Класация

Според този сайт , който министерството публикува излиза че колата ми е на 1 500 000 км. https://public-eis.rta.government.bg/public-vehicle-check/vin-check да вярвам ли, или не!!!!!!!!

Ако всяка държава има такава система, манипулациите по километража ще могат да се хващат безотказно. Италия също има, но е по регистрационния номер на автомобила (тарга). Нашата по VIN е по-добра, защото VIN-а е един и същ през целия живот на автомобила, а регистрационните номера се сменят. Говори се общоевропейска система, която да обединява данните от всички държави от ЕС, ама засега е сладка приказка. Това, което са направили в БГ е най-доброто, което може да се направи на ниво отделна държава, така че нека да признаем, че поне един път държавата се е справила добре. Затова по-горе го нарекох "чудо".

След баня, лъсната по японски - с японски препарат 😁

Здравейте, от скоро имам Легенда и това ми е първия пост във форума, не съм многo технически грамотен и избягвам да давам съвети на тема коли. Просто имах същия проблем с притрисане и леко колебаене на оборотите при палене на студен двигател и реших да споделя какво оправи проблема при мен. Нямам газова уредба. Проблема изчезна след като смених PCV valve. Купих частта от АУТОФИКС ПАРТС, понеже от Бултрако ми обявиха 20 дена за доставка.

Май намерих проблема със сецането...sticky throttle body/throttle cable. Опънах съвсем леко жилото и промих дросела външно около връщащата пружина. Промих и кожуха на жилото с WD-40 (пусна бая черно). Сега е много по-добре, дори и с пусната клима. Както казва човека във второто видео "it becomes pain in the ass to drive with that happening".

Същите симптоми на предишната ми кола се оказаха от счупена пружина. Отчупени бяха около 5 см от началото на пружината, които в онзи случай заводски бяха в шлаух, така че почти нищо не виждаш при визуалната инспекция. Проверете и това.

@pexlivan87 За двигател R20A2 CRV3 Gen е бобина и свещи. Бобини и свещи за R20A2 CRV3 Колегата @Ronin7Наско от общите поръчки предлага добри цени на бобини и свещи. Кординати на Наско тук https://forums.hondabg.com/topic/122111-обща-поръчка-на-масла-от-ato24de-до-16-ти-юли/

При подобен проблем може да се махне модул мигачи за да се види дали е от него. Вътре в него има две релета ( в случая червени) отговарящи за ляв и десен мигач: Има вероятност да е залепнал контакта на някое от тях: При изваждане на релето ако продължава да свети някой от мигачите да не забравяме, че мигачите премигват и при отключване и заключване ( централното) и проблема може да идва и от там.

Моят съвет е да се гледа колата на канал, а не на подемник. Относно луфтове в окачването и накрайниците в рейката това има значение. При увиснали колелета кинематично елементите са в друга позиция, а на земята са си в работната зона. Пукането в крайна фаза на спиране може да е от долни шарнири, но те трополят при движение по паваж и ситни чести неравности по асфалта. Да се провери и как стоят накладките в апаратите. Достатъчно е при завъртян волан, примерно наляво, да се ритне гумата по протектора - челно в него.

Темата Ви е за този раздел https://forums.hondabg.com/forum/115-cr-v-4та-ген-2012-2016/ Там има писано за този двигател.

Имаше корозия по джантата (алуминиева) и по спирачния диск! Левия накрайник няма луфт, но мога на ръка да го движа в шарнира, при десния го няма това... та ще последва смяна на накрайник и ще пиша!

Не за преди 2000 година, а за след това го пише. И изрично са на написали: "че е възможно (не е задължително) за първоначален разход, в процеса на разработката, на двигателя - първите 1000 - 2000 км", което не е задължително да се случи! Двигател на Хонда, който е в изправно състояние, не гори масло! Щом го гори - има причина за отстраняване! Разберете каква и я отстранете. Стига с тия глупоси, че "така си горяли" и незнам какви си още небивалици! Няма такова нещо. Type R е друга бира и там нещата стоят по друг начин спрямо нормалните, ежедневни, коли. Не ги смесвайте нещата. D-серия съм карал 11 години без да пипне и грам масло. Така и я продадох, след като си купих CR-V-то. А и то, R20A2 не го пипа! Е, не ми казвайте, че не може и не е вярно. Замислете се и отстранете причиата. Това мога да посветвам.

