DAN_DAN

"Една вечер той се появи на вратата ми - мокър, кльощав, пребит, уплашен до смърт, бял, без опашка и кривоглед котарак. Пуснах го вътре и го нахраних. И той остана. Научи се да ми се доверява. Но един ден един приятел, когато ми дойде на гости го прегази в двора. Веднага занесох при ветеринаря това, което беше останало от него. Ветеринарят каза: "Шансовете са малки, ето ви тези таблетки, които трябва да му давате, гръбнакът му е счупен, но той е бил чупен и преди, и незнайно как е зараснал. Погледнете снимките, по него са стреляли, има останали сачми в тялото, някой му е отрязал опашката. Ако оживее, никога няма да може да ходи." Прибрах котарака вкъщи. Беше едно много горещо лято. Сложих го на пода в банята. Дадох му вода и храна с таблетка в нея, но той не докосна нито храната, нито водата. Тогава намокрих с пръст устните му и започнах да му говоря. Не се отделях от него и му говорех непрекъснато, галех го нежно, а той в отговор ме гледаше със светлосините си кривогледи очи. Минаха дни. И изведнъж той помръдна от мястото си. Пропълзя с предните си лапи (задните му отказваха). Добра се до леглото си и се изтегна на него. В ушите си чух фанфари, които известяваха тук, в тази баня, а и на целия град, за една възможна победа. Беше ми мъчно за котарака - аз също бях наранен от живота, не толкова много, колкото той е бил наранен, но все пак немалко. Една сутрин той се изправи и на четирите си лапи, веднага падна и ме погледна въпросително. Казах му: "Можеш". Той се опита отново и отново, ставайки и падайки няколко пъти, и накрая, можа да направи няколко крачки. Залиташе като пиян, задните му крачета не искаха да се движат, но той падаше, почиваше си малко и отново се надигаше. Останалото го знаете: сега той е добре. Пак си е кривоглед и вече почти без зъби, но котешката му ловкост се върна, а и особения му поглед, който притежаваше, не се изгуби. Когато давам интервю, обикновено ме питат за живота, за книгите ми, а аз се навеждам, вдигам моя кривоглед, безопашат, прострелян и прегазен котарак и казвам: "Ето, погледнете". Но те не разбират и питат отново: "Казвате, че сте повлиян от прозата на някого?", "Не!" -казвам аз и показвам котарака - "На мен ми влияе това, което се случва около нас! Например това! Или това! Или това!" Разтърсвам котарака и го вдигам високо, почти да тавана, но той е спокоен, той ме разбира. И с това интервюто приключва. Но понякога аз се чувствам горд, когато виждам снимки в списанията: ето това съм аз, а това е моята котка, на снимка, на която сме двамата заедно. Котаракът знае, че това са глупости, но все пак от това ни става по-леко и на двамата." Чарлз Буковски "Историята на един упорит кучи син"

Ако през студените месеци намерите "мъртъв" таралеж, не го погребвайте, не го изхвърляйте в кофа за боклук. Никой не иска да види мъртво животно в двора си или на пътя, но това може да е таралеж, който спи зимен сън в продължение от ноември до март. Обикновено копаят дупки, за да останат в безопасност, но имаме все по-малко зелени площи, храсти или гори и става все по-трудно да намерят безопасно място, където да прекарат зимата в сън. Някои могат да влязат в дворовете ви, търсейки безопасност и топлина, за да заспят зимен сън, някои са толкова изтощени от търсенето, че в крайна сметка заспиват на различни странни места като крайпътни улици или тротоари. Когато са в хибернация, сърдечната им честота и общото функциониране на тялото се забавят доста, като начин за пестене на енергия, което може да обърка човек че таралежът е умрял. Във всеки случай, ако видите неподвижен таралеж, уверете се, че е на безопасно и топло място и че може да издържи 5 месеца. Ако намерите таралеж в двора си или някъде на улицата, направете дупка в картонена кутия и на сухо, безопасно и тихо място, за да може да прекара студените месеци там. Таралежите са застрашен вид, напълно безобидни са и много важни в нашата екосистема. Ядат бръмбари, охлюви, жаби, гущери, змии, включително отровни. Също така унищожават миши гнезда. Не се страхуват нито от пчели, нито от оси. Таралежът може лесно да унищожи гнездото на стършели и да изяде обитателите му, игнорирайки ухапванията им. Учените отдавна са забелязали имунитета на таралежите към силни отрови, включително ухапвания от усойници. Този феномен на антидот все още не е известен на учените. Бъдете наясно, когато видите таралеж през студените месеци. Не ви коства нищо да помогнете на толкова крехко животно. Нека бъдем добри с животните!

