Класация

@Rakeem Човекът, за който говориш, е TomNJ - Клик Изключителен професионалист и много земен човек. Имах възможността лично да общувам с него в един друг форум.

Слагаш на неутрална преди да правиш каквото и да е, и си дърпаш ръчната. Подпри колата с нещо да не тръгне. Изключваш акумулатора да не светне нещо . Вдигаш колата и от страната на шофьора отстрани има капак върху скоростите. Махаш капака и отвиваш стария датчик, на два болта се държи. Преди да вкараш новия трябва да го центрираш с един луфтомер, така че резките да си пасват. Гледай луфтомерът плътно да влиза в процепите за да е всичко точно. После в обратен ред сглабяш и си готов.

Наистина имам чувството че тук се пише на база знания и инфо, но без да се вниква в попитаното. Както и да е. Живял съм в "далечният север". Там техниката не се гаси в зимните месеци. Горива - дал Бог. Ако се гаси е или заради належащ ремонт, или заради обслужване, или ако спи в топло хале, което е рядкост, а ако се ползва спорадично, под картера палят огън. По новата техника (на 40 и по-малко години) си има за маслото отоплителна система. А стартер се ползва за палене само в топло време - през останалите 8 месеца повечето ДВГ се палят със сгъстен въздух. Просто любопитни факти - да разредим атмосферата.

В крайна сметка я рециклирах при Слави от Мотобокс, препоръча ми го вместо да взимам нова китайска за същите пари. Цена - 250 лв.

Още от едно време, народът беше казал: "Купи си Фият, да береш яд." ...но ти си знаеш... 🙂

Да кажем така. Има основно два типа естери, използвани в маслата. Диестери и полиол-естери. Като цяло имат сходни работни х-ки, но разликата е в това, че полиол-естерите са значително по-устойчиви на обратната реакция с вода при високи температури. Тоест трудно се разлагат обратно на киселини и алкохол. Диестерите са евтини, а полиол-естерите са скъпи. Преди години, между 2016 - 2018 ако не се лъжа, гледах в руския форум, отработки на Амсойл Сигничър Серии 5W-30 (мали, колко добре го написах на кирилица ) Та тогава ми направи впечатление колко бързо му се срива TBN-а на това масло. При начален TBN=12,5 имаше доста отработки с TBN около 5 - 6, само след 5000км пробег. С доволен % градско, но не си спомням колко. Питам сега, какви ли естери са използвали Амсойл в техните "топ" масла? Та им даваха периоди на смяна, на по 12 000 - 20 000 мили, и/или една година? И Ravenol не знам какви слагат. Но при Ravenol не се сещам да съм попадал на подобен срив, на TBN-a. Искам да кажа,че няма как да знаем какви естери съдържа дадено масло, тъй като и производителят не ги съобщава в msds-а. Но иначе биват рекламирани със съдържание на базови масла V-та група, естери, и т.н., и т.н. О.к. добре, но може да е кон, а може да е магаре... Пак ще тегли каруцата, но конят е по-издържлив. Няма лошо, освен цената. Няма да разядат двигателя. Само всеки трябва да си има едно на ум, все пак, дали не плаща за кон, пък получава магаре. ... щото магарето трябва да се разпрегне по-рано...

Естерните масла не са нашия начин на употреба ,палиш сутринта 5-6 км до работа и гасиш .Това е смърт за маслото ,алкилираните нафталини са далеч по-подходящи .Лошото е ,че няма голям избор на масла с AN . Аз в момента имам в картера 1 литър 10W60 4T Elf Moto Race(изцяло PAO) 2 литра Eni i-sint 0W30 (PAO + 12%POE) и 1.5 Shell Helix Ultra 5W40 (GTL) Обикновено правя две смени в годината ,ранна пролет -март/април и късна есен октомври/ноември .Вадил съм масло и на 4000 хил. км или под 200 моточаса.🙂

Благодаря ти! Точно за тази тема говоря, макар че и в The bobby is the oil guy съм чел доста от него.