При мен не задържа оборотии, но все пак дроселът бе свален, а от него стъпковото моторче. Беше леко зацапано, както и на дъното на всм. колектор нещо течно, но попито, а стъпковото напръскано, обдухано и сглобено. Сега работи по-добре на ПХ и поема без забиване. Въздушният филтър бе само лееко прашен, но сложих нов. Все пак веднъж годишно го сменям.

Амии, не е нормално! Мини стенд на 2-та моста. Ако предните се износват отвътре, обикновено е заради отворен преден мост, а при задните освен това вероятно са и затворени нагоре - омекнали задни пружини и клекнала задница.

Е и аз съм доволен, защото чекнах Сивика, който купих август 22-ра и си има данни откакто е в БГ. Първото му ГТП е било на 29.03.2013г. с показание за пробег 250417 км и едва ли са въртяни, щот километража е механичен, а и за предните 15 години откак е минал първата си регистрация в Италия 250К са си приемлив пробег за малка кола. После е видно и за всяка година тук какъв му е бил пробегът и това пак е полезно. А като се централизира в цяла Европа системата, ще е видна цялата история от ден първи. Вярвам че и това ще стане, защото вече има приет закон в ЕС, остава само "да се навържат сите вагони в композицията".

И аз се чудя каква е връзката. Явно има някаква логика заложена в компа на колата. Предполагам, че при светнала лампа с отваряне на резервоара се подава сигнал за измерване нивото на горивото. Нещо такова ми се върти в главата. Без ел. схема само "хвърлям боб".

Заради маслените пари от картерната вентилация. Няма как де чисто. За твое успокоение може да провериш маркучето от PCV клапана до всмукателния колектор дали има масло в него. Също и самият PCV клапан дали не е заседнал в отворено положение. Ако не е заседнал, няма от какво да се притесняваш.

Магарето винаги е под подозрение, но е рядкост да е пипано, а само нама как да се разхлаби, даже принципно е трудничко заради корозията.

Не е нещо драматично, но почисти го, както и клапана.

При мен имаше едно леко пукане при потегляне/спиране от недостатъчно стегнати болтове на "магарето". Разхлабваха го, за да могат да сменят тампоните на стабилизиращата щанга. При неравности не се усещаше. Само при потегляне и спиране. Не знам дали се влияело от сезоните, понеже бързо го открих.

Пак съм аз.. Капков тест 1 1.RAVENOL DXG 5W30 2.Honda accord-R20A3 2009г. 3.Общ пробег на автомобила-260000 км. 4.Пробег на маслото, в момента на вземане на пробата 5000км. 5.Цикъл извънградско/градско 70/30 6.Средна скорост,около 40 км/ч. 7.Сезон на експлоатация 03.02.25 //15.07.25 8.Мото часове около 125 9.Изразходвано гориво:450л.газ и 50л.бензин А95 10.Обем на налятото масло при смяната-3,7л. 11.Доливане 250 мл. 12.Маслен филтър Filtron 13.Въздушен K&N 14.Режим на използване лек,повече извънградско. 15.Предишно масло - Ravenol dxg 5w30 (4 години назад),Shell helix ultra 5w30 в хонда в Швейцария. 16.Пробата е взета от напълнозагрял двигател,2 мин. след изгасяне (докоснах щеката до листа). 17.Сушена е 24ч.,на стайна температура. 18.Сканирана е на скенер с разд. способност 600dpi,на офисна хартия dandilov...,хартията е друга.

