ceco_accord

Сутрешна под нулата. Студ

Ако плочките са сухи, имат по-нисък коефицинт на триене, дори от гладкия асфалт, но и на него разликата няма да е драстично по-висока.

Те и гумите имат значение, но с хидравлика не е голямо.

Сега въздухът е доста по-стеден, съответно се подава повече гориво в режим "смукач" преди темперирането на мотора. Не го чакам, а потеглям, естествено без да форсирам, докато в движение не стопли мотора, а в кутията това тастъпва и по-бавно, макар че автоматът е облагодетелстван относно темперирането си, от първоначалните високи обороти, и в последстие от минаващото през водният радиатор масло.

Разминавайки се с ТИР / автобус, първо те отблъсква струята от челно заобикалящшя поток, която образува подналягане странично на кобината, което пък те засмуква. Високите коли страдат повече от това лашкане в 2-те посоки, което е логично. По-високата скорост усилва ефекта, понеже намалява времетраенето му. А ако си не с джип / ван, а с велосипед е още по осезаемо (на границата на опасно), понеже пак имаш високо челно съпротивление, но и много по-малка инертна маса и контактно петно с пътя. А колоездачът се движи с 25-30 км/ч.

Подходящо поставена камера на КАТ изпревари по приходи най-касовият кино хит за сезона.

Антифризът все пак също има някаква изпаряемост. Да не мислим най-лошото априори. Нека колегата следи нивото (сутрин, преди палене) и за сега да кара, ако външен оглед не е показал видими следи от теч. Аз примерно (когато се сетя), гледам първо нивото в радиатора и после в разширителният съд. Проблеми с 3-те си двигателя нямам, но съм доливал по 100-200мл през неопределен период - когато се сетя. Преди години, на Акорда 7-ма ген, когато всичко побеля и маматасийба покрай радиатора - течът бе видим - спиралата държаща горният пласмасов обем над питата. Смених го и всичко си дойде на мястот - колата още е в строя, без периферни проблеми. Защо изпусна не знам.

Тъкмо се помирих с роднини и приятели, и айдее - пак избори.

В наща държава почнахме да си сменяме правителството по-често от маслото в двигателя.

Не е драма. Важното е маркучето в разширителният съд да не остава на сухо и да дръпне въздух.

За момента е всенародна радост. От всенародният разум зависи следващото "представление". Ушите ни пак ще чуят стари мантри, но е нажно и полезно, кой ще азвади нови и дългосрочни тези. Иначе и тези и онези, и другите си ги знаем. В изборите няма лошо, освен ако пак са безперспективни и съответно с мижав интерес.

АБСОЛЮТНО! Всеки от стотиците хиляди протестиращи може да е доволен от себе си и постигнатото. Това е демокрацията. Това е гражданската активност и позиция. Когато "общественият договор" е погазен, всеки има право да го разтрогне - в случая с няколко вечери площадно "уведомление". От тук нататък следва интересното и дано гражданската сила се превърне в избирателна активност. Иначееее ... ще имаме "още от същото".

