ceco_accord

... и двигателите и купетата.

Синковеца направи доста снимки в гъчканицата, на интересните за него неща. Може да спретна някаква селекция за тук, че са стотици - хоби му е. За сега 1 негово постерче.

Път требе да се дава и на мравката, и особено на децата! 1 постерче от синковеца.

Ходихме със синковеца миналата събота на софийското авто шоу, да видим просто, до къде е стигнал автопромът. Гледах, сядах, пипах и си се прибрах с вехтата Хонда, а момчето след видяното, взе още повече да си уважава неговата вехта Хонда. Имаше 1 китайче от калибъра на Сивик 10 / 11, но на цена 40 бона. Разбира се - ресурс неясен, но фаща окото отдалеч. Като се загледах - "мани-бегай. Тапизирано с някакви фолиа, мязащи на кожа - неудобно - воланът не се регулира в дълбочина ... За да се отвори задната облегалка (която е цяла и няма дори подлакътник в средата си), трябва да се откопчае едновременно от 2-те страни - WTF ?! А гърбът и е с някакъв плат, който дори не бе хванат сигурно за седалката и се бръчка и издува - абее - рано им е (или на мен) за евтини коли. Скъпите им се отдават далеч по-добре. Имаха достойни неща, на доста прилични цени и на вид са достатъчно добре спрямо старата европейска школа. Тя също не се посрами, но там вече парата е дабъл, макар че примерно новият Дъстър е доста дизайнерски на вид и поносим на интериор, срещу приемливи левове, но пък нема приличен двигател и класически автомат, а и за шосейно каране над 100 км/ч не е аксептъбъл според моите разбирания. Шкодите също важат и бяха единствените постарали се да докарат концепт кар. Великите дойчовци - Баварци и Мерцедеци ги нямаше, а повечето Аудита бяха локнати, а Опелите ги пропуснах което бе жалко. Но някои от франсетата ми харесаха, особено новото Рено 5, освен че скоростният му лост е зад волана - може да е удобно, но неприемливо ми е. Ситроените обаче са ужасни за гледане. ;( С няколко думи, впечатленията ми са: Френски шик интериор + италиански стилен екстериор + японско качество + корейска гаранция + чешка практичност + румънска доставка + китайска цена + немска ликвидност, би бил поносим за мен автомобил. Ноо - таквоз животно за сега нема. Обаче не губим надежда. Все някой, някога требе да се вземе в ръце и да напрАй този микс. Иначе идей / материали има, а кой как ги съчетава е слОожна работа и въпрос "на вкус и цвет - кола нет". Абее, който може да иде и види.

Моя Леджо е по-вехт, но имам трип А и В, и веси от тях си има средни скорост и разход на бензин. Вторият нулирам при смяната с ново масло и сегиз-тогиз го поглеждам. Трип А ми е когато реша да постигна нещо.

Методиката за средна скорост е лесна. Записваш си колко км си минал и за колко време при всяко извънградско. Делиш км на часовете и имаш средната скорост за пътуването. И така с постоянство натрупваш данни. Градското е по-ангажиращо, но ако минеш 10 пъти ежедневният си маршрут, може по същият начин да си сметнеш мото часовете и го приемаш за средна градска скорост и време. После от общият пробег вадиш извънградските км и имаш градските. Градската е в пъти по-ниска, за това е важна - трафик и маршрут са определящи особено за нея! Гледаш времето от паленето, до гасенето след пристигане и минатите мижави километри в големия град и се ужасяваш. И вече като имаш 5000 км извънградска с около 70 км/ч (това са ти 71,43 мото часа) + 2000 км градска, с около 15 км/ч (което са 133,34 мото часа) - ето ти ги 205 мото часа на маслото за 7000 км. За това ресурсът на маслото зависи от мото часовете и магистралното изкарва 20 000 км, а градското 3000 км. Това са еднакви 200 мото часа за всеки от 2-та типоместа за шофиране. 200 мото часа са приемливи за хубаво масло, а километрите са мнОого относителни!

Моето RSP сега е на 5820 км, но е на 74 мото часа - около 95% извънградско.

Както и RAVENOL RSP Racing Super Performance SAE 5W-30 не е лошо.

Няколко снимки от автора - на отворения отдолу мотор + биелният лагер и конкретната шийка на коляновия вал, биха спестили няколкостотин думи, ама ... J35 се намира в БГ и Полша, а там вероятно има и J37. Едва ли са кът и от Америка, но никога не се знае в какво състояние са и как са им биелните лагери. Донори на прилично малък пробег с тотал купета винаги ще излязат. Тръгнал е по пътя, ще го довърши, но резонно е да пита продавача "Що така бе Миме" и дано от Бултрако му ударят 1 рамо, щом е "имало нещо гнило" в колата още при огледа при тях.

