ceco_accord

Разход от 1л на 10К км си е норма за този мотор ако чат/пат се кара в червеното. Така бе с предното масло. Вчера скокнах до Софето, но през Петрохан + 60-тина км по северната дъга на столицата круизвайки със 120 км/ч. 6-така има сила и спокойно си върви в баира на 4-та с 2000 об/мин, на-5-а 120 са 2500 об/мин, та за 290 км в 2-те посоки нямаше разход. Фена в тея мотори сипва 5w40, но реших да пробвам 0w30. Ще го следя, а ако се запази тая тенденция, сигурно ще се върна на 5w30.

Маслото от Ато 24 не ми се струва прекалено старо. Налях го на 16.10. 2021.

Винаги е така. Силните личности с различно мнение са неудобни за корпорацията, а ако не са на ръководен пост са неплодотварни и зреещият конфликт е най-лесно решим с отстраняването им, макар това да е перспективно в ущърб на интересите.

@dandilov При мен е малко непредвидемо с километрите, но скоро ще капна първа капка и ще пиша. Не съм доливал още, но за около 2600 км (15% градско) / общо около 55 моточаса / 80 дни, липсва почти половината от щеката. Кюнците и моторът са сухи отвсякъде. Разход съм забелязвал само извънградско, сигурно заради изпреварванията в колоните. Принципно моторът си работи в първата 1/3-та от оборотния режим. Разход гориво се качи малко заради зимните гуми и гравитира около 12/100 газ извънградско - за тея км около 340л + 10л бензин. Така си я карах и с DXG-то, което даде разход 1.2 литра масло за 14 140 км с 2 доливания, а преди нужда от 3-то, налях новото.

Сега карам с Ravenol SSO 0 w30, а преди него с DXG 5 w30. При еднакъв стил на шофиране сегашното мотора го харчи повече, а е зима.

Лампата Имало един лекар, който бил много способен и всеотдаен и правел всичко възможно да излекува своите пациенти. Благодарение на него оздравявали хиляди хора, които били на прага на смъртта. И ето че един ден при него се явила Смъртта и му казала: – Виж какво, ти си наистина много добър лекар, но като спасяваш толкова хора от смъртта, нарушаваш равновесието в света. Предлагам ти сделка. От днес нататък, когато отиваш при някой болен, ще виждаш до главата му една лампа. По пламъка в нея ще разбираш дали човекът трябва да умре, или има още дни на тази земя. Слабото, гаснещо огънче ще бъде знак, че трябва да оставиш човека на мен. А ако гори силно и ярко, можеш да го лекуваш. И като гарант за нашето споразумение, ще ти оставя твоята собствена лампа. Нека бъде в теб, за да знаеш, че разполагаш със собствения си живот. Като казала това, Смъртта изчезнала. " Един ден наскоро след това извикали лекаря при тежко болно новородено. Когато влязъл при него, той наистина видял до главата на детето лампа, в която мъждукало слабо, едва забележимо огънче. Лекарят се замислил, но му станало толкова жал за майката и за младия живот на детето, че нарушил споразумението. Той взел малко масло от собствената си лампа и долял в лампата на детето. Огънят в нея се засилил и тя засияла. После се погрижил за бебето и си тръгнал. На другия ден отишъл в бедна колиба, в която живеело многодетно семейство. Майката била на смъртно легло, а около нея стояли притихнали седем деца. Лампата на жената светела толкова слабо, че всеки момент щяла да угасне. Прелял и на нея от маслото в своята лампа. И така, ден след ден, историята всеки път се повтаряла. Нито веднъж не успял да спази условието на Смъртта и всеки път доливал по малко от своята лампа. Минала една година и лекарят се разболял тежко. И когато погледнал към лампата на живота си, видял, че едва мъждука. Изведнъж до него се озовала Смъртта и казала: – Ти доста хитро ме измами и наруши нашето споразумение. Но ето че дойде и твоят час. Днес съм дошла за теб. Лекарят се озовал в отвъдното, в огромна зала, където били наредени много гаснещи лампи като неговата. – За теб има нов шанс – казала Смъртта. – Тъй като не пожали своя живот заради другите, сега ти е отредена специална награда – имаш право да си отлееш масло от всяка лампа, която виждаш тук, и да продължиш живота си с още много години. – Не, не желая да се възползвам – поклатил глава лекарят. – В такъв случай аз вече нямам власт над теб. Ти си свободен, защото, когато човек посвети живота си на другите, той е безсмъртен. "Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. " - Сократ

При мен, в гаража не стана сега и бе само на контакт. Хронология на снимките: Преди сверяване / след сверяване / след подтвърждаване. Тоест, нищо не се промени

1 от семейните физични закони: Когато жената "кипне", мъжът се "изпарява".

Относно часовника, за разлика от други Хонди на които при всяко палене се ресетва на 3:00 или 11:30 при мен / нас е просто 1 час напред. Първата снимка е на контакт, а втората след палене. Ръчният ми явно е минутка назад, но го сверих. Не съм ръчкал нищо.

Виж дали утре пак ще е верен?

И на други колеги / модели се е случвало и са писали че може да се промие.

И аз го видях, ама не ми е дерт. Часовник на ръката и в телефона ми стигат.

Земя като една човешка длан и някой да я защитава!

