ceco_accord

Уплътненията едва ли са различни като производство, а ако са, значи трябва да им "светне лампата", че при еднакъв резултат проблема е другаде. Те лежат в метални жлебове, ако някъде някой е крив към стъклото -нормално е да затяга. Докато не се намери къде е криво, и ежедневно да ги сменяш - все тая. Също така може да е от механиката - конкретно жилото и бронята в която се движи, ако някъде е сгънато с чупка и трие. Но, да - качи поне клипче да се види.

И моят кара Сивика в такъв режим, но минават седмици да е обездвижена колата, а това не е добре за техниката. После споделя, абе - това/онова, та веднъж и за спирачките бе казал и наистина имаше тресене. Като я подкарах изчезна, не че беше силно.

Не можех да не ви го споделя. https://www.facebook.com/watch?v=1565537821487544 Толкова ефирно, нищо че е нереално.

Не всички са спрели, но специално Уилямс - да. Толкова по-впечатляващо е че Сайнц младши пак е на подиума. Каза че нищо по-специално не прави, както и по колата му няма промени освен настройките, но е факт че се издигат.

И пак е на връО! А МалкитеЛарънчета се огелпиха. Ко му стана на Оскар? Играеше го мъдър за годините си. А назад пак изненади (а може би не) до топ 8.

Бравос Макси! Поул за спринта довечера.

Тъй като на Ал Капоне му е било трудно да харчи парите, придобити по нечестен път, под зоркия поглед на специалните служби, той създал огромна мрежа от перални с много ниски цени. Било е трудно да се проследи реалният брой клиенти, така че приходите можели да бъдат декларирани произволно. Оттук идва и изразът „пране на пари“. По същата причина в САЩ е прието прането на дрехи да се извършва не у дома, а в перални, тъй като броят им остава голям, а цените – ниски. И у нас се "пере", ако не те пернат през ръцете, но ако отчисляваш "за покровителя", нЯа такАа опасност, а дори "чадър" ти осигурява.

Най-лесно е да заредиш акуто, особено ако караш само късо градско. Чека изскача в ситуасии със слаб акумулатор. Ако след това пак е така, явно е студена спойка в таблото.

По улиците на Япония има специални стойки, пълни с чадъри, разположени до гари, търговски центрове и офис сгради. Те са достъпни за всеки, който е изненадан от дъжда - безплатно, без регистрация, основано единствено на доверие. Помощ, която идва от общността Идеята е проста: ако завали, можеш да вземеш чадър от някоя стойка и да продължиш по пътя си. Не е нужно да го върнеш непременно на същото място — достатъчно е да го оставиш на най-близката стойка, когато небето се проясни. Уважение и отговорност Тази система работи, защото хората спазват неписаното правило на доверието. Всеки знае, че чадърът не е „негов“, а принадлежи на общността и се грижи за него така, че и друг да може да се възползва. Урок по култура и съпричастност Зад тези стойки стои японската философия омотенаши - уважение, грижа и гостоприемство. Това е същият начин на мислене, който прави Япония една от най-цивилизованите и организирани държави в света. Малък жест, голямо значение Макар да изглежда нещо дребно, тези стойки показват колко важно е доверието между хората. В един забързан свят простият акт да оставиш чадър за някой друг говори много за колективния дух на японците. Вдъхновяващ пример Системата за споделени чадъри е доказателство, че уважението може да направи едно общество функциониращо дори без строги правила. Япония показва, че когато всеки поеме своята отговорност, дори дъждът се превръща в повод да проявиш доброта.

За отпред на стоковите бензинки слагат пружини от дизеловата версия (моторът е по-тежък), което вдига предницата с 2,5 см и бори високите бордюри, ама тва е тайп-Р, та не върви.

Истинското щастие не се крие в това да имаш повече. А в това да знаеш кога имаш достатъчно. Ърнест Хемингуей

Не е задължително. Хондовият също се справя чудесно. Но, да, там са полезни при спускане, но по надолнище е достатъчно кутията да има М режим, макар и само от лоста. Вече по виражите и при изкачване си е кеф да кликаш, особено ако има мощност в излишък, и не искаш да реве моторът.

