Класация

Още малко…..

Има малко новини покрай моя проблем - смених ламбда сондата с нова Denso, имаше подобрение, но не оправи проблема. Все пак като че ли старата е била 'мудна' и сега реагира по-бързо. Тримовете все още бяха високи, пак свети P0171. Днес реших пак да експериментирам с газта - изхарчих цялата бутилка, ресетнах DTC (заедно с тримовете) и покарах 10км. Има огромна разлика, тримовете са по-стабилни, пак високи, но стоят под 10%. Май е от това, ще покарам по празниците и ще видя дали ще се нормализират и те. Нямам обяснение какво се случва, дали компютъра на газпа бара по ECU-то и нещо размества, не знам. Ако потвърдя на 100% че е от тъпата газ, ще я изкубя в първия свободен ден, защото не мога да я търпя вече.

едва ли ще се повтори но и бях сам на пътя

@Plevelcho Този мотор е венецът на дизелите на VAG . Великолепен агрегат! Дано не е последния ... А по отношение на скоростта, искрено те съветвам да не правиш повече такива експерименти, освен на високоскоростните германски магистрали.

Прибра се - на 4 колела - оцелял е.

"Знаете ли откъде идват онкологичните болести? Много години съм изследвал хора с рак – душевния им живот, житейските им ситуации – и мога най-отговорно да кажа: един от корените на тази страшна болест е непростена обида или обида към самия себе си, т.е. чувство за вина. А знаете ли, че всеки човек за един ден хиляди пъти се разболява от рак и хиляди пъти оздравява? Раковите клетки, т.е. погрешните, болните, враждебните към организма клетки, се раждат непрестанно. Но организмът веднага ги разпознава и ги пресреща с боен отряд клетки камикадзе, сиреч специални клетки, чиято задача е да го бранят. И те веднага овладяват положението. Едни от тях са левкоцитите. Тези клетки извършват необходимото и загиват с чиста съвест. Но ако има пробив в имунитета… Като железни материалисти вие все още не виждате връзка с обидата. Нали? Няма и да я видите, ако сте на мнение, че тялото живее отделно от своята основа – душата. Но те живеят заедно, въпреки вашето незнание. Затова на всяко състояние на душата ни отговарят абсолютно материални биохимични процеси във физиологията. Мисълта е материална! Чувството е материално! И така, обидата, състоянието на недоволство, на потиснатост, на нелюбов, предизвиква процеси, които рязко намаляват имунитета – защитните функции на организма. И тогава започва неудържимо размножаване на клетките нарушители. Сега ясно ли ви е?“ Мирзакарим Норбеков

ЧАРЛИ ЧАПЛИН Е ЖИВЯЛ 88 ГОДИНИ! ТОЙ НИ Е ОСТАВИЛ ЧЕТИРИ ИЗЯВЛЕНИЯ: 1. Нищо не е вечно на този свят, дори нашите проблеми. 2. Обичам да ходя под дъжда, защото никой не може да види сълзите ми. 3. Най-изгубеният ден в живота е денят, в който не се смеем. 4. Шест от най-добрите лекари в света...: Слънце Почивка Упражнения Диета Самоуважение Приятели. Пазете ги във всички етапи от живота си и се радвайте на здравословен живот... Ако видите луната, ще видите красотата на Бога... Ако видите слънцето, ще видите силата на Бога... Ако видите огледало, ще видите най-доброто Божие творение. Така че повярвай. Всички сме туристи, Бог е нашият туристически агент, който вече е определил нашите маршрути, резервации и посоки... доверете му се и се наслаждавайте на живота Животът е просто пътешествие! Така че живейте днес! Утре може да не е утре. Утре може и да няма, живей днес!

ква ли ръчна има неговия Ванкиш или Кулинан интересно сигур хваща само с Мобил....

Благодаря ви за помоща,колеги! Оказа се бушонът от снимките.

Ами около 30к, искам кола която не е CVT и не е с турбиниран двигател

Тази година снегът във Варна беше два пъти в неделя и един път в понеделник.