Роден на днешна дата в лето 1919.

Може да не е и акумулатора, а слаба маса от него към купето. На мен пък и това ми се е случвало. Грейва кат коледна елха, но ако запали, не влиза в авариен режим, а всичката електроника по екстрите за сигурност е OFF, докато не угася и запаля повторно.

Ремонта требе да е голям и скъп - иначе немат интерес.

Надявам се там майсторите (които и да са сега), да си разбират от работата, защото периодично ги викат на обучение в Хонда Европа. Частите навсякъде са с аналогични цени (а и трудът) и да местиш колата другаде, поне без точна диагноза за сега е неоправдано. Събират я, плащаш за направеното до момента и някой друг започва от начало.

Той и Титаник е бил непотопяем. Имаш пълното право да се интересуваш, както и лична отговорност (по неволя), да навлезеш в двигателната тема! Да видиш в нета какво са биелни лагери - къде стоят и как изглеждат За достъп до тях се сваля минимум картера на мотора. За достъп до него минимум се маха част от генерацията която минава под картера - (от изпускателният колектор и катализатора на предния блок) и каквото друго пречи. Ако конструкцията на колата е като на Ледженда, 6 цилиндровият двигател е на подрамник (магаре му викат), заедно с кутията, и най-бързият и лесен начин е да се свали всичко това от колата. Откачат се пътем и предните полуоски + кардана. Но там може да са намерили алтернативен начин. Бих се радвал, ако някои от "вещите" колеги столичани дойде с теб и погледне по-компетентно какво са правили и да изслуша с разбиране диагнозата им. Кураж и ще е любопитно какво в крайна сметка се е оказало, и да не стане "попиляхме колата, а то някаква клема се била откопчала"!

Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да ѝ се възхищава. – Ваша ли е тази кола, господине? – попитал той. Пол кимнал. – Брат ми ми я подари за Коледа. Момчето било поразено. – Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал. Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа. – Бих искал – продължило момчето, – да мога да бъда такъв брат. Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил: – Искаш ли да те повозя в колата си? – Да, разбира се. След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало: – Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи? Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път. – Бихте ли спрели пред онези две стъпала? – запитало момчето. Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата. – Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа. Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване. Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: „По-благословен е онзи, който дава.” Дан Кларк

Пак сте имали нещо да тежи на предният мост. Почнах със Шкода 120 L - чешкото Порше му викаха. Там отпред няма никой, та зиме се товареше нещо, защото пипнеш ли волана, все едно го вадиш от вала. Но пък на място си бе лек, все едно има хидравлика. В движение - "Опичай си акъла" викаше тати! Живеехме на баир. Зиме (тогава си имаше сняг с месеци) отивах на работа по дълъг и полегат път, а се връщах по едно стръмно кратко пътче, по което минаваха само Шкоди и Зазки.

Маслото източено ли е? Има ли метални отлагания по пробката и в масления филтър. Каква кора? Свален ли е картерът на мотора?

Чакай сега. Двигателят в колата ли е, или е свален от нея?

В авариен режим се влиза по много причини. Биелин лагер, ама кой от всичките? Ако е от там, и е повлякъл, има спад на налягането и моторът почва да се пази - аварийно. Принципно ДВГ си иска налягане на масло, което се осигурява от маслената помпа в прилични обороти. Под 2000 об/мин не се кара в дълъг баир и на висока предавка, което лесно се постига с автоматик в ръчен режим. Моторът има въртящ момент, но не си осигурява добро мазане. Не смятам че ти нещо си му направил от веднъж, а и както разбирам е имало подозрения още преди купуването. Защо не са ти ги акцентирали е друг въпрос. Отваряне на мотора, обследване, чакане за части и сглобяване си е дълъг процес, но и с друг мотор от донор няма да е по-кратко, макар да е по-евтино. Ще кажеш какво / що, като се проясни и сори за случката. Мен също ме е страх да заменя Легендата с нещо по-ново.