@islandia Мога да дам координати на човек във Варна който се занимава с рециклиране на фарове и монтаж на LED лампи. Крушките които предлага са много високо качество и светят брутално, разбира се без да заслепяват насрещно движещите се при правилна настройка на фаровете. Лично аз съм ползвал услугите му за три автомобила и съм много доволен. Има си и сайт с всички продукти които предлага и цени, но не знам дали мога да го обявя на всеослушание тук, да не излезе, че правя реклама. Ако все още проявяваш интерес, пиши на лични да ти дам координати.

Снимка на m/v ‘Bremer Banken’, на път към Ландскруна, Швеция. Той е първият кораб с автомобили Volkswagen Beetle (бръмбар), наричан в България ‘костенурка’, който отива там през октомври 1961г. Автомобилите били изцяло покривани със защитна вакса наречена космолин. ‘Cosmoline‘ е търговска марка инхибитор на корозия, восъкоподобна вакса на петролна основа, отговаряща на военния стандарт на САЩ, MIL-C-11796C клас 3. Тя е вискозна когато е прясно нанесена, има лека флуоресценция и се втвърдява с течение на времето при излагане на въздух. След доставката, дилърите почиствали колите с парочистачки, като парата била генерирана от размесена вода с керосин. Няма данни за получени рекламации за ръжда, включително и за автомобилите експортирани до Америка през Алантика. От архива на Фолксваген

Кой е огромният кораб на снимката? Това е най-големият плавателен съд, строен някога в България – прочутият танкер „Хан Аспарух”. Със своя тонаж от 100 000 тона, дължина от 244,5 м и ширина от 39 м, той действително е бил нещо впечатляващо. Казвам „бил”, защото него отдавна го няма, но да караме подред. В периода на Израело-арабските войни от 1967 г. и 1973 г., Суецкият канал е затворен за 8 години – от 1967 г. до 1975 г. Това повишава рязко търсенето на огромни танкери за петрол в целия свят. Стимулирани от тази ситуация, тогавашните ръководства на България и Полша решават да си сътрудничат и да строят във Варна гигантски танкери. Към онзи исторически момент Полша има богати традиции в корабостроенето и произвежда много добри двигатели, а България вече е придобила инженерен, технически и кадров потенциал да проектира и строи големи кораби във Варненския кораборемонтен завод. Планира се българите да изградят голям брой големи съдове, но през 1975 година Суецкият канал е отворен и търсенето на подобни гиганти пада. Полша преразглежда споразумението, отказва се от танкерите и бъдещият „Хан Аспарух” е достроен за нуждите на нашия търговски флот. Важна подробност е, че „Хан Аспарух” е създаден по българския проект „606” на Института по корабостроене във Варна с главен конструктор инж. Т. Попов. Пуснат е на вода на 24 март 1976 г., а държавният флаг е издигнат на 3 ноември 1977 г. Както често става при нас българите, оценките за създаването на този кораб са раздвоени. За едни експерти той е „звездният миг на българското корабостроене”, за други е символ за „безумните строежи и грандоманщината на тоталитарната власт”. „Хан Аспарух” има тъжна участ. През 2001 г. на кораба избухва пожар, а през 2003 г. е продаден за скрап в Индия, тъй като не отговарял на новите изисквания танкерите да имат двойно дъно. И все пак ако излезем извън полето на вечните пререкания, не можем да не отдадем дължимото на българските работници и инженери, успели да проектират и построят такова грандиозно плавателно средство. Едно от доказателствата, че България може поне да се опитва да стане истинска морска държава, стига да иска. Защото морските държави не се броят по броя на шезлонгите и коктейлите на плажа, а по това доколко технологично и организационно могат да се възползват реално от морските простори. Нашето море може да е много повече от туризъм за два месеца и половина. Елементарна истина, която вероятно сме забравили.