Сияна. Едно от многото загинали деца на тази държава и единствено за семейството си. От татко и: Това е моята Сияна! Единственото ми обичано и гледано с много любов дете. Сияна беше прекрасна! Мила, добра и много красива. Нея вече я няма. Завинаги остана дете, само на 12 год. Уби я ТИР. Умря в мъки, по най-жестокия начин в ръцете на баба си на път за болницата. Толкова и беше писано да остане на тази земя. Убия я и държавата или липсата на такава. За мястото на катастрофата са подавани десетки сигнали до АПИ. Не са взети никакви мерки. Вчера по същия начин се обърнал друг ТИР. За радост без жертви. Докато снимаме с bTV Новините друг камион занася и за малко не ни помита и нас с екипа. Чист късмет! Според АПИ и мишките, които го населяват проблем няма. Дядото на Сияна главен пожарникар Георги Ламбев! Един от най-добрите в Плевен, спасил десетки хора на същия този път се бори за живота си в болница. С натрошен череп и почти без ръка. Същата ръка, с която вадеше и спасяваше хора. Каква ирония само. И да оживее Георги няма да иска да продължи. Защото обичаше внучката си повече от всичко. Както и ние нейните родители. Водача на ТИРа дори не е слязъл да помогне. Стоял в кабината, после пил кафенце. Не бил виновен. Линейката идва може би след час. Не зная. Но когато и да е дошла е нямало шанс за живот за Сияна. Водача си тръгва освободен от полицията. Благодарение на Окръжния Прокурор на Плевен го задържат. Повдигат му обвинение по най-лекия състав! Абсолютно грешно! По този състав може да се измъкне и без да лежи в затвора. Призовавам прокуратурата незабавно да промени обвинението си и да поиска от съда постоянен арест. Незабавна оставка на УС на АПИ!!! Сивия кардинал на АПИ да я поиска! Няма да ви оставя на мира! Ще го направя заради Сияна! Нямам какво да губя и не ме е страх от нищо! Вече загубих всичко! bTV, Новините на NOVA Прилагам сигнал и отговор от АПИ! Моля споделяйте! Докладът: Отговорът на държавният "орган": Инж. Йордан Вълчев – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Образование: Инж. Вълчев е магистър инженер от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност „Пътно строителство“. Дипломант е в специалност „Безопасност на пътното движение “. Професионална кариера: От 20 ноември 2023 г. е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Има над 22-годишен опит в проектиране на пътища, мостове и кръстовища в България, Великобритания, ОАЕ и Ямайка, както и 15-годишен опит в строителния надзор на пътни инфраструктурни обекти в България и чужбина. Работил е по строителния надзор на участъци от скоростния път Мездра – Ботевград, АМ „Струма“, АМ „Хемус“, АМ „Тракия“, Западната дъга на Софийския околовръстен път, изграждането на парк „Възраждане“ в гр. София и др. Инж. Вълчев има над 10 години опит в сферата на транспортното моделиране в градска среда и в безопасността на пътното движение. Понеже виждаме жертвите в медиите, но не и отговорните за това лица! Понеже сме пътували по тези трасета - знаем в какво състояние са! Понеже всички ние СМЕ следващите потенциални потърпевши! Поне желание да имаме и натиск за промяна на безделието? По-нежелана държава няма да получим - искаме си нашата! Позорно е някой да ни "такова" майката / децата / родата! КОЙ Е ???? Ще се намери, и "да биде съден по делата си"! НАРОДЕ - "тука ли си - там стой" ?! Дал ли си отбой, или имаш своя ВОЙ?

Волво няма форум от няколко години, за съжаление! Всички пишат във фейсбук, а нивото на комуникация няма да коментирам. Собственик съм на две волва и ми липсва форум, като този на хонда. Затова повече чета тук

