ceco_accord

А до 2 години ще излезе и серийната кооперация от SONY / HONDA: Споделям го със синковеца, а той отговаря: - Прав беше. Ще дойде време да карам Хонда с джойстик, което не ме кефи много.

@inspektora За това няма рецепта. Като да си дириш гадже е. И всичко видимо да е наред, експлоатацията си показва. Перфектни са само новите, ама и това вече не е така. Светът се обърка, щото всеки бърка - я в кацата, я в преценките си. Вземаш "по любов", караш си живота и проблемите с нея са част от него. Решаваш ги, или решаваш друго.

Ти си супер - доста малко е. Под онези черни декорации по веждите се събира кал и държи влага.

Аз само подкрепих колегата по-горе, който уточни че рита на баир от 2 на 1 и с малка скорост.

Всички. Всеки с времето е понатрупал нещо.

Автомата пази мотора. Това е 1 от основните прюсове на АТ

Снимката на буталото в поста на Владо е от моя Сивик 6 / D14A3 / 410000 км. Колата не пушеше, освен в продължителен режим на моторна спирачка. ДВГ-то бе далеч по-чисто при реглаж клапани, просто гореше 1 л. масло на 2000 км. Предния собственик я купил от италия и я карал 10 години на газ, със Шел 10w-40, без да прави клапани - казали му у Враца че били хидравлични. След чистене и основен ремонт (тези бутала, но нови сегменти и маслообирачи) не пипа грам масло и се кара с 5w-30 в момента.

Дано замаже положението.

Бе има нещо гнило (тоз път в Япония). Бях и свикнал и като видих баир в който знаех че ще превключи от 2-ра на 1-ва, минавах в ръчен режим и ръгах първа, та тогава не риташе. Следващите ми хонда автоматици (конструктивно същите) не са правели така. Отдавам го на някаква калибровка, която после са променили адекватно.

Ее, ама това е за 100 метра градски преход надявам се? Моята по-високо от 20/100 не показва - да не ме стресира.

Като ти каже джамбазина - "Моторът не се чува как работи" - очаквай гореописаната звукоизолация.

НОВА ЕРА! Ако някой ден са фърла на електромобил, 1 Салонче ще ми легне на сърцето. Ако не, дано синковеца ме вози в такова. Има и ванче. Кефи ме връщането към темелите на бренда (По-малко за машината, повече за човека), както и актуализираният прочит на класическите Бертоне и Джуджаро дизайни от преди половин век.

-Госпожо, трябва да ви глобя, защото кучето е на предната седалка! - казва катаджията. - Но то е плюшено! - Породата няма значение!

Поне при мен бе така и от 2-те страни. По-скоро гние от конденз. Това е външната ламарина от задния калник до вратата - от вътрешната страна: Мината е с ръждопреобразовател: Арките на задните вежди гният заради тези гумени предпазители: После е обмазано с това: В кухините на купето и вратите (там дето се събират 2 ламарини отвътре), както и в праговете ползвах този спрей: Шлаухът му има накрайник с дюзички в 4-те посоки. Като махнеш пластмасовите прагове и откачиш предните подкалници (там се събира кал и гние), имаш достъп до праговете отпред и през отворите им отдолу, за да напръскаш и там. Външно за арките на калниците и праговете ползвах това: Стискам палци и твоята да няма много скрити поражения, и да минеш само с обработка и консервация.

Черните гумени предпазители в задните вежди ги махни и никога повече не ги слагай! Махни задните седалки и свали корите под задните прозорци. Кола гние отвътре навън, а от тук виждам че това петънце дето се каниш да кръпнеш, отвътре е 1 педя високо и стига до вратата.

100% същото и без последици приз годините.

И моят Акорд 6 / 2.0 АТ беше така - 11 години.

Миналият век, буксувайки на лед с много газ, леко се местех напред. В момента в който и двете гуми намериха сцепление, едната полуоска се скърши на две.

Колата ти е тръгнала, но върти гуми на място. Натискайки спирачката в този вомент спираш, но без спирачен път, защото нямаш такъв. Тоест от 30 км/ч рязко си на 0км/ч. Това си е удар.

Пакета фрикциони на всяка от предавките на нашия автомат е замяна на синхронизаторите в механичната кутия, каквато хондовият автомат всъщност е. Пакета поема разриката в ъгловите скорости в момента на превклъчването и от там стяга рязко тази предавка, а на останалите пакетите фрикциони са "отворени". Този удар се поема от конвектора, който е с отключен лок-ъп и приплъзва под средни обороти на мотора. Пакетите фрикциони не приплъзват когато предавката е включена и те разбира се са с нормална, или достатъчна дебелина на дисковете си. Ако са много износени, предавката пак работи, но и трябва някоя милисекунда повече за да вкара повече масло в пакета, което компенсира износването. Логично е - увеличен обем на камерата. В този момент, заради хидрото и повечето време, моторът се хорсира и все едно си натиснал съединителя на механична кутия и вкарваш горна предавка, цез да отнемеш от газта. Отделно, високите обороти на мотора качват по бързо масло в пакета и следва тласък, все едно пускаш рязко съединителя.

Стръмен наклон по хлъзгав терен с кола на предно предаване се катери далеч по-успешно именно на задна, защото: 1. Центърът на тежестта на колата малко се измества към двигателния мост - в случая долният. 2. Задна е по-дълга от първа. За другото не те разбрах - липсват ми явно препинателни знаци. Но ако питаш кога приплъзват фрикционите на определена предавка, то в нормални условия това се случва само при включването и. Ако рита, просто няма достатъчно налягане да ги стисне и сработват рязко при форсаране на мотора.

„Вчера един английски филолог ме попита: „Вярно ли е, че на български можете да употребявате прилагателните като глаголи, че можете да кажете например: „Небето синее“? „Да“, казах, ние можем да кажем: „Небето синее“. Той се усмихна и отвърна тъжно: „А ние с нашия изумително богат език не можем да кажем: „The sky blues“. И това беше повод да му разкажа за преградата, в която вероятно всички преводачи от български са се сблъскали, за онова, което е може би най-голямото богатство и очарование на българския език – глаголните времена. Тези наистина невероятни глаголни времена, които определят не само времето на протичане на действието, но и разстоянието на действащото лице от него – били ли сте там, когато действието е протекло, или не сте били там. Всичките ми европейски преводачи, някои от които с великолепна квалификация, издъхнаха при опита да преведат онзи стар български гробищен надпис: „И да те е имало, пак те е нямало“. Да не говорим за музиката на фразата, за нейната неземна усмихваща се тъга, нито за огромната мъдрост. Просто се вслушайте в това „ло“ – „И да те е имало, пак те е нямало“. На кой език, на френски, на немски, на италиански или на английски можете да преведете това наистина съвършено звучене на мисъл и дума?” Георги Марков