ceco_accord

Имаш правото да решиш съдбата и. Намери и мъдрост в себе си! За скаб - в никакъв случай. За донор, ще е жалко - все още е боеспособна. Движела се е 40 години, почивала си е 4. Ще надживее чисто новите коли със сигурност и ще радва още собственика си, който и да е той. Аналогов автомобил е, а това в днешни дни и за в бъдеще е непреходна ценност.

Ако е под 0-та не го включва. Климата на LO не пуска антифриз в парното и той се върти само в малкия и сред оваряне на термостата - и в големия кръг на охладителната ДВГ система.

Тоя клапан си бе направо чист и работоспособен.

Малко по малко настъпват в Европа, та и тук ще навлязът, особено с електромобилите си. Знаят бизнес механизмите на експанзията и ако евробюрократите не ги пребият с мита, ще има за всеки по нещо.

Вановете са много популярни в Чайна и като ги правят и продават едарно, би трябвало да са прилично премислени. Китайският авто бум от скоро сложи всичко европейско и щатско в джоба си и вече там никой не се интересува от западен премиум. Гледай руски ревюта за модела и прецени. Щом имат дилър, няма да има драма с гаранцията, а и гледам е много кола за малко пари (без ДДС).

По снимки изглежда доста добре. Явно е стояла на сухо или поне проветриво място. Да се подкара вероятно ще струва стотачки в левове, а после в Германия примерно цената и е хилядарки в евро. Не знам дали можеш да станеш хондаджия по наследство, но такова нещо не се продава!

Принципно имат ел. регулиране заради късата колесна база, което дава солидна разлика при празна спрямо пълна кола. Ако ги направиш ок, за да виждаш прилично на къси когато си сам, то натоварвайки отзад хора и багаж, направо "разстрелваш" насрещните с късите.

E, сега - "Е-то" не е в началото (където искаш), макар че щеше да му и далавера визирайки местоработата, но за "тролей", още не е готов, ако изобщо някога стане.

Чували ли сте за Том Огли? Не? Не се притеснявайте, много хора не са! През 1977, 25-годишният Огли изобретява двигател с вътрешно горене, който работи на нов принцип - нагрява горивото докато започне да се изпарява и реално гори изпаренията. Това позволява много по-висока ефективност и не отделя никакви вредни газове. За теста на двигателя си, Огли го инсталира във Форд Галакси (произведен през 1970 година), който има разход на гориво по каталог 13 мили/галон (21 километра с 3.8 литра). След като колата е обстойно изследвана от различни експерти за наличие на други източници на гориво, тестът започва. За разстоянието от 200 мили (322 километра), Огли използва само 2 галона (7.6 литра) бензин. Не само това, но средната му скорост е 50-60 мили в час (около 90 км/ч). Много производители на автомобили и петролни компании започват наддаване за патента! През 1978 Огли най-накрая се съгласява да го продаде за огромна сума пари и договор в отдела за техническо развитие. По-малко от година след това, проектът е замразен, а договорът на Огли - прекратен едностранно! През 1981, неизвестен убиец стреля по Огли, уцелва го, но изобретателят оцелява. Само година по-късно Том Огли умира от "свръхдоза", а смъртта му е определена от разследващите органи, като нещастен случай. Двигателят на Огли, който през 1977 дава среден разход на гориво 2.4 литра бензин за 100 километра и 0 вредни емисии, вече почти 50 години не само че не се подобрява и разработва, но е скрит и забранен за масово производство!

Дизел градско за кратко е така. Въпросът е дали откакто имаш колата е било по-добре? Тогава си струва да провериш първо количеството фреон, защото ако е намаляло, първо дава разлика в духалките ляво - дясно.

Но рекламите продават - често, ненужни неща. Ако колата си работи нормално, и се ползва прилично, няма причина превантивно да се филмираме.

Да. При всички се получава - това е конструктивно заложено. Просто е странна и непопулярна опция и човек нормално се опасява. Хващаш 2-те рамена (не перата) и леко но настойчиво тръгваш да ги плъзгаш по траекторията им. В началото ще ти се опъват, но после освобождават и глухо щракват в "зимна" позиция. Като на клипчето е.