Макс добре го би, ама по празниците седнАх у седалката, да потренирам час/два за двубоя. Намерих точната кола и най-кратката писта и се фанах за воланя с педалите. Начии, тоа Хами е некво божество, сигурно си струва милионите. Условията са - серийна кола (AMG GT3 2016) и никакво пипане на заводските настройки + гуми racing hard. Ми аз дори златната обиколка 1:24:000 не мога да докопам с моето 1:24:884, а диамантената му е 1:22:965. Мерса въри прилично, ама не спира и не завива като Хонда. Вложил съм целио световен опит да го вкарам у виража и не успявам да му държа предната ос където искам. Спирам късно като Рьол с танц по спирачката, търся сцепление с волана като Льоб, помпя газта като Сена на излизане и нема сваляне на времето, ама нема а се давам - има още ваканция.

Хареса ми идеята първоянуарски да открия сезона (следколедно закривайки предишния), а човек не бива да си отказва! Та, благо да Ви е целогодишно, животът Ви на главен път (без дупки) да е, и целеустремено към върховете си да вървите, и дано 22-ра да не е "параграф 22"! Над временните облаци винаги има слънце, а над него е Онзи, дето ни праща предизвикателства, който в крайна сметка изсипа своята благодат, за да ми даде знак, че по вода ще ми върви. Приютих се в крайпътен хамбар а после спрях до един от офисите Му (казват че "сигналът бил по-силен) - да благодаря за днешния ден, в който файнъли слънцето проби. Насладих се на гледката от любимото си "почивалище" (преди последния байр надолнище), па се прибрах в цивилизацията кАлен, калЕн (и вече изсъхнал) след 50километровата си дажба.

Спокойно е при теб. Тук след слънцето е некаква драма. Ама това бе само визуална прелюдия към полунощно разразилият се пиротехнически екшън.

Момиченцето държеше в ръцете си две ябълки. Майка ѝ нежно и усмихнато попита малката си принцеса: – Скъпа, ще дадеш ли на мама една от двете ябълки? Момиченцето погледна майка си няколко секунди и изведнъж отхапа едната ябълка, сетне бързо и другата. На майката усмивката леко посърна, но се опита да скрие разочарованието си. Тя бе озадачена, че любимата ѝ дъщеря не иска да споделя с нея. Внезапно момиченцето протегна ръчичка с една от нахапаните ябълки и каза: – Мамо, вземи тази, по-вкусната е! Често, когато виждаме само цялостната картина, се объркваме относно истинските мотиви за действията на другия човек.

https://www.youtube.com/watch?v=3Uo0JAUWijM&list=RD3Uo0JAUWijM&start_radio=1&rv=3Uo0JAUWijM&t=5&t=11

Не остана!

Повярвайте на стария глупак. В моя живот проработи, ще проработи и във вашия! Хора от цял свят, където и да сте, аз знам, че не ви е леко сега. Аз съм старец, живея отдавна, и живея с оптимизъм. Обръщам се към младите. които са се отчаяли. Повярвайте ми. Четох, вече не помня къде, или в Стария Завет, или при Карлос Кастанеда, за един шаман. Била е засуха — умирал добитък, умирали хора. И шаманът казал: “Копайте ровове! Копайте ровове за дъжд!”. “Но дъжд няма!”. “Копайте ровове и ще има дъжд!”. Невярващите ще кажат, че това са глупости, но те избират в какво да вярват. Това е рационалното мислене въпреки че в наши дни то не работи. Необходимо е ирационалното, подсъзнателното! Когато бях малък, мечтаех да стана този, който съм сега. Може би имах видение, не знам. Изобщо не се надявах, но това, за което мечтаех, ми се случи. Сега и аз вярвам, че ние можем да сгъстяваме времето, да го притегляме към себе си. И мечти за бъдещето, като тези от рода: “О, аз ще направя нещо догодина”. Разберете, това не работи, утрешният ден не съществува, следващ час не съществува. Това е само предположение за възможност. Но ние можем да притеглим времето в настоящето, сега, директно в слънчевия сплит, в душата ни. Копайте ровове! Каквото и да сте замислили да направите, вярвайте в това, вярвайте в това, вярвайте в това. Ако не вярвате, преструвайте се, че вярвате. Действайте така, все едно вярвате. Ето в това е силата. Това е абсолютната сила. И тогава ще стане. Вярвайте на мен, на стария глупак. Проработи в моя живот, ще проработи и във вашия. Никога не се предавайте! Вярвайте, вярвайте, вярвайте! Агностик или атеист, който и да сте — това няма значение. Вярвайте, вярвайте, вярвайте! Както вярвам аз. Антъни Хопкинс

Това може и никога да не се открие. Има някъде хлабава връзка на клема, или студена спойка и може да се предизвика от амплитудни промени в температура, влажност или вибрация. Но трябва да се търси! Изпит акумулатор за денонощие си е голям консуматор. При мен самопроизволно сработваше релето за отваряне на багажника от бутончето на вратата и лампичката го бе изпила. След зареждане на акумулатора се наложи на другия ден да пътувам и той се отвори в движение няколко пъти. На 1 бензиностанция спрях да го затворя за пореден път и в тишината чух как си щтрака реленцето. В сервиза разтапицираха вратата и нищо не откриха, но от тогава не се е еб@вало, но и аз го държа блокирано от бутончето в жабката.

Това е принципно положение, но никога не се е отнасяло до агрегати които периодично се обслужват с консумативи на пробег или време. Лошото е че непросветените не правят разлика и всичко е "под общ знаменател" - докато колата връви, ни гъ барай.