Класация

Момчета не се хапете така.Нека малко по- нормално да се отнасяме един друг.Все пак сме от една и съща секта.Трябва уважение и разбиране.Форума е да сме си полезни един на друг.Бъдете здрави и весели празници на всички.

Няма смисъл колега z_chakarov .....ето това е причината във форума да не влизат хората които разбират и от които можеш да научиш нещо полезно...за съжаление ...

Има модел, който е точно за твоята. Вече съм подменял на няколко заводскта навигация, но качеството на оригиналната камера не е задоволително.

Това е оригинален термостат и опаковката му. От Амаяма с митото 55-60лв

Никаква равносметка нямам за тази година .. Обикновено около тия дни, преди си спомням, че си позволявах да ви занимавам с глупости, с равносметки за всичките ми премиери и успехи и прочее напълно не интересуващи никого неща … Толкова глупаво ми изглежда сега това… Ако трябва да изпратя тази година с нещо, то е , че се опитах да се отстоявам. И не ме беше страх. Да кажа на театъра ми, че го обичам, но не съм съгласна с комсомолската му мисъл. Да кажа на мъжа ми , че го обичам, но да не ме вкарва в чужди планове ( негови планове), просто защото са си негови, не мои. Да кажа на приятелите си… извинявайте, но малко ме тревожите, ще се видим и ще се напием и ще обърна света за вас:, но когато имам сили да поема вашата болка. Сега си имам моя. Искам първо да съм честна към моята си. После- към вашата. С цялото си сърце. Но после . По-честна и по-близка с децата ми не съм била никога досега… И знаете ли, изненада, децата са по-умни от нас. Децата уважават личности. Разбират проблеми. Разбират всичко . Само да им го кажеш… да им го покажеш човешки… Животът е красив. Животът е по-прост отколкото се опитваме да го усложним. Честито Рождество! Честит по-простичък смисъл…. Неистово имаме нужда от него. Само това ви желая - Отстоявайте нещата, в които вярвате, в този ден и във всеки ден. И здраве. Теодора Духовникова

Приключваме годината с още 2 приумици. Имаше мерак падуана да си прави топка за скоростният лост. Първо тествах ергономията известно време с настоящата, но удължена, което и на него му хареса. Било като на "бегачките", не че е карал такава. Обсъдихме някои мои и негови идей и се спря на това предложение. Пасвало визуално на летните му джанти. Този семестър имал курсова работа по 3D проектиране, та вкара проекта там. Стана като 3 в 1 - негова задача, мое хоби и придобивка за колцата. Принтнаха му 2 версии, та си имах ръкоделие по финишинга. Шкурки и спрей, после бяло фолио и малко синьо кабелче за декор, та придоби финално персонализиран вид, който ни хареса. 1 за курсовата + 1, за коледно подаръче на CIVITO. Имах си фаворит, но оставих на него да си избере. Оказахме се на еднакво мнение. Черната (първият опит и по-калпавата) заминава за архива в катедрата, a сивата остава за колата. Фолирах му и корубата на километража есента, но само челно, за да няма отражение в плексигласа на таблото. За 25-а толко, а и ни затисна снегът. Технически колцата си е ОК. Тук си е за ваканцията, та пак сме 2-ма ездачи и си ни кефи.

Честито ви Рождество! Писах на дедо Коледа, щот Бог високо, цар далече, абдикирала държава, а и от кмета нищо не става.

И Type R замина към новият си собственик..! Това беше от приключението, наречено "HONDA" за мен, поне на този етап. По-нататък, ще видим..

Почивай в мир Крис Риа, певецът на Driving Home For Christmas и Road to Hell, но също и автомобилен ентусиаст - тук със своята състезателна кола BMW 3

Този рязък спад в температурата(от видеото) и липсата на парно говорят за неадекватно поведение на термостата, то и няма какво друго да е отговорно за подобни симптоми. Защо не провериш колко струва един оем термостат, вместо да си играеш на проба-грешка с толкова важна част, защото парното ти е най-малкият проблем, бъзикаш си двигателя така.

Легендарната Honda NSX се завръща – проектирана с много с вкус от Pinininfarina за италианската състезателна фирма JAS Motorsport. Възкръсналата суперкола, с каросерия от въглеродни влакна, ще носи името "Тенсей", което на японски означава "прераждане"...