Направи едно обслужване на стартера и ще започне да пали много по-добре.

Взимай, няма с какво да те изненада. Ако тук вече са заскрапени, в САЩ си ги карат още и имат силен афтърмаркет пазар за тия коли.

Е да де! Ако е от P на R - най-вероятно НЯМА никакъв проблем. Просто грешен начин на паркиране на автоматик. Ако е от D на R - може и да ИМА проблем. А може и да няма. "Очите на страха са големи!".

Имаш проблем с майстора. Тия клапани и датчици не са проблемни, ако датчика казва че няма масло значи няма, той за това е там. В тек гарнитура с цедката, и цедката на VTC (i vtec/ванос или там кво се води) се водят филтри на тези коли и се сменят като консуматив. Удари по картера/вдлъбнатини също е възможно да намалят дебита на маслото което се качва нагоре. За това тия двигатели трябва да се карат с тънки масла и да ги пипат хора където знаят как работи тоя модел двигател и тогава няма да имаш главоболия а само ще сменяш масло и ще караш.

Винаги има решение ,опитай да измериш нивото 10-15 минути след загасяне на ДВГ. Пропан-бутана е гориво,което отделя пара при изгаряне ,също така е с най- високо съдържание на сяра от останалите -бензин,нафта,метан. Когато колата се кара на къси,градски разстояния маслото не се подгрява до 100 градуса и този конденз не може да се изпари. Водата е с по-голямо относително число от масло,нафта,бензин ....утаява се на дъното на картера.За това и когато се взимат проби за анализ ,маслото тря е горещо и се изчаква да се отече част от него и се пълни . Сяра + вода = на сярна кислина ,което е смърт за всяко масло особено естерно базирано . За това и коли на пропан-бутан се карат с mid saps и се сменя по-често . Сега задача за форумците,всеки който е карал кола с АГУ и медни тръби е откривал черна,мазна дубстанция във филтъра на клапана или на течната фаза .Някой знае ли какво е ? 🙂

Преди да купя CR-V-то, се бях мераклисал точно за C-HR. Отидох да огледам една и се разочаровах от тясното пространство за пътниците на задните седалки. Отвън изглежда повдигната, височка, а като седнах на шофьорската седалка, колкото и да я регулирах, все едно си седях в civic-a - на ниско. Тези фактори моментално надделяха. Като сложим и високата цена - отказах се веднага. Отидох да си взема старо, високо и здраво, но на половината цена на C-HR-a. E, разходът за бензин, на CR-V-то е доста по-висок, но ще го избия от разликата в покупната цена. Пък и комфортът е несравнимо по-голям.

Кой е огромният кораб на снимката? Това е най-големият плавателен съд, строен някога в България – прочутият танкер „Хан Аспарух”. Със своя тонаж от 100 000 тона, дължина от 244,5 м и ширина от 39 м, той действително е бил нещо впечатляващо. Казвам „бил”, защото него отдавна го няма, но да караме подред. В периода на Израело-арабските войни от 1967 г. и 1973 г., Суецкият канал е затворен за 8 години – от 1967 г. до 1975 г. Това повишава рязко търсенето на огромни танкери за петрол в целия свят. Стимулирани от тази ситуация, тогавашните ръководства на България и Полша решават да си сътрудничат и да строят във Варна гигантски танкери. Към онзи исторически момент Полша има богати традиции в корабостроенето и произвежда много добри двигатели, а България вече е придобила инженерен, технически и кадров потенциал да проектира и строи големи кораби във Варненския кораборемонтен завод. Планира се българите да изградят голям брой големи съдове, но през 1975 година Суецкият канал е отворен и търсенето на подобни гиганти пада. Полша преразглежда споразумението, отказва се от танкерите и бъдещият „Хан Аспарух” е достроен за нуждите на нашия търговски флот. Важна подробност е, че „Хан Аспарух” е създаден по българския проект „606” на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Т. Попов. Пуснат е на вода на 24 март 1976 г., а държавният флаг е издигнат на 3 ноември 1977 г. Както често става при нас българите, оценките за създаването на този кораб са раздвоени. За едни експерти той е „звездният миг на българското корабостроене”, за други е символ за „безумните строежи и грандоманщината на тоталитарната власт”. „Хан Аспарух” има тъжна участ. През 2001 г. на кораба избухва пожар, а през 2003 г. е продаден за скрап в Индия, тъй като не отговарял на новите изисквания танкерите да имат двойно дъно. И все пак ако излезем извън полето на вечните пререкания, не можем да не отдадем дължимото на българските работници и инженери, успели да проектират и построят такова грандиозно плавателно средство. Едно от доказателствата, че България може поне да се опитва да стане истинска морска държава, стига да иска. Защото морските държави не се броят по броя на шезлонгите и коктейлите на плажа, а по това доколко технологично и организационно могат да се възползват реално от морските простори. Нашето море може да е много повече от туризъм за два месеца и половина. Елементарна истина, която вероятно сме забравили.

