ceco_accord

Ако под "ръчката" имаш предвид лостчето за управление на чистачките под волана - едва ли е от нея. Тя има няколко позиции и изведнъж всичките да се бъгнат едновременно е много трудно.

Карантината засяга определени сфери директно, а всички останали индиректно. Не е проблема в нея, а дори да беше прецизирана, резултатът икономически нямаше да е много по-различен. Стагнацията идва от неясната продължителност на извънредното положение, понеже хората си налагат сами икономически рестрикции. Ясно е че пазаруването крепи икономиката и когато извънредното положение го ограничи (подсъзнателно или не) само до стоки от първа необходимост, всичко останали сфери са потърпевши, а ефектът ще има и латентен период.

Непротивокоронавирусокарантиноизолационохулствай!

Това е някакъв бутиков модел от 60-те? Европейско ли е?

Казах ви че е добра! https://cars.honda.bg/honda-s-tri-nagradi-red-dot-vklyuchitelno-i-best-of-the-best-2020-za-honda-e/?fbclid=IwAR0fWsJ-uJt0sg_08xF70G2y-o1Yem_jrFXbARjeWCvcr8cDyHl_nGAuHPI

В метрото в Ухан, момче и момиче чакали влака. Момчето на висок глас се обърнало към момичето: – Чу мин сян дух фе! Момичето замислено отговорило: – Ян чин си фан… Момчето се ядосало и извикало: – Дуа шин фу, дан фун мю, цян шун гу зен! Момичето със сълзи на очите казало: – Жин гуан чуа ше, цу ен гун шан ху! Как само внимателно четете, все едно, че разбирате китайски, клюкари такива!!!

Като гледам снега, сигурно е за да се сгрее.

Да, но както и очаквах стои по-нагоре. Нали си я щракнал?

Не пречи да пробваш - едва ли са скъпи. Ако хондовите капачки ставаха на маздовите джанти, щях да карам така, а не да търся решение. Така или иначе не мога да сложа и 8-те си джанти едновременно на колата, та можех просто да местя капачките. Освен диаметъра е различна и денивелацията на улея за клипсовете (поне при моите), но като пробваш, ще видиш.

https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25344&fbclid=IwAR0FRBl2zbUQ6g-bfiOpKaJ9Ckgi7N69s-WJ9AfjESGZ4aKz7F0GAY_yX1I

Относно първото - сумата е безумна и въпросът не е политически, а юридически: https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/03/31/4047826_kude_ni_zaplashva_globa_za_razhodka_pri_izvunredno/?fbclid=IwAR065oCmhngGQhfYWL_VUvz0Hr9gFPvcsTj981VbeYZbAKYjXbLGaQO8Zeg Относно второто - за маските е ясно че не са панацея, а за тестовете е полит икономически въпрос на разчет и логистика.

Временно маските са отменени като задължителен атрибут на обществени места. За причина (освен ограничената наличност) се обявява "липсата на съгласие у обществото", което ще оставя без коментар (поради вписаното в пост№1).

Във версия 2020 има вирус. Може ли да я махнем и инсталираме наново?

Ма нас отдавна си ни тресе политическата епидемия. Сега я измести пандемията, но тук комай двете образуват "полидемия". От утре и хелоуин! Само дето децата няма да се подсладят от комшиите.

Комшийка към новия си съсед: - Ще наминеш ли довечера през къщи, да се опознаем? - Ама аз съм женен - не е редно. - Смешен си, бил женен. Женитбата е като притежанието на кола. - В какъв смисъл? - Ти кола имаш ли? - Да - една вехта Лада. - А ако ти предложат да покараш Лексус, няма ли да се съгласиш? - Разбира се! - Е, видя ли. Та ще наминеш ли довечера? - Не. Не ми трябва втора Лада.

Здрасти. Ще ти трябват и втулки за централния отвор. На този размер не открих читави Н капачки, та преправих оригиналните, като ги изпилих челно на шлайф машинка с лентова шкурка (за да изравня елипсовидната денивелация от М емблемите и леката сферичност). После ги лакирах, за да залепне добре ЗМ лепилния слой на новите емблеми. Тях си ги векторизирах, а приятел ми ги резна на лазер от черен и огледален плексиглас, след което отделните им детайли наставих един в друг и се получи приемливо. За съжаление тази изработка изкара 2 зими, понеже огледалният слой на плексигласа кородира от солта и влагата и се поразлепи, което не преживях и тая есен си купих лепенки - виж из нета. Аз хранех надежда в дълготрайността на моите самоделки, понеже по същата технология си направих и логото tourR за 5-ата врата (снимката от аватара ми) и вече 4 години си е добре. Явно долу при джантите климата е по-агресивен. Да, те са с по-голям диаметър, но прецених кои да избера и изрязах излишното, намалявайки ги до необходимия размер. Разлепих старите самоделни Н и лепнах новите върху М капачките. Не че имаше сурова зима и често сняг, но за сега са ОК.

