобразимо страшни, жадните за свобода мъже следват замисленото си дело. Европа трябва да види пламъците...и ги вижда, вижда и ужасите, които биха смразили кръвта дори на закоравял воин, вижда реките от кръв, купищата трупове, чува писъците на невинни жени и деца, разбира, че трябва да се направи нещо, за да се сложи край на този ад. Без саможертвата на организаторите на Априлското Въстание и на още десетки хиляди българи, ние никога нямаше да получим свободата си. Нека помним героизма на дедите ни и почетем паметта им на този ден! (Павел Серафимов)

Браво, дано тоя държи повече от миналия. Притискателния диск е без въпросното досаморегулиране,но като те устройва така и не ти пречи, няма значение. Обаче с демферния маховик какво ще правиш, че това което казваш, въобще не ми харесва и може да има лоши последствия?!

Нещо ме бъркаш,(може би със Zlatozator) , защото никога не съм споменавал каквото и да е, за ЕВС.

Еми те, бензиновите са спряли, точно както казваш - все едно си на ръчна . Сега сериозно - от разстояние е трудно да се каже от какво задържа и скърца. Ако дълго е стояла може да са клеясали и спирачните апарати, нещо по ръчната да задържа, лагери,диференциал и така нататък....