А след това и на предната, и на светофара: 2025_11_22F.mp4 К'во ши кайш? Нищо ли? Надписът на задното стъкло не се чете добре но е следният: "ГЛАВНОЕ, ЧТОБЫ МАМА БЫЛА ЗДОРОВА. ОСТАЛЬНОЕ ПЕРЕЖИВЕМ... А пък аз бих казал: "Главное, что ты ДЕБИЛЬ! Остальное переживем...

В Япония всеки възрастен може да направи забележка на всяко дете. Там вярват, че всяко дете принадлежи на общността. И ако едно дете направи нещо нередно, а ти не реагираш, японците смятат това не за учтивост, а за безотговорност. Това е прост, но дълбок принцип. Той означава, че няма „моите“ или „твоите“ деца – има нашите деца. Защото отглеждането на Човек не е лична, а обща задача. Затова е напълно нормално непознат да предупреди дете на улицата, възрастна дама да го коригира във влака или продавачът учтиво да помоли малчугана да не пипа всичко наоколо. И не го правят с арогантност, а с уважение и нежност. Защото така се предава усещането, че живеем заедно не чрез контрол, а чрез грижа. Тази нагласа се вижда във всеки ежедневен жест. Никой не хвърля боклук по улиците. Обществените тоалетни са кристално чисти. В училищата децата сами почистват класните стаи и сервират обяд на съучениците си - не защото „трябва“, а защото така е правилно. Те мислят за тези, които идват след тях. Движат се през света така, сякаш той принадлежи не само на тях, а и на другите. В Япония това не е просто правило, това е обща отговорност. Изкуството да бъдеш част от нещо по-голямо от самия себе си. Може би, ако и ние се научим да гледаме на чуждите деца сякаш са поне малко наши ...

Това е сигурно комин с изгнила/без шапкс. Първо ще пробвам да натисна бетонните глави от блока да го оправят и ако нямам успех, в краен случай ще затварям. Те само вратата на товарния си асансьор държаха 2 месеца нефункционираща, та да видим....

Така описано излиза, че ако откажа да ме тестват за наркотици на място, със супер неточните тестове, ще ме глобят 2000 лв., ще ми вземат книжката и т.н. докато ми излезе кръвната проба? Иначе казано - виновен до доказване на противното? Което е антиконституционно! А сега питайте от къде знам, че тестовете са неточни? От самите служители, които ги прилагат и направиха стачка, когато искаха да ги използват на тях. На коментари няма какво да се направи - същите тия стачкуващи могат да приложат същата тази мярка за да принудят властимащите да осигурят адекватни тестове. Ама не им е изгодно. Синдикатите им са ефективни само когато трябва да им осигурят огромно увеличение на заплатата. Иначе не се намесват, а само се намесТват ...

Много червена❤️

Здравейте, колеги, и аз да се присъединя с нещо бяло за едно Oreo засега съм повече от доволен и също се записвам за среща! Поздрави и безаварийни!

Причини за бавно каране има бол - пътник непонасящ завои, медиински причини..... да не изброявам. Как пък въпросния индивид не погледна в огледалото да види каква "сватба" зад него и ако е видял защо не отбиве за да не изнервя останалите. Скоро и аз карах зад една мацка и яко псувах. От Ветрен до Айтос извън града караше с 60 понякога настъпваше до 70. В Айтос караше с 30. Едва изчаках да мина камерата за да я изпреваря. Изпреварвайки погледнах кой кара. Наща слоила ръчичките отгоре на волана и стойката ѝ беше силно напред. Ай стига съм писал, че пак ми се допсува.

Какъв съм "кретен" 😊 че, при последната поръчка не си взех още поне 2 бройки....?!?

Среща на близначките Най-накрая с Димо успяхме да си синхронизираме свободното време и да направим среща на двете еднакви като ниво на оборудване и цвят машини. Ако някой друг собственик и ценител на модела иска да се включи другия път е добре дошъл.

Вече в семействотто.