Здрасти, включваме се с тези неща: Линк: https://ato24.de/en/ravenol-smo-sae-5w-30.html Вид и количество: RAVENOL SMO SAE 5W-30 1x5L + 2х1L Линк: https://ato24.de/en/ravenol-otc-protect-c12-concentrate.html Вид и количество: RAVENOL OTC Concentrate Protect C12+ 3x5L Линк: https://ato24.de/en/ravenol-atf-t-ws-lifetime.html Вид и количество: RAVENOL ATF T-WS Lifetime 1x10L + 1x1L Линк: https://ato24.de/en/ravenol-getriebeoel-epx-sae-85w-90-gl-5.html Вид и количество: RAVENOL Getriebeoel EPX SAE 85W-90 GL-5 – 1x4L + 1x1L Линк: https://ato24.de/en/ravenol-vsg-sae-75w-90.html Вид и количество: RAVENOL VSG SAE 75W-90 – 2x1L Линк: https://ato24.de/en/ravenol-dot-4.html Вид и количество: RAVENOL Bremsflüssigkeit DOT 4 – 1x 0.5L 40.95+9.49+9.49+26.95+26.95+26.95+99.95+12.95+37.95+10.95+17.95+17.95+6.95 = 345.43 345.43*2.15= 742.67 лв. Начин на плащане: - Парите ще бъдат преведени по сметка в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД Начин на получаване: - Доставка чрез куриерска фирма Поздрави

@Hanchko Там е потока от входящ въздух и щом е счупена е възможно шума да е там. Втора употреба здрави сигурно има. Самото име резонаторна кутия,и защо е там е ясно. Без нея разкачи маркуча и ще получиш отговора.

Свали я - залепи я - върни я. Бръжденето едва ли е от нея, но е добре да си е здрава, за да си върши работата обемът и.

Има доста разлика в окабеляването. Медията ще дойде с конекторите от горната снимка а след, като отстраниш оригиналното нави ще откриеш буксите от долната.

На сянка.

Просто се цитирам - щото пак същото!

Щом изчезва при студ и мокро ще е нещо гумено. Горните тампони на амортисьора гледани ли са.

Допълних си мнението по-горе, но това не отменя възможноста да е от тях. Малко е трудно така да помогнем, като дори не сме чували "тропането". Някой от всичките хора, дет са казали, че колата е добре, качвал ли се е да я кара?

Смолата каква е? Иглолистна или битум. Успешно се чисти с изопропилов спирт. Той не разтваря пластмаса и не уврежда лака. Пробвано е върху автомобил накапан от бор. Може да се натрие някое невидимо място - например под предния капак за тест дали ще се прецака лака.

С тази програма не излизат реклами.

Помиярските реклами, изчезнаха за 30г.на минути и пак се появиха... Само имформирам - там който се занимава с това....

Налягането до 2000 оборота колко е? Ако турбото и геометрията са в ред е желателно да се провери клапана за управление на бууста, съответно и вакума до него. И ако всичко това е наред и работи да се прегледа компютъра от човек, който знае наистина какво прави, като вероятно ще трябва да се върне до оригинал и тогава да се спира нещо ако има нужда.

@Mr.SOHC, я дай да го видя къде го пише това с 3-те литра на 10 000 и ревизия? В книжките на новите двигатели на бензин пишат 1 литър за 1000км за нормален разход, ясно е защо, но въпреки всичко. При Type R 7ма и 8ма ген, особено 7ма при ръчкане масово в UK доливат 1 quart per 500 miles, което е 250мл на 1000км или 2.5 и малко нагоре литра на 10 000км, което е съвсем нормално. Интересно е къде ги четете тия неща, че и нова кола съм имал и там не пише такива работи с 3 литра и ревизия. Забравих да добавя, че имаме Прелюд в семейството, кара се рядко вече, от 2009-та е при нас. Още си харчи по 250-300мл на 1000км среден пробег, след изминати близо 150 000км. Карайте ги тия коли и ако стане драма, тогава ремонти.

Среден разход за момента без Motor Protect: Като покарам малко с добавката ще кача новия разход и видео преди-след