ДЖЕК (ЛОНДОН) Кръстих го така, защото, първо, беше потомък на овчарско куче и огромен сив вълк, водач на глутница. И второ, съдбата му беше трудна, но той успя не само да оцелее... Той беше доведен при мен от собственика, който, след като продаде къщата си, се премести в града. Новите стопани поставили условие - да премахне това ужасно куче със зъл поглед от двора. И как да изглеждаш по друг начин, когато от раждането си, три години винаги е бил на верига и е нямал представа за друг живот. И така, бившият собственик го доведе при мен и ми предложи да си купя евтин пазач за охрана на територията. Изглеждаше наистина заплашително. И аз платих. Но не и за пазач. Имах друго на ум. След като донесох огромното сиво-кафяво куче в къщи, аз го поставих в ъгъла на коридора и го помолих да изчака, докато отида до хладилника за месо. Джек се скри в един ъгъл и не поглеждаше към месото. Той не беше свикнал и дори не можеше да си представи, че това парче е за него. Той изръмжа срещу мен и оголи огромните си зъби. Натиквайки му парчето месо в устата, аз му обясних, че от сега той винаги ще яде така, обръщайки предизвикателно гръб към него и седнах в един фотьойл. Малко сиво коте, наскоро взето от мен от улицата, играеше в ръцете ми. И изведнъж!... Хлапето, леко измяучи измъкна се от ръцете ми, претърколи се и падна на лапите си до Джек. Скочих искайки да хвана хлапака, но нямах време. Малката сива топка скочи и увисна на дясното ухо на Джек, стиснала го с всички сили с острите си зъбки. Изпъшках. Струваше ми се, че сега кучето-вълк, което е прекарало целия си живот на верига, ще разкъса котето ми на парчета за тая наглост. Изкрещях и затворих очи от ужас. Отворих едното си око и погледнах със страх... Джек първо се опита да види кой е този малък, който виси на ухото му, а след това се отпусна на пода и внимателно извади малката сива бълха с дясната си лапа. Той внимателно притисна котето с лапа и внимателно го разгледа, след което облиза носа му с голям розов език. Котето размаха лапи и се опита да ухапе ужасното куче по носа. Джек нададе тих стон и започна да ближе малкия наглец. Той дори не погледна в посоката на голямото парче месо. Беше любов. Джек ме погледна с очи, пълни с тъпо удивление и непознато досега чувство - любов. Месото не го интересуваше. Така Джек се превърна от бурен пазач в грижовна майка на най-милото същество на света за десет минути. Котето спеше, хранеше се и винаги беше до своя кучешки приятел. Когато Муля порасна и се превърна в голям луксозен красив котак, при него дойде булка от улицата. Приех я в семейството и вече щях да ги стерилизирам и двете, но, за съжаление, мислих твърде дълго и закъснях. Родиха се три сиви котенца. И Джек се грижеше за тях заедно с тяхната котешка майка. Съседът. Това е просто съсед. Има хора, които мразят всички наоколо. Такъв беше той. Предупреди ме, че ако някой от любимците ми влезе в имота му, ще го застреля. Един ден, въпреки всички предпазни мерки, които взех, котетата прескочили през оградата и се озовали в двора на съседа, като изяли отровното месо, поставено близо до оградата. И Муля и котката им се притекоха на помощ, а съседът. Съседът, излезе от къщата и ги застреля с пистолета си. Качих се върху оградата и видях трите малки изкривени телца и двете възрастни котки, които умряха на място от изстрелите. Съседът, смеейки се, хвърли телата им в двора ми и обеща да застреля и моя Джек. Взех котките си и се обърнах, Джек седеше до мен. Той видя и чу всичко. Погледнах го в очите. Бяха празни. Това бяха очите на вълк, прекарал три години на верига. Имаха решителност и злоба. - Чакай, чакай, Джек. Чакай, моля те, помолих го аз. Дай ми само две седмици и ще се оправя сам. Моля те! Знаех, че ако Джек отмъсти, тогава от съседа няма да остане нищо, освен парчета, разпръснати из двора. Тогава ще застрелят кучето, а мен ще вкарат в затвора. Така че ситуацията не беше добра. Погребах котенцата и техните родители под голямото дърво, което растеше в имота ми. Сега Джек прекарваше цялото си време там. Той лежеше на гроба на приятелите си и ми се стори, че брои дните. Той имаше свой собствен план. Джек ме погледна с мрачен поглед изпод широкото си чело и повдигайки горната си устна, оголи огромните си зъби. След това, свеждайки голямата си глава до самата земя, нададе такова ръмжене, че косата ми настръхна. Нямаше изход. Така, че наруших закона и публикувах тази история със снимки и адреса на моя съсед във всяка социална медия и уебсайтове, в който можах. На какво се надявах, не мога да кажа. Може би, съседът просто да се премести. На следващия ден в къщата се почука. Беше адвокатът на съседа. Ругаейки заплаши със съд за публикуването на адреса на клиента му. След него в двора влезе висока възрастна жена заобиколена от няколко човека. Тя изслуша съседа и се представи като основател и доживотен лидер на Фондация за спасяване на животните. С нея беше и юристът на фонда. Адвокатът на съседа изсъска и излезе от дома ми. Дадох на високата жена записа от охранителната камера от къщата ми. Тя винаги беше насочена към моя двор и беше заснела всичко, което се беше случило. Жената го изгледа на лаптопа си, как котенцата изядоха отровното месо и умряха в ужасна агония. Тя пребледня и поиска да изключим звука. Поблагодари ми и си тръгна. На следващия ден започнаха демонстрации близо до къщата на съседа. Отсреща през пътя беше поставен огромен банер със снимка на отровените котенца и втори на самия съсед. Адвокатът му ги късаше и ги изхвърляше, но членовете на фонда бяха по-добри. Тогава през нощта съседът отряза огромния банер с газова горелка. На следващия ден при него дойдоха хора от градската управа и му обясниха, че трябва да възстанови всичко за своя сметка, иначе ще му бъде наложена забрана върху имота му. Накратко, съседът полудя и криейки се от демонстрантите, се прибираше в къщи късно през нощта. Аз не го съжалявах. Пред очите ми бяха изкривените телца на трите котенца и моята простреляна Муля. Всяка вечер разказвах на Джек, който никога не напускаше гроба на котешките си приятели, за моите постижения. Той се мръщеше и ми показваше страшните си зъби. Явно не е мислил нищо добро за начините на човешкото отмъщение. Или по-скоро той просто не ми се довери за такъв важен въпрос като отмъщението за приятелите му. На следващия ден го нямаше. С ужас си помислих какво щеше да се случи. На другата сутрин се звънна на вратата на вече празната ми къща. Влезе шефът на фонда. Тя: - Искам да ти покажа нещо. Между другото, къде е вашето куче? Въздъхнах тежко. – Ясно - отговори високата жена и отвори лаптопа. Загледах се в екрана. Имаше запис от камера за наблюдение на един от пътните мостове в града. Ясно се виждаше как кола се движи по този мост късно през нощта, а след това отляво нещо, което приличаше на голяма сива топка, летеше във въздуха като куршум, блъсна се в лявото странично стъкло на колата и влетя вътре. Колата зави рязко вдясно, проби оградата и падна от моста. - Вашият съсед и жена му - кимна тя към екрана. - Разследването установи, че става въпрос за нападение от бесен вълк. Да, така. Обхвана ме апатия и мъка. Последният ми приятел на тази земя, моят Джек беше мъртъв. Жената ме погледна и каза: – Всичко свърши. Но не се разстройвайте. Това видео вече го няма. Имам единствения екземпляр. Парите, нали знаете - и тя се усмихна - могат да направят много и понякога могат да помогнат на добрите хора. Когато кучето ти се върне - и жената ми намигна - а то със сигурност ще се върне, тогава му дай това. И тя извади един вързоп от чантата си. Беше прясно месо. - Заслужава си го. Но нищо не съм казала и нищо не съм направила. Тя се приближи до мен и ме целуна по бузата. Останах сам и постепенно вярата ми, че моят Джек ще се върне, избледняваше... Но седмица по-късно... След седмица той се върна. Гладен, опърпан и някога красивата му козина беше одрана и цялата във валма. Прегърнах муцуната му и го погледнах в очите. Бяха празни. - За тебе една добра леля ти донесе това. Изтичах до хладилника, извадих месото и го сложих пред Джек. Той ме погледна и започна да дъвче студеното месо... Седнах на полагащото ми се място на дивана пред телевизора. Вече бях уговорил среща с ветеринарен лекар, който познавам, и той беше на път за нашата къща, за да помогне на моя Джек. Но тогава... Но тогава една малка сива топка избяга от ръцете ми. Вчера го взех на път за вкъщи. Надявах се, че няма да съм толкова самотен. Сивата топка се претърколи до Джек, скочи и заби малките си остри като игли зъби в дясното му ухо. Джек изръмжа от изненадано и скочи. Изкрещях и затворих очи от страх. А когато ги отворих... Когато ги отворих, видях, че Джек лежи на пода и ближе едно малко нахално коте, което лежи по гръб и маха с лапи. То се опита да ухапе Джек по носа, а той... Изскимтя радостно и обърна пухчето с дясната си предна лапа, а то скочи и го захапа за лапата. Джек вдигна голямата си красива глава и ме погледна. Очите му блестяха от радост. Приятелят му се беше върнал. Няколко минути по-късно лекарят пристигна. Не видя ужасен и одран вълк, а най-милото куче, което си играеше на пода с едно коте. - Е, къде е нашият пациент? – попита докторът. - Това ли е кучето? - и той посочи вълка. - Джек Лондон му е името - отговорих аз. - Да, добре? - изненада се докторът. - Готино. Хайде Джек, да видим какво имаме тук?... . ОЛЕГ БОНДАРЕНКО

