ЛЕГЕНДАТА ЗА ХЕЛОУИН
Най-тъмните години на османското робство. Еничерството. Било късна есен и в Родопите субашията Каванчшекер бей и хората му обикаляли всяко село за годишния кръвен данък. Всявали страх и дерибействали в цялата валия.
Стигнали и до едно малко безименно селце. Селото на Хельо Винков. Хельо и жена му - Винковица имали трима сина. Тежко им било и не искали да се разделят с челядта си. Нямали сили за да се противопоставят числено на Каванчшекер бей и решили да прибягнат до хитрост. Наредили тикви пред къщата си. Издълбали им очи и устни. Хельо и Хельовица сложили по една свещ в малките и газена лампа в по-едрите тикви, и зачакали.
По тъмно дошла потерята ма Каванчшекер бей. Стигнали до къщата на Винковци и като видели светещите тикви се изплашили и си плюли на петите. Толкова се уплашили, че оставили всички събрани деца от околните села. Хельо Винков и жена му ги приютили и след това ги върнали на семействата им.
Оттогава всяка година по това време селата слагали плашещите тикви, а децата обикаляли по къщите за здраве с думите “гяволия или шекер”. Старците мажели лицата си с красни бои, а младите пиели току ферментирало младо вино.
Хельо Винков се прочул и традицията излязла от пределите на Османската империя. В негова чест носела името Хельовин, което англосаксонците преиначили на Хелоуин.
Автор: Vatzko Sauf
П.П. Историята е измислена, но и хумористична! Но във всеки майтап има и доза истина - обикновено горчива.
Та на 31-ви вечерта се тропа на вратата. Едвам го чух, та отворих, безспорно изненадан - кой така комшия, по късна доба!
На нивото на кръста ми 1 бяла маска с черно наметало, а зад нея се зачу "Пакост, или лакомство"?
Мисля си - каква пакост - то звънеца не стига. Не ми се видя адекватно да му разказвам какво/що по повод хелоу уин-а, та му дадох 1 меденка.
И този разказ едва ли би разбрало, но дете е - нек се радва, обаче где е възрастта в която детето земно става Българче териториално?
Просто се замислих - без обвинение. И синковеца 1 година обикаля с приятели, баш когато бе финално в детската градина.
Днес е студент. Поздравих го с празника, па му рекох - Предай нататък! А той рече - Няма на кого - неучебен ден е!!!
Откак празниците са неработни дни, хората възприемат криво значението и влиянието им. Къде сбъркахме?