Eх, мечти, но никакъв шанс!
Заради масовата непросветеност, тачещите такива раритети са мижаво малцинство. Лично ималите и носталгично настроени, обикновено не могат да си ги позволят, а тези които могат - плащат достойно за реставрация на оригинал със старото си ЕГН.
Никой производител няма да пусне конвейр - той изисква минимум стотици бройки, а и компонентите от купето старите износени щанци и т. н. много невъзможни неща. После хомологация - айде, тя ще е за ретро и има вратички.
Единствен вариант е на склад да има готово всичко - фирмата да е фалирала, някой с "пачка" да изкупи наличното и манифактурно да произведе с него възможните бройки. Такива примери има, ама май свършиха.
Наистина бих си взел чистак нов Сивик 3 (от подписа ми), но ще е по-евтино да си реставрирам моя.
За синковеца взех Сивик 6 - 98-мa (без АBS) и той много си го харесва, защото е минимум "новият свят", а и опит се трупа на такава кола, а не на "фул екстри" и макс дистанцираност от платното. Колата си беше добре, но не идеално. Отне ми година със спорадични действия и още 6 бона да си стане ОК и технически сток, и ще изкара още четвърт век. Демек съм инвестирал в това след години да си я карам пенсионерски, а той да се издига в социума и да си купува каквото ще, но за сега не иска да ми я дава, щяла да му е "евридейка". Може пък (имайки вече опит) да си оправя моята "микровълнова" (805 кила 101 коня и без асистенции), но там е много кърпене, за което искат мнОу пара, ама ще видим тАа работа. Не съм я предал, както и тя мен - до ден днешен "въри на пушка", само дето купето вече пъшка.
Бай дъ уей - вчера карах старият си Акорд 6 (99-та) 2.0 АТ - емии - галантен автомобил. Сега вече не правят такива. Усещането от миналия век вече го няма. За някои това е добре (може би нямат спомени от време оно, или сензитивност), а за други - не толкова, така че те разбирам, а и други носталгично настроени (вкл. младежи) познавам. То и моя милост, ако не се гледа в огледалото си е хлапак с мерак, но това е трудно да се опази - късметлия съм си.