ceco_accord

Добре изглежда и типично в тренда - името на спортно купе да се ползва за Спорт Активити Веикъл. Ся, с кой акъл е друг въпрос, но така или иначе, едва ли ще направят друго ниско и двуврато. Най-много да спретнат нещо Акурско на новия Прелюд по-натам.

Вярвам в Хонда, както и в Нюи, а Алонсо е старо куче, но винаги напъва, а зависи и с Макс накъде ще тръгнат нещата. Има отворени врати, включително тези зелените.

Мисля си че Евопците ще отрежат амбициите на ТръмПича на и около стария континент, но да видим кво ще дадът от Давос.

Лошо. Разработки до последният момент са рискови, както технически, така и хомологационно.

Хенри Кисинджър бил попитан: - Какво е „совалкова дипломация“? Кисинджър отговорил: - О! Това е универсален еврейски метод! Нека обясня с пример: Искате ли да използвам совалкова дипломация, за да омъжа дъщерята на Рокфелер за обикновен човек от руско село. - Как? - Много просто. Отивам в руско село, намирам там обикновен човек и питам: - Искате ли да се ожените за американска еврейка? Той казва: - Защо по дяволите?! Имаме много свои момичета. Казвам му: - Да. Но тя е дъщеря на милиардер! Той казва: - О! Това променя нещата... ...После отивам в Швейцария, на заседание на банков съвет и питам: - Искате ли сибирняк за президент? - Уф, казват в банката. - Ами ако е зет на Рокфелер? - О! Това със сигурност променя нещата!... И така, да, отивам в къщата на Рокфелер и питам: - Искаш ли руснак за зет? Той ми казва: - За какво говориш? Всички в нашето семейство са финансисти! Аз му казвам: - А той, както се оказва, е председател на борда на швейцарската банка! Той казва: - О! Това променя нещата! Сузи! Ела тук. Г-н Кисинджър ти е намерил младоженец. Той е президент на швейцарската банка! Сузи казва: - Уф... Всички тези финансисти са слабаци или педали! А аз ѝ казвам: - Да! Но този е здрав сибирняк! Тя казва: - О-о-о! Е, тогава това променя нещата! (Емблемата на световната дипломация Хенри Кисинджър. Получава Нобелова награда за мир за принос към спиране на войната във Виетнам 1973 година)

Никога не съм го знаел, но винаги така си слагам капачките - изглежда ми интуитивно логично. Дори в тасовете на стария Сивик 6 изрязването за винтила е точно под Н емблемата.

Казали ѝ, че жените не строят градове. Затова тя го построила сама. Сан Франциско, 1872 година. Светът, в който се родила Джулия Морган, имал ясни и строги правила. На жените им било позволено да преподават. Да се грижат за домакинството. Да садят цветя. Но да проектират сгради? Да проектират градове? Това се считало за мъжка работа. Джулия не губила време в спорове с тези правила. Тя просто ги игнорирала. На осемнайсет години тя постъпила в Калифорнийския университет в Бъркли, за да учи строително инженерство. В препълнените зали, където почти винаги била единствената жена, а мнозина били убедени: тя няма да издържи. А тя не просто издържала - през 1894 г. завършила обучението си като единствената жена в своя инженерен випуск. Нейният ментор погледнал работата ѝ и казал: — Цели се по-високо. Значително по-високо. Кандидатствай в École des Beaux-Arts в Париж — най-престижното архитектурно училище в света. Имало само един проблем. Там никога не били приемали жени. Нито веднъж. Джулия заминала въпреки всичко. През 1897 г., след продължителен натиск от страна на френски художнички, на училището било разрешено да допусне жени до приемните изпити. Джулия се явила — и се провалила, заемайки 42-ро място от 376. Приемали само първите 30. Опитала пак след половин година. И отново не успяла. Много историци смятат, че оценките ѝ са били умишлено занижавани заради пола й. Посланието било ясно: „Не си желана тук.“ Джулия се явила на изпит за трети път. Този път тя заела 13-о място от 392 кандидати. Вече не можели да я игнорират. Тя станала първата жена, приета в архитектурния факултет на École des Beaux-Arts. Но и тук имало ограничение: студентите трябвало да завършат до 30-годишна възраст. Джулия вече била на 25. За програма, която обикновено отнемала много повече време, тя разполагала с по-малко от пет години. Работила без прекъсване. Без оплаквания. Без драма. Само с дисциплина и тих труд. През февруари 1902 г., месец преди 30-ия си рожден ден, тя получила дипломата си. Първата жена в историята, завършила архитектура в École des Beaux-Arts. След завръщането си в Калифорния постъпила в архитектурно бюро. Ръководителят се възхитил на таланта ѝ, а после безсрамно отбелязал, че може да ѝ плаща „почти нищо, защото е жена“. Джулия разбрала посланието. Тя пестяла пари. Мълчаливо планирала. И напуснала. През 1904 г. станала първата лицензирана жена архитект в Калифорния, откривайки собствено бюро в Сан Франциско. Две години по-късно, на 18 април 1906 г., градът бил разрушен от мощно земетресение. Пожарите продължили дни наред. Загинали над 3 000 души. Почти 80% от Сан Франциско бил унищожен. Но отвъд залива, в колежа „Милс“ в Оукланд, стояло нещо невероятно — 72-футова (около 22 метра) камбанария, проектирана от Джулия Морган с използването на армиран бетон, тогава все още нова технология. Докато околните сградите рухвали, нейното творение не помръднало. Слухът се разнесъл мигновено. Клиентите залели офиса ѝ. Тя възстановила хотел „Fairmont“ за по-малко от година. Проектирала над 30 сгради за YWCA в различни щати — безопасни и достойни пространства за жени във времена, когато такива почти не съществували. Заела се и с най-амбициозния проект в живота си — замъка „Хърст“, имение със 165 стаи, което лично курирала в продължение на 28 години. Църкви. Къщи. Болници. Университети. Офиси. Магазини. Когато се пенсионирала през 1951 г., зад гърба ѝ имало над 700 сгради — много от тях стоят и днес, все още се използват и вдъхновяват. Тя починала през 1957 г. на 85-годишна възраст. И в продължение на десетилетия светът почти не си спомнял за нея. Но през 1988 г. една биография извадила името ѝ от забравата. Архитекти и историци най-накрая осъзнали мащаба на направеното. А през 2014 г. - 57 години след смъртта ѝ - Американският институт на архитектите присъдил на Джулия Морган Златния медал на AIA, най-високото отличие в областта. Тя станала първата жена, която го получава. Джулия Морган не се борила със света чрез лозунги или речи. Тя се борила чрез сградите си. Плащали ѝ по-малко. Подценявали я. Отказвали ѝ на всяка решаваща крачка. Затова тя просто продължавала да работи. А най-тихото отмъщение за всички? Всичко, което е построила, стои и до днес.

