През 1981г. се ожених за една възрастна, но запазена вдовица, която имаше голяма дъщеря.
Баща ми често посещаваше семейството ми, в резултат на което между него и дъщерята на жена ми, която непосредствено след брака осинових се зародиха чувства и се ожениха. По този начин баща ми ми стана зет, а дъщеря ми – майка. Жената на баща ми, т. е. моята дъщеря, която едновременно ми се явяваше и втора майка роди едно момче, което сега е на 12 години, което ми става брат и съответно внук. Понеже аз съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми ми стана баба, тъй като е майка на баща ми. По този начин аз съм мъж на жена си и също неин внук. Обаче и жена ми роди едно момченце, което сега е на 11 години и което стана шурей на баща ми, а на мен пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми – майка, която ми е дъщеря.
По този начин, аз станах дядо сам на себе си, тъй като жена ми ми е баба, а аз съм неин мъж.
Господин прокурор, моля Ви да ми се реши въпроса, тъй като аз съм много объркан и не знам имам ли право да си получавам надбавките за сина ми.
Госпожата Колева от Социални грижи ми каза, че съм нямал право на надбавки, защото ни били объркани отношенията и сина ми ми бил вуйчо, което наистина е вярно. Същото ми го каза и управителя на фирмата, казал му го е един адвокат.
Много Ви се моля, господин прокурор, да ми проучите въпроса и да ми отговорите имам ли право на детски надбавки за сина ми Митко и да му наредите на управителя на фирмата да ми плати всичките неплатени надбавки, защото той ми ги присвоява, а държавата ги дава на всеки човек, дето има дете. И аз имам, пък нищо, че ми се падало и вуйчо.