Прибирам се днес следобед и ме среща комшията, па вика - Ти вчера беше много спокоен!
- Кога това?
- Когато онази те блъсна.
- Аа, това бе само външно, отвътре ми извираше Везувий.
Та рекох да драсна някой нощен ред за случката.
По същество:
Прибирам се за малко до нас - жената на работа, но поръчала диванче за стаята на синковеца, обаче куриерите нямало да го качат, та да го прибера в гаража.
Спирам на главната квартална улица с ляв мигач, изчаквайки насрещно движещите се, за да завия към блока - на 70 метра от къщи съм.
Чакам някакви секунди и дочувам свирене на гуми. Помислям си че това пак е онзи квартален джигит, но осъзнавам че е свирене, а не свистене. Почвам да се оглеждам, но чак накрая се сещам да погледна в огледалото. Е ТАЯ СЕКУНДА МИ ИЗЕДЕ ГЛАВАТА! Изотзадзе иде 1 Корола Версо и скоростта и е непреодолима за оставащото разстояние. Аз съм на D и на спирачка, пред мен няма никой, пускам я и давам газ, нооо - Късно е чадо, МАНДАЛОТО ЛОПНА.
Десети от секундата буквално не стигнаха на Ледженда да надскочи от 0 нейната скорост, но поне не бях на спирачка, та да се товари трансмисията и окачването от удара. Отнесе го задната броня. Чу се само един глух звук, все едно съм ударил с 1 ръка празен леген - каква ирония, нали Королата точно Леген удари. Представям си картинката преди да съм я видял и си викам наум - добре че не чух да се сипят стъкла от стоповете. Пускам аварийките, потните си жлези по тялото и слизам с боен вик - КВОНАПРАЙБЕНЕГЛЕДАШЛИНАПРЕД!!! С 3 скока подминавам точката на колизия и стигам до врата на Тойотата.
Прозорецът свален, няма отворени бекове, вътре тишина и само 1 пълничко и пребледняло девойче, вкопчило се във волана и вече с треперещ крак от натискане на спирачния педал. Моторът не работи, но и от колата нищо не тече - просто я е угасила на скорост.
Тя мълчи. Такова обстоятелственно мълчание отдавна не бях чувал. После ме поглежда и вулканът в мен утихва. Няма смисъл да я питам дали е добре - ако се преструва на съкрушена - взела е Оскар веднага. Давам и няколко секунди (за мен цяла вечност).
- Можеш ли да преместиш колата встрени?
Кимва и се заема да си спомня кое как, маневрира, а за отивам да направя същото. Пътем виждам че всичко ми е здраво с изключение на 1 странна цепка на бронята. На нейната предна има същата перфорация, но и тя видимо е здрава, както и фаровете не се клатят.
Връщам се при девойчето и почваме...
- Много се извинявам, не ви видях, бях се загледала в Аудито.
20 метра по-назад, пред кварталния магазин има една А 3-ка, която се е изтъркулила по наклончето и с предните гуми е на платното. И някой друг го е напекло, та не е дръпнал ръчната, или поне не е боднал на скорост, слизайки да си пазарува. Аз го видях, ама не го удостоих с повече от необходимото внимание, но за нея е било интересно. Тя продължава...
- Виновна съм аз, ще викаме ли КАТ?
- Нека звънна 1 телефон.
Обаждам се на моя застраховател, обяснявам че няма големи щети и колите са в движение. Казват ми че "органът" е безсмислен и само ще и пишат акт за неспазване на дистанция (решавам да и го спестя), и е достатъчно да си оформим двустранният протокол. А ВЪН Е ЖЕГА. Решавам да идем направо в офиса им и да пишем на климатик. Оказва се че и тя има гражданска там.
Качвам я в моята потърпевша, пускам климата на мин. и и давам вода. Гледам капки от кафето ми зад скоростния лост и подглавника ми прибран до откат от удара, значи не е бил лек. Ослушвам се - колата се движи нормално.
- Лелее, тук е като в космически кораб!
- Ее, и тях ги удрят по космодрумите.
В нарушение на правилата звъня пътем на моя майстор. -
Батка, съсипаха ти творението (скоро я бе пастирал), щеш ли да отскочиш, да фрълиш 1 око?
Пристигаме. Обясняваме. Дават и да пише и чертае. Подписва се - ВИНОВНА. Аз съм съгласен. Снимат ми щетата. Пристига мочя човек.
- Споко, не е много, имаш късмет че е жега и пластмасите са като пластелин. Щипките са ОК. Дай на задна да чуем сензорите на парктроника?
- Кога ще я правим?
- Като те знам, докарай ми я щом свършиш тук и искай втори оглед при мен като сваля бронята.
Не запомних името на девойчето. Само разбрах че може да ми е дъщеря и това е първото и ПТП. Закарах я обратно при колата и, а тя още дузина пъти ми се извини. Викам си - какъв късмет за нея че налетя на мен, комуто явно не бе ден. Звънна и жената - куриерите щели да дойдат по-късно, но тогава синковецът ще си е в къщи - и да са опрАа с дивана и гаража. Язък за колата - изпати си горката - на грешното място в грешен миг ...
Метнах згъваемото си колело в багажника, закарах ранената на доктора, изчаках го да почисти и залепи цепнатината и го оставих да си действа. Каза че няма други щети (и нужда от вещо лице и снимки), а перфорацията била от някаква вертикална шина под бронята, служеща за трета опорна точка на конзолата за теглича. Тоя холандец счетоводител си е поръчал колата с всички възможни екстри - сигурно я е минал фирмен разход.
Днес по обед си я взех - не личи, но аз си знам - вече не е девственна - таковали са я отзад.
Дано девойчето не е яло бой - каза че е омъжена. Сега пишейки го ми изплува пак в съзнанието пухкавото и телосложение, и ми хрумва, ами ако е била бременна и просто и е прилошало? Кой кара в тая жега на отворен прозорец, дали климатикът и е бил в ред? А защо Королата пищеше с гуми, няма ли ABS? Човек може да се сети 100 неща пост фактум и да не му достигне 1 секунда.
Моята броня не снимах, черната вертикална перфорация по нейната е от мен, за спомен.
Бъдете здрави и ЧОВЕЦИ, че понякога ни изкарват от кожата разни битовизми!
Ще диря да го видя има ли нещо вътре, че само в радиатора поглеждам, а ме чака път по морските жеги.