Проблемът е, че "радиото", си черпи едни 0,02 - 0,03 А за поддържане на паметта (настройките). Ако не е заводското, може и повече. + 0,02А на имобилайзера и алармата = 0,05А. По-важното е, че с годините се изпарява вода от електролита. Нищо, че акумулаторът е "неослужваем". Изпаренията излизат през клапанната системка за повишено налягане на клетките. Особено през лятото, когато и електролитът се загрява от външната температура. В резултат: 1. Нивото на електролита пада. 2. Елементите на клетките остават без електролит в горната си част, което намалява полезната им площ, а от там и капацитета на акумулатора, и стартовия ток. 3. Гъстотата на електролита се изменя в широки граници, в зависимост от зареждането и околната температура. Това води до: - Повишена гъстота на електролита при заряд = разрушаване на активната маса на клетките, което причинява намален капацитет в началото, и окъсена "мъртва" клетка накрая. - Понижена гъстота на електролита при продължителен разряд и недозаряд = сулфатизация на клетките, което причинява намалена контактна площ на електролита с активната маса на клетките, намален капацитет и не достатъчен стартов ток за стартиране на двигателя. Лечение: 1. При "мъртва" клетка - закупуване на нов акумулатор. 2. В останалите случаи - доливане в клетките само и единствено на дестилирана вода до нормално ниво и веднага пълен заряд на акумулатора. Използването на съвременни зарядни устройства с функция "десулфатизация" е за препоръчване! При "необслужваемите" акумулатори се пробиват отвори отгоре на всяка клетка, долива се дестилирана вода до норма и се затапват отворите с тапи и подходящ киселинно устойчив силикон. Съвременните акумулатори се правят с разчет на живот колкото да си изкарат гаранцията! Джонсън Контролс са купили правата на почти всички европейски производители и налагат собственият си принцип "Купи, хвърли, купи". Ето защо само ще си мечтаем за онези монтански акумулатори, които изкарваха по 7 години в коша на колата без да се пипат. За успокоение мога да кажа, че ако си доливате и зареждате акумулаторите до пълен заряд всяка пролет и всяка есен, и то с качествено зарядно, може да "откраднете" още някоя година животец за батерията. Оригинални акумулатори на Honda има в http://www.coxmotorparts.co.uk . Ако ползвате габко за доставка, излизат на прилична цена и с 3 години гаранция.

Не е точно виц, ама не се сещам, къде на друго място да го споделя. Спирам на светофара зад Опел Комбо (ван), и - Я, има две изгорели крушки отзад! Седя си зад него, и започвам да броя крушките: - габарит - 4 + 2 на номера - спирачка 2 + 4 на третия стоп - задна - 1 - мъгла - 1 - мигачи - 2 Дотук - 16 бр крушки само отзад. Викам си - а отпред? - габарит - 2 - мигачи - 2 + 2 странични - фар - 2, или 4? - мъгла? - 2 Значи ... тая кола има 24, или 28 крушки общо само отвън?!