Малко развитие по темата: Почти всеки ден отварям стъклата и люка (но не докрай) със комфорт модула още преди да стигна до колата. След като започне климатика да духа студено затварям стъклата и люка със бутоните. Никакъв проблем до сега. Миналата седмица обаче след като отворих с копчето докрай (auto), не можах да затворя. Отново с ключето затворих няколко сантиметра и люка тръгна. Този път ресет не се наложи да правя- всичко си работеше нормално. Може би в края се получава някакво заклинване, защото откакто напръсках куплунзите с контактен спрей не съм имал проблеми. Гресирах малко релсите с грес за спирачки. Качвам снимки къде трябва да пробиете кората ако ви се случи да не се затваря люка и трябва да се затваря ръчно. Така няма да се налага откопчаване на кората. Разстоянието е приблизително около 12 сантиметра от двата предни ъгъла на задния плафон.

Потвърждавам колеги, накарах гада да светне макар и само за 3-4 секунди.. толкова у Холандията 😁 но пък се успокоих! 🤩🥳

Тук има маниаци на маслата, някой може да го е срещал, аз не съм... Таа, те дълго търсят най-върховото масло, стигат до молекулярно ниво в проучванията си, като са сигурни, че четиримата собственици преди тях са подхождали по същия начин и трябва да продължат традицията...