И аз имам перца и не помня даже кога последно съм ги ползвал. Човек иска нещо, докато го получи. Чак после (след моментното щастие), осъзнава дали му трябва.

https://www.facebook.com/watch?v=1846455885905576

Тази кола просто е направена да не си седи дом. Всичко казано по-горе е вярно. 1000 км на ден във фотьойла отпред в ляво + прожекция на шосета, наистина не уморяват в този апарат. Аз съм сменил и 2 сензора + някой тампон и дреболии по интериора, но такъв късмет съм изтеглил. Сега си е ОК и нямам мисъл да я сменям, нито има нещо достойно на модела, за пазарната му стойност. За съжаление, фишчета и аз имам - скоростта просто не се усеща. 100 км/ч е като 60 в Акорд - Ледженда е автомобил за аутобани, за това и милионник.

Лошо няма, но ако тея след него не са дали ляв мигач за намерение и се подведат (в случая след автобуса), става напрежение.

Mоже. Ръчният режим на хондовият автомат е "честен" - не сваля предавка до последно, както и не качва, дори в "лютеницата". Може най-много да отключи loc-up-a, а после при липса на мощност, просто пада скоростта, но за дълго изкачване не е добре да се мъчи мотора.

Хора сме, дано и човеци. Даваме от сърце, иначе ни го вземат силом.

Недостатъчна мощност при голямото челно съпротивление на купето на тази скорост. Покачване на налягането в гумите не помага. Над 120 вятърът е голяма сила и спирачка.

То долното е доста стар концепт кар. Тез "ню клас" ноздри са препратка към други вехти модели. БМВ каквото и да направят - добре продават - като Хонда - справка опашките за новият Прелюд с предница на Тойота. Изпедепца се светът и изпростя, макар че процесът е обратен.

Имам вехто лидълско зарядно, от първите - без екранче. Ползвам го от години. Покрай Сивик евридейката, Леджо стои със седмици в гаража и като знам че ще пътувам извънградско, предната вечер го закачам, особено ако аку-то е паднало под 12 волта, макар колата да стои заключена, за да няма никаква консумация. Имал съм случай и да е под 11 волта (над месец престой), при което вече си требе денонощие зарядни цикли, за да светне в зелено.

Злато и нов световен рекорд!

Стоя на спирката, навън +36... Пристигна автобусът и хората заемат местата си. До мен седна мъж: шапка, очила, куфарче, брада - общо взето, всички атрибути на интелектуалец. Мобилният телефон на мъжа звънна мелодично, той вдигна слушалката: „Здравейте!“ Мисля, че всеки може да си представи какво мъчение е да слушаш разговора на някой друг в авобуса. Като правило се развива по един модел: „Къде си? А?! Лошо те чувам! В автобуса съм! В автобуса, казвам! Какво?! Не, отивам на работа! Отивам на работа! Какво? Къде си?!” – и целият салон е принуден да слуша тази ерес, деликатно отклонявайки очи. Но този път се оказа различно. Първо, автобусът още не беше потеглил, затова мъжът говореше със спокоен глас. И второ, и аз, и другите пътници затаихме дъх, страхувайки се да не пропуснем някоя дума. „Не се притеснявайте, разкажете ми повече“, каза мъжът. - И отдавна ли е така?.. Имате ли оргазъм?.. Колко често?.. Извинявайте, това само с мъжа Ви ли се случва или?.. И колко любовника имате? Три?.. Да... Да... При думата "любовник" слабата дама, която седеше отсреща, повдигна изразително вежди. Мъжът продължи спокойно: - Пробвали ли сте алтернативни варианти? Ами, имам предвид... Да... Да... Не, вероятно не си струва да опитвате групов... Не, не го препоръчвам... Е, какво мога да ви посъветвам? Само едно нещо - свържете се със сексолог. А сега - сбъркали сте номера...

Ако бързо се зарежда - пътник е. На такъв акумулатор му трябват 20-тина минути на музика, или на габарити и е умрел. Да не те "лае кучето" някъде.

Симуланти. А преди какви пилоти имаше - и волани.