DAN_DAN

Слагам го тук, макар, че не е виц.

Алуминия има гадното свойство да запича. Аз в такива ситуации съм постигал успех по следния начин: Нагрява се пробката, след което рязко се охлажда с вода и така 2-3-4 пъти. По този начин алуминиевия окис, който се е вклинил в резбата на пробката се отлепя от нея и развиването става по-лесно. Разбира се най-добре и безопасно е нагряването да стане с индукционен нагревател, но ако няма такъв, може да се нагрее с малка оксиженова горелка, като се внимава огъня да не отива към алуминия. И понеже темата малко кривна в страни, за да не съм съвсем офф. Наскоро си мислех да сменя течността на съединителите на двете Хонди, че не съм го правил, ама сега се разколебах.

Розов пеликан на морска гара Варна.

На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт изследовател българският гражданин майор Георги Иванов. Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия. Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява. Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята.При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР. Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута. Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията – Крумово, филиал на НВИМ.

"Богат съм, защото светът е пълен с идиоти!" Салвадор Дали

В Япония няма Ден на учителя. Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота: - Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате? Изненадан от въпроса ми, той отговори: - Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза: - Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си. Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: - Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза: - В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник. Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям. Рустам Бисенев

Един сладък пример за това как резултатът неочаквано, след много обрати, точно като във футболен мач, става равен…! 2:2!!! https://www.facebook.com/watch?v=989587936486752&locale=bg_BG

Помниш ли детството с лимонаден вкус, когато канехме момичета на блус?! Помниш ли в дискотеката онази тръпка да доближиш момиче с плаха стъпка?! Да усещаш пулса на кръвта си млада в бавния ритъм на рок балада!? Да подадеш ръка с мила покана, по - уязвим от жива рана. Да усетиш дланта й, треперещ лист и погледа, докосващо чист. Да танцуваш с нея, дъх до дъх, обгърнат от парфюмен лъх. Да я държиш, сякаш ваеш скулпторна творба, свела глава като плачеща върба. И да казваш без думи, само с очи, че вместо блуса, любовта ти звучи... Че Металика пеят само за вас и изразяват неизразимото на глас. Ей, това си е за жал, ако никога и никъде не си го изживял. Ако никога без устни не си още целувал непозната, с която си танцувал. Автор: Петър Донкин

Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества с почтени да се мерят, да е в бардак девическата чест и ученият, унизен, да проси, и ситият под маска на злочест, и много често болен здрав да носи, и доблестният – в хорските крака, и правият да си криви душата, и словото с намордник все така, и правдата – слугиня на лъжата. Изчезнал бих, но как така в калта сама да изоставя любовта? Уилям Шекспир 1564-1616

"Ти виждал ли си пенсиониран орел да седи в гнездото си и да чака децата му да го хранят? Не, не си виждал! Няма и да видиш... Орелът лети високо, в небето... до последно...умира и..." ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

@Tokio Ако това се отнася за мен, аз съм отговорил на поста на колегата @Angelov_88 чийто пост е от вчера. Сиреч, коментирал съм в деня на запитването. А колкото се отнася до автора на темата, може и да си е решил проблема, ама изглежда никой не е разбрал.

https://www.facebook.com/reel/1410029943768059

"На гроба ми не слагайте вода! На оня свят не искам да се мия. И ако възкръсна нявга от пръстта, ще бъде само, за да се напия!" Пеньо Пенев

Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, еби им майката на другите и гледай ти да си добре. Еби им майката на другите и в себе си утеха намери. И ако в себе си утеха не намериш, еби си майката и ти! - Пеньо Пенев

Балада за BG джигита Не кола, а археологическа находка, вътре джигит с тежкарска походка. Облечен в анцуг, пазарска кройка, горд собственик на BMW Тройка. Убеден, че е най- големият пич, щом кара каруца с тунинг кич. Убеден, че когато колата подгони, не важат гравитационните закони. Убеден, че настъпи ли газ, на трета, вече е излитаща в космоса ракета. Убеден, че Бог му е навигатор и може да кара като авиатор. Убеден, че е безсмъртен и без страх, другите да дишат след колата прах. Убеден, че пешеходните крачки спират по- бързо от спирачки. Убеден, че ако кара смело, ще скрие произхода от село. Убеден, че е достатъчно тарикат да надхитри патрулката на КАТ. Убеден, че 20 минути подраняване е по- ценно от живот и нараняване... Убеден, че нищо не може да го спре, дори на цената някой друг да...умре... Жалко..., но това не е просто мит, а до болка реален бг. джигит. Автор : Петър Донкин

Вонящите тръби на Лондон Вероятно сте минавали покрай тях, вървейки по улиците на Лондон. Те са железни колони, които приличат на стълбове на улични лампи. Много хора ги подминават сякаш са незабележими. Става дума за stink pipes – вонящите тръби – впечатляващ архитектурен спомен от Викторианската епоха. „Вонящите тръби“ служат за отвеждане на газовете от канализационната система. Проектирани през 19-ти век, те предотвратяват натрупването на вредни газове като метан, амоняк и сероводород, които се събират в канализацията. Макар да имат практическа функция, много „вонящи тръби“ имат впечатляващи орнаменти.