ceco_accord

Тая "звиздъ" трябва да си отговаря на разпоредбите (каквито и да са), без значение на кого е! И да са я натъпкали с катализатори, си е за 1-ца, именно според законотворците. Или иде реч за корумпирана шуробаджанащина, или за негласно споразумение подобен род служители с колите си да имат достъп навсякъде, независимо от ограниченията. Но второто е нелогично поради властово контролен конфликт на интереси. Ся, новата власт обсъжда отмяната на тая еко рестрикция, та не е ясно нищо, ама парите ни са дадени, тоест ВЗЕТИ!

Гледах репортажа с човека с Волвото. Дори той се оплака че критериите не са ясно дефинирани за клиентите. Моята Легенда е 2007-ма, с Евро 4 в талона и като минавах преглед миналия август не споменаха че 330 000 са им много, но казаха че въпреки покриването на нормите им за ЕКО 4, повече от 3-ка не могат да и пишат.

Това как кореспондира с факта че сега съм с ЕсЕсО 0В-30, което за 3300 км - 53 мт / ч. изглежда по-мръсно от ДеХГе 5В-30 на 5038 км и 74 мт /ч от пост 1106 в капковата тема?

Дали е отмило от предните мизерии? На зум в капката тъмното около ядрото са някакви много тъмни частици. Иначе през гърловината изглежда като при реглажа на клапаните миналата година. Но от тогава съм минал 6900км и мислех да ги проверим чак след още 13 000, които едва ли ще изкарам с настоящото масло.

Странно е, да. На щеката не изглежда толкова мръсно, а реалният му вид на офисната хартия е като на твоята 4-та капка на 4032 км. Синята версия обаче е като на междинната на твоите 5-а и 6-та. Може би камерката на тел-а лъже, а скенер наоколо нямам.

Светът пречупва всеки, но в крайна сметка мнозина стават по-силни точно на счупените места. Ърнест Хемингуей

И така - първа капка от новото ми масло. 1) Автомобил – Honda LEGEND KB1, J35A8, 2007г.; 2) Масло – Ravenol SSO 0W-30 , ACEA A3/B4, API SN/CF. 3) Маслен филтър – Honda OEM USA. 4) Общ пробег на автомобила – 336067 км; 5) Пробег на маслото в момента на вземане на пробата - 3301 км . 6) Цикъл (извънградско/градско) – приблизително 82,5% / 17,5% - 2810км / 491км . 7) Приблизителна средна скорост - извънградско 85 км/ч / градско 25 км/ч. Явно зиме карам по-полечко, а и за София вече минавам през прохода Петрохан. Стил на шофиране не съм променял - лежерно (2000-2500 об/мин 100-120км/ч) ако няма трафик и "безпощадно" ако има, а в градското полека. 😎 Сезон на експлоатация – зима / 93 дни - 16.10.2021 - 17.01.2022. 9) Мото часове – около 33 извънградско + 20 градско = 53 мото часа. 10) Изразходвано гориво – А 95 - 25 литра и около 440 литра ГАЗ от ЕКО. 11) Kолата си пали на бензин и на втората минута обръща на газ. А-95 харчи само при първо палене и ако мотора влезе във VTEC. 12) Пробата е взета в рамките на 10-тина мин. след 10-тина км градско, от напълно загрял двигател и е сушена 1 денонощие на стайна температура. Уикенда минах 587 км, от тях 20-тина градско. 13) Обем на налятото чисто масло при смяната – 3,7 л. Събира по мануал 4,3л, но другото няма как да се източи. 14) Доливане на масло - до момента НЕ. Разход на масло за целия период - около 0.4 литър. Според щеката в момента е около средата, но не наливам на макс. В тубата има свеж остатък от 5-те литра 15) Други - Пробата е снимана с телефона ми и се надявам да е ОК. Маслото има добра течливост на студено и Не се наложи да опирам щеката в белия лист. 16) Предишно масло Ravenol DXG 5W-30 dexos1 gen 2, ILSAC GF5, API SN, с което минах 14140 км (10 месеца / 210 мото часа / 85% извънградско) с разход 1.5 литра. Относно средните скорости и мото часове които споменавам: За извънградското си записвам старт и финал като км и часове "от врата до врата". Така в този пробег попадат и населените места по маршрута, но общите км разделени на времето дават мото часовете. В Монтана си засякох няколко пъти ежедневния маршрут и време и го ползвам като референтна стойност при вадене на градските км от общо минатите за капката. Като за зимно масло - доволен. Ще го видим в жегите. Разхода не ме притеснява, но очаквах да е по-малък. Кюнците и мотора са сухи.

