Jump to content

ceco_accord

Почетен член
  • Content Count

    9300
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    379

ceco_accord last won the day on February 5

ceco_accord had the most liked content!

Community Reputation

4159 Master

5 Followers

About ceco_accord

  • Rank
    Legendary
  • Birthday 09/29/1969

Profile Information

  • Кара
    3.5 Black & White 1.5
  • Пол
    Мъжки
  • Място
    Монтана

Recent Profile Visitors

14402 profile views
  1. 7 февруари 1900 година - умира Капитан Петко Войвода! 300 битки и 33 куршума в тялото за България... Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил.. "Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България." „Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов
  2. Бензин в кръвта - колко добре казано! Метафоричен, но и красноречив израз, нещокато "бръмбари в главата" и "въгарец в задника". Да почна от "началото си": Според майка ми (и напук на цялата очакваща рода), първата дума която съм изрекъл е била кола. Не помня къде и какво съм видял, нито кой е казал че така се нарича. Явно това е било първото нещо, което ми е направило достойно впечатление на тази планета, та да проговоря. Първият ми откъслечен спомен за детски (черно бял) филм е как на едно кръстовище спират 4 коли и шафиорите им хвърлат зарче, за да реши кой след кого да мине. Гениален ЗДП, стига да няма "сърди човече". Вече проходил, когато пресичахме кръстовище, чаках да се появи някоя (да, тогава колите бяха рядкост), за да минем зад нея и вдишвам с пълни гърди. Онази миризма бе / е незабравима - "парфюм за мъже". Жалко че колите станаха милиарди и това замърсява, та стигнахме до катализаторите. Да шофирам мечтаех откак видях приятел на вуйчо ми да кара и ни вози във Волгата си (синя ГАЗ - 21). После разбрах че трябва да чакам дузина години, за да взема книжка - трагедия! В автобусите винаги се возех отпред, а ако се бяхме качили в навалица се отскубвах от мама, но тя знаеше че може да ме намери отпред, до шофьора, подпрял се, или седнал на капака на двигателя - ако някой помни старите Шкоди, или Чавдари. Откакто държа лист и молив съм рисувал коли. Обичам персоналното. Почти на всяка мога да поискам екстериорни промени (по моя си вкус), но това вече си е "лично мое извращение" както се казва. Обичах да си карам и разглобявам количките, да ги "тунинговам" с пластелин, или да си дялкам свои от калъпите сапун на баба. Не бяхме заможни, но имах чашони с автомобилчета, които в 1 отвратителен за мен ден (от яд че "кога ще порастнеш"), подарих на съседско момченце. В малките класове, баща ми работеше в сервиз за лесовози - камиони за превоз на дървени трупи. Чаках с нетърпение да се окаже дежурен по уикенди и празници, та да хвана автобуса през тайгата, и да ида, па да зяпам, и да се цапам. Средношколски учих за монтъор, курсовете изкарах на 16, но книжката дадоха на 18. Вкъщи почна ежедневна препирня кой ще кара семейната Шкодичка. В "гладните" 90-те отидох студент, бачках в 1 автосервиз, "пипал" съм какво ли не, но някак "не се оказа моето". Сигурно за това карам Хонди. Има в тях хармония и харизма + инженерно изкуство. Взех диплома, намерих си работа по специалността, почти веднага взех и пари на заем от шефа си, та си купих Бялата "микровълнова" от подписа си. Олекна ми. Толкова много години - дълги години чакане! Свърши се! Имах прдължение на тялото и същността си. Следва продължение:
  3. Вдигнатите рамена отслабват пружините им. Иначе със спрей бива.
  4. Пуу, чудно ти се получава! Дай 1 такваз жена и на мен. Моята не обича да пътува и доста провлачва тръгването. Последните години и казвам че искам да тръгнем с 2 часа по-рано от желаното за мен време, защото и аз не обичам да бързам.
  5. Тъкмо и ДВГ-то ще позагрее. Нямам против да чистя. Това е нещо като рядка сезонна прелюдия към шофирането. Просто се появи интрига как да закрия и чистачките.
  6. Тук язовирът ни е "над главите" и леко смекчава времето. Беше около 0-та и даже слънце имаше. Иначе не бих, ама и немАх търпение да тествам.
  7. Лек тест с 1.5л. нямаше нищо. VID_20230206_165720.mp4 VID_20230206_165805.mp4 petal_20230206_170743.mp4
  8. 0.8% отговорили - от 125 видели. Сега ще погледнат пак - да видят кой какво е писал. Нахвърлял съм някои мисли - ще ги подредя, па изложа, защото обикновено човек като споделя, му се изяснява и на него самия.
  9. Имам вариант да лепна друго парче долу и да е над капака, но нямам в момента подходящ материал. Но ще е нещо в "този дух". Всяка идея има нужда от "отлежаване" и градивна критика. Пиша те рецензент.
  10. Ще се радвам на по-красиви изпълнения. Аз, ей тъй - само за проба на концепцията. Идеята подарявам - на всеки който има предно стъкло с чистачки.
  11. На 28.01 минах да го видя. Сигурно твоят ЖИП му беше "изпълнил" гаража?
×
×
  • Create New...