Малко е дългичко, но не и за тези които имат нужда от него. ПРЕДАВАНЕ НА ГОТОВИЯ БЕЛЕНСКИ МОСТ. РАЗГОВОРИ МЕЖДУ МАЙСТОР КОЛЬО ФИЧЕТО И МИДХАТ ПАША (преразказано от Цончо Родев) Сега, две години по-късно, когато майсторът го бе поканил да дойде да приеме работата му, първата му дума беше да припомни големия залог при сключването на пазарлъка. Е, онези думи за „коляното“ вече две години предизвикваха доста стипчив вкус в устата на Мидхат паша, ала иначе той, като честен човек, признаваше, че Уста Кольо е в правото си да иска преглеждане на хесапа. Зер навремето две бяха големите условия на пазарлъка: качеството и цената. И всъщност острите думи се размениха не за качеството — тогаз и Гавронски ефенди не се усъмни, че мостът по восъчния проект наистина ще върши работа, — а за цената. Анджък за нея българинът бе заложил главата си. Няма как, редно е да се изпълни желанието му. Пашата вдигна ръка и предишният млад и стегнат мюлезимин отново дотича, изслуша заповедта му и също бегом изчезна. Подир минута Юсуф, главният сандък-емини на вилаета, се появи с тефтер в ръка, като хем се мъчеше да подтичва, хем едва запазваше равновесие поради големия си корем. — С Уста Кольо Фичето ще отидем да огледаме моста, Юсуф ага - каза му, без да се обръща, Мидхат. — Двамата с него те молим, докато се върнем, да си прегледал най-подробно хесапа на строежа. — Напълно е излишно, затиалилериниз (Ваше превъзходителство (тур.)) — отговори задъхвайки се, сандък-емини. — Съгласно твоята заповед през цялото време съм следил изразходването на средствата. — Е, и? — Уста Кольо има да взима още бая̀ пари, затиалилериниз, преди да опре до седемстотинте хиляди гроша. Предполагам, че туй ще бъде личният му кяр за двете години труд тука, край Бяла. — Сигурен ли си? — не овладя изумлението си пашата, който още помнеше трите милиона, искани от инженер Гавронски, а и залагането на дипломата. — Напълно сигурен, затиалилериниз. Сабахлен наново прегледах хесапа от начало до край. Ние сме борчлии, не Уста Кольо Фичев. — Е, доволен ли си, майсторе? — с пресилена шеговитост разпери ръце Мидхат. — Ти опази главата си (аллах ми е свидетел, че не бих посегнал на нея и да бе прехвърлил спазарената сума!), сега остава да видим другото, „Бюйюк кьопрю“(Големият мост (тур.) както вече го зоват в конака ми. Рилските езерца с двете нестопени преспи над тях се извърнаха към валията: — Не ме е страх, паша ефенди. Напротив — с нетърпение очаквах да дойде този час. Валията беше убеден, че българинът не разиграваше театро. И че съвсем сигурно без страх и с нетърпение е очаквал огледа на моста. Защото нали именно красотата на една негова творба бе станала причина Мидхат да се заинтересува от него? — Искам да играя честно играта с тебе, Уста Кольо — каза пашата. — Хелбете, ще огледаме моста. Още сега. Че мостът е красавец, туй го виждам и отдалече. Ала когато преди две години говорех, че аз лично ще проверя усталъка ти, нямах предвид само красотата. — Признавам, не те разбирам добре, паша ефенди… — А не е сложно. За външния вид аз ще се произнеса веднага. Но най-важното на един мост не е красотата, майсторе. Цялата земна красота да е събрана в него, ако не му държат устоите, никакъв мост не е това. За моста по-важното е дали е як, отколкото дали има албени(привлекателност) То е като една круша, Уста Кольо. Крушата може да е красива като за картинка, ала ялова ли е, не дава ли плод — най-добре отсечи я, че барем да се огрееш с нея. — Афидерсън, паша ефенди, но как ще разбереш дали е як мостът? Не виждам тъдява твоя инженерин. Или галиба ти можеш сам да направиш разните пресмятания? — Намислил съм нещо къде-къде по-просто. Вчера заранта проводих от Русчук две батареи оръдия. Ще ги пусна по моста и… Е, виждам, вече се досети. Застигнах ги по пътя. Сигур до един сахат време ще са тука. Очакваше в сините очи да трепне поне малко-малко тревога, но не би. Вместо това Кольо Фичето кротко попита: — От най-тежките топове ли са, паша ефенди? — Не. Най-тежките, крепостните, не са на колела. Но съм проводил от онези, които идват веднага след тях. — Е, жалко. — Жалко за какво, майсторе? — Загдето не са най-тежките. Като ще е изпитание — изпитание да е! Е, що, да вървим, а? Те тръгнаха един подир друг. И едва сега Мидхат забеляза какъв неизброим народ се бе събрал тук за тържеството. Отсам реката бяха строени два бьолюка (рота, множество) аскер, които го поздравиха със своето отсечено: „Падишахамъз чок яша!