SKOBARU

No more tears... ... Mama, I'm Coming Home R.I.P. Ozzy Докато има кой да го слуша - ще живее още. За днес, кратък плейлист - 42 парчета:

Малко е дългичко, но не и за тези които имат нужда от него. ПРЕДАВАНЕ НА ГОТОВИЯ БЕЛЕНСКИ МОСТ. РАЗГОВОРИ МЕЖДУ МАЙСТОР КОЛЬО ФИЧЕТО И МИДХАТ ПАША (преразказано от Цончо Родев) Сега, две години по-късно, когато майсторът го бе поканил да дойде да приеме работата му, първата му дума беше да припомни големия залог при сключването на пазарлъка. Е, онези думи за „коляното“ вече две години предизвикваха доста стипчив вкус в устата на Мидхат паша, ала иначе той, като честен човек, признаваше, че Уста Кольо е в правото си да иска преглеждане на хесапа. Зер навремето две бяха големите условия на пазарлъка: качеството и цената. И всъщност острите думи се размениха не за качеството — тогаз и Гавронски ефенди не се усъмни, че мостът по восъчния проект наистина ще върши работа, — а за цената. Анджък за нея българинът бе заложил главата си. Няма как, редно е да се изпълни желанието му. Пашата вдигна ръка и предишният млад и стегнат мюлезимин отново дотича, изслуша заповедта му и също бегом изчезна. Подир минута Юсуф, главният сандък-емини на вилаета, се появи с тефтер в ръка, като хем се мъчеше да подтичва, хем едва запазваше равновесие поради големия си корем. — С Уста Кольо Фичето ще отидем да огледаме моста, Юсуф ага - каза му, без да се обръща, Мидхат. — Двамата с него те молим, докато се върнем, да си прегледал най-подробно хесапа на строежа. — Напълно е излишно, затиалилериниз (Ваше превъзходителство (тур.)) — отговори задъхвайки се, сандък-емини. — Съгласно твоята заповед през цялото време съм следил изразходването на средствата. — Е, и? — Уста Кольо има да взима още бая̀ пари, затиалилериниз, преди да опре до седемстотинте хиляди гроша. Предполагам, че туй ще бъде личният му кяр за двете години труд тука, край Бяла. — Сигурен ли си? — не овладя изумлението си пашата, който още помнеше трите милиона, искани от инженер Гавронски, а и залагането на дипломата. — Напълно сигурен, затиалилериниз. Сабахлен наново прегледах хесапа от начало до край. Ние сме борчлии, не Уста Кольо Фичев. — Е, доволен ли си, майсторе? — с пресилена шеговитост разпери ръце Мидхат. — Ти опази главата си (аллах ми е свидетел, че не бих посегнал на нея и да бе прехвърлил спазарената сума!), сега остава да видим другото, „Бюйюк кьопрю“(Големият мост (тур.) както вече го зоват в конака ми. Рилските езерца с двете нестопени преспи над тях се извърнаха към валията: — Не ме е страх, паша ефенди. Напротив — с нетърпение очаквах да дойде този час. Валията беше убеден, че българинът не разиграваше театро. И че съвсем сигурно без страх и с нетърпение е очаквал огледа на моста. Защото нали именно красотата на една негова творба бе станала причина Мидхат да се заинтересува от него? — Искам да играя честно играта с тебе, Уста Кольо — каза пашата. — Хелбете, ще огледаме моста. Още сега. Че мостът е красавец, туй го виждам и отдалече. Ала когато преди две години говорех, че аз лично ще проверя усталъка ти, нямах предвид само красотата. — Признавам, не те разбирам добре, паша ефенди… — А не е сложно. За външния вид аз ще се произнеса веднага. Но най-важното на един мост не е красотата, майсторе. Цялата земна красота да е събрана в него, ако не му държат устоите, никакъв мост не е това. За моста по-важното е дали е як, отколкото дали има албени(привлекателност) То е като една круша, Уста Кольо. Крушата може да е красива като за картинка, ала ялова ли е, не дава ли плод — най-добре отсечи я, че барем да се огрееш с нея. — Афидерсън, паша ефенди, но как ще разбереш дали е як мостът? Не виждам тъдява твоя инженерин. Или галиба ти можеш сам да направиш разните пресмятания? — Намислил съм нещо къде-къде по-просто. Вчера заранта проводих от Русчук две батареи оръдия. Ще ги пусна по моста и… Е, виждам, вече се досети. Застигнах ги по пътя. Сигур до един сахат време ще са тука. Очакваше в сините очи да трепне поне малко-малко тревога, но не би. Вместо това Кольо Фичето кротко попита: — От най-тежките топове ли са, паша ефенди? — Не. Най-тежките, крепостните, не са на колела. Но съм проводил от онези, които идват веднага след тях. — Е, жалко. — Жалко за какво, майсторе? — Загдето не са най-тежките. Като ще е изпитание — изпитание да е! Е, що, да вървим, а? Те тръгнаха един подир друг. И едва сега Мидхат забеляза какъв неизброим народ се бе събрал тук за тържеството. Отсам реката бяха строени два бьолюка (рота, множество) аскер, които го поздравиха със своето отсечено: „Падишахамъз чок яша!