Котката не беше част от сценария, но създаде едно от най-емблематичните начала в историята на киното. Не сценарият, не режисьорът и дори не великият Марлон Брандо определиха първия жест на Дон Вито Корлеоне в шедьовъра „Кръстникът“. А една бездомна котка, която изобщо не трябваше да бъде там. Котката от откриващата сцена на филма „Кръстникът“ не фигурираше в никакъв план. Тя просто се появи на снимачната площадка, промъквайки се между светлини, кабели и техници, сякаш беше господарката на студиото. После скочи в скута на Марлон Брандо и се настани там с увереността на същество, което току-що е намерило своя трон. За миг всичко замръзна. Режисьорът Франсис Форд Копола примигна, изненадан. Звуковият екип изпадна в паника. Една котка, в толкова важна сцена, можеше да съсипе всичко. Само Брандо остана непоклатим. Той спусна поглед към животното, изучавайки го като непоканен сценичен партньор. „Оставете я“ Няколко ръце инстинктивно се протегнаха да вземат котката от скута му. Брандо ги спря с тих, спокоен жест. „Оставете я“, каза той. „Животните знаят неща, които ние не знаем.“ Копола се поколеба. По-късно призна: „Страхувах се, че котката ще открадне сцената.“ И в известен смисъл точно това направи. По време на снимките котката започна да мърка толкова силно, че почти заглушаваше репликите на Брандо. Тонрежисьорът прошепна : „Не чувам Дона… чувам само една косачка.“ Рискът беше реален: да загубиш яснота на диалога още в първата сцена на филма. Но Копола продължи да снима. Усети, че пред него се случва нещо странно и нежно — рядка смесица между случайност и истина. Студена власт, нежна ръка Марлон Брандо галеше котката с неочаквана деликатност. Пръстите му следваха козината ѝ, докато гласът му — дълбок и полиран — произнасяше страховити обещания за отмъщение. Член на екипа прошепна: „Изглежда, че котката е истинската господарка на фамилията, не Дон Корлеоне.“ Друг му отвърна: „Затова е перфектно.“ Контрастите бяха поразителни: • нежният ритъм на галенето; • успокояващото мъркане; • докато от същата уста излизаха смъртоносни решения. Котката преобразяваше персонажа. От абстрактен и студен мафиотски бос, Дон Корлеоне се превръщаше в нещо далеч по-опасно: човек, способен на нежност и жестокост в един и същи жест. „Виждате ли? Точно това трябваше да направи“ Когато Копола най-накрая извика „Стоп“, напрежението се спука като прекалено опънат балон. Брандо се засмя, почесвайки котката под брадичката: „Виждате ли? Тя знаеше точно какво да прави.“ Животното отговори с доволно мъркане, сякаш току-що беше изнесло най-добрата „роля“ в живота си. Едва по-късно, в монтажната зала, Копола осъзна какво всъщност е уловил. „Онази котка“, каза той, „даде на Дон Корлеоне неговата човечност.“ Не беше планирано. Не беше обсъждано. Не фигурираше в нито един вариант на сценария. Инцидент, превърнат в мит Една безименна котка, случайно попаднала на снимачната площадка, промени завинаги начина, по който публиката възприема Дон Корлеоне. Това малко животно, мъркащо в скута на най-страшния човек във филма, добави ужасяващо измерение: злото вече не беше само сурово, дистанцирано и каменно. То беше топло, спокойно, привидно домашно. Затова сцената ни разтърсва и днес: защото виждаш ръка, която гали с любов, и в същия миг планира насилие — с хладнокръвие, което смразява. Един инцидент, превърнат в мит. Една бездомна котка, която влезе в историята на киното — и никога повече не излезе от нея. Заедно с Марлон Брандо.

- Баце, яла довечерка да жулнем 1 - 2 бирички. - Аа, за толко нема а са разкарвам, освен ако си се обръкал, или не знаеш че 12 не се пише с тире.

Тя е затънала, а ние си се знаем, каквото и да бръщолевят наще политици и статистици.

Аз така направих. Взех 1 Сивик 6 - 98-ми набор за синковеца и понеже се оказа че гореше 1л масло на 2000 км - горната процедура на неговият си мотор + нов радиатор за антифриза и ще кара още доста, или поне студентските му 5 години, па после ще видим. Него си го кефи, а кефа цена няма.

Лошо, лошооо ... Но ако колата като цяло е добре и те кефи - поправимо е. Ся всичко е в ръцете на майстора - дано не ги остави там.

Нама как да е от клапани. Има нейде луфт, щом чука при много газ и ниски обороти. Предполагам на студен мотор и малко газ, също тракането утихва?

705.webp

Честит студентски празник на настоящите, а и бившите, които все още учим живота.

Кими се извини на Макс след състезанието в Катар, за точките които файнъли му костваха титлата.

Е, беше въпрос на време, а и ако бяха наказали Ландо, светът щеше да ги вдигне у въздуха. Все пак не сече завой, та да печели позиция. И дъската ако бяха мерили, па ако се окаже изтъняла, абеее... Юки си шареше безспорно, но това бе извън зоната за спиране, та не знам що го наказаха. Ако не може да се водят битки и защита, Ф1 да стане метро и да карат по релси. То и други нелепици имаше през сезона, и ФИА имат много трески за дялане. Както и да е - имахме 2-ма шампиони на последния за сезона подиум. Дори Оскар някак бе приел това.

Битките каляват. Всеки шампион има нужда от своите.