ceco_accord

Тогава само в София имаше 60 000 пострадали коли - смятай!

Еее, мнОу пара. Лани беше 20 лв на парче.

Дай Боже всекиму - докато е млад. После човек открива по-важните неща.

Между игралните маси на едно от казината в Лас Вегас вървеше усмихнат млад човек и весело си тананикаше. Той току-що беше спечелил 30 000 долара. Но не това бе причината за да се чувства щастлив, просто той винаги беше в добро настроение и уверен, че животът е прекрасен. Запъти се към входа на казиното, където го чакаше такси, за да го отведе на летището, откъдето щеше да отпътува за дома си в Ню Йорк. Малко встрани от входа, забеляза едно момиче, което седи на една пейка и плаче. Спря се пред нея, подаде ѝ кърпичка и я попита за причината за нейните сълзи. Момичето му разказа историята си, история на обикновено момиче, което иска да постъпи в Университет за да учи за лекар, но понеже не ѝ достигали пари за първоночалната вноска, решила да заложи в казиното всичките си пари (500 долара) и да се надява късметът да ѝ се усмихне. За съжаление загубила и парите, и надеждите, че може да промени живота си. И тогава на коленете на момичето пада плик с чек за 30 000 долара. Мъжът ѝ дал цялата си печалба и дори я закарал до летището, за да може да се прибере вкъщи. На връщане към Ню Йорк, мъжът през цялото време си спомнял за изненадания и щастлив поглед на разплаканото момиче, когато ѝ дал парите. Чувствал се на седмото небе, че е успял да направи някого щастлив, а мислите му, постепено се превръщали в ноти и думи на песен. Този мъж бил известният певец Нат Кинг Кол, а песента, която си тананикал в самолета, след години щяла да стане една от най-известните му песни. 10 години след тази случка, на един от последните си концерти, Нат получил огромна кошница с цветя, плик с писмо и чек за 30 000 долара. "Помните ли лятната вечер на 1953 година в Лас Вегас? Тогава вие помогнахте на едно непознато момиче. Казвам се Мелани Смит и сега съм хирург в една голяма и известна болница. Благодарна съм ви за това, което направихте за мен, за парите, които ми дадохте, и с които всъщност спасихте живота ми. Сега аз спасявам живота на други, непознати за мен хора и с огромна благодарност връщам дълга си." Нат Кинг Кол умира от рак на белите дробове едва на 45 години. А в деня на смъртта му, всички радиостанции в страната излъчвали жизнерадостната му песен "L.O.V.E.", тази същата песен, идеята за която се родила на борда на самолет през една лятна вечер на 1953 година.

За съжаление тея жеги го обръщат на лед и жалко за щетите. Доста коли очука природата напоследък. Относно питанката - едва ли вдлъбнатините ще влязат в параграфа "лош нъншен вид". Щом стъклата са здрави, значи не са огромни и дълбоки, а ако и не са на гъсто, това се оправя с вакуум изтегляне и няма да пребоядисваш колата. На синковеца Сивика е бит някога и най - видими, но не дълбоки имаше на покрива. Изтеглихме големите, а малките замаскирах с бял мат фолио. То отразява светлината доста по-меко и ако не ги търся, не се виждат. Проблемът от покрива се премести в главата ми - знам че са там. По предният капак са няколко, но той има и други проблеми, та някой ден ще се прави цялостно. Ако си с Харви (съдейки по раздела в който е темата ти), то е по - високо, та може и да не се набиват на очи, според ръста ти де.

Това се лекува. Ние си харесваме 6-така, а малкия вика, че дори друга да си вземе след време, тази щял да си остави за "проект" - бащичко / мечтател.

https://www.facebook.com/share/r/c4PywwbjCr2yVxnE/

Всики мери със свой си аршин. Всеки си има приоритети. При наличието на достатъчно пари, идно от най-лесните неща е нова кола, особено ако нямаш нужда от друго, или по-добра идея как да ги похарчиш. Новото си е ново казваХА хората едно време. Тогава това беше символ на по-добро качество, релевантно на техническа сигурност. Сега сигурността е поверена на електронните екстри (доколкото са сигурни), а "желязото" и "задкормилното устройство" са на заден план. Но както вече съм споменавал - след новите коли ще останат само старите, защото "животът" вложен в 1 нова е 3 до 5 пъти по-малък спрамо вехтата. Нищо лично - просто бизнес.

Нещата се получават най-добре и лесно при работа в екип. Слагаш си екипа, вдигаш ципа и си свършваш работата сам.

Прав си брате, но тавА е Онда! Излизам от завой - пред мен баир + камион. Гасим климатика, обръщам на бензин, лев мигач и втора - до 6000 RPM. После 3-та до 6000 RPM - има живот отпред. Отзаде ми се лепна 1 Октавия комби и ми святка. Това 1,9 TDI доста връви, но докато не се прибрах у десно и не ръгнах 5-та, нямаше осезаем напредък, освен саждите зад кърмата си. Ноо мисълта ми (а и темата е за друго). Малката кола е достатъчна за много неща, а и за дълги преходи (из републиката ни), стига да си почиваш пътем. Старостта не е проблем (ако е в добра форма), а усещането няма как да получиш от нова кола, дори с тези размери. Емо имаше Акорд 8 и колата добре си вървеше - за него 2.0 бе достатъчен. Просто му бе излишно голяма, особено градско, където оперира в болшинството време.