“(Да живее падишахът — военен поздрав) а на отсрещния бряг на Янтра имаше може би до десет хиляди народ, навярно от околните села. Също и от там го поздравяваха с викове, но също ручаха гайди и се виеха кръшни хора̀. И на едните, и на другите пашата отговори небрежно и набързо. После двамата с Уста Кольо стъпиха на моста, а на двадесетина крачки зад тях се стълпиха официалните лица, военни и консули. Мидхат паша бе вътрешно подготвен да му хареса онова, което ще види, но действителността още в първия миг надмина очакванията му. Не мост беше това, а прелест! Бял и чист като току-що варосана стена, той наистина имаше ширина като да минат четири коли по него, а дължината му навярно достигаше четиристотин аршина(В първоначалния си вид — понеже сега е частично разрушен — Беленският мост е бил дълъг 276 м и широк 9 м) Пък само това ли? Строителят бе предвидил от двете страни издигнати пътечки за пешаци и за предпазването им от падане — красиво издялани пармаклъци. Но и това се бе видяло недостатъчно на Кольо Фичето, та той сам, със собствената си ръка, по всички изострени краища на подпорните колони бе издялал чудновати фигури. Зарадва се душата на Мидхат, когато гледаше разните лебеди, грифони и разярени лъвове. Само веднъж щеше да му прекипи — то беше, когато на един от устоите зърна двуглавия руски орел, — но благоразумието и светското му възпитание му подсказаха да го отмине, сякаш не го е забелязал или ако го е забелязал — че не го е разбрал. Отмина, но вътрешно си каза: и този е от един дол дренки с другите — на царщината прави мост за стратегическо маневриране, пък очите му все там, в техния прословут „Дядо Иван“… Извървяха моста от единия край до другия, а сетне обратно. И когато бяха в началото му, Мидхат сложи дясната си ръка на сърцето и леко-леко се поклони: — В пазарлъка ни влизаше дали ще получиш моето „Евалла“, майсторе. Ето, казвам ти го от все сърце. Харесал ми бе мостът, когато беше от восък, но този, същинският, е десетократно по-хубав. Евалла! Другият свали калпака, поклони се далеч по-дълбоко и белите му коси отново се капичнаха пред лицето. — Виждам в далечината пушилка, паша ефенди. Сигур ще са топовете. — Що? — подкачи го валията. — Тревожи ли те изпитанието с тях? Може би не ти се иска батареите да минат по моста? Лицето на българина остана непроменено, само в дъното на черните му зеници за миг блесна лукаво пламъче. — А, не се безпокоя — каза безизразно. И продължи така, сякаш бе надянал маска на лицето: — Моста съм кроил по начин, че по него топове да минават както в едната, така и в другата посока… Мидхат помисли над думите му и устата му отново се изпълни с нявгашния вкус на сдъвкана стипца. — И все пак комай нещо искаш да ми кажеш по повод на батареите? — То не е страх, а молба, паша ефенди. Дойдат ли топовете, не само да ги преведеш насам и нататък. — А какво повече, Уста Кольо? Преди да отговори, Кольо Фичето запита на свой ред: — Колко ще бъдат топовете? — Две батареи по четири. — Значи осем. Добре, място, виждаш, има, паша ефенди. Молбата ми е да ги струпаш за колкото желаеш време ей там, върху седмия отвор. — Защо точно върху него? — Защото е по средата. А винаги средата е най-слабото, най-уязвимото място на моста. Анджък там ще проличи як ли е той или не. Мидхат паша сви рамене и златистите му еполети се люшнаха напред и назад. — Не те разбирам добре, но ще го изпълня. В края на краищата ми се чини, че също и това е част от пазарлъка ни… Батареите наистина пристигнаха след малко и по заповед на валията веднага, без никаква почивка ги преведоха по моста, от единия бряг на Янтра до другия, после обратно. Този своеобразен парад бе съпроводен от незапомнен радостен вик и не ставаше ясно кой ликуваше повече — турският аскер ли отсам, или българската гмеж отсреща.