12 октомври 1492 г. е краят на Средновековието. Известният мореплавател Христофор Колумб открива Новия свят. На 3 август 1492 г. италианец на име Христофор Колумб и 90 моряци потеглят на път с флагманския кораб „Санта Мария”. Още два кораба – „Ниня” и „Пинта”, го следват. Плават на запад. Минават три дълги месеци. Моряците, изнурени и болни, заплашват да поемат на изток, за да се завърнат. Колумб ги насърчава, убеден, че те ще открият пътя на подправките на Изтока. На 11 октомври в 10 часа вечерта Колумб забелязва светлина. „Пинта” продължава да плава и донася вестта, че светлината е всъщност на сушата. Призори на следващата сутрин – 12 октомври – корабите акостират. Христофор Колумб и екипажът му очакват да видят коренните жители на Индия и да бъдат представени на хана – техния велик водач. Затова смятат първите хора, които виждат, за индийци. Слизат на брега, облечени официално, коленичат и благодарят на Бога, че са стигнали живи там. От местното население научават, че островът се нарича Гуанахани. Колумб го кръщава Сан Салвадор и незабавно го обявява за испанско владение. Когато акостират на друг остров – сега наричан Куба – те смятат, че са стигнали до Япония. След три последователни пътешествия Колумб продължава да бъде в неведение. Умира богат и известен, но така и не разбира, че е открил земя, за чието съществуване са подозирали малко хора. Колумб е спрял на остров, който сега е причислен към карибската група. Това е бил или остров Уотлинг, или Гранд Търк, или Самана Кей. През 1926 г. остров Уотлинг е преименуван на Сан Салвадор и признат за първата открита земя на Новия свят, припомня посолството на САЩ в София. Напоследък обаче възразяват на това твърдение. Трима души от Маями, щата Флорида, са основавали движение, което иска остров Консепсион да бъде признат за острова, забелязан от хората на Колумб, на който те акостират. Това противоречие все още не е намерило своето решение. Минават векове, през които това откритие бива отбелязвано много рядко. Дори и континентът носи името не на Колумб, а на италианския мореплавател Америко Веспучи. През 1792 г. в Ню Йорк е организирана церемония в чест на Колумб и му е посветен паметник. Скоро след това град Вашингтон официално е наречен Окръг Колумбия /Кълъмбия/ и става столица на Съединените щати. През 1892 г. в началото на авеню „Кълъмбъс” /Колумб/ в град Ню Йорк е издигнат паметник на Колумб. Същата година на Изложението на Колумб в Чикаго са показани макети на трите кораба на мореплавателя. Ако Христофор Колумб не беше роден в Италия, американците можеше и да нямат Ден на Колумб. Горди със своя съотечественик, на 12 октомври 1866 г. нюйокчаните от италиански произход организират първото честване на откриването на Америка. На следващата година още италиански организации от други градове подготвят за тази дата банкети, паради и танци. Когато италианците от Сан Франсиско отбелязват 12 октомври през 1869 г., те го наричат Деня на Колумб. През 1905 г. Колорадо става първият щат, който отбелязва Деня на Колумб. През последвалите десетилетия това служи за пример и на други щати. През 1937 г. президентът Франклин Рузвелт официално обявява 12 октомври за Ден на Колумб. От 1971 г. насам този празник се чества на втория понеделник от месец октомври. Макар че е общоприето да се смята, че Христофор Колумб е първият европеец, открил Новия свят на двете Америки, все още има известни спорове относно това твърдение. Според някои изследователи и поддръжници на други пътешественици, преди да бъде открита от Колумб през 1492 г. Америка е била открита от древните скандинавски викинги и странстващите ирландски мисионери. Това противоречие вероятно никога няма да бъде разрешено в угода на всички, но все пак през 1992 г. бе отбелязана 500-годишнината от откритието на Христофор Колумб.

Поклон пред паметта на големия Кирил Маричков! Почивай в мир!

Благодаря @ceco_accord, писах на лично.

Все още не, има набелязани бройки по обяви в София и Пловдив, ама няма кой да иде да ги погледне дали въобще стават за нещо.

Хелуин наближава.

При този автомобил, ако изгори подгревна свещ, чека светва. Въпреки това имя вероятност някоя свещ да е здрава, но да не загрява на върха си а малко по към корпуса и тогава струята гориво впръскана в цилиндъра не може да се загрее достатъчно, за да се възпламени. Но това е малко вероятно, по скоро опитайте преди да запалите автомобила да направите следното: Давате на контакт и изчаквате лампата за свещите да изгасне, изключвате от контакт, отново включвате на контакт, изчаквате лампата за свещите да изгасне и тогава стартирате двигателя. А най-добре и закачете една диагностика да видите какво ще покаже, на живи данни гледайте корекцията на дюзите.

Грешката е моя, сега видях, че има и снимки от България. На снимки биват и двете, ама малко надвишават бюджета.

Както са казали колегите по-горе всичко е в ред, важното е да не капе/тече в купето. А това под радиатора най-вероятно е напръскано от някоя локва.

Благодаря @ceco_accord, ама гледам, че в обявата пише очакван внос. Ако не сме купили докато пристигне, може да се възползвам от предложението. Между другото, знам, че и твоята "Легенда" е "Холандка". Та какво ти е мнението за автомобил от там, предвид почти непрестанните валежи в "Ниската земя".

Здравейте колеги, Решили сме в семейството да се сдобием с още една Хонда, а именно Сивик, осма генерация. Тази: https://www.cars.bg/offer/66969ac035ef733c33029df2 ми хвана окото от снимките, но съм се нагледал на таралясници които са перфектни на снимки, а на живо са пълна трагедия. Та молбата ми е, ако някой е ходил да гледа въпросния автомобил или е имал вземане даване с автокъща MUGEN BROTHERS в Пловдив, да сподели мнение. Благодаря предварително.

Първи парадокс на термодинамиката - отваряш вратата на фризера, изваждаш заскрежена бутилка ракия, сипваш, отпиваш и се сгряваш.

Кацнал на един хълм.

Мъжете в командировка са нищо пред жените на фирмен банкет.

По случай световния ден на туризма, 27 септември.