Стискам палци моделът да ти допадне, а конкретният екземпляр който докопаш, да е читаво ползван и обгрижван.

Най-разумно е да намериш желаната и да удариш 1 тестдрайв, просто да усетиш дали е твоята марка и модел. Сравнително нов е, а напролет ще има и 6-та ген CR-V.

Едричък си, не мож се скри зад фенера.

Разликата в цифрите може да е безобидна, но може и да не е. В БТ не могат ли да сравнят 2-та номера и да кажат в какво са разликите?

Поне е ясно че не е автоматик.

Първият път е страшно, като с всяко сефтосване. После си се хилиш, па обясняваш на други че няма драма.

Бабо, как да си намеря невеста!? - Бабо, как да си намеря невеста!? - Подкарай BMW с двеста! - Ама аз си търся истинска любов! - Тогава карай Мерцедес, но нов! - Ами, ако пак не ме желае и се чуди!? - Тогава отиди на срещата с Ауди! - Ако и така любовта не намерА!? - Спасението е - Порше Панамера! - Бабо, ти пък какво разбираш от коли!? - Но разбирам, синко, повече от поли! И знам, че колкото е по- скъпа колата, толкова по- лесно жена вдига полата! - А аз мислех, че си била романтична като млада! - Ами! Добре, че дядо ти караше Лада! - И ти го взе заради един автомобил!? - Е, той и с каруцата ми беше мил! - А как тогава, дори без кола в гаража, стоиш до него като вярна стража!? - Стоя, защото дали с кола, или пеш, още имаме гориво, наречено копнеж! И макар да нямаме кола, дори и гуми, в багажника пазим резервни нежни думи! И макар да е за скрап нашата плът, още намираме един към друг път. И сме си скъпи повече от всички коли, защото има кой да знае колко те боли!... Автор : Петър Донкин

А правила нЕма! Сивика (6-та - хеч / префейс / Д14А3 / 99-та родом) на синковеца е без катализатор и е ЕКО 3, колкото и Ледженда / 2007-ма, с 3 работещи катализатора. Смешна история.

https://novavarna.net/2024/01/15/хидробус-амфибия-свързва-румънския-г/

D16A8 Found in: 1988–1995 Civic/CRX/Concerto (UK/Europe/Australia) 1992–1995 Rover 216/416 GTi (UK/Europe) 1993–1997 Rover 216 Sport Coupé (Europe) Bore and Stroke: see D16 Series Engines Displacement: see D16 Series Engines Compression : 9.5:1 Power : 122 PS (90 kW; 120 hp) at 6800 rpm Torque : 14.9 kg⋅m (146 N⋅m; 108 lb⋅ft) at 5900 rpm Valvetrain : DOHC (4 valves per cylinder) Fuel Control : OBD-0 and OBD-1 MPFI ECU Code : PP5 (OBD-0), P29 (OBD-1) Head Code : PM7 Gearbox : L3 D16A9 (Same as D16A8 but without a catalytic converter) Found in: 1988–1991 Concerto (UK/Europe) 1988–1991 CRX 1.6i-16 (UK/Europe/South Africa) 1990–1992 Ballade 160i-DOHC (South Africa) 1988–1991 Civic 1.6i-16 (UK/Europe) 1992–1993 Civic GTi (New Zealand) 1989–1992 Rover 216/416 GTi (UK/Europe) 1992–1995 Civic Si (Japanese, European venezuela and Peruvian version) Bore and Stroke: see D16 Series Engines Displacement: see D16 Series Engines Compression : 9.5:1 Power : 125-129 hp (91.9-94.8 kW, 126-130 PS) at 6800 rpm Torque : 105 lb·ft (14.5 kg/m, 143 Nm) at 5700 rpm Valvetrain : DOHC 16 valve (4 valves per cylinder) Redline: 7,200 rpm Limit: 7,250 rpm Fuel Cut: 7800 RPM (PM7) Fuel Control : 88-91 OBD-0 MPFI (92-95 OBD-1) ECU Code: (P29 OBD1) Gearbox: non-LSD (1988-1991): L3, LSD (1992-1995): S20

БЪЛГАРСКИТЕ ЧОРАПИ "В странджанското село Боздуган остана само един жител или по-точно жителка – баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от съседното по-голямо село я покани, да се премести при тях, за да не е сама, но тя отказа. Не можеше да си представи, че ще зареже къщата, която заедно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник, не се ли страхува да остане сама, в едно необитаемо вече село, тя поклати глава: - Страхувах се някога, като бях млада и имаше, за кого да се страхувам! Сега от кого и защо да се страхувам, кмете? Пътят ми вече е извървян, живота не ми носи вече радост, а смъртта е добре дошла всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен – врабчетата, дърветата, тревите и небето! С радост чакам момента, в който ще затворя очи …! Кметският наместник повдигна неразбиращо рамене и се съгласи: - Имаш пълното право, да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, така да бъде! Нали е демокрация ….! - Да ти пикам на демокрацията! – отвърна баба Неделя – Заради нея сина и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала вече толкова време! Заради нея си отиде и Грозьо, стопанина ми! Нямаше ни линейка, ни доктор да се погрижат, кога му стана зле! Хайде холан от демокрация, кмете! И да се избършеш отзад не става тя …! Пенсията на баба Неделя бе смешно малка, но тя и не разчиташе особено на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а после ги продаваше на една пътна отбивка, близо до тяхното село. Когато успееше да приготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги предлагаше на случайните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце. Сама го боядисваше в зелено и червено, после наричаше изплетените чорапи на някой от внуците си и когато успееше да ги продаде смяташе, че по някакъв начин се е доближила до близките си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше много в църква и религия, а чисто по езически измисляше прости ритуали, за себе си и най-вече за децата и внуците си. Така, един априлски следобед на отбивката спряха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в сиви и тъмни костюми, с вратовръзки и двама от тях със златни очила. Край тях се въртеше една червенокоса жена, която говореше на английски. Един от мъжете снимаше с камера. Всички бавно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на колко години е, и как се препитава в тоя пущинак. - Зимъска ще направя деветдесет и три! На мен костуми и автонобили не ми требват! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си сея в двора. - А пенсия не получаваш ли? – запита един очилат господин. - Пенцията ти я дарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога! - А защо стоиш тук и продаваш? – обади се друг мъж – Явно за пари го правиш? - За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах само аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник! - Значи, – усмихна се иронично очилатият – вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и съвсем ще ни ходят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе частица от родината за спомен …! - Бива, господине, бива! – кротка усмивка сгря лицето на старицата – Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те хората от властта само знаят да вземат, да дават не са научени зер! Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С мъка се надигна и като на сватба сложи на рамото на всеки мъж по един чифт чорапи. На жената ги подаде в ръцете: - Вземи, булка! Носи ги в Америка, че сина ми е там от доста години вече! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве! Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и емоционално заговори нещо. После се върна до една от колите и дойде с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лева и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не иска. Бабата стоеше пред нея, кротко се усмихваше, но не протегна ръка за парите. Чужденката остави парите върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше и тръгна към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа стойността на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а накрая остана мъжът със златните очила. Той си намести очилата и тихо каза: - Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото иначе не можеш изкара и за месец! Спечели достатъчно, затова моите чорапи ще приема наистина като подарък! - Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! – отвърна баба Неделя и приседна, до кашона с билките. Мъжът тръгна към колата, после спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите: - Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума! Баба Неделя го изгледа с избелелите си вече очи и рече: - Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по чуждата земя, си обуйте чорапите! Тя суровата вълна боде, но така ще ви напомня за греховете! Ние нямаме нужда от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете, какво значи стопанин, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, човече! Двата Мерцедеса бавно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките бабичка. Те идваха от друг свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати. Тая възрастна жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито лекарства биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, защото още няколко мига с нея и биха се превърнали в …. човеци." . Красимир Бачков