Тя темата е "КАТ - и останалите безумни институции !?!", та и тук може да ги ... но за еко стикерите има друга, а еко стандарта на МПС си е отделен разговор, но само си говорим по тези теми, а полезни промени нЕмамАамустара! Остаряхме дорде се европеизираме и па не смогваме.

Събота вечерта пътувах до Русе. 30- тина км преди това 2- ма с мегаща патрулка разпъват заграждение и отбиват движението през околните села. На културният ми въпрос за причината, единият отговори раздразнително "На мидътъ имъ инцидйент". Аз русенския го разбирам (а и трудно може да се цитира дословно репликата), ама този ми го повтори 3 пъти докато разпозная думите. След 3 села на изхода на поредното - ново заграждение, с принудително връщане към главния път, а аз искам да продължа направо, понеже всъщност отивам до 1 селце преди Русе и по този маршрут ми е точно пътем. Те ме канят да завивам, аз не искам. - Момчета, напред до Средна Кула пътят затворен ли е? - Ни е ве, ма ти завивъй към главния. Така 3 пъти докато разберат че няма да се разберем и не ме пуснат да си карам напред. И сигурно такива случаи са ежедневие, и твърде много девалвира тази институция (и кадровата и политика), а при липса на читави кандидати, се явяват предимно меркантилни.

@mistycchannel33 - Работещите в системата и самата СИСТЕМА са 2 коренно различни неща. И да събират пари, основната част отива "по направление", а нуждите им се дотират от нас, чрез овластените. Но конкретният пример повдига въпроси на които обществото има право. Трябваше да снимаш колата и стикера и - "ще стане хит".

А и тези разлики са само субективен и косвен фактор за някаква оценка качествАТА на маслото. Утре ще гадаем по капката. Но за зимата определено е по-течливо - ще го видим в жегите.

Дали майсторът по "кръпките" е добър си личи по колите които е правил преди 2 и повече години. Такова инфо търси. На гланц и цвят повечето го докарват, но да консервират отдолу и да не излезе после ръжда е номера - ако не ти е за продаване, де.

То не е само до вървенето. Дори на място моторът има по-бърз респонс скок на срелката на оборотомера, но този е 3.5 и 1 кон + на 295 е недоловим. Ако беше някоя "малолитражка", ще е по-осезаема разликата. Иначе и мазут да му сипя - не му дреме, ама не бива.

@dandilov Трудно мога да преценя, понеже факторите са много. Между обуването на нови зимни гуми 235 50 17 и наливането на маслото не я бях карал извънградско, а те са с по-малък (-5мм) диаметър и по-тесни от летните 245 45, та разлика в динамиката трудно би била осезаема, макар и вероятна. Зиме въздухът също е по-наситен с кислород. Естествено с прясно масло мотора стана по-тих, но и това не е фактор - на газ (на място) не се чува и усеща въобще. Маслото явно е добро за "хладилника", защото днес сабале (и под 0-лата) успях да капна капка от разстояние - с предходното DXG 5W -30 опирах щеката в хартията за да остане на нея. И промяната в цвета му е нормална. Единственото което ме тревожи е липсата на половин щека, но в интерес на истината по коледните пътувания колата бе абсолютно пълна с хора и багаv, но не и по-бавна, та вероятно там си е заминала скоропостижно малка част от него - около 0.2 л за 1000 км. През другото време си е около 0.1 л. на 1000, а градско - без разход, но то е само около 500км от общия преход 3300 км - 53 мото часа..

