-
Мнения
14157 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Days Won
890
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от ceco_accord
-
Ей го вна и МБ-то W13. Явно не са суеверни. https://clubs1.bg/news/mertsedes-predstavi-f1-w13/?fbclid=IwAR0MydKCL5KE9LpzdWBO9oUMmMJZm4ieE2vnklhtvt9hAT5fon1_NldJVc8
-
На 18 февруари се навършват 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! “Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога.” ДОСТОЙНО ЕСТ ! доц. д-р Петър Ненков Последната среща на Васил Левски с майка му Гина станала на 6 декември 1872 година, преди той да се отправи за Ловеч през заснежения Балкан, за да прибере архива на местния революционен комитет и преди да бъде заловен в Къкринското ханче на 27 декември . Майка му била куражлия-жена и никога не показвала болката си пред хората. При срещата им обаче, с непогрешимия си майчин инстинкт, в един момент тя усетила, че може би това е последната им среща и се разплакала. Левски смутен я попитал: „Защо плачеш мамо?”- на което тя отговорила: „От радост сине, от радост!” След кратък съдебен процес в София, на 18 февруари 1873 година турците обесили Дякона, но никой в родния му град не посмял да каже на Гина Кунчева черната вест. Един ден тя отишла в храма и помолила свещеника да й каже не е ли чул нещо за сина й. Когато разбрала ужасната истина тя се върнала у дома, извадила от скрина отрязаните коси на Апостола и както й заръчал той, ги занесла в църквата, за да ги опее свещеника. Гина Кунчева не проронила нито една сълза по загиналия си син. И когато някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на Васил, тази велика майка отвръщала: „Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!“ И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!
-
Ако си мераклия за чистак нова, ОК, но според мен и ползвана ще върши работа, стига да остане здрава след демонтаж/монтажа.
-
Добре си е. Ръчната си е лост с голямо рамо и при ръкохватката ходът в сантиметри е издърпване на жилата от другата му страна с милиметри. Ако при дръпната докрай нагоре ръчна, задницата кляка при опит за потегляне (и колата не тръгва) значи си държи достатъчно. За успокоение - и при мен бе така - луфт в лоста трябва да има.
-
Нова ще е трудна за намиране, но по колите в автоморгите трябва да има здрави.
-
Все пак е Хонда - дори фугите на асфалта се усещат, но е по-скоро "фуп-фуп", а не тропане или клопане. Като на всяка Хонда, първо се проверяват тампончетата на торсионната щанга.
-
До тук - добре. Отиваш при колата - палиш - на място (да загрее мотора), после превключваш няколко пъти изреждайки на място предавките и гасиш мотора. След минутка-две вадиш щеката на кутията (колата да е на водоравна, хоризонтална повърхности) и снимаш нивото на маслото с телефона си. Вземаш бяла салфетка и я изтриваш в нея, да се види цветът - това е за втората снимка. Като видя 2-те снимки, ще дам хипотеза. Гледай да са на фокус!
-
Механично на кутията нищо и няма. Проблема е от ниско налягане на маслото. Просто има затлачени маслени магистрали, или соленоиди, и то на определени предавки, щом на другите си работи нормално. Тревожното е че си я покарал доста с тези симптоми. Ниското налягане води до некатегорично притискане на пакетите фриксиони и дисковете с феродо са се ошлайфали, а прахоляка е затлачил каквото може.
-
От нищожният ми опит: Течност на 3 години. Дискове - когато по периферията се образува ръбче и то доближи 2мм височина спрямо работната повърхност. Тоест, тя е по-тънка с 4 мм спрямо нов диск. Накладки - при износване до половината на феродото. Без разглобяване се вижда през джантата само външната, но не е задължително вътрешната да е на същото износване. Нова накладка е с 8мм дебелина на материала, а колкото е по-износена, толкова по-навън излиза буталцето и, + износен диск, води до склонност на буталото към заклинване в апарата при интензивно спиране. В резултат накладката не винаги се отдалечава достатъчно от диска, а той прегрява и се измята.
-
И ALPHATAURI 2022 е само с HRC, но някак ми е по-симпатичен. Макар и с общи елементи като на RB18, силуета е различен, а и окраската е по-семпла. https://sportal.bg/news-2022021413555925149 Но, битка да има с нацистите.
-
Ново точкуване за 2022, при незавършена на 100% дистанция. https://sportal.bg/news-2022021503103143329?fbclid=IwAR2nnLOg4wN9Kof7nlREMkX8B19Od7-QfJLDDE6d7gs7fqolz8YlBbS_MRQ
-
Честит Ви празник! Кой с гориво, кой с пиячка, зависи от конкретната ви плячка. На женените като мен, ден благ и необременен.
-
Вярвам ще се намери и за теб "The V6 power of dreams".
-
Бедуините когато пресичали пустинята, спирали често, но не защото камилите били уморени. Бедуините правели чести почивки, за да дадат възможност на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна и човек трябва да я изчаква, за да не се изгубят един друг. Така и ние трябва да поспираме, защото останаха само технологии и бързащи тела без души.
-
Разход градско не се мери, а се получава ориентировъчно, с натрупване на статистика. В "заводските" данни е ориентировъчен, а и там няма точно описание на маршрут, а просто мерене при градска скорост. Отделно няма мотаене при тръгване и търсене на парко място при пристигане. Друг фактор са зимните гуми, които са с по-меки смеси и имат по-високо съпротивление при търкаляне. Няма в тестовете и киша / сняг и свързаните с тях загуби.
-
Щастлив е оня, който може да възпита у себе си умението да не се кара с тъпаците. Такъв човек никога няма да „ухае“ на глупост! Ърнест Хемингуей
-
Преди светът се управляваше от умните. И това беше много жестоко. Умните принуждаваха простите да учат. На простите им беше тежко. Сега светът се управлява от простите. Това е честно, защото простите са значително повече. Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разбираемо за простите. Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния. Преди страдаха простите. Сега страдат умните. Но пък страданията станаха значително по-малко. Защото умните остават все по-малко и по-малко.. Михаил Жванецки