Стана интересно. Дали да не се отдели в различна тема? Принципно най-доброто усещане за пътя е без никакъв усилвател на волана, но на място той е доста тежък - според ширината на гумите и налягането в тях. После е въведена хидравликата, която при праволинейно движение не подпомага рейката, а при завъртане на волана, пуска налягане в изпълнителния цилиндър. От години вече всички рейки са електрически. Там асистенцията е постоянно на макс, и се "дефорсира" според дададен алгоритъм, с нарастване на скоростта. Така и се постигат различни режими - комфорт / нормал / спорт и рейс - (ако има) и при който подпомагането е 0 в движение. Ел.усилвателят служи и за контрол на траекторията, ако водачът "изпуска юздите". Някои пускат вибрация във волана, други го побутват в правилната посока, като тези функции са вързани с другите он борд системи в колата. Та, нормално е при изключването им, воланът да олекне (бидейки под макс пауър) и загуби всякаква информативност. За това е от голямо значение алгоритъмът, софтуерът и калибровката на ел. системата, като последните 2 се "пипат" от различните автомобилни марки, и според моделите в които се монтират. Има коли които се карат интересно, други някак, а повечето - просто по принцип, кото гейм симулатор. Самопаркирането, лайн асистът и автопилотът са само върхът на айзберга - за сега. Който не е карал кола без хидравлика - пробвайте! Това е като здравото ръкостискане между приятели и ще знаете какво взема усилвателят на волана, давайки ви разни благинки.

Частична. Къде в Пловдив - местните да кажат, но опресняването не е голяма философия.

Гледаш си напред / настрани / назад и си караш. Дим "под вола" се гледа на топли мотор и генерация, а в кюнците се бърка след извънградско.

"Бях в София и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора: — Много ви благодаря. Шофирахте прекрасно. За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза: — Ти да не се бъзикаш, а? — Не, човече, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение. — Аха — каза шофьорът и потегли. — Какво ти става? — попитах аз. — Опитвам се да върна доброто отношение в София —каза приятелят ми. — Това е единственото нещо, което да накара всички да се замислят. — Как с един човек ще се оправят всички? — Не става дума само за един. Таксиджията сега се накефи. Днес той ще има двадесетина пътника. Той ще се държи добре с тях, защото подсъзнателно помни, че някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му ще са по-любезни с колегите или служителите си, с други продавачи, че дори със собствените си семейства. За ден добрината може да достигне и до 1 000 души. Това си е супер, нали? — Само, че ти си зависим от таксиметровия шофьор —той трябва да предаде добрината на другите. — Виж, — каза приятелят ми, —системата не е защитена срещу глуп@ци. Така, че днес е нужно да съм добър с поне десет човека. Ако от десет, поне трима станат усмихнати и добри, тогава все едно се предава доброто на три хиляди. Ден след ден, капка по капка – вир става… — На думи звучи добре — съгласих се аз, — но не съм убеден, че на практика действа. — Ако не стане – какво си загубил? Аз се чувствам прекрасно, казвайки на човека, че шофира добре. Неговият бакшиш бяха добрите думи. Ако днес не е станало - утре пак се пробва и все един ще се окаже щастлив и усмихнат. — Ти не си добре. — Направено е изследване и се оказва, че онова, което липсва на всички е отношението - никой не казва на никого каква чудесна работа върши. Никой не е благодарен на никого. Стигаме дотам, че не сме благодарни и затова, че съществуваме… — Но те не работят добре. И не съществуват – вегетират. — Все е нужно да се почне от някъде – защо да не е от мен? Защо да не чуят добра дума? Минахме покрай един строеж и видяхме няколко работници, които хапваха на крак. Приятелят ми спря. — Готина сграда. Трудно ли се строи. Работниците го погледнаха подозрително. — Кога ще я завършите? — По план - през юни — изръмжа единият. — Вероятно сте горди, че правите такива неща? И без да дочакаме отговор, продължихме нататък. Тогава подхвърлих: — Странен екземпляр си. — Защо? Когато строителите смелят думите ми, ще им стане приятно. И все някой ще има полза от тяхното щастие. — Една птичка пролет не прави. Не можеш да вършиш това сам. Сам срещу всички. — Ако съм доволен от това, какво ти пука. Не е лесно да накараш хората да станат добри, но ако се включат и други, ще стане по-лесно... — Що направи път на тази жена — гледай я каква дрипла е…. — Може, но ако е учителка, днес класът й ще е доволен и за децата денят ще е прекрасен… Замислих се. Дали пък тоя лудия не е нормален? Докато разсъждавах, несъзнателно се усмихнах и помахах на малко детенце, което ме наблюдаваше с любопитство… Денят изведнъж стана различен…" Агресията провокира лошото в нас, но имаме и добро, и то е заразително!

-Скъпа, айде да си направим порно филм. -Хм, ти си толкова бърз, че ще излезе само GIF-че.