“(Да живее падишахът — военен поздрав) а на отсрещния бряг на Янтра имаше може би до десет хиляди народ, навярно от околните села. Също и от там го поздравяваха с викове, но също ручаха гайди и се виеха кръшни хора̀. И на едните, и на другите пашата отговори небрежно и набързо. После двамата с Уста Кольо стъпиха на моста, а на двадесетина крачки зад тях се стълпиха официалните лица, военни и консули. Мидхат паша бе вътрешно подготвен да му хареса онова, което ще види, но действителността още в първия миг надмина очакванията му. Не мост беше това, а прелест! Бял и чист като току-що варосана стена, той наистина имаше ширина като да минат четири коли по него, а дължината му навярно достигаше четиристотин аршина(В първоначалния си вид — понеже сега е частично разрушен — Беленският мост е бил дълъг 276 м и широк 9 м) Пък само това ли? Строителят бе предвидил от двете страни издигнати пътечки за пешаци и за предпазването им от падане — красиво издялани пармаклъци. Но и това се бе видяло недостатъчно на Кольо Фичето, та той сам, със собствената си ръка, по всички изострени краища на подпорните колони бе издялал чудновати фигури. Зарадва се душата на Мидхат, когато гледаше разните лебеди, грифони и разярени лъвове. Само веднъж щеше да му прекипи — то беше, когато на един от устоите зърна двуглавия руски орел, — но благоразумието и светското му възпитание му подсказаха да го отмине, сякаш не го е забелязал или ако го е забелязал — че не го е разбрал. Отмина, но вътрешно си каза: и този е от един дол дренки с другите — на царщината прави мост за стратегическо маневриране, пък очите му все там, в техния прословут „Дядо Иван“… Извървяха моста от единия край до другия, а сетне обратно. И когато бяха в началото му, Мидхат сложи дясната си ръка на сърцето и леко-леко се поклони: — В пазарлъка ни влизаше дали ще получиш моето „Евалла“, майсторе. Ето, казвам ти го от все сърце. Харесал ми бе мостът, когато беше от восък, но този, същинският, е десетократно по-хубав. Евалла! Другият свали калпака, поклони се далеч по-дълбоко и белите му коси отново се капичнаха пред лицето. — Виждам в далечината пушилка, паша ефенди. Сигур ще са топовете. — Що? — подкачи го валията. — Тревожи ли те изпитанието с тях? Може би не ти се иска батареите да минат по моста? Лицето на българина остана непроменено, само в дъното на черните му зеници за миг блесна лукаво пламъче. — А, не се безпокоя — каза безизразно. И продължи така, сякаш бе надянал маска на лицето: — Моста съм кроил по начин, че по него топове да минават както в едната, така и в другата посока… Мидхат помисли над думите му и устата му отново се изпълни с нявгашния вкус на сдъвкана стипца. — И все пак комай нещо искаш да ми кажеш по повод на батареите? — То не е страх, а молба, паша ефенди. Дойдат ли топовете, не само да ги преведеш насам и нататък. — А какво повече, Уста Кольо? Преди да отговори, Кольо Фичето запита на свой ред: — Колко ще бъдат топовете? — Две батареи по четири. — Значи осем. Добре, място, виждаш, има, паша ефенди. Молбата ми е да ги струпаш за колкото желаеш време ей там, върху седмия отвор. — Защо точно върху него? — Защото е по средата. А винаги средата е най-слабото, най-уязвимото място на моста. Анджък там ще проличи як ли е той или не. Мидхат паша сви рамене и златистите му еполети се люшнаха напред и назад. — Не те разбирам добре, но ще го изпълня. В края на краищата ми се чини, че също и това е част от пазарлъка ни… Батареите наистина пристигнаха след малко и по заповед на валията веднага, без никаква почивка ги преведоха по моста, от единия бряг на Янтра до другия, после обратно. Този своеобразен парад бе съпроводен от незапомнен радостен вик и не ставаше ясно кой ликуваше повече — турският аскер ли отсам, или българската гмеж отсреща.