Целта е държавните коли да не замърсяват. За нови нема пари, та поне за стикери.

Това е един изключително интересен артефакт, за който се сещам да разкажа поради това, че цял ден у нас ще се говори за посещението на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония. Става дума за прочутата плащаница, подарена от император Андроник II Палеолог на охридския архиепископ. Изработена е в края на XIII или началото на XIV век в Константинопол от двуслойна червена коприна, в която са втъкани близо 2 килограма златни и сребърни нишки. И освен че е сред най-прекрасните в света образци на византийския дворцов текстил, плащаницата има безценна историческа стойност. Защо? Един от отговорите се съдържа в надписа под изображението на ложето с тялото Христово. Императорската плащаница е използвана в богослуженията в „Света София“ в Охрид, но след като храмът е преобърнат в джамия през ХV век, е пренесена в друга охридска църква - "Света Богородица Перивлепта". Там през лятото на 1900 г. я открива и описва експедиция, водена от руския археолог Никодим Кондаков. С избухването на Първата световна война директорът на Народния музей в София Богдан Филов праща писмо до командващия българската армия ген. Никола Жеков с молба да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценно историческо наследство. В тази група е самият Филов и още двама бележити български учени - професорите Анастас Иширков и Йордан Иванов. Отрядът стига до църквата “Света Богородица Перивлепта”, където е плащаницата, и я пренася в София, заедно с други ценности, принадлежали на 750-годишната Охридска архиепископия. Най-дълго съществувалата българска църковна институция, както обичаше да уточнява покойния проф. Божидар Димитров. Бог да го прости, когато го видях за последен път, той ми разказа именно тази история. “Плащаницата, митрата и всички останали ценности са занесени в Народния музей, в старата Буюк джамия, където сега е Археологическият музей. За съжаление, малко след това идва Ньойският договор, съгласно който, клауза 126, ние трябва да ги върнем на страните, които са завзели нашата Македония”, разказваше Божидар Димитров. Затова съкровището е скрито. От 1925 г. то става законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и като че ли е забравено. Едва през 80-те години на ХХ век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националният исторически музей. И отново настъпва забвение. В наши дни плащаницата на император Андроник II Палеолог е изложена в НИМ. Макар и до днес в Скопие да се чуват възгласи, че им е открадната и трябва да им бъде върната, мястото на тази реликва е в България. Защо? Отговорът се крие в надписа. Щеше ли да оцелее през всичките тези години, ако беше останала там? Най-вероятно не. И защо? Отговорът пак е в надписа. На императорския дар за Охридския архиепископ под тялото Господне със златни нишки е извезано: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”. Пастирю на българите... Такъв надпис трудно би оцелял през последния половин век. Седем века преди това се е съхранил непокътнат, но най-новата история не би била благосклонна към него. Такива тъжни примери има хиляди. Но, за да разведря разказа, ще се върна пак към спомена от последната ми среща с Божидар Димитров. Разказвайки за плащаницата, с голям кеф професора ми описа как, всеки път като ходел в Охрид, тамошният владика все го питал: Божидаре, кога ке ми вратиш плащаницата? А той му отвръщал: “Дядо владика, на тая плащаница пише, че императорът я е дал на българския пастир. А волята на дарителя е свещена! Когато Охридската архиепископия се върне в Българската православна църква, ще ти я върна барабар с витрината, в която съм я сложил.” Да пожелаем успех на премиера ни в Скопие, но все пак нека не забравяме този малък детайл. Волята на дарителя е свещена! Георги Милков

Рамбо (USVO / SSO / 0W-30) "първа кръв". 3 месеца / 3300 км / "подробностите" съхнат.