Да, виждам от снимката как стоят 2-те предни седалки. Подложи нещо секторно на шофьорската, да се поизпъне - импровизирай - няма да се вижда.

Абее, да изкара 1 цял мандат на задаващо се ново правителство, ще съм доволен. Ако е нефелен като него - сменям го пак.

https://www.facebook.com/PresidentRumenRadev/videos/25551710677783995

Влади, не плаши човека! Вярно че новите Хонди не са като старите - да даянят с всякакво масло (а за кратко дори без масло), ама все пак...

Учудващо прилично се е получило. Стягат ли се добре, или все пак има малко разместване при сядане? В смисъл - новата тапицерия има ли добро сцепление с оригиналната?

Време е за многоточие ... Имаме си глави и сърца.

Новият FIT / JAZZ Не е Ai. Хората вече се отказват от "двуредова оптика", а наще тепърва почват ... Дано не съм прав, де.

Ще ми е любопитно и как ще се представя новият отбор в пелотона, с 2-мата си "втори пилоти"? ;) А и други новобранци има.

F1 - 2026

Принципно е така и повечето марки вече нямат "ръчки" в каталозите си, освен драйверските модели. Но има дори електрички със симулация на отчетливи предавки, а и автоматите, та дори и някои вариатори имат фиксирани позиции като екстра. Всекиму - своето. Автомата може и така и инак (от лоста, или с перца зад волана) - ръчката не може.

Аз съм и от двете - шизофрения - мога всякак. Съгласен съм за столицата. Там е неописуемо и ме напряга. Както е казал Чудомир: "В София се ходи само по голяма нужда". Ходя няколко пъти в годината, за да знам че не бива.

Относително човека е. Синковеца не иска да кара автомата, а и не само той като млад е така. Сега им е времето да ръчкат. Почти деца са още. После ще пораснат и чак след десетилетия пак ще се вдетиняват. Животът е спирала.

Не рекламирам сайта, ама е самата истина за 95% от нас.

На белият ми Сивик 3 искаха аларма и сложихме в 99-а. Добавихме и централно с моторчета в 2-те врати. Бая години изкара така, но взе да се бъгва и да не пали, а понякога и да гасне, та я откачих в крайна сметка - "чуждото тяло" не и понесе.

Рекламация само веднага и на място. Имал си основание - не че щяха да ти се вържат и да пуснат тва масло в канала. А да се върнеш можеш, ама само за да им кажеш че повече няма да се върнеш. Всички сме ходили там, даже има доволни, но %-а им е твърде малък. Колата ти е нова за теб, та вероятно я ползваш всеки ден, с което няма да има драма. Просто това масло е по-скоро лятно, ама няма да е все суд. У нас той е рядкост, а жегите преобладават все повече. Лятоска усещането ще е по-друго и не само заради маслото, а и заради доста други температурни промени на материалите. Гъсто, или рядко маслото е друго когато е темперирано след 30-40 мин извънградско, което се отнася и за кутията. Тогава на място можеш да познаеш че моторът работи само по оборотомера. Поглеждай го преди да речеш да въртиш ключа - и това на всеки Хондажия се е случвало.

Щеше да е много информативно за разликата в 2-те технологии, ако светнеш късите с 1 лед и 1 ксенон лампи. Може би си го направил и имаш нощни снимки?