Докато я няма формулата, да си припомним защо го има ореолът и. https://corner.dir.bg/v-mishenata/seks-zakuskata-na-shampiona-istoriyata-na-velikiya-dzheyms-hant?fbclid=IwAR3UR_ZJokp7eHBfSH2gKnLQLrvqa-OBH1MPso_R9YwNlIDTscu-CImN5dY Това е от филмът и е много добър. Не вярвам да има жив фен на Ф1, който не го е гледал, но сега може пак - по домашному.

Вярвам, че всичко има смисъл! Дори наивността ми. Търсейки кой е смисълът на случващото се лично за мен, намирам, че не искам никога да си я губя. Надявам се, че има и други като мен и че сме много. Надявам се, че ще се научим да ограничаваме слободията, за да не ограничават свободата ни. Надявам се да излекуваме властовата си невроза – основната диагноза на днешния човек, наравно с неосъзнатостта. (Короната е символ на властта. Властта, която разболява – предпочитанието ни да сме прави, вместо щастливи, стремежът ни да доминираме на всяка цена.) Надявам се във време, в което бяхме тръгнали по пътя на отчуждението, това дистанциране завинаги да ни припомни, че първата ни човешка потребност е принадлежността. Надявам се да можем да оценим близостта на живо, а не през екрани и клавиатури. Надявам се изолацията и гладът за докосване да ни припомнят, че докосването е жизненоважно и за тялото, и за душата ни. Психотелесните терапевти тръбим от години колко е страшно, че все по-малко се докосваме. А прегръдката е най-бързият антидепресант и най-бързото успокоително. Надявам се, че обездвижването ще ни припомни колко е важно да ходим пеша. Надявам се, че ще имаме нужда от по-малко вещи, защото хиперконсумацията убива човешкото и земята. Надявам се, че ще ни е по-малко страх от тишината и усамотението, защото сме разбрали, че не само, че не са опасни, но и дават възможност за себеанализ. Надявам се, че ще се чувстваме по-близки всички на планетата, независимо от пол, раса, религия, националност. Надявам се, че ще сме разбрали колко страшна е властта на медиите, нуждаещи се от сензация. Медиите, които не просто информират, но и интоксикират. Надявам се повече хора да развият критично мислене. Надявам се на по-малко разлюляни до крайност след прекалената паника. Надявам се, че повече хора ще осъзнаят собствената си сила и че става вярно това, в което вярваме. Надявам се, че ще сме осъзнали личната си отговорност в това да се саморазболяваме и да се самолекуваме. Надявам се, че когато сме усетили белите си дробове застрашени, ще пазим белите дробове на майката-Земя – горите и ще пазим чист въздуха, от който ние самите се нуждаем. Надявам се, че ще сме пренаредили приоритетите си и ще разберем, че общуването с любов е на първо място, че да бъдеш е по-важно от това да имаш. Надявам се, че няма да бързаме толкова. Надявам се, че ще оценим и какво означава лично пространство и няма да навлизаме инвазивно в границите си. Надявам се, че няма да разхищаваме. Надявам се, че ще запазим най-човешката си склонност да си помагаме. Надявам се, че ще живеем спокойно и когато не контролираме всичко – с повече смирение и приемане на неизвестното. Надявам се, че ще можем повече да сме центрирани и внимаващи в тук и сега, а не там и тогава. Надявам се, че ще ценим повече възрастните ни близки. Надявам се, че ще разберем за колко глупости сме враждували. Надявам се, че няма да враждуваме толкова по между си, след като един микроскопичен външен враг ни е показал, че можем да сме единни. Надявам се, че ще ценим повече домовете си и дори и да можем да пътуваме навсякъде, ще помним къде са корените ни. Надявам се, че ще се храним по-здравословно и ще внимаваме повече в сигналите на тялото и душата си. Надявам се, че ще общуваме по-честно и ще сме по-добри, след като сме надживели подобно зло. Надявам се, че ще можем да правим и неща само от добронамереност, а не непременно срещу нещо в замяна. Надявам се, че ще ни пука и за прекършеното клонче на другия край на планетата, защото сме разбрали, че и от него зависим. Надявам се, че ще пораснем и ще спрем да се държим като безотговорни деца. Надявам се, че ще успеем да разберем смисъла на всичко случило се, за да няма повече връщане назад. Надявам се, че тези, които са го разбрали, с любов ще се опитват да помагат на тези, на които им е по-трудно да го схванат. А ти? Мадлен Алгафари

https://darikradio.bg/nuzen-e-plan-kak-da-ziveem-s-koronavirusa-a-ne-kak-da-se-kriem-ot-nego.html?fbclid=IwAR2EFq142wvWNhSgjWHz8nf-NNq0lWxNkw_pwODCqXVTJ3-V9BNiGUVhS48

