DAN_DAN

Розов пеликан на морска гара Варна.

На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт изследовател българският гражданин майор Георги Иванов. Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия. Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява. Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята.При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР. Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута. Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията – Крумово, филиал на НВИМ.

"Богат съм, защото светът е пълен с идиоти!" Салвадор Дали

В Япония няма Ден на учителя. Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота: - Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате? Изненадан от въпроса ми, той отговори: - Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза: - Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си. Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: - Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза: - В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник. Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям. Рустам Бисенев

Един сладък пример за това как резултатът неочаквано, след много обрати, точно като във футболен мач, става равен…! 2:2!!! https://www.facebook.com/watch?v=989587936486752&locale=bg_BG

Помниш ли детството с лимонаден вкус, когато канехме момичета на блус?! Помниш ли в дискотеката онази тръпка да доближиш момиче с плаха стъпка?! Да усещаш пулса на кръвта си млада в бавния ритъм на рок балада!? Да подадеш ръка с мила покана, по - уязвим от жива рана. Да усетиш дланта й, треперещ лист и погледа, докосващо чист. Да танцуваш с нея, дъх до дъх, обгърнат от парфюмен лъх. Да я държиш, сякаш ваеш скулпторна творба, свела глава като плачеща върба. И да казваш без думи, само с очи, че вместо блуса, любовта ти звучи... Че Металика пеят само за вас и изразяват неизразимото на глас. Ей, това си е за жал, ако никога и никъде не си го изживял. Ако никога без устни не си още целувал непозната, с която си танцувал. Автор: Петър Донкин

Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества с почтени да се мерят, да е в бардак девическата чест и ученият, унизен, да проси, и ситият под маска на злочест, и много често болен здрав да носи, и доблестният – в хорските крака, и правият да си криви душата, и словото с намордник все така, и правдата – слугиня на лъжата. Изчезнал бих, но как така в калта сама да изоставя любовта? Уилям Шекспир 1564-1616

"Ти виждал ли си пенсиониран орел да седи в гнездото си и да чака децата му да го хранят? Не, не си виждал! Няма и да видиш... Орелът лети високо, в небето... до последно...умира и..." ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

@Tokio Ако това се отнася за мен, аз съм отговорил на поста на колегата @Angelov_88 чийто пост е от вчера. Сиреч, коментирал съм в деня на запитването. А колкото се отнася до автора на темата, може и да си е решил проблема, ама изглежда никой не е разбрал.

https://www.facebook.com/reel/1410029943768059

"На гроба ми не слагайте вода! На оня свят не искам да се мия. И ако възкръсна нявга от пръстта, ще бъде само, за да се напия!" Пеньо Пенев

Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, еби им майката на другите и гледай ти да си добре. Еби им майката на другите и в себе си утеха намери. И ако в себе си утеха не намериш, еби си майката и ти! - Пеньо Пенев

Балада за BG джигита Не кола, а археологическа находка, вътре джигит с тежкарска походка. Облечен в анцуг, пазарска кройка, горд собственик на BMW Тройка. Убеден, че е най- големият пич, щом кара каруца с тунинг кич. Убеден, че когато колата подгони, не важат гравитационните закони. Убеден, че настъпи ли газ, на трета, вече е излитаща в космоса ракета. Убеден, че Бог му е навигатор и може да кара като авиатор. Убеден, че е безсмъртен и без страх, другите да дишат след колата прах. Убеден, че пешеходните крачки спират по- бързо от спирачки. Убеден, че ако кара смело, ще скрие произхода от село. Убеден, че е достатъчно тарикат да надхитри патрулката на КАТ. Убеден, че 20 минути подраняване е по- ценно от живот и нараняване... Убеден, че нищо не може да го спре, дори на цената някой друг да...умре... Жалко..., но това не е просто мит, а до болка реален бг. джигит. Автор : Петър Донкин

Вонящите тръби на Лондон Вероятно сте минавали покрай тях, вървейки по улиците на Лондон. Те са железни колони, които приличат на стълбове на улични лампи. Много хора ги подминават сякаш са незабележими. Става дума за stink pipes – вонящите тръби – впечатляващ архитектурен спомен от Викторианската епоха. „Вонящите тръби“ служат за отвеждане на газовете от канализационната система. Проектирани през 19-ти век, те предотвратяват натрупването на вредни газове като метан, амоняк и сероводород, които се събират в канализацията. Макар да имат практическа функция, много „вонящи тръби“ имат впечатляващи орнаменти.