Като мина и това, пашата повика конния колагасъ̀ (чин във войската или полицията, среден между капитан и майор), който командуваше артилерийската част, и му заповяда да струпа оръдията и конската тяга на мястото, което му бе посочил Кольо Фичето. Докато траеше разместването (не бе от лесните — все пак ставаше дума за отсечка от мост, а не за широкия двор на казармата), той потърси майстора, за да го попита дали вярно е предал молбата му. За негова изненада — не го видя; изглеждаше като в басня, ала Уста Кольо просто бе изчезнал. Младият мюлезимин, който му прислужваше във всяко отношение тук, разбра, изглежда, изненадата му, понеже притича и попита: — За Фичев челеби ли се оглеждаш, затиалилериниз? Пашата потвърди с кимване. — Ще го видиш през пармаклъка, затиалилериниз. Мидхат послуша съвета му и се наведе над каменния парапет. От гърдите му се изтръгна неволен вик на изумление — долу ставаше последното, което той можеше да очаква. Тъй както беше в празничните си селски дрехи и с кундури, българинът бе нагазил в Янтра и като се бореше с водата й, отиде до най-дълбокото й място. А най-дълбокото бе не другаде, а точно под седмия отвор на моста. За острия ум на пашата не бе трудно да разгадае онова, което ставаше пред очите му: за качеството на работата си майсторът наистина залагаше живота си. Две противоречиви чувства смъднаха в душата на Мидхат — възхищение и яд. Възхищаваше се на достойнството на този неук човек и в същото време го беше яд, че произлизаше от рода на българите, а не на правоверните…Докато се изпълняваше сложното придвижване по настаняването на оръдията, от двете страни на реката се бе възцарила такава тишина, че чаткането на подковите по каменния мост звучеше като пушечни изстрели. Някъде по средата на маневрата Мидхат отново хвърли поглед през пармаклъка. Кольо Фичето стоеше там, под седмия отвор на моста. Потънал до над пояса във водата, а иначе с по̀казно безучастие бе скръстил ръце на гърдите и от време на време подръпваше от една цигара, залепена на долната му устна. Сетне се чу едно „Дууур!…“ и движението по моста престана — всичките осем полеви оръдия бяха на определеното място. Ще рече — точно над главата на българина. Може би за цяла минута се възцари такава тишина, от която чак ушите заболяваха. После в един миг се разнесе небивал грохот. Пашата трепна, погледна към моста. Но не, каменният мост си беше непокътнат на мястото. Грохотът произлизаше от хилядите човешки гърла от двете страни на Янтра, от който сякаш щеше да се срути небето. Размахваха се ръце, фесове и калпаци летяха във въздуха, някои — най-нетърпеливите — нагазиха в Янтра, за да стиснат първи ръката на майстора. Мидхат паша остана на място и там дочака идването на българина. А той приближи без бързане; от дрехите и кундурите му по земята се оцеждаше водна ивица. — Още веднъж ще река моето „Евалла“, Уста Кольо — поздрави го пашата. — И все пак ще те смъмря. Животът ти е премного полезен на хората, на царщината, че и на света, за да го рискуваш така, за щяло и нещяло. — А, не мога да се съглася с тебе, паша ефенди. Не е то „за щяло и нещяло“. — Може би ще ми кажеш по-важна причина, която на мен не ми иде на ум? Съвсем кратко колебание. И после: — Речи ми честно и от сърце, че наистина не виждаш причината, паша ефенди, и аз с готовност ще ти я обясня. Мидхат, образован и ловък в словото човек, много добре знаеше старото правило, че „езикът ни служи да скриваме мислите си“, та без мъка отговори: не, не виждал разумна причина. Тогава българинът произнесе бавно, като внимателно подбираше думите си: — Този мост ще стои тук и тогава, паша ефенди, когато нас с тебе отдавна няма да ни има на белия свят. И никой не ще се поинтересува „Кой го плати?“, а „Кой го направи?“. Пък като му кажат, ще попита още: „А от кое коляно беше този майстор!“ Е, това е, паша ефенди.

Много ти здраве явно само да спамиш и цапаш темите нищо друго не можеш да кажеш. Винаги поръчвам по този начин и пристигат за 30 дни.

Искам 5-10броя да ми поръчаш на тази цена, превеждам парите предварително.

Цецо теб какво те касае това? Това касае публичния държавен сектор тоест държавните служители. Хората с най много отпуски и с най малко КПД на работен час, това не е протест за благото на народа а срещу него. Само като гледам кой ги организира (плаща) и мога само да ги съжалявам. Мога да покажа и тези от величие, меч и възраждане само Митрофанова я няма ама айде нЕма нужда. Какъвто е шефа на фирмата такава е и тя.

https://www.okna-plastic-20.ru/ - полная линейка товаров изготовления и установки окон в Москве