Като мина и това, пашата повика конния колагасъ̀ (чин във войската или полицията, среден между капитан и майор), който командуваше артилерийската част, и му заповяда да струпа оръдията и конската тяга на мястото, което му бе посочил Кольо Фичето. Докато траеше разместването (не бе от лесните — все пак ставаше дума за отсечка от мост, а не за широкия двор на казармата), той потърси майстора, за да го попита дали вярно е предал молбата му. За негова изненада — не го видя; изглеждаше като в басня, ала Уста Кольо просто бе изчезнал. Младият мюлезимин, който му прислужваше във всяко отношение тук, разбра, изглежда, изненадата му, понеже притича и попита: — За Фичев челеби ли се оглеждаш, затиалилериниз? Пашата потвърди с кимване. — Ще го видиш през пармаклъка, затиалилериниз. Мидхат послуша съвета му и се наведе над каменния парапет. От гърдите му се изтръгна неволен вик на изумление — долу ставаше последното, което той можеше да очаква. Тъй както беше в празничните си селски дрехи и с кундури, българинът бе нагазил в Янтра и като се бореше с водата й, отиде до най-дълбокото й място. А най-дълбокото бе не другаде, а точно под седмия отвор на моста. За острия ум на пашата не бе трудно да разгадае онова, което ставаше пред очите му: за качеството на работата си майсторът наистина залагаше живота си. Две противоречиви чувства смъднаха в душата на Мидхат — възхищение и яд. Възхищаваше се на достойнството на този неук човек и в същото време го беше яд, че произлизаше от рода на българите, а не на правоверните…Докато се изпълняваше сложното придвижване по настаняването на оръдията, от двете страни на реката се бе възцарила такава тишина, че чаткането на подковите по каменния мост звучеше като пушечни изстрели. Някъде по средата на маневрата Мидхат отново хвърли поглед през пармаклъка. Кольо Фичето стоеше там, под седмия отвор на моста. Потънал до над пояса във водата, а иначе с по̀казно безучастие бе скръстил ръце на гърдите и от време на време подръпваше от една цигара, залепена на долната му устна. Сетне се чу едно „Дууур!…“ и движението по моста престана — всичките осем полеви оръдия бяха на определеното място. Ще рече — точно над главата на българина. Може би за цяла минута се възцари такава тишина, от която чак ушите заболяваха. После в един миг се разнесе небивал грохот. Пашата трепна, погледна към моста. Но не, каменният мост си беше непокътнат на мястото. Грохотът произлизаше от хилядите човешки гърла от двете страни на Янтра, от който сякаш щеше да се срути небето. Размахваха се ръце, фесове и калпаци летяха във въздуха, някои — най-нетърпеливите — нагазиха в Янтра, за да стиснат първи ръката на майстора. Мидхат паша остана на място и там дочака идването на българина. А той приближи без бързане; от дрехите и кундурите му по земята се оцеждаше водна ивица. — Още веднъж ще река моето „Евалла“, Уста Кольо — поздрави го пашата. — И все пак ще те смъмря. Животът ти е премного полезен на хората, на царщината, че и на света, за да го рискуваш така, за щяло и нещяло. — А, не мога да се съглася с тебе, паша ефенди. Не е то „за щяло и нещяло“. — Може би ще ми кажеш по-важна причина, която на мен не ми иде на ум? Съвсем кратко колебание. И после: — Речи ми честно и от сърце, че наистина не виждаш причината, паша ефенди, и аз с готовност ще ти я обясня. Мидхат, образован и ловък в словото човек, много добре знаеше старото правило, че „езикът ни служи да скриваме мислите си“, та без мъка отговори: не, не виждал разумна причина. Тогава българинът произнесе бавно, като внимателно подбираше думите си: — Този мост ще стои тук и тогава, паша ефенди, когато нас с тебе отдавна няма да ни има на белия свят. И никой не ще се поинтересува „Кой го плати?“, а „Кой го направи?“. Пък като му кажат, ще попита още: „А от кое коляно беше този майстор!“ Е, това е, паша ефенди.