Тардиграда (Водна мечка - Tardigrad ). Често се казва, че хлебарката е най-издръжливото същество на планетата, което може да оцелее дори при ядрен взрив. Оказва се обаче, че има и по-големи сървайвъри от нея. Запознайте се с безспорния лидер - водната мечка. Независимо от названието си тя не е бозайник, нито е голяма. Известни още и като тардигради, тези миниатюрни същества могат да си прекарват щастливо дните при най-екстремни условия. Те са над 1000 вида и се срещат както във високите планини (над 6000 м), така и на дъното на океаните (под 4000 м). Сварете това едномилиметрово създание, замразете го, изсушете го, изложете го на радиация като след авариите в "Чернобил" и "Фукушима", взети заедно, и то пак ще живее 200 г. след това. Водните мечки, най-едричките от които достигат едва 1,5 мм (повечето са между 0,3 и 0,5 мм), издържат на температури, близки до абсолютната 0 (минус 273 градуса по Целзий), както и на плюс 150 градуса. Понасят над 1000 пъти по-висока радиация от тази, която може да убие човека и повечето други животни на Земята. При експеримент с облъчване от 570 000 рентгена загиват около половината от тардиградите. Смъртоносната доза за човека е 500 рентгена. Количеството на водата в телцето на тардиградите може да варира от 80 до 3%, поради което те са колонизирали и най-сухите пустини. Уникалното безгръбначно може да оцелява едно десетилетие без храна и вода и е единственото, което лети без скафандър в открития Космос. Учени от Европейската космическа агенция пратили през 2007 г. в Космоса на борда на кораба "Фотон М3" два вида тардигради - Richtersius coronifer и Milnesium tardigradum. Корабът бил изведен в обрита на 270 км над Земята. После чрез специално устройство водните мечки били извадени в открития Космос. Така те били поставени в условията на вакуум и подложени на космическа радиация. Част от тях били облъчени също с ултравиолетови лъчи, които в Космоса са 1000 пъти по-силни, отколкото на Земята. Всички тардигради се намирали в състояние на анабиоза. След 10 дни в Космоса част от тях се върнали към нормалното си състояние. И макар че според учените ултравиолетовото излъчване било вредно за тях, те оцелели. Тяхното ДНК се увреждало, но по някакъв начин след това се възстановявало. Ако бъде разкрит механизмът, по който генетичните увреждания биват премахнати, това би довело до откриване на революционни методи на лечение. Но освен че оцеляват във вакуум, водните мечки издържат най-голямото налягане в дълбините на океаните - около 6000 атмосфери, което е 6 пъти повече от налягането в най-ниската точка на Марианската падина. Колкото и да се старае, дори най-коварният отровител не може да се справи с животинките, тъй като те са устойчиви на повечето токсични вещества благодарение на имунната реакция, наречена "химиобиоза". Погледнати под микроскоп, тардиградите приличат на къси дебели гъсеници с осем крачета, завършващи с 4-8 закривени нокътчета. Тялото им е разделено на четири сегмента плюс глава. Първото от тези създания било открито през 1773 г. от германския зоолог Йохан Аугуст Евраим Гьоце. Именно той му дава името водна мечка, след като го описва така: "Малко животно, притежава необикновен строеж, най-много прилича на миниатюрна мечка." Няколко години по-късно италианският биолог Лазаро Спаланзани го нарича тардиграда, което в превод означава "ходещ бавно". То наистина се придвижва с около 2 мм за минута. Невероятната издръжливост на водните мечки се дължи най-вече на тяхната способност да изпадат в анабиоза - състояние, в което жизнената им дейност става почти неуловима, тя е едва 0,01% от нормалната. В лабораторни условия тардиградите са оставали в това състояние 8 г., след което отново са възстановявали главните си функции. Най-невероятният случай е на мъх, изсушен преди 120 г., в който били открити водни мечки, които не само оживели, но и се размножили. Когато влизат в анабиоза, тардиградите се дехидратират - губят почти изцяло водата в организма си. Тя се заменя с особен вид захар - трехалоза, която водните мечки синтезират. Този вид захар се държи като вид антифриз, като предпазва клетъчната структура. За да се допълни защитата, тардиградите се свиват в микроскопични восъчни топчета, възпрепятстващи изпаряването. При нормални условия животинчето се връща към живот за време от няколко минути до няколко часа. Водните мечки се хранят главно с клетки на водорасли и мъхове, затова количеството им е най-голямо именно в природна среда с мъх и лишеи. В 1 г изсушен мъх се срещат хиляди от тях. Заради огромната издръжливост на водните мечки учените допускат, че днешните им представители може да са потомци на микроскопични пришълци от далечни планети, дошли на Земята преди милиони години.

В случай, че не сте знаели… Чарлз О'Риър беше човекът, който засне невероятния пейзаж на известния фон на Windows XP, а той беше закупен за 1 милион долара, за да се използва от компанията Microsoft. Най-гледаната снимка в света е Bliss (Блаженство). Ето историята на снимката, която беше тапет по подразбиране на системата в продължение на толкова много години. Кадърът е направен на 24 юни 1996 г. ,а хълмът се намира между областите Напа и Сонома в Калифорния до магистрала 121. Снимката е напълно естествена, без обработка. Всъщност единствената промяна във версията, която се вгражда в Windows XP, спрямо оригинала е махането на далечния малък силует на летящ орел, който е бил едва видим. О'Риър не прави снимката специално за Microsoft. Пейзажът му е харесал и е решил да го увековечи.