ceco_accord

https://www.facebook.com/watch?v=1846455885905576

Тази кола просто е направена да не си седи дом. Всичко казано по-горе е вярно. 1000 км на ден във фотьойла отпред в ляво + прожекция на шосета, наистина не уморяват в този апарат. Аз съм сменил и 2 сензора + някой тампон и дреболии по интериора, но такъв късмет съм изтеглил. Сега си е ОК и нямам мисъл да я сменям, нито има нещо достойно на модела, за пазарната му стойност. За съжаление, фишчета и аз имам - скоростта просто не се усеща. 100 км/ч е като 60 в Акорд - Ледженда е автомобил за аутобани, за това и милионник.

Лошо няма, но ако тея след него не са дали ляв мигач за намерение и се подведат (в случая след автобуса), става напрежение.

Mоже. Ръчният режим на хондовият автомат е "честен" - не сваля предавка до последно, както и не качва, дори в "лютеницата". Може най-много да отключи loc-up-a, а после при липса на мощност, просто пада скоростта, но за дълго изкачване не е добре да се мъчи мотора.

Хора сме, дано и човеци. Даваме от сърце, иначе ни го вземат силом.

Недостатъчна мощност при голямото челно съпротивление на купето на тази скорост. Покачване на налягането в гумите не помага. Над 120 вятърът е голяма сила и спирачка.

То долното е доста стар концепт кар. Тез "ню клас" ноздри са препратка към други вехти модели. БМВ каквото и да направят - добре продават - като Хонда - справка опашките за новият Прелюд с предница на Тойота. Изпедепца се светът и изпростя, макар че процесът е обратен.

Имам вехто лидълско зарядно, от първите - без екранче. Ползвам го от години. Покрай Сивик евридейката, Леджо стои със седмици в гаража и като знам че ще пътувам извънградско, предната вечер го закачам, особено ако аку-то е паднало под 12 волта, макар колата да стои заключена, за да няма никаква консумация. Имал съм случай и да е под 11 волта (над месец престой), при което вече си требе денонощие зарядни цикли, за да светне в зелено.

Злато и нов световен рекорд!

Стоя на спирката, навън +36... Пристигна автобусът и хората заемат местата си. До мен седна мъж: шапка, очила, куфарче, брада - общо взето, всички атрибути на интелектуалец. Мобилният телефон на мъжа звънна мелодично, той вдигна слушалката: „Здравейте!“ Мисля, че всеки може да си представи какво мъчение е да слушаш разговора на някой друг в авобуса. Като правило се развива по един модел: „Къде си? А?! Лошо те чувам! В автобуса съм! В автобуса, казвам! Какво?! Не, отивам на работа! Отивам на работа! Какво? Къде си?!” – и целият салон е принуден да слуша тази ерес, деликатно отклонявайки очи. Но този път се оказа различно. Първо, автобусът още не беше потеглил, затова мъжът говореше със спокоен глас. И второ, и аз, и другите пътници затаихме дъх, страхувайки се да не пропуснем някоя дума. „Не се притеснявайте, разкажете ми повече“, каза мъжът. - И отдавна ли е така?.. Имате ли оргазъм?.. Колко често?.. Извинявайте, това само с мъжа Ви ли се случва или?.. И колко любовника имате? Три?.. Да... Да... При думата "любовник" слабата дама, която седеше отсреща, повдигна изразително вежди. Мъжът продължи спокойно: - Пробвали ли сте алтернативни варианти? Ами, имам предвид... Да... Да... Не, вероятно не си струва да опитвате групов... Не, не го препоръчвам... Е, какво мога да ви посъветвам? Само едно нещо - свържете се със сексолог. А сега - сбъркали сте номера...

Ако бързо се зарежда - пътник е. На такъв акумулатор му трябват 20-тина минути на музика, или на габарити и е умрел. Да не те "лае кучето" някъде.

Симуланти. А преди какви пилоти имаше - и волани.

Това е другата крайност и има логика и тя.

Което си е вярно - вярно си е. Защо да сипвам много и да изветрява. Да има, колкото да не свети ламбата.

“Има хора, които искат плувен басейн в дома си, докато тези, които го имат, едва го използват. Тези, които са загубили любими хора, скърбят дълбоко, докато други, които ги държат близо, често се оплакват от тях. Който няма партньор копнее за него, но който го има, понякога не го цени. Който е гладен, би дал всичко за чиния, а който има изобилие, се оплаква от вкуса. Който няма кола мечтае за нея, а който я има винаги търси по-добра. Ключът е да бъдем благодарни, да спрем да гледаме какво нямаме и да разберем, че някъде някой би дал всичко за това, което вече имате и не оценявате." Хироюки Санада

Ходил синковеца на някакво тунинг шоу в Русе. Колажче от някои свои снимки ми прати.