моите бяха от аутодок и дойдоха в червени кутии(друг модел)

Екстра

Посрещнах слънцето (от терасата), па по ладовина заведохме подопечните в автопарка ни да им сменят маслото, че денем става джулан МОРнинг. Да им е честита новата лятна година. Който слушка - папка.

Без коментар….

Може да напишете какъв е бил проблема и как се е разрешил за да може да сте полезни на някой друг ако има същия проблем.

Отварям темата за да спестя ядовете,които брах аз на други колеги.Та от нямане какво да правя реших да сменя течността на съединителя,бях я сменял преди 3 години без никакви проблеми тогава.Отворих пробката на долната помпа натиснах педала и....нищо,капнаха няколко капки и толкова.Педала съответно пропадна и колкото и да помпиш нищо не се случва.И така останах без кола на вилата на 100км. от дома.Добре,че бях взел малко инструменти и се започнаха йога упражненията по сваляне на горна помпа,който е свалял знае какво е.Не можах да извадя шплента на място и я свалих,както си му е реда с цялата планка.Онзи заверения болт,който японец го е проектирал,бял ден да не види🤨. Та какво се получава,може би и при вас: Пружината на горната помпа се чупи,тя си работи(горе-долу) нормално и буталото се връща от обратното налягане в системата.Отворите ли пробката обаче,при първото натискане на педала буталото остава горе и вече помпа все едно няма.Педала движи металния "гергелек" ,но помпата не помръдва. Както и да е,сега чакам от Аутодока нова помпа sachs.Долната също ще сменя,в маншона имаше спирачна течност.Цилиндъра и е наранен и е тръгнала.Горната има едва видими износвания вътре,но реших да играя на сигурно,че йогата не ми харесва😁. Съвета ми е,правете тези неща на подходящо място и с едно на ум,че не се знае.. Между другото за 3 години течността беше доста черна.Тогава сложих Ate dot4 Sl 6,такава ми остана от спирачките.Дали е по-агресивна към думичките от dot3 каквато е оригинално не знам,но тогава промих идеално,а сега пак боза.

Така,развръзката на историята. Аутодока ме изненадаха приятно с качеството на помпата,едно към едно с оригинала,пристигна точно за една седмица.Поръчах Sachs,дойде Nissin с щампа на закс 🤔. Долна помпа взех от нашенски магазин марка Herth+Buss,дойде в тяхна опаковка на помпата обаче няма щампи,качеството на пръв поглед задоволително. Последва монтаж и обезвъздушаване на самотек,за половин час претаках половин литър течност,да измия хубаво системата.Накрая 5-6 помпи с отваряне на пробката за всеки случай,но въздух нямаше,беше се обезвъздушила сама. Резултат плавен,мек и леко вдигнат педал,настройката на хода го направих,като на старата помпа.Скоростите влизат,като в масло,преди имах понякога проблеми със задната,влизаше на втория-третия път,сега няма проблеми. Възвратната пружина на горната помпа всъщност си е доста корава и затова сигурно хода на старата ми е бил по-малък. Ми това е-рапорт даден.И ако сменяте течност-в гараж с инструменти😁не,като мен на поляната.

Да се включа и аз, понеже сменях преди месец течноста от съединителя! При мен филма беше голям! Първоначално свяляне и почистване на казанчето/ясно/! След което при натискане на педала и отворена пробка на долна помпа изхвърли количество от системата, но... не постъпва/ да кажем/ същото количество от казанчето течност! !!Стои си на макс течноста, а системата празна! Педала залепнал за ламарината и само на ръка го местиш, но няма никакъвм ефект, все едно откачен! Направих консултации с майстори и се оказа, че според тях гумичката на буталото с годините се е раздула малко и запушва пътя на течноста, която на самотек би следвало да постъпва в цилиндъра. Реших нещата, като с пригодена капачка с винтил от гума, подавам слабо налягане от компресор, който принудително избутва течността, за да се обезвъздуши системата! Не се получи от първия път! След седмица нормална работа на съединителя, изведнъж отново нямах съединител, но с помпене от моя страна се оправи сама. Пак консултация със специалист, който твърди, че е имало останал въздух в системата, да карам и ще се обезвъздуши сама! Наистина, това се случи и до ден днешен нямам проблем! Колегата tony е решил проблема с вакуум!

Хертбус, трв , нисин.

Пак съм познал.

Оригинално каре по спомен са 350-400лв на Хонда. Има и изпробвана алтернатива за 200лв полуоска с карета, пак немски GSP. Sent from my iPhone using Tapatalk

ей Хондичката излезе по-голям инат от теб и те надви Поне си реши проблем . Повечето майстори не казват какво е било, защото ще е нещо дребно и после няма да има как да те обръсне. Ама на мен някой ако ми каже " няма да ти кажа" съответно ще последва " няма да ти платя" ....