С годините човек има нужда от все по-малко. Синковеца си е дом за сисията и Сивикът му пак е фемили евридейка. Даже в неделя скокнах до Видин с него - да се видя с 1 френд. Единственият му кусур е че е маломощен, а на климатик е напрАо мъртвец, ноо и аз не брЪзам вече.

Външно и бегло - ДА, а като вървеж - турбо версията.

Добре от към аеродинамика под купето, но всичко покрито е без вентилация и при застояваща се влага гние.

Но едно ще ти кажа: В тоя живот, човек трябва да си задава въпроси! Иначе не получава някакви, а направо никакви отговори! Радвам се че те познавам. А познанието е доста.

Ако нещо изглежда, движи се и яде като кон, най-вероятно е кон. Подкарай го в галоп!

А пък аз вчера реших да раздвижа колелото на синковеца, понеже не го ползва, а и исках да идем с приятели на 1 местенце, до което са 45 км асфалт + още 5 черен път. Идеята бе да тръгна по хладно, по пладне да съм там, а на обратно, в 1 от колите. Речено - сторено, обаче техните планове се променили и се наложи да си се прибирам сам. План Б беше да стигна до 1 гара и с влака, но го изтървах с 5-6 мин, а не ми се чакаше още 2 часа за следващия. Пих кафе на гарата, разхладих се и минах на план В - до където ме умори жегата, а от там на стоп. 5 км преди Монтана спрях на 1 сянка край асфалта, пуснах колелото на земята и реших че ще махам. Седнех ли - не мОа стана, а легнех ли - умрел съм. Жегата бе адска - водата сврЪши, абее 100 км на 30+ градуса не е за всеки, явно и за мен. Взех да си подбирам потенциалните спасители. Колата да сбере цялото колело (без разглобяване) + мен и водачът да е сам. Първо махнах на 1 пикап с 4 врати - подмина ме. После на 1 ванче - Опел Зафира. Мина и една Т-4-ка - празен, ама не спря. Мина и едно Кю 7, но него не стопирах - твърде потен и прашен бях. До тук минаха 10-тина мин, па си викам, ако още 2-ма / 3-ма не спрат, поне ще почина, па ще се пробвам да се прибера дом на ход. Иии, задава се от завоя 1 Харви 1-ва ген. Викам си - ХОНДАджия, няма как да не спре. Още преди да вдигна ръка, чувам как водачът отнема газта. Спря до мен, свали десния джам и пита: - Проблем с колелото? - Не, но жегата ме умори. Ще ме метнете ли до Монтана? Слезе, помогна ми да го натоварим (свалих предното колело на байка), седнахме, па поехме. Рекох да завържа разговор: - Отдавна ли имате колата? - От 4-5 години. Наследих я от баща ми. Той вече не може да шофира. Над 80 годишен е. - Доволен ли сте? - Това ми е първи японец. Похарчих няколко хилядарки за ремонти, но ми е работна кола и ще ме надживее. Отзад нямаше задни седалки и се търкаляха разни строителни инструменти и материали. Отвън не е кърпено и боядисвано - вид лош, та зле. Човекът е едър / здрав / загорял / вече белобрад - от мен 100% по-възрастен - поне на 60г. Мълчалив труженик - прагматик. Остави ме в града, нищо не поиска, името си не каза, ръкостиснахме се здравеняшки и това бе. Харвито снимах с последните електрони ток в батерията на тел-а си - просто да се съпоставят размерите. Малките коли са голяма работа. Важното е (както казваше Джоко Росич) не каква кола караш, а какъв човек слизаш от нея! Преди да си фен, трябва да станеш човек!

Приятел е този, който ти дава пълна свобода да бъдеш точно себе си. Джим Морисън

Вчера малкият се дигнал с приятеле, да идат на "отворини врати", па да снимал Мустангите с Канона, който му зачислих. Нещо е станал фен на фотографията. Има някои добри композиции, ама теа коневе не ме кефят. Ша зема да го заведа на южното поле, па да си чеше крастата на Дракона.

Оцеля някак, но бравос и на Хами. МБ-тата имат напредък, МъкаЛаръните изцедиха каквото могат, Астъните добре, а малките бикове супер, но жалко за Юки. А Макс е там където му се полага, макар и трудно постигнато. Иначе състезанието бе дивашко - немОем се оплачем. Е, на някои не им провървя, но пък показаха масторлък. А червеното се "овъгли" - язък!

Да, "бившата" е, но нямам "големи" снимки. Тази я копнах от фейса.

И моите 2 гърнета понякога клокочат, а пред тях има 1 общ катализатор + пред него още 2 (за всики блок) на V6-така. Емо, покарай я тая кола извънградско. Иди нейде далеч, па макар и безцелно, или на море, знам ли. Изпържи я да изсъхне, та да видиш как е. После пак ще се появи, конденз, но поне да се успокоиш.