Бе и аз покрай студовете имах питанка. Няколко студени сутрини при автоматичното обръщане от бензин на газ се появяваше някакво претрисане на мотора за 1 секунда, което си се усеща все пак. Обикновено момента познавам по това че звукът от мотора изчезва, защото на газ е по-тих, а и това се случва на един и същ светофар, на около 600 метра от вкъщи. Никой от описаните проблеми в темата не съм наблюдавал при моето BRC. Както и да е, оплаках се на моя газаджия, закачи я, провери си всичко и каза - Зиме понякога има аномалии, заради маслата в газта, лепнат клапани и т.н. Ще ти пусна малко презастъпване подаването на газ преди да "гаси" бензина. Вече втора мразовита сутрин симптомчето го няма, а и колата си върви и харчи нормално за кубатурата си. Аз от газови не разбирам (а и не искам да ми се налага) и едва ли мога да отговоря на специфични въпроси, но 1 отговор ми е достатъчен - Правилният и отзивчив майстор!

Връви си принцот из гората, пуща по нЕкоа друга стрела те така, за кеф, изрезва са душманската, а по едно време стига до нЕкакъв гьол. У тоо гьол - жа'бе. И жабата изведнъж изкрекала ма проговорила с човешки глас: - О, Принце, я са ма омагьосале! Цуни ма и ше са прЕвръна у красива принцеса! Позамислил са принца, поогледал са – нЕма никой. К'во пА толко? Цунал жабето. И жабето БАМ, сапреврънало у убава принцеса да откръшиш от нея! Ма бИла голА, що отдек 42 номер рокя у блатото? Фанал я принца ... па кат я почнал до една джанка... юс юс юс юс ... а отпредИ, а отзадИ, бе шА каже некой, че мандръсАл за последно. Седнал да си опчине, у т'ва време принцесата са пооправила и почнАла да мрЪнкя: - Ама кА така, що веднага мандръсанье? Не, че сА оплаквам, ама сватбата? На Принцът чА му изпаднал фаса от устата! Рипнал бръже нашио: - К'ва сватба ма оу откачената?!? И кат я пяснАл с опакото на ръката, принцесата паднала и сА превърнала пА у жаба! Погледал принцът, почесал са и я прибрал у джЕба си, па рекъл: - Еййй, бАаа таа сгодия, момче!

Живо и здраво да ти е, а и ти! Кучето скача според кубатурата.

Хамериканското Харви 3 се "пече", но по тяхна си рецепта. https://autoreview.ru/news/dlya-ameriki-gotovitsya-drugoy-krossover-honda-hr-v

