ceco_accord

“От сила имате нужда само ако искате да нараните някого. За всичко останало ви е необходима само любов.” Чарли Чаплин

Ако е добре наместен в шлиците и стегнат, там няма луфт. Зоната им е леко конусовидна.

Покрай тая карантина взехме вечер да си говорим с жената - на по ракийка и салатка. Тя не била лош човек. Даже взех да я заглеждам.

Като цяло джантите добре и стоят и стърчащите капачки не дразнят отдалеч.

От тампоните на торсионната щанга няма как да се получи. Вариантите са 2. Или шлиците на кормилния вал и на волана не са в ред, или рейката не е стегната добре към 'магарето" (или то към купето), но не вярвам да не са проверили тези неща. Бих заложил на некоректен монтаж на волана. Щом е претапициран, значи е свалян.

За именния ден - мерси! Явно Н капачките са с по-голям диаметър и не влизат до край в леглото на джантата. Мен лично не би ми понесло да ги гледам така стърчащи.

Stay home - read Dreams

Дано да е с летните плитчини, а не по пролетното пълноводие.

Преди години ми беше светнало и на мен - след развиване на джантите с гаиковерт. Водих я на някакъв тестер - каза преден ляв сензор, но не с е оправи. После открих номера с гасенето чрез кламерчето и от тогава не се е обаждало. Имаше тема с процедурата, но не я намирам.

В Wheeler Dealers правиха такава и я продадоха на щатския Хонда музей.

https://formula1.sportal.bg/news.php?id=25368&fbclid=IwAR2uKFcaAf9XTzIBroYqPt0NmYiK3vInmoeoycPXnbZhSa3zAUDl4ZT4Wo8

Докато нашите Хонди си почиват временно, разгледайте вече преминалите във вечен покой. https://www.honda.com/collection-hall-gallery

Това е азиатският (тесен) стандарт. Моят е с Дължина: 235mm / Широчина: 128mm / Височина: 200 mm. На практика би влязъл и с 20мм по-голям (в 3-те размера) - без интервенции.

Силата на правителството се крепи на невежеството на народа! Лев Толстой

- Пациентът е починал от корона вируса. - Ами 3-те огнестрелни рани? - Те са съпътстващи заболяването.

Карикатурата е рисувана през 1969-та.

- Абе, жена! Гледаш всички кулинарни предавания, ама не се научи да готвиш. - Е, то и ти гледаш порно, ама фаида никаква.

В едно африканско племе на вожда се родило бяло дете. Естествено съмненията паднали върху единствения бял човек – мисионера в селото. Под угрозата от смъртно наказание мисионерът направил отчаян опит да се спаси и казал на вожда: – Виждаш ли онези кози на хълма? Всички са бели, само една е черна. Случва се, майката природа си има своите тайни, които никой не може и не бива да разкрива. Вождът се стреснал, помислил, помислил и казал: -Добре. Аз ще си трая за детето.... ама и ти си трай за козата.

За сега фактите грубо казано са: Над 500 доказано заразени хора. Далеч не всички са хоспитализирани пациенти. 10% от тях са преминали през заразата окончателно. 60% от тези 10% са излекувани. 40% от тези 10% са починали. Мерките дават резултат съпоставим с априлският сняг спрямо идващата пролет. Не можем да спрем "гората да се разлиства". Това ще стане чак след като всички "цъфнем" навънка. https://frognews.bg/novini/dots-mangarov-men-strah-skaraha-shega-rabota-niama-kaja-imeto.html?fbclid=IwAR34p9MOpjV1NRSHaIMlVW8FxUswsmZPzPAMXDxWCacC-7rcGId6U0vq970 Надеждата е множеството малки (знайни и незнайни) "огнища", да утихнат от естествените "дъждове" на имуносистемите ни, вместо да се превърнат в общо "пепелище".

6 пъти ядох, 3 пъти дремнах, 2 пъти "ходих" и все още е днес. Утре пак.

Стои си един рибар, пийва ракийка и лови риба, ама не кълве. По едно време хванал едно малко рибе, но докато махал куката го изтървал в чашката с ракия. Извадил рибката и я хвърлил обратно в езерото и след малко като почнало да му кълве, за 10 минути напълнил кофата. Вътре в кофата две риби си говорят: - Ейй, туй малкото как ни излъга! Хващал бил само за малко... черпел с ракия и пускал...

Възможно е. Имам дълбоко запечатани спомени и от някои случки може да се получат разказчета.

3 години - в Усогорск. Ах какви спомени изплуват. :)

... някакъв разум – хладен и … гладен разум. Като дете живеех в руската тайга и там имахме от тези - неубиваемите. Имах респект към тях, но и нещо което разказът ти изрови от съзнанието ми. Не че бяха огромни - просто аз бях малък. :)