О, боже, сърцето ми..... Бях в един мол, когато видях касиер да говори с момче, за което става дума в написаното по-долу. На 5 или 6 години... Касиерът каза: " Съжалявам, но нямаш достатъчно пари, за да купиш тази кукла." Момчето се обърна към касиера и попита: " Сигурен ли си, че нямам достатъчно пари?" Касиерът преброи парите още веднъж и отговори: " Знаеш, че нямаш достатъчно пари да купиш куклата." Момчето все още държеше куклата в ръката си. Погледнах го и го попитах на кого иска да даде тази кукла. "Това е куклата, която сестра ми обичаше и отчаяно търсена. Исках да й я подаря за рождения й ден. Трябва да дам куклата на мама, за да може тя да я даде на сестра ми, когато отиде там." Очите му бяха толкова тъжни, когато каза това. "Сестра ми отиде при бог... Татко казва, че и мама ще види Бог много скоро, затова си помислих, че може да вземе куклата, за да я даде на сестра ми..." Сърцето ми почти спря да бие. Момчето ме погледна и каза: "Казах на татко да каже на мама да не си тръгва. Тя трябва да изчака, докато се върна от мола." Тогава той ми показа много хубава снимка, на която се смее. "Искам мама да занесе на сестра ми снимката ми, за да не ме забрави. Обичам майка си и ми се иска да не ме напуска, но татко казва, че трябва да бъде с малката ми сестричка." Тогава той погледна назад към куклата с тъжни очи и стана много тих.. Бързо си взех портфейла и казах на момчето "Пак ще проверим дали имаш достатъчно пари за куклата." " ОК ", каза той: "Надявам се, че има" Бях добавиил няколко от монетите си, без той да ги види и започнахме да броим парите. Беше достатъчно за куклата и дори няколко цента повече. Момчето каза: " Слава Богу, че ми даде достатъчно пари!" Тогава той ме погледна и добави: "Снощи се молих, преди майка ми да отиде при Бог да имам достатъчно пари да купя тази кукла за да може мама да я даде на сестра ми. Той ме чу! И аз исках достатъчно пари, за да купя бяла роза за майка ми, но не се осмелих да помоля Бог за толкова много. Но той ми даде достатъчно, за да купя куклата и бяла роза. Майка ми обича бели рози." Излязох от мола, но не можах да махна момчето от главата си. Спомних си двудневна статия от местен вестник, която съобщава за пиян шофьор на камион блъскал кола, в която бяха млада жена и малко момиченце. Детето почина веднага, а майката беше в критично състояние. Семейството трябваше да реши дали ще изключи животоподдържащата машина, защото младата жена никога нямаше да се възстанови от кома. Това семейството на момчето ли беше? Два дни след срещата с момчето прочетох във вестника, че младата жена е починала. Не можех да не си купя букет от бели рози и да отида на църква, където тялото на младата жена беше поставено, където хората можеха да се сбогуват преди погребението й. Тя лежеше там в ковчега с красива бяла роза и снимката на момчето и куклата. Със сълзи в очите осъзнах, че животът ми се е променил завинаги... Любовта, която момчето изпитва към майка си и сестра си, все още е трудно да си представим и днес. И за частица от секундата пиян шофьор му отне всичко това. Моля, не пийте, ако шофирате. Действията ви могат да променят живота ви завинаги. Но и нечий чужд живот, който няма нищо общо с вашите трудности. Стойността на човека се крие в това, което дава 💖

Животът е безценен, само ако е ценен за околните. Сам по себе си е без значение в планетарен мащаб, освен ако не е чист егоизъм. Ако с действията си застрашаваш околните, значи трябва да вземеш мерки и да ги пазиш. Дали външните, дали семейството - все едно е. Ако не го съзнаваш - идва ролята на рестрикциите. Значи щом сме стигнали до тях - изводът е ясен. Ако обаче продължи карантината за всички и се окаже че е неоснователна - жална ни майка. След месец като свършат парите у повечето хора живеещи от заплата на заплата - дали ще си мрът от глад вкъщи? Едва ли. Ще изхвърлят телевизорите и ще изпълзят от бърлогите си, за да търсят препитание. Тогава вече ще видим истински мерки, освен ако не се провери тотално здравния статус и не се отделят носителите от преболедувалите и незерезните.

Ами, повечето от нас караме японски продукти и не защото са най-добрите по всички показатели, а защото са създадени в такава среда и манталитет.