1 зимно четиво, защото и зимата може да стопли - сърцата ни. ЩАСТИЕТО Е ДОБРО НЕЩО! ... Всичко започна, когато в двора ни се настани бездомно куче. Обикновен мъжки мелез. Кучето бързо свикна с двора и започна активно да защитава територията си от посегателствата на конкуренти. Тук, то си лежеше на топлият канализационен люк. Не се знае как щеше да завърши тази история, ако на сцената не беше излязъл още един герой ... Веднъж, като вдигнах очи от книгата си и погледнах през прозореца, първото нещо, което ми хваща окото е контейнера за боклук. В този момент покрай легендарния обект минаваше момче, близо до мястото където лежеше четириногия клошар. Обикновено момче, около десет годишно, от пететажната сграда отсреща. То спря до кучето. Кучето вдигна глава. За минута се гледаха мълчаливо. Момчето зарови ръце в джобовете си и извади нещо годно за консумация. Кучето скочи и размаха опашка. Прие лакомството, облиза ръката му и подскочи около момчето, канейки го да играе. Кое дете може да откаже? И сега те вече тичаха из двора, блъскайки се в снежните преспи. Звънлив детски смях и кучешки лай се сляха в едно. От всичко личеше, че двете същества са се намерили. Ето как имах късмета да видя епизода на тяхното запознанство, което по-късно прерасна в истинско мъжко приятелство. Сега дворът не ми се струва толкова сънлив! Всеки ден, когато чувах кучешки лай и момчешкия глас, поглеждах през прозореца. Приятелите се затичваха един към друг и се прегръщаха. Момчето винаги имаше лакомство в джоба си. След това играеха дълго време. И след това – трогателната сцена на сбогуването. Момчето тръгваше към къщи. Кучето го последваше. Момчето коленичеше, хващаше приятеля си за рошавата глава и му казваше нещо, сочейки празния прозорец. Всичко беше ясно без думи. Съжалявам приятелю, не мога да те взема със себе си, в дома не разрешават. Кучето накланяше глава с разбиране, и си сваляше лапата. Момчето влизаше във входа. Кучето изчакваше, докато приятелят му махнеше с ръка от прозореца на втория етаж и едва тогава се прибираше унил. Всичко това продължи две седмици. Просто не знам как да го кажа правилно - само две седмици или цели две седмици... В крайна сметка толкова много работи се случиха през този период. Видях кучето да защитава момчето от един насилник - тийнейджър, който беше пет години по-голям и с две глави по-висок. И когато едрият мъж замахна към момчето, кучето тръгна в атака. Помощ не беше необходима - агресорът срамно избяга. Видях как в един мразовит ден момчето извади едно одеяло и внимателно уви бездомния си приятел, предпазвайки го от студа. Гледах как кучето три дни лежа в снега под прозореца на момчето. А момчето гледайки го от прозореца му сочеше гърлото си. Каква радостна среща беше след три дни раздяла! И после пак раздяла и пак празен прозорец... Но един ден, когато нашите герои, както обикновено, тичаха из двора, аз подсъзнателно почувствах, че нещо се е променило. И със сигурност. На прозореца се появи фигура. Сложих си очилата. Да, женска фигура. Красиво младо лице, разпусната коса. Жената гледаше неподвижно щастливите приятели. Майката на детето, както разбрах. Тя притисна чело към стъклото на прозореца. Ясно видях грациозната ръка, вдигната към лицето ѝ. Тънките пръсти бавно преминаха по устните ѝ, после и по очите ѝ. Това сълзи ли бяха? Защо не… Появи се втора фигура. Строго лице, тежка брадичка. Жената се отдръпна от стъклото и отпусна глава на рамото на мъжа. Междувременно играта приключи. Дойде минутата на сбогуване. Момчето, както винаги, протегна ръка към прозореца... И се смути, когато видя родителите си. Бързо се сбогува с приятеля си и избяга вкъщи. Какво се случи след това? Усетих, че настъпва кулминация. Дали краят щеше да е щастлив и трогателен. А ако... Но дори не исках да мисля за друг вариант. На следващия ден получих отговор. Както винаги, в определено време се чу кучешки лай, звучен момчешки глас. Но към тях беше добавено и нещо ново. А именно – женски смях и плътен мъжки бас. Какво става там? Втурнах се към прозореца, като едва не го счупих с главата си. За първи път видях това семейство събрано. Баща, майка и син играеха на снежни топки. И между тях кучето, напълно зашеметено от радост, скачаше наоколо. Наистина... Е, да. На врата на кучето имаше чисто нов нашийник. Все пак краят се оказа щастлив. В това вече не се съмнявах! Имаше ли проблеми в това семейство или не? Не знам. Но оттогава ги виждам всеки ден заедно. Откакто се появи кучето. Играта свърши. Щастливото семейство тръгна да се прибира вкъщи. И сякаш решиха да позират, се обърнаха към мен. И аз направих снимка за спомен. Просто запечатах в душата си щастливите лица на хората и блажената муцуна на кучето. Така, че пазя този групов портрет в паметта си, като в семеен албум. И аз имам нещо общо с това`? Просто е. Щастието е хубаво нещо... Много хубаво нещо. И също така е добре, че винаги можеш да го споделиш! P.S. Авторът на тази история само веднъж се сдоби със скъпо чистокръвно куче. Всичките му други кучета и котки са бивши бездомни животни, прибрани от улицата, ранени, осакатени, просто самотни. Сега те са едно семейство. Отделяте време, за да си купите родословно, скъпо и модно кученце или коте. Огледайте се, колко самотни очи и сърца копнеят за щастие. Дайте им го! Александър Головкин