Относно тези за скорост е масово явление, но прекрачи ли се границата че всички знаци са пожелателни ...

Възможно е. На теория (и докато разходът ме вълнуваше) си смятах +20% за газ спрямо А95. С годините ползване разликата се оказа +15%, но не държа да цепя стотинката - колкото / толкова. Идва зима - разходът ще се качи.

Знам че го правиш от добро и ти носи радост, но не е за добро, ако ти стане навик. Обикновено пътят с предимство е по-натоварен, или с по-добра видимост. Има защо да си (или да не си) с предимство. Ответният намалява, за да ти го осигури, ти не потегляш, той е длъжен да те пусне - чака - и ти чакаш - защо и как помагаш в такава обикновена ситуация? Ами ако е по-сложна? Предимството не дава, или взема статус и благородство. То е облекчение на трафика в "мравуняка". Не те назидавам - просто тема за размисъл. Като много малък гледах 1 детски филм, в който застаналите на кръстовището хвърляха зарче, за да решат кой след кого да мине. Телевизията бе черно/бяла, а колите в града бяха десетина. ЗДП не е рестрикция, а организация, макар все повече да се превръща в бреме, поради неразбиращи от това законотровци - не е неволна грешка.

Екстрата която никога не ползвам в колата си (понеже ме кефи да шофирам) е активният круиз контрол. Започнах да я ползвам - не с цел безопасност (CMBS- не може да се деактивира), а просто за да не "прескачам границата", а когато се налага в "средните отсечки" давам газ и спирачка от волана. Нищо не правя в колата си вече - само държа пътя. Добре че и той ме държи, щот е калпав. Иначе заспивам. Кой каза че мечтата на водача е да бездейства? Техническата еволюция е хюман деволюция.

Уикенда попътувах, та минах 7 отсечки за средна скорост (или поне толкова ми показа Уейза), който само информира текстово че влизам и излизам в зоната, а нея показва с вертикален статус бар - в ляво на екрана. Та в тези зони се открояват 4 вида водачи: Първите си карат безпардонно. Обикновено са със скъпи коли, но има и с нормални - предполагам че просто са в неведение и ще получат честитки. Вторите са като горните - изпреварват с + 20-30 и после се забиват отпред, в опит да компенсират изравнявайки скоростта си. Тея са проблем за трафика! Третият вид са масовите, които просто са пекани и шофират "на ръба" на ограничението, освен ако не пропуснат някой знак, или софта ги подведе с разминаването спрямо данните заложени в програмата на АПИ, ама там - "Кой да знае"? Четвъртият вид са наплашени и карат с 15 - 20 под лимита на конкретният участък, и също образуват тапи. Ще му свикнем - какво ли не сме преживели в тоя наш безкраен преход. Кардинално не смятам че тези участъци са в полза на безопасността, защото по-ниската скорост не е гаранция, а след зоната някой пак се пънат да надскочат околните, което пък води до нерви и преразход на гориво и време, не че последните 2 са жизнеопределящ фактор. Безопасният трафик е спокойният трафик и се нуждае само от спокойно шофиране - ламинарност на потока: https://www.youtube.com/watch?v=m74zazYPwkY Науката може да обясни всичко, но не на всеки.

Мда - козата си сака пръч. Но пък рядко - мноого рядко и каквото се смени (с ОЕ) - изкарва десетилетие.

Попитали лайф коуч как се готвят картофени кюфтета: – Всеки може да сготви картофени кюфтета. Трябва само да излезете от зоната си на комфорт, да включите фурната и да започнете. – Какви продукти са ни необходими? – За всички картофени кюфтета продуктите са различни и индивидуални. Просто изберете тези продукти, които най-добре Ви подхождат, и започнете. – Опишете ни стъпките при приготвянето на кюфтетата. – Няма готови шаблони. Трябва да си кажете: „Да, аз ще успея да сготвя най-вкусните картофени кюфтета на света!“. И да започнете стъпка по стъпка да осъществявате целите си. Помнете, че и най-дългият път започва с първата крачка! – И все пак с какво да започнем? – Всяко начало започва с вземането на решение и поставянето на цели. Трябва ясно да си зададете целта: „Картофените кюфтета трябва да бъдат сготвени!“. А уменията и навиците сами ще дойдат при Вас. – Все пак не е съвсем ясно какви действия трябва да предприемем, за да си направим картофени кюфтета … – Вижте, няма вълшебна пръчка за това. Просто се изправете пред печката и не се страхувайте да експериментирате. Вие сами трябва да намерите решението. Само си визуализирайте готовите кюфтенца и те ще се появят. – Какво бихте пожелали на начинаещите готвачи? – Да вярват в себе си. Това е най-важното. И да си визуализират готовите кюфтенца.

https://